moi_Saree

Pooja Priyamvada (India)

Пуджа Приямвада е поет, писател, колумнист, професионален преводач. Тя също е награждавана двуезична блогърка. Тя е асоциирана и публикувана в реномирани национални и глобални портали по теми за психологическо/психично здраве и превенция на самоубийствата.

Тя има магистърска степен по английски език от университета в Пенджаб. Била е част от организационния екип на Международния поетичен фестивал Крития 2021. И двата й блога са премирани неколкократно и последователно на наградите Orange Flower Awards.

Нейният превод, озаглавен Нощ сред хълмовете, сборник с разкази на Манав Каул, е публикуван от Westland Books през 2019 г.

Нейните електронни книги Психично здраве: Пример и Уроци за живот от смъртта: Папа и аз са достъпни на Amazon Kindle. В момента тя превежда за Penguin Random House и Vani Prakashan.

Нейната поезия и художествена литература са публикувани в няколко реномирани онлайн списания и печатни антологии в Индия, Великобритания и Канада.

Тя е включена сред „10 индийски жени блогърки, които трябва да следвате“ и „25 писателки, чиято работа читателите са харесали най-много“ в Women’s Web през 2018 г., както и в „Най-силните моменти от индийските жени“ в SheThePeopleTV.

Нейните области на работа са психичното здраве, активизъм с увреждания, сексуално благополучие, пол и маргинализация, а любимите й занимания остават поезията и театърът.

 

Превод – Антония Баева

Pooja Priyamvada is a poet, writer, columnist, professional translator. She is also an awarded bi-lingual blogger. She has been associated and published at reputed national & global portals оn psychological/mental health themes and suicide prevention.

She has a Master’s degree in English from Panjab University. She was part of the organising team of Kritya International Poetry Festival 2021. Both her blogs have been awarded several times consecutively at the Orange Flower Awards.

Her translation titled A Night in the Hills, a collection of short stories by Manav Kaul, has been published by Westland Books in 2019.

Her ebooks Mental Health: A Primer and Lessons for Life from Death: Papa & I are available on Amazon Kindle. She is currently translating for Penguin Random House and Vani Prakashan.

Her poetry and fiction have been published in several reputed online journals and print anthologies in India, UK and Canada.

She has been featured amongst “10 Indian Women Bloggers you must follow” and “25 writers whose work readers enjoyed the most” at Women’s Web in 2018 and also in “Most empowering moments by Indian women” by SheThePeopleTV.

Her areas of work are mental health, disability activism, sexual wellness, gender, and marginalization, and her favorite mediums remain poetry and theatre.

Наместете се

Всички залитащи да помогнат

залитащи, мъчещи се

биещи се, искащи

побеждаващи, отстъпващи

скачащи

никой не знае правилния път

просто всеки си пробива път

през тази пуста земя

 

Превод от английски – Антон Баев

Załatwić

Everyone staggering to help

staggering struggling

fighting, wanting

defeating, receding

scampering

nobody knows the right way

everyone just clawing their way

through this wasteland

За Елиът и белезите

Никой не пише стихотворения с опровержения

или проза с предупреждения

така както патриархатът

е накарал жените

да повярват

че само красиви, слаби и без коса

са приемливи.

Усмивката й е тъй топла

може би защото тя самата е безсловесна

така ли е наистина

слуховият апарат в ухото й

ще разбере ли някога любовта

Жените идват и си отиват загрижени

за формата на една вежда

Не скъпи Елиът

на тях вече

не им пука за Микеланджело

Иди, потърси мъже които

пишат поезия

за веждата.

накуцващото момиче

винаги се усмихва

меките пръсти втриват

плодов аромат в кожата ми

и аз броя мъртвите клетки

на ума

Има ли чудодеен скраб който

втрива забрава

и изтрива всички линии

очертани от времето

дланите ми изглеждат като карта

на скрито съкровище

ала без крайни точки

само дълго безкрайно пътуване

ноктите не сочат към нищо

Уморена съм дори да отворя очи

но ръцете са се променили

жестовете, позите

са други

очите които някога са обичали

сега гледат през теб, защо животе?

тя разделя косата ми

и аз се плаша

ами ако открие прозорец

към мисълта ми

ами ако узнае

всичките ми лоши помисли

липсва ми начинът по който баба ми

втриваше масло в моя твърд череп

кълцай, кълцай

памет ти фризьор ли си?

Не помня лицето й

само една миризма

на кисели краставички

лекарства

и загуба.

Аз ходя и ходя

обикалям и обикалям

наникъде

лабиринтът

е моето наказание.

всяко ново утро

е като всяка сутрин

тя казва, че изглеждам прекрасно

а аз се радвам

че не вижда белезите ми.

Превод от английски – Елка Димитрова

Of Eliot and Scars

Nobody writes poems with disclaimers

or prose with warnings

just like patriarchy

has led women

to believe

only fair, slim and hairless

is acceptable.

Her smile is so warm

maybe because she has no words

or does she

will the voice machine in her ear,

ever understand love

women come and go fretting over

the shape of an eyebrow

No dear Eliot

they no longer

bother about Michelangelo

Go, look for the men who

wrote poetry

about the brow?

the girl with a limp

always smiles

the soft fingers rub

a fruity smell into my skin

and I count the dead cells

of the mind

Is there a wonder scrub that,

Induces forgetfulness

and erases all lines that time has cast

my palms look like the map

of a hidden treasure

only there are no destinations

just a long endless journey

the nails point at nothing

I am tired to even open my eyes

but the hands have changed

the postures, the stances

have altered

the eyes that once loved

now overlook, why life?

she parts my hair

and I am scared

what if she finds

the window to my mind

what if she knows

all my sinister thoughts

I miss the way my grandmother

rubbed oil into my reluctant skull

snip, snip

memory are you a hairdresser?

I don’t remember her face

only a smell

of pickles, medicines

and loss.

I walk and walk

round and round

to nowhere

the maze is

my punishment.

each morning

is every morning

she says I look perfect

I am glad

she hasn’t seen the scars.

Ода на лудостта

Не пиша думи

пиша лудостта си

аз съм безумно жива

мъката тупти във мен

тик-так, тик-так, тик-так,

часовниците имитират ударите на сърцето

сърцата са първи

после е времето

Предполагам че

Елиът, Плат, Улф

Керуак, Маркс и прочие

не ме бива с имената

са кървели и кървели в думи

няма лек за това безпокойство

мисълта си играе със спомените

лошите

винаги побеждават

животът не е приказка

и заживели щастливо

е мит

хубавите мигове са змиорки

хлъзгави,

готови да изтъргуват сами себе си

пред чародейника наречен време

бърборене, шум

дъра-бъра, дъра-бъра

дъра-бъра

спелчек

шрифтове, цветове, формат

спомени на фотошоп

съдържание без грим

бездушно, без душа

продължавам да забравям

паролата към душата си

и вие ли?

Множество потребители?

Една главна буква

един специален символ

една цифра

и едно нищо

сесията изтича

„Той умря.“

една дума заседна

няма лепило, само сълзи

няма скраб, няма козметика

която да я изтрие от челото ми

винаги съм искала татуировка

която да ме определи

ВОЙ като Гинзбърг

можем ли да Татуираме Нищо?

етикетът преди човека

само потребителските имена

душите са безполезни

мъртвите дишат

тип тап тип тап

биип биип биип

неудобен термин

– човешки проблемен

клавиатури и екрани

сини, бели, зелени

съотношение сигнал – шум

питай Гугъл

чакайки съобщения

които никога не идват

образи които никога не се превръщат

в хора

изтърквам времето от себе си

годините се трупат на гърба ми

като развалини

след земетресение

лавина в туитър

или беше Сагармата

челото на моретата

снегът не става

за криене на етикети

виждаш

Червеното като кръв

от спуканата артерия

на онова самотно момиче

болката е течност

намира своя път

фермерите висят до смърт

смъртта е увиснала завинаги

най-тежка е тишината

тя може да повлече надолу

много души

тялото познава

болката и удоволствието

агонията и екстаза

докосване, мирис, вид

две тела

в едно наслаждение

затруднение

рима да вземем

ВРЕМЕ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕ

Сегашно ВРЕМЕ като в безвременен

минало неопределено несвършен вид

невъзможността

на лудостта

с думи да формулираш

онова което думите не могат да изрекат

птицата която живее на кораб

отлита, не намира подслон

връща се

няма вериги

думи, неизказани

ненаписани

непрочетени

думи ли са това?

или пък са мълчания

като в многото

заедно-самотни

шшш…ш….

пазѝ моята тайна

винаги съм била луда

с пристъпи на болезнен разсъдък

в зевовете.

Превод от английски – Елка Димитрова

An Ode to Madness

I do not write words

I write my madness

I am insanely alive

a grief thumping inside me

tic-toc, tic-toc, tic-toc

clocks imitate heartbeats

hearts came first

time later

I guess so

Eliot, Plath, Woolf

Kerouac, Marx and someone

I am bad with names

bled and bled in words

no relief for this angst

mind games with memories

the bad ones

always win

life is not a fairy tale

happily-ever-after

are a myth

good moments are eels

slippery,

ready to barter themselves

with that charmer called time

chatter, noise

blah blah blah

blah blah

spellcheck

fonts, colors, format

memories photoshopped

substance without make-up

soulless, soul less

I keep forgetting

the password to my soul

do you too?

multiple users?

One capital letter

one special character

one number

and one nothing

session timed out

„He died.“

one word stuck

no glue, just tears

no scrub, no facial

can take it off my forehead

I always wanted a tattoo

that could define me

HOWL like Ginsberg

can we Tattoo Nothing?

label before person

usernames only

souls are useless

dead people breathing

tip tap tip tap

beeps beeps beeps

sensitive term

-humanly challenged

keypads and screens

blue, white, greens

Signal to noise ratio

ask Google

waiting for messages

that never come

images that never become

people

I am scrubbing time off me

years are piling on my back

like the rubble

after the earthquake

avalanche on twitter

or was it Sagarmatha

the forehead of the seas

snow is no good

to hide labels

you see

Red like the blood

from the slit artery

of that lonely girl

pain is a fluid

it finds its way

farmers hang till death

death hangs forever

silence is the heaviest

it can weigh down

many souls

the body knows

pain and pleasure

the agony and the ecstasy

touch, smell, sight

two bodies

in one delight

plight

rhyme

TIME, TIME, TIME

Present TENSE as in tension

present perfect continuous

the impossibility

of madness

words to define

what words can never say

the bird that lives on a ship

flies, finds nowhere

comes back

no chains

words, not spoken

not written

not read

are these words?

or are these silences

as in many

together-alone

sshh…sh….

keep my secret

I was always mad

with bouts of painful sanity

in between.