DanielaAndonovskaTrajkovska

Daniela Andonovska Trajkovska (North Macedonia)

Даниела Андоновска Трайковска (3 февруари 1979 г., Битоля, Северна Македония) е поетеса, учен, главен редактор на две литературни списания (Раст /Растеж от Битолски литературен кръг и Съвременни диалози от Македонско научно общество), литературен критик, доктор по педагогика, университетски преподавател. Тя е съосновател на Центъра за литература, изкуство, култура, рeторика и език към Педагогическия факултет -Битоля. Член е на Дружеството на македонските писатели, Македонското научно дружество – Битоля (председател на Редакционния съвет, 2 мандата), Славянската академия за литература и изкуство във Варна, Битолски литературен кръг. Издала е 3 научни книги, книга с разкази и 9 книги с поезия: Слово за словото (2014), Стихотворения за ръбовете (2015), Черна точка (2017), Отпечатъци (2017).), Три (2019), Къща на контрастите (2019), Електронна кръв (2019 на македонски, на арабски през 2021 и на английски през 2021), Математическа поезия (2020) и Ходеща по Въздушна линия (2021). Нейната поезия е преведена на повече от 38 езика. Носителка е на няколко литературни награди, като най-важните са: Кръсте Чачански (2019), Национална награда за поезия Караманов (2019), Македонски литературен авангард (2020), Абдували Кутбидин (2020, Узбекистан),  Тулиола-Ренато Филипели (Италия, 2021), Град Галатео-Антонио Де Ферарис (Италия, 2021) и Ацо Шопов (от Асоциацията на македонските писатели през 2021).

Превод – Гергана Златкова

Daniela Andonovska Trajkovska (February 3, 1979, Bitola, North Macedonia) is а poetess, а scientist, an editor in chief of two literary journals (RastGrowth by Bitola Literary Circle and Contemporary Dialogues by Macedonian Science Society), a literary critic, a doctor of pedagogy, university professor. She is co-founder of the Center for Literature, Art, Culture, Rhetoric and Language at the Faculty of Education-Bitola. She is a member of the Macedonian Writers’ Association, Macedonian Science Society – Bitola (was president of the Editorial Council for 2 mandates), Slavic Academy for Literature and Art in Varna, Bitola Literary Circle. She has published 3 university books, a book of short stories, and 9 poetry books: Word about the Word (2014), Poems about the Margins (2015), Black Dot (2017), Footprints (2017), Three (2019), House of Contrasts (2019), Electronic Blood (2019 – in Macedonian, in Arabic – 2021, and in English – 2021), Math Poetry (2020), and Walking on an Aerial Line (2021). Her poetry is translated into more than 38 languages. She has won several literary awards and the most important are Krste Chachanski (2019), National Karamanov Poetry Prize (2019), Macedonian Literary Avant-garde (2020), Abduvali Qutbiddin (2020, Uzbekistan), Tulliola-Renato Filippelli (Italy, 2021), City of Galateo-Antonio De Ferraris (Italy, 2021), and Aco Shopov (by Macedonian Writers’ Association in 2021).

МАЛКИТЕ ХАРТИЕНИ ЧОВЕЧЕТА И БОГ

В този град

няма дом…

само къщи

от които малките хартиени човечета

излизат всеки ден

и сядат в малки лодчици от вестник:

за да отидат възможно по-далеч…

за да бъдат

по-далеч от другите

по-близо до себе си

Всяка нощ малките хартиените човечета

се завръщат през ключалката

ругаейки деня

че не трае достатъчно дълго

за да открият себе си

Всеки ден псувните

хвърлени между оловните думи

ронещи се от

вестниците на миналото

плават по реката

и търсят Бог

Превод – Гергана Златкова

THE LITTLE PAPER HUMANS AND GOD

There are no homes in this city…

only houses from which humans made of paper

go out every day

they sit down in the little newspaper boats

to go as far as they can go

to be further from the others

to be closer to themselves

Every night, the humans made of paper

are coming back to the keyhole

cursing the day

that does not last long enough

so that they could find themselves.

Every day, their profanities thrown

among words of lead

that are falling apart

from the newspapers of the past

flow in the river

looking for God

ЧОВЕЧИЊАТА ОД ХАРТИЈА И БОГ

Во овој град нема ниту еден дом…

само куќи од кои човечиња од хартија

секој ден излегуваат

и се качуваат на чунчиња од весници:

одат подалеку од другите за да бидат

поблиску до себе.

Секоја вечер човечињата од хартија

се враќаат во клучалката

пцуејќи го денот

што не им трае доволно долго

за да се најдат себеси.

Секој ден фрлените пцовки

меѓу оловните зборови кои се ронат

од весниците на минатото

пловат по реката

барајќи го Бог

ЛИЦА БЕЗ ЛИЦА

Той и тя седяха на желязната пружината

в двуизмерната реалност

с илюзия на 4D

и всеки от тях на своята собствена страна

с електронна кръв без security token,

но с точка от края на изречението

го подчертаваше

нещото, което седеше между тях двамата

докато с гласа на маржа то

се опиваше да привлече вниманието

за да каже къде

то (нещото), което стои между Него и Нея

има свой собствен профил в Книгата на Живота

без лайкове и споделяния

без емисии на живо

и без обявяване на голите разговори

на депресията…

Нещото, което живееше между Него и Нея

нямаше име,

но въпреки това беше най-често употребяваното съществително

днес.

Превод – Гергана Златкова

FACELESS FACES

He and She were sitting on the iron spring

in the two-dimensional reality

with illusion of 4D

and each of them on their-own side

with electronic blood without a security token,

but with a dot at the end of the sentence

was concealing

the Thing that was standing between them

while It with the voice of the margin

was trying to attract attention to Itself

so It could say

that the Thing that is standing between Him and Her

has its-own profile

in the Book of Life

without any likes nor sharing

and without any live streaming

and without posting of the naked conversations

of the depression…

The Thing that was living between Him and Her

had no name, nevertheless

It was the most common noun of contemporaneity

ЛИЦА БЕЗ ЛИЦА

Тој и Таа седеа на железната пружина

во дводимензионалната стварност

со илузија на 4Д

и секој на својата страна

со електронска крв без токен,

но со точка на средина од реченицата

го потпишуваше

тоа што стоеше меѓу нив двајцата

додека Тоа со гласот на маргината

се обидуваше да привлече внимание

за да каже дека

тоа што стои меѓу Него и Неа

има свој профил во книгата на животот

без лајкови и без споделувања

и без емитувања во живо

и без објавување на разголените разговори

на депресијата…

Тоа што стоеше меѓу Него и Неа

немаше име,

а сепак беше најупотребуваната именка

на денешницата

ОСТРОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК

Когато утрото ме буди рязко с остра музика

без предупреждение и опция за отлагане

извивам тялото под остър ъгъл

и с тичане завивам надолу по стълбите

придържайки се към центъра на окръжността

за да не ме изхвърли извън кръга

центробежната сила на моя дом

И когато излизам от къщи на пръсти

винаги отварям вратата

под ъгъл от 13 градуса

Кажи-речи се промъквам през нея

за да не разбудя съня си, който спи

в централния ъгъл на дневната.

Дори когато карам направо без да мисля

всичките кръстовища кроят заговор срещу мен

и ме завъртат под остър ъгъл

Изписвам дълга крива линия зад себе си

върху която оставям периферните ъгли на моя живот

Когато целият свят се върти под остър ъгъл

не е учудващо

защо думите, които хората си казват днес

имат толкова много остри ъгли

при все че са затворени

в един триъгълник.

Превод – Гергана Златкова

ACUTE TRIANGLE

when the dawn wakes me up abruptly with sharp music

and enabled snooze option

I fold my body in acute angle

and I ran down the stairs

holding myself to the centre of the circle

to fight the centrifugal force of my home

wanting to throw me away outwards the circle

and when I go out on my toes

I always open the door

in an angle of 13 degrees

I almost thread myself in its ears gently

because I don’t want to wake up my dream that sleeps

in the central angle of the living room

Even if I drive ahead without thinking

all the crossroads are plotting against me

turning me in аn acute angle

I draw a long curve line behind me

on which I leave the peripheral angles of my life

and when the whole world turns in an acute angle

it is not unexpected to see

that the words people tell each other every day

have so many acute angles

nevertheless they are all imprisoned in a triangle.

ОСТРОАГОЛЕН ТРИАГОЛНИК

Кога утрото ме буди со остра музика
без предупредување и опција snooze
телото си го виткам под остар агол
и со трчање слегувам по скалите
држејќи се за центарот на кружницата
за да не ме исфрли надвор од кругот
центрифугалната сила на мојот дом
И кога излегувам од дома на прсти
секогаш под агол од 13 степени
ја отворам вратата
Речиси се протнувам низ неа
за да не си го разбудам сонот што ми спие
во централниот агол на дневната соба

Дури и кога возам право без да мислам
сите крстосници коваат заговор против мене
и ме свртуваат под остар агол
Зад мене пишувам долга крива линија
на која ги оставам периферните агли на мојот живот

Кога целиот свет се врти под остар агол
не е ни чудно
што зборовите кои луѓето си ги кажуваат денес
имаат толку многу остри агли
а сепак се затворени само во еден триаголник