INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Nicole Barriere (France) | Никол Барие (Франция)

Никол Барие е френска поетеса, писател, есеист и преводач. Директор на асоциацията на поетите в Сент-Етиен. Член на обществото Men of Letters, на Къщата на писателите и на Международната асоциация на литературните критици. Участва в инициативата за мир, която през 2001 г. издига призив към поетите от целия свят: „1001 стихотворения за мира и демокрацията в Афганистан”.

Никол Барие защитава каузата на Франкофонията, застрашените животински видове и култури. Тя е част от международното жури на Three Rivers Festival в Канада и Women's Poetry Award Paris Simone Landry в Париж.

Носител на международни награди за поезия, сред които:

Eвропейската Гранд При от фестивала „Изток – Запад”, Румъния, 2010.

Поетически приз Simone Landry от фестивала за женска поезия, Франция, 2011.

Поетически приз от Международния фестивал Premio Internazionale Don Luigi Di Liegro, Италия, 2014.

Поетически приз „Менада” от Международния фестивал Ditet e Naimit, Македания, 2016.

French poet, writer, essayist, translator. Director tonic Accent collection by Editions L'Harmattan.

Director of the association "the cauldron poems" Saint-Etienne.

Member of the Society of Men of Letters, the House of Writers and the International Association of Literary Critics.

By engaging militant way for women and peace, it launched in 2001 a call to poets from around the world: '1001 poems for peace and democracy in Afghanistan "She defends the Francophonie, endangered languages and cultures. It is part of the international poetry prize juries Antonio Viccario, the Three Rivers Festival (Canada) and Women's Poetry Award Paris Simone Landry.

European Grand Prix of the East-West Cuerta festival de Arges (Romania) in July 2010.

Simone Landry female Poetry Prize 2011 France.

Honorary Award for lifetime achievement in 2011 Lebanon.

Poetry prize Premio Internazionale Don Luigi Di Liegro, Rome, 2014.

Poetry prize Menada Tetova Macedonia 2016.

 

Пиши да обичаш

Думата отлита,

приема тъмнина и светлина,

връща се да даде на света цвета си,

 

бърза да предаде

твоя дял от неизразим

бунт.

Write To Love

The word runs away

Espouses shadow and light

Comes back to give the world its colour

 

Hasten to pass on

Your share of inexpressible

rebellion

Écris Aimer

le mot s'enfuit

épouse ombre et lumière

revient au monde donner sa couleur

 

Hâte-toi de transmettre

Ta part de rébellion

inexprimable

 

Жена

Жена-кора от дърво, копнеж да се завърне

към най-първата дума от растителната азбука.

Жена-пепел, гъстотата на думите,

изработени от земята.

Жена-вълна, отражение на скалата,

сътворена от сричките в блестящата коприна от колебливи заекващи.

Жена-рождение, пяна,

където гнезди птицата в гневния ден на боговете.

Жена-облак, морско вълнение от буреносни облаци

в пространството, зачервено от предложения.

Жена-фея, ръка, положена върху страданията на света,

пазеща нашите сънища.

Жена-пламък, слаб като светлите отворени крила на въздишка,

издадена от нежна милувка.

Жена-светкавица, звезда на надеждата

на първото чуто изречение на любимия,

до космическата прегръдка.

Жена-светлина, прозрачен седеф на воала,

на сватбените празненства на континента,

чак до подобието на телата.

Жена-справедливост, пласт върху пласт лица,

между везните и меча, която вика за равенство.

Жена-музика, течаща вода, носена до несвършващия край на света,

хорът на Афродита от песните за солидарността.

Жена, облечена в голото изящество на своята тишина,

която носи дълбоко врязани в тялото рани

от думите на свобода.

Woman

Woman bark of tree, a longing to return to the very first

Word of the plant alphabet

Woman ash, the thickness of words

Worked by the earth

Woman wave, reflection of the rock made of syllables

In the shimmering silk of hesitant stammers

Woman birth, foam where nestles

The bird on the wrathful day of the gods

Woman cloud, the swell of cumulus

In the space reddened by proposals

Woman fairy, a hand laid on the anguish of

The world, guarding our sleeping

Woman flame, like the blond open wings

Of a sigh freed by a gentle caress

Woman lightning, star of the hope of the first heard sentence

Of the loved one, until the cosmic embrace

Woman light, transparent shell of the

Veil, on the continent of wedding celebrations until

The bodies are alike

Woman justice, layer upon layer of faces

Between scales and sword, who shout for equality

Woman music, flowing water carried to the

Unending end of the world, Aphrodite choir of the songs of

Solidarity

Woman clad of the naked grace of her silence

which carries in the words of skin-deep wounds

freedom

Femme

Femme-écorce, envie de retourner au premier mot d'un alphabet végétal

Femme-cendre, l'épaisseur des mots que travaille la terre

Femme-vague, reflet du rocher des syllabes dans la moire des balbutiements

Femme-naissance, l'écume où niche l'oiseau un jour de colère des dieux

Femme- nuage, la houle des cumulus dans l'espace rouge des déclarations

Femme-fée, la main posée sur l'angoisse du monde, veilleuse des endormissements

Femme-flamme, déliée comme les ailes blondes d'un soupir quand la caresse la délivre

Femme-éclair, l'étoile d'espérer la première phrase de l'aimé jusqu'à l'enlacement cosmique.

Femme-lumière, la nacre transparente du voile, dans le continent des noces jusqu'à la ressemblance des corps

Femme-justice, palimpseste des visages entre balance et glaive, qui crient l'égalité

Femme-musique, onde portée à l'infini du monde, chœur Aphrodite des chants de solidarité.

Femme de la grâce nue de son silence à la peau blessée des mots qui contiennent la liberté.

 

Мъдрост

Тайната фасетка на диаманта,

невъзможната истина,

интимността на дъха,

мастилото, засъхнало върху хартията.

Присъствието на тишината

в момента на смъртта.

Странници,

изгубени в бурята на

древна дума.

Сънувах възхищението на слънцето

върху белия камък

и лунната вода, обгърната в нощта.

Върху стъклото на прозореца на времето бръмчи

водно конче,

да стане

тишината,

отдихът,

пътят,

изгнанието,

общата сянка,

общото нещастие,

скитането,

жаждата,

абсолютът,

пустинята на душата,

източникът на радостта,

горчивината,

безкрайността,

зрънцето пясък,

звездата,

думите, небесни тела,

вечен въпрос отвъд смъртта,

липса на лице,

с изгнанието, същата дума,

и за пътуването взора на същата вода,

а за багаж - любовта на същия огън.

Wisdom

The secret facet of the diamond

The impossible truth

The intimacy of breath

The ink, congealed on the paper.

The presence of silence

At the moment of death

Strangers

To be lost in the torment of

An ancient word

I dreamt the wonderment of the sun

On the white stone

And the moon water enveloped in the night

On the window pane of time buzzes

A dragonfly

To become

The silence

The rest

The passage

The exile

The common shadow

The common misery

The erring

The thirst

The absolute

The desert of the soul

The source of joy

The bitter

The infinite

The grain of sand

The star

The words, celestial bodies

A perpetual interrogation beyond death

Absence of face

And as exile, the same word

And for journey the stare of the same

Water

And for luggage the love of the self-same fire.

Sagesse

La facette secrète du diamant

L'impossible vérité

L'intime du souffle

L'encre figée sur le papier.

La présence du silence

A l'instant de mourir

Etrangers

De se perdre dans le tourment d'une antique parole

J’ai rêvé l'émerveillement du soleil sur une pierre blanche

Et l’eau de lune enveloppée de la nuit

Sur le carreau du temps bourdonne une libellule

Devenir

Le silence

Le repos

Le passage

L’exil

L’ombre commune

Le malheur commun

L’errance

La soif

L’absolu

Le désert de l'âme

La source de la joie

L’amer

L'infini

Le grain de sable

L’étoile

Les mots, corps célestes

Une interrogation éternelle en delà de la mort

Absence du visage

Avec pour exil, le même mot

Avec pour voyage le regard de la même eau

Avec pour bagage l’amour du même feu.

 

Заточение

Стиснал ме е трън,

не ми дава да забравя

ризата на мъртвите

в тялото на думите.

Дърветата на пътя,

призраци, които няма да се върнат

да ядат през нощта

клонче от къпина.

Смъртта става градина,

аз те мислех за горска поляна,

ето те сред сплетените клонки

на голямата тъга на смъртта,

нашата скорошна майка.

Птиците на лъжите

сред мъртвите

на гладната земя.

Както трепти думата, така трепти звукът,

и както птиците в чужда страна

си отиват от пътя, заминават си с мъртвите.

Exile

A thorn holds me tight

Stopping me from forgetting

The shirt of the dead

In the body of words

The trees of the way

Ghosts who don’t come back

To eat of the night

A branch of bramble

Death becomes a garden

I thought you were a clearing

Here you are in between intertwined branches

In the great sorrow of death

Our soon-to-be mother

The birds of lies

Among the dead

Of the hungry earth.

As tremble the word, so too tremble

The sound

And like birds in a foreign land

On the way off they go, walking with the dead.

Exil

une épine me serre

m'empêchant d'oublier

la chemise des morts

dans le corps des mots

les arbres du chemin

revenants sans retour

à manger de la nuit

une branche de ronce

la mort se fait jardin

je te croyais clairière

te voilà entre branches mêlées

dans le grand chagrin de la mort

notre mère à venir

les oiseaux du mentir

parmi les trépasses

de la terre affamée.

Comme tremblent les mots, que tremble aussi le son

et comme les oiseaux en pays étranger

sur le chemin s'en vont et marchent avec les morts.

 

Полуострови

В късна есен

при ръба на кладенец скрит

те приканих

да предизвикаш водата му.

 

Обещанието,

снегът над водите

започна да се спуска.

 

Надеждата гледаше как

земята бързаше

да промени цветовете на светлината.

 

Животът е този момент на безкрайна деликатност,

който тече към извора през цялата вечност

без да пречупва неговия подем.

Peninsula

In the depth of autumn

On a secret edge of the well

I invited you

To defy the water

 

The promise

The snow above the waters

Began to fall

 

The living hope was looking on

The earth was in a hurry

To change the colours of the light

Life is that moment of infinite delicacy

Which flows down to the spring, for all eternity

Without breaking its surging force.

Presqu'îles

Au plus tard de l'automne

Sur une margelle secrète

Je t'ai invité

Défi est l'eau du puits

 

 

La promesse

La neige au-dessus des eaux

S’est mise à descendre

 

L’espérance regardait

La terre se dépêchait

De changer les couleurs de la lumière

 

La vie est cet instant d'infinie délicatesse

Qui descend éternellement à la source

Sans briser ses élans.

 

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив