Giuseppe-Napolitano

Giuseppe Napolitano (Italy)

Джузепе Наполитано е роден в Минтурно, Италия, през 1949 г. Живее във Формия, работи като културен оператор. Организатор на поетическия фестивал Voci del Mediterraneo.

Сред последните му книги са Vola alta, parola (2007), Via Crucis (2008), Antologia (poems 1967-2007, 2008), Medida de vida (2009), Ditet e Naimit (2009), Genius loci (poems to N. Soscia, 2009), Quadernetto (2010), A repentaglio (2015), Seminari di lettura (2015).

Последната му засега поетическа антология е преводна – Quaderni di traduzione, съдържаща 343 стихотворения от 77 съвременни поети от цял свят, 2021.

Джузепе Наполитано участва в десетки международни фестивали за поезия по света, превеждан на испански, френски, албански, английски, гръцки, арабски, български и др.

Той е носител на наградата Евридика за най-добро любовно стихотворение от първото издание на Международния поетически фестивал „Орфей – Пловдив“, 2018.

Giuseppe Napolitano was born in Minturno (Italy), in 1949. He lives in Formia, working as cultural operator. He also founded a collection of little books: la stanza del poeta (the poet’s room) in which several writers of Mediterranean lands have been printed. He’s the organizer of „Voci del Mediterraneo“ poetry Festival in his region: south Latium.

Among his last publishings: Vola alta, parola (2007), Via Crucis (2008), Antologia (poems 1967-2007, 2008), Medida de vida (2009), Ditet e Naimit (2009), Genius loci (poems to N. Soscia, 2009), Quadernetto (2010), A repentaglio (2015), Seminari di lettura  (2015).

His latest poetic anthology is Quaderni di traduzione, containing 343 poems by 77 contemporary poets from around the world, translated in Italianq 2021.

His works have been translated into Spanish, French, Albanian, English, Greek, Arab and other languages.

He is the winner of the Eurydice Award for the best love poem from the first edition of the International Poetry Festival Orpheus – Plovdiv, 2018.

РЕФРЕНИТЕ НА ОРФЕЙ

На Антон Баев

Тъй много са нещата, що отвличат Орфей

от вярата във приказката за жената,

влюбена в поезията и в гласа му,

и с радост се отдава той на други блянове,

докато собствената му легенда стане истина,

за да го пази от следващите изкушения

Поетът знае, друга, по-трудна

мисия го чака – в нея

той своя глас, поезията си ще трябва

да повери на слушащия

и да отмине изкушенията стари

Един рефрен променлив не би могъл

да върне към живота влюбено момиче,

ако поезията на истинската приказка

не прозвучи, изпята с любов

 

Пак любовта е тази, която връща към живота

чрез предано опазените думи

от него, знаещия да ги освети в поезия

Новозапаленият пламък няма да угасне,

ако добро сърце захранва бляна

 

Орфей не ще забрави повече това

 

Превод – Елка Димитрова

REFRAINS OF ORPHEUS

To Anton Baev

 

Orpheus has too many distractions to believe

the tale of a woman in love

with his voice, his poetry

and joyfully surrenders to other dreams

while his fable becomes true

taking him away from new temptations

The poet knows that harder still

another mission awaits him

where his voice, his poetry

he needs to entrust to the listener

and walk away from old temptations

An unsettled refrain cannot return

life to a girl in love

if the poetry of a true fairy tale

he won’t sing with love

And again, a love returns to life

thanks to words guarded with confidence

by him who knows how to light them into poetry

The freshly lit flame cannot be extinguished

if a good heart nourishes the dream

Orpheus won’t forget this now

 

Translated by Jason R. Forbus

RITORNELLI DI ORFEO

Ad Anton Baev

 

Ha troppe distrazioni Orfeo per credere

la favola di una donna innamorata

della sua voce della sua poesia

e contento rinunciare ad altri sogni

mentre la favola sua diventa vera

allontanandolo da nuove tentazioni

Il poeta sa che ancora più difficile

un’altra missione lo chiama

se la sua voce se la sua poesia

a chi ascolta saprà come affidare

allontanandosi da vecchie tentazioni

Un ritornello stonato non può rendere

la vita a una ragazza innamorata

se la poesia di una favola vera

non saprà come cantare con amore

E ancora torna a vivere un amore

nelle parole custodito con fiducia

di chi sa come accenderle in poesia

La fiamma appena accesa non può spegnersi

se un cuore buono ne alimenta il sogno

E questo ormai Orfeo non lo dimentica