ataol

ATAOL BEHRAMOĞLU/ (TURKEY)

Атаол Бехрамоглу е роден в Чаталджа близо до Истанбул. Завършил е университета в Анкара, Катедра по руски език и литература.

Първите му две стихосбирки, публикувани през 1965 и 1970 г., са признати за манифест на новото поколение в съвременната турска поезия.

Между 1970-1974 г. живее в Париж, Лондон и Москва.

В Париж се запознава с Пабло Неруда и Луис Арагон.

Фрагменти от стихотворението му „Един ден със сигурност“ са публикувани в Les Letters Françaises, редактирано от Арагон.

Арестуван е през март 1982 г. заедно с другите изпълнителни членове на Турската асоциация за мир и държан във военен затвор до ноември същата година.

Освен широката си популярност като поет и писател в страната си, той е изтъкнат преводач на Пушкин, Лермонтов, Чехов и Горки.

Неговата поезия е преведена на много езици и е отличена с редица национални и международни награди, включително награда „Лотус“ (1982), награда „Пушкин“ (2008), награда „Михай Еминеску“ (2016), Европейската Омирова награда (2016) и други.

Превод – Антония Баева

Ataol Behramoğlu was born in Çatalca near İstanbul. He graduated from the University of Ankara, Department of Russian Language and Literature.

His first two collections of poems, published in 1965 and 1970, were acclaimed as the manifest of the new generation in the contemporary Turkish poetry.

Between 1970-1974 he lived in Paris, London and Moscow.

In Paris he met with Pablo Neruda and Louis Aragon.

Fragments of his poem “One Day For Sure” was published in Les Letters Françaises edited by Aragon.

He was arrested in March 1982 along with the other executive members of the Turkish Peace Association and kept in a military prison until November of the same year.

Besides his widespread popularity as a poet and writer in his country, he is an eminent translator of the Pouchkine, Lermontov, Chekov and Gorky.

His poetry has been translated into many languages and awarded a number of national and international prizes including the Lotus Prize (1982), Pouchkine Prize (2008), Mihai Eminescu Prize (2016), European Homer Prize (2016) аnd others.

ПОД ОБСАДА

Под обсада съм длъжен да взема решения,

които ще оформят моята гибел

не в самотни градини

живея ли в любов, а в паянтови стаи

Щом намеря най- обичната линия

звукът от клаксон смущава мечтите ми

в главата – мисли за живота ми

на панталоните ми – мазно петно.

Усмихнато натрапчиво рекламно място

привързаност към емоционален филм.

Любовта губи смисъл

и отмъстителността расте хлъзгава.

Един до друг с труп на дете,

смеещо се дете живее вътре,

как да изпитваме неподправена радост

и как да тъжим… двамата сме забравили.

Някога тук е имало нещо наречено небе

безкрайно, необятно, синьо,

а сега сиви облаци като болни хрътки

крачат безцелно наоколо

И морето, оковано от вълноломи,

малко по малко се превръща в застоял басейн,

пускащ отровата си да тече в природата:

това е блатото във всички ни.

Под обсада съм длъжен да взема решения,

които ще оформят моята гибел

но нищо не може да изсуши любовта.

Така и в суха почва карам зеленото да разцъфне.

Превод от английски – Гергана Златкова

BESIEGED

Under siege I am obliged to make
Decisions that will shape my doom
Not in secluded gardens
Do I live love, but in flimsy rooms

As soon as I find the loveliest line
The sound of a car horn disturbs my reveries
In my mind thoughts about my life
On my pants a spot of grease

A smirking, importunate ad-spot
Tacked onto an emotional movie
Love is losing its meaning
And vengefulness growing slippery

Side by side with a child’s corpse
A laughing child lives within
How to feel unadulterated joy
And how to sorrow…both we have forgotten

Once there was a thing called sky
Endless, vast, and blue
Now, ratty clouds like sickly hounds
Are skulking aimlessly around

And the sea enchained by breakwaters
Bit by bit becomes a stagnant pool
Letting flow its poison into nature
Is the swamp within us all

Under siege I am obliged to make
Decisions that will shape my doom
But nothing can dry up the love
That green in arid soil, I make bloom

Translated by Walter G.Andrews

KUŞATMADA

Kuşatma altında vermem gerekiyor

Ömrümü etkileyecek kararları.

Kuytu bahçelerde değil

Sarsak odalarda yaşıyorum aşkı.

En güzel dizeyi buluyorum derken

Bozuyor düşümü bir klakson sesi

Aklımda hayatım üstüne düşünceler

Ve pantolonumdaki yağ lekesi.

Sırıtkan, sırnaşık bir reklam spotu

Ekleniyor sonuna duygulu bir filmin

Sevgi yitiriyor anlamını

Kaypaklaşıyor kin.

Bir çocuk ölüsüyle yan yana

Yaşıyor içimde gülen çocuk.

Katıksız sevinç duymayı

Ve üzülmeyi artık unuttuk.

Gök diye bir şey vardı bir zaman

Sonsuz, engin, mavi

Şimdi sünepe bulutların

Hasta köpekler gibi gezindiği

Ve dalgakıranlarla zincirlenmiş deniz

Gitgide çürüyen bir su olmada artık

Akıtmada zehrini doğaya

İçimizdeki bataklık…

Kuşatma altında vermem gerekiyor

Ömrümü etkileyecek kararları,

Fakat hiçbir şey kurutamayacak

Çorak topraklarda yeşerttiğim aşkı…

БЕБЕТАТА НЯМАТ НАЦИИ

Бебетата нямат нации

Почувствах го за първи път далеч от родната земя

Бебетата нямат нации

Начинът, по който държат главите си, е един и същ

Едно и също е любопитството в очите им

Когато плачат, тонът на гласа им е един и същ

Бебетата са цветята на човечеството

По-чисти от розите, от розовите пъпки дори

Някои са справедливи частици от светлина

Някои са опияняващо-тъмни гроздове

Бащи, не ги изпускайте от ума си

Майки, пазете вашите бебета

Утешете ги, утешете ги, не им позволявайте да говорят

Кой може да говори за война и разрушения?

Нека ги оставим да растат със страст

Да могат като фиданки да поникнат и цъфнат

Те не са ваши, не са мои, не са ничии

Те принадлежат на целия свят

Те са зеницата на окото на цялото човечество

Почувствах го за първи път далеч от родната земя

Бебетата нямат нации

Бебетата са цветята на човечеството

И нашето бъдеще – единствена надежда

Превод от английски – Гергана Златкова

BABIES DON’T HAVE NATIONS

Babies don’t have nations
I felt this for the first time far from my homeland
Babies don’t have nations
The way they hold their heads is the same
They gaze with the same curiosity in their eyes
When they cry, the tone of their voices is the same

Babies are the blossoms of humankind
Of roses the most pure, most the buds of roses
Some are fair fragments of light
Some are dusky-dark grapes

Fathers, do not let them slip your minds
Mothers, protect your babies
Silence them, silence them, don’t let them speak
Who would talk of war and destruction

Let us leave them to grow up with passion
May they sprout and burgeon like saplings
They are not yours, nor mine, nor anybody’s
They belong to the whole world
They are the apple of all humanity’s eye

I felt this for the first time far from my homeland
Babies don’t have nations
Babies are the blossoms of humankind
And our future’s one and only hope

 

Translated by. W.G.Andrews

BEBEKLERİN ULUSU YOK

İlk kez yurdumdan uzakta yaşadım bu duyguyu
Bebeklerin ulusu yok
Başlarını tutuşları aynı
Bakarken gözlerinde aynı merak
Ağlarken aynı seslerinin tonu

Bebekler çiçeği insanlığımızın
Güllerin en hası, en goncası
Sarışın bir ışık parçası kimi
Kimi kapkara üzüm tanesi

Babalar çıkarmayın onları akıldan
Analar koruyun bebeklerinizi
Susturun susturun söyletmeyin
Savaştan yıkımdan söz ederse biri

Bırakalım sevdayla büyüsünler
Serpilip gelişsinler fidan gibi
Senin benim hiç kimsenin değil
Bütün bir yeryüzünündür onlar
Bütün insanlığın gözbebeği

İlk kez yurdumdan uzakta yaşadım bu duyguyu
Bebeklerin ulusu yok
Bebekler, çiçeği insanlığımızın
Ve geleceğimizin biricik umudu…

ТОВА БЕ ПАРИЖ

Това бе Париж, нощ, а аз бях млад

Пресипнала и въглищно-черна течеше Сена

Бях висок, бях мокър, бях пиян

За любовта, за поезията, за болката

Това бе Париж, Париж със хиляди лица

Каквато бе преди и моята любима

Когато Септември целуна устните ми

Една ранна вечер сякаш за да ги накара да кървят

Това бе Париж, поел скръбта над скърбите,

Исках да умра точно тук

Влачех зад себе си

Всичко от ненаписаните ми поеми

Това бе Париж, Париж на моята любов

Всяка усмивка, всяка дума – буркан със тайни

Сякаш бях само сърце -от горе до долу

Целият обвит в копнеж

Това бе Париж, Париж oт това време

Отлитайки с моя отлитащ живот

Изведнъж всичко се обърна на спомен

Любовта се превърна в оплакване

Това бе Париж, Париж на нощта, на скръбта

От дъжда и от младостта

Благодаря, благодаря ви за всичко,

Което сте спестили и раздавали

 

Превод от английски – Гергана Златкова

IT WAS PARIS

It was Paris, night, and I was young
Thick and coal-black flowed the Seine
I was high, was wet, was drunk
On love, on poetry, on pain

It was Paris, Paris of a thousand faces
Which was my beloved once upon a time
When September kissed my lips
One early evening as if to make them bleed

It was Paris, take sorrow over sorrows,
I wanted to die right there
I was dragging behind me
All of my unwritten poems

It was Paris, the Paris of my love
Every smile, each word a jar of secrets
As if I were all heart below to above
Shrouded in longing

It was Paris, the Paris of what time
Flying off with my fly-away life
Suddenly everything turned to memory
Love turned to lament

It was Paris, the Paris of night, of sorrow
Of the rain and of youth
Many thanks, for everything
That you withheld and offered

Translated by Walter G.Andrews

PARİSTİ

Paristi , geceydi , gençtim
Koyu simsiyah akıyordu Seine
Sarhoştum , ıslaktım , esriktim
Aşktan ,şiirden , kederden

Paristi , binbir surat paris
Bir zaman benim de sevgilim olan
Kanatır gibi bir akşamüstü
Öpünce eylül dudaklarımdan

Paristi , hüzünlerden hüzün beğen
Orada ölmek istiyordum
Yazılmamış şiirlerimi
Ardımsıra sürüklüyordum

Paristi , aşkımın paris´i
Her gülüş , her söz bir sır küpüydü
Tepeden tırnağa bir kalptim sanki
Özleyişlerle örtülü

Paristi hangi zamanın paris´i
Uçup giden yaşamla uçarak
Anıya dönüştü her şey birden
Anıya dönüştü aşk

Paristi , gecenin hüznün paris´i
Yağmurun ve gençliğin
Teşekkürler , esirgediğin
Ve sunduğun her şey için

ЕДНО ЗАПОМНИХ ОТ ИЗЖИВЯНОТО

Едно запомних от изживяното:
всичко трябва да се изживее сгъстено.
Любимата да прималее от целувките ти,
от помирисването на цветето да прималееш и ти.

С часове би могъл да гледа човек небето,
а и морето, детето и птицата…
Да живееш на земята, значи да се слееш с нея,
да пуснеш корените си дълбоко.

Прегърнеш ли приятел, да затупти силно гръдта ти,
в борба ако влизаш – с всичко свое, със страст да влезеш.
И излегнеш ли се по гръб на пясъка, да можеш
да си като песъчинката, листото или камъка.

Всички мелодии трябва да слуша човек до насита,
да изпълни душата си с всички гласове и трели.
Да се гмурне трябва дълбоко в живота,
както смарагдът в морето потъва.

Зова на далечни страни трябва да чуваш, на хора непознати.
Всички книги да изчетеш, всички животи да изучиш –
с тази жажда трябва да гори човек,
Да цени чашата вода повече от всичко друго,
но непременно да жадува по всички радости на тази земя.

И тъгата да изпита трябва, с гордата си същност на човек.
И горчивините, както радостите, помагат да узреем.
В голямото кръвообращение на живота
трябва и твоята кръв да се влее,
да потече в безкрайните вени и твоята буйна кръв.

Едно запомних от изживяното:
живееш ли, трябва велико да живееш, да се слееш с реките, небето,
вселената,
защото житейският ни срок е дар за живота,
а животът е дар за човека.

Превод от турски – Кадрие Джесур

YAŞADIKLARIMDAN ÖĞRENDİĞİM BİR ŞEY VAR

Yaşadıklarımdan öğrendiğim bir şey var:

Yaşadın mı, yoğunluğuna yaşayacaksın bir şeyi

Sevgilin bitkin kalmalı öpülmekten

Sen bitkin düşmelisin koklamaktan bir çiçeği

İnsan saatlerce bakabilir gökyüzüne

Denize saatlerce bakabilir, bir kuşa, bir çocuğa

Yaşamak yeryüzünde, onunla karışmaktır

Kopmaz kökler salmaktır oraya

Kucakladın mı sımsıkı kucaklayacaksın arkadaşını

Kavgaya tüm kaslarınla, gövdenle, tutkunla gireceksin

Ve uzandın mı bir kez sımsıcak kumlara

Bir kum tanesi gibi, bir yaprak gibi, bir taş gibi dinleneceksin

İnsan bütün güzel müzikleri dinlemeli alabildiğine

Hem de tüm benliği seslerle, ezgilerle dolarcasına

İnsan balıklama dalmalı içine hayatın

Bir kayadan zümrüt bir denize dalarcasına

Uzak ülkeler çekmeli seni, tanımadığın insanlar

Bütün kitapları okumak, bütün hayatları tanımak arzusuyla yanmalısın

Değişmemelisin hiç bir şeyle bir bardak su içmenin mutluluğunu

Fakat ne kadar sevinç varsa yaşamak özlemiyle dolmalısın

Ve kederi de yaşamalısın, namusluca, bütün benliğinle

Çünkü acılar da, sevinçler gibi olgunlaştırır insanı

Kanın karışmalı hayatın büyük dolaşımına

Dolaşmalı damarlarında hayatın sonsuz taze kanı

Yaşadıklarımdan öğrendiğim bir şey var:

Yaşadın mı büyük yaşayacaksın, ırmaklara,göğe,bütün evrene karışırcasına

Çünkü ömür dediğimiz şey, hayata sunulmuş bir armağandır

Ve hayat, sunulmuş bir armağandır insana

ЛЮБОВТА Е ЗА ДВАМА

Сменя се посоката на вятъра,

пожълтяват листата мигом;

обърква пътя си корабът в морето

напразно търси пристан;

смехът на един непознат

ти е отнел любимата.

Отровата, спотаена в теб,

сама себе си ще натрови.

Само смъртта се изживява в самота,

любовта е за двама.

Дори спомен не ти е останал

от любовните нощи;

на хиляди лета далеч от теб е

кожата, която си докосвал хиляди пъти;

стиховете, които си могъл да съчиниш

отдавна са написани, изречени.

Само смъртта се изживява в самота,

любовта е  за двама.

Не могат вече да те утешат

песните, които знаеш;

освободени от оковите на тъгата,

рукват реките наобратно;

и като кинжал да изтеглиш любовта си

най-много да я убиеш:

безразсъдната птица на любовта

е отлетяла завинаги…

Само смъртта се изживява в самота,

любовта е  за двама.

Изпята мелодия си само,

чута и забравена;

когато нощта се допре в прозорците,

в съня ти едно дете проплаква,

защото никоя пеперуда

не изживява сама любовта си,

никой бръмбар не е сам, когато обича,

никоя птица.

Само смъртта се изживява в самота,

любовта е  за двама.

Превод от турски – Кадрие Джесур

AŞK İKİ KİŞİLİKTİR

Değişir yönü rüzgarın
Solar ansızın yapraklar;
Şaşırır yolunu denizde gemi
Boşuna bir liman arar;
Gülüşü bir yabancının
Çalmıştır senden sevdiğini;
İçinde biriken zehir
Sadece kendini öldürecektir;
Ölümdür yaşanan tek başına,
Aşk, iki kişiliktir.

Bir anı bile kalmamıştır
Geceler boyu sevişmelerden
Binlerce yıl uzaktadır
Binlerce kez dokunduğun ten;
Yazabileceğin şiirler
Çoktan yazılıp bitmiştir;
Ölümdür yaşanan tek başına.
Aşk, iki kişiliktir

Avutmaz olur artık
Seni bildiğin şarkılar;
Boşanır keder zincirlerinden
Sular tersin tersin akar;
Bir hançer gibi çeksen de sevgini
Onu ancak öldürmeye yarar:
Uçarı kuşu sevdanın
Alıp başını gitmiştir;
Ölümdür yaşanan tek başına.
Aşk, iki kişiliktir.
Yitik bir ezgisin sadece
Tüketilmiş ve düşmüş gözden;
Düşlerinde bir çocuk hıçkırır
Gece camlara sürtünürken;
Çünkü hiç bir kelebek
Tek başına yaşamaz sevdasını,
Severken hiç bir böcek
Hiç bir kuş yalnız değildir;
Ölümdür yaşanan tek başına,
Aşk, iki kişiliktir.

ТАЗИ ЛЮБОВ ТУК ПРИКЛЮЧВА

Тази любов тука приключва и аз поемам завинаги
с едно дете в душата, с револвер в джоба си.
Тази любов тука приключва, приятен ден, любима,
и аз поемам сега, и една река тече и изтича завинаги.

Избледняват децата и войниците в албумите,
в спомен се превръща спящият дълбоко град.
Помръква лицето ти бавно, като полско цвете,
все по-дълбоки стават забравата и сънят.

По гръб лежахме, един до друг в мокрите треви.
Какво прекрасно лято беше! Колко красива бе ти!
Затова всички мъртви поети, любили някога,
все онази, изгубената любов възпяват.

Тази любов тука приключва и аз поемам завинаги
с едно дете в душата, с револвер в джоба си.
Тази любов тука приключва, приятен ден, любима,
и аз поемам сега, и една река изтича завинаги.

Превод от турски – Кадрие Джесур

BU AŞK BURADA BİTER

Bu aşk burada biter ve ben çekip giderim
Yüreğimde bir çocuk cebimde bir revolver
Bu aşk burada biter iyi günler sevgilim
Ve ben çekip giderim bir nehir akıp gider

Bir hatıradır şimdi dalgın uyuyan şehir
Solarken albümlerde çocuklar ve askerler
Yüzün bir kır çeçeği gibi usulca söner
Uyku ve unutkanlık gittikçe derinleşir

Yan yana uzanırdık ve ıslaktı çimenler
Ne kadar güzeldin sen! nasıl eşsiz bir yazdı!
Bunu anlattılar hep, yani yiten bir aşkı
Geçerek bu dünyadan bütün ölü şairler

Bu aşk burada biter ve ben çekip giderim
Yüreğimde bir çocuk cebimde bir revolver
Bu aşk burada biter iyi günler sevgilim
Ve ben çekip giderim bir nehir akıp gider