n.lukic1

Neva Lukich (Croatia)

Нева Лукич има магистърски степени по история на изкуството и археология от
Факултета по хуманитарни и социални науки в Загреб и по теория на модерното и
съвременно изкуство от университета в Лайден, Холандия.
Нейни стихове и разкази са публикувани в различни списания, електронни списания,
сборници и представяни в различни радио предавания. Участвала е в поетични четения
и фестивали на късия разказ, поезия и филм. Издала е радиодрама за деца Таралеж и
роза (драматична програма HRT1, 2021), Наежена (Загреб, 2020), Стръкче трева над
облаците (Загреб, 2018), Безкрайни окончания (Лайден, 2018), Море и спрели разкази /
Безкрайни окончания (Белград, 2018/ Загреб, 2016), Сенки от семенца (Загреб, 2015),
Рокля Обскура (Награда на Хърватската матрица за млади поети Здравко Пучак,
Карловац, 2011), Хора без парк (Загреб, 2009). Лукич е сътрудничила с други артисти –
сред които се открояват: късометражният филм Мотелът в кладенеца (2016), в
сътрудничество със Сара Раджаеи, и драмата Пясъчникът в сътрудничество с Виктор
Радонич. Нейни стихове и разкази са преведени на македонски, български, словенски и
английски език.

Neva Lukić received her master’s degrees in art history and archeology from the Faculty of
Humanities and Social Sciences, Zagreb and in the theory of modern and contemporary art
from Leiden University in the Netherlands.
Her poems and short stories have been published in various magazines, electronic magazines,
collections and on the radio. She has participated in poetry readings and festivals of short
story, poetry and film. She has published radio drama for children Jež i Ruža/Hedgehog and
Rose (drama program HRT1, 2021), Ježenja/ Goosebumps (Zagreb, 2020), Travka preko
oblaka/ Blade of grass over the clouds (Zagreb, 2018,), Endless endings (Leiden, 2018),
More i zaustavljene priče/ Endless endings (Beograd, 2018/ Zagreb, 2016), Sjene sjemenki/
Shadows of Seeds (Zagreb, 2015), Haljina Obscura/ The Dress Obscura (Croatian Matrix
award for young poets Zdravko Pucak,  Karlovac, 2011), Ljudi bez parka/ People Without a
Park (Zagreb, 2009). Lukić has collaborated with other artists – of which the following stand
out: short film The Motel in the Well (2016), in collaboration with Sara Rajaei , and the
drama P(j)eščanik (The Sandbox) in collaboration with Viktor Radonjić .​ Her poems and short
stories have been translated into Macedonian, Bulgarian, Slovenian and English language.
Website: www.nevalukic.org

Video

ЛЮЛКИ

Изкривени люлки. Седалките им се изкривиха. Първата e по-близо до земята, ъгълът й
се наклони в дълбочината на пространството. Вторaта е по-високо, леко наклонена към
фасадата. Очевидно е защо Мондриан никога не е заел диагонални линии.
Под люлките идват гълъби за хляб, нашите прасци са проводници на крилата им,
докато ги изправяме, за да управляваме люлките.
Малко момиченце се отбива, объркано от разчленените люлки. Тя се движи несигурно
от едната до другата, после се връща, след което наблюдава всяка поотделно. В един
момент забелязва гълъбите и започва да тича след тях в кръг, докато бягат. След това
се връща при люлките, като избира по-високата. Гласовете на майка ѝ и баба ѝ в
далечината напразно я привличат.
Момичето се засилва и залюлява, подновявайки пламът на разбитите люлки.

Превод – Гергана Златкова

SWINGS

Distorted swings. Their seats crooked, the first closer to the ground, its corner slanting into
the depth of the space. The second is higher up, leaning ever so slightly towards the facade.
It`s obvious why Mondrian never took up diagonal lines.
Beneath the swings, pigeons come for bread, our calves the conductors of their wings as we
drive them upward.
A little girl stops by, confused by the disjointed swings. She moves uncertain from one to the
other, then comes back, then observes each individually. At one point, she notices the pigeons
and begins running after them in circles as they flee. Then she comes back to the swings,
choosing the higher one. The voices of her mother and grandmother in the distance beckon
her away in vain.
The girl swings, renewing the fervour of the broken.

Translated by Jeremy White

Ljuljačke

Distorzirane ljuljačke. Sjedalice im nakrivljene, jedna bliže podu, kutom viri u dubinu
prostora. Druga se nalazi više, tek neznatno ukosila se prema fasadi. Očevidno je zašto
Mondriaan nije usvojio dijagonalne linije.
Pod ljuljačkama golubovi dolaze na kruh, naše potkoljenice dirigenti njihovih krila dok ih
tjeramo uvis.
Navraća djevojčica, zbunjuju je iščašene ljuljačke. Nesigurno ide od jedne do druge, pa se
vraća, pa malo promatra svaku zasebno. U nekom trenutku primijeti golubove pa počne trčati
ukrug za njihovim bijegom. Potom se ponovno vrati ljuljačkama, izabere onu višu. Glasovi
majke i bake u daljini bezuspješno je dozivaju.
Djevojčica ljulja ljuljačku. Vraća zanos slomljenima.

СТЪПАЛОТО

Насред улицата дълга дъщеря и слаба старица. Те се опитват да влязат в кафене
Antikvarnica. Светли хора минават, челюстите им отпуснати, кучетата ги влачат дълго.
В пространството между кафенето и улицата старата жена усети прага. Стъпало,
незначително на височина, което джентълменът с мазна коса, който влезе с пудел, дори
не забеляза. Възрастната жена засече прехода от външното към вътрешното
пространство, драскайки грубия въздух с глезените си. Тя изостави улицата с нейните
изящни разклонени дървета, павирани със студени плочки.
Сега пред очите ѝ златните тапети отекват с огледала, сервитьорка мести маси от
масивно дърво. Дъщерята и майката седят на малка масичка, обърнати с гръб към
улицата; те съществуват в безмълвие. Зад тях двама по двама преминават в шумен
конгломерат от ученици. След като свършват с кафето си, те стават бавно. Стъпалото
този път е в обратна посока. Старицата стои известно време така, сякаш е на пиедестал.
Дъщеря ѝ ѝ помага да прекрачи с крака си – когато остаряваме, ние не преодоляваме
нещата. Възрастната жена вижда с тялото си. Стъпалото ѝ бавно преминава надолу, в
пространството на улицата, което господинът с мазна коса дори не забеляза, докато си
тръгваше. Нито неговият пудел.
Искам да кажа на един танцьор- ще танцуваш истински, когато остарееш.

Превод – Гергана Златкова

THE STEP

In the middle of the street, a tall daughter and a thin old woman. They try to enter
Antikvarnica Café. Light people pass by, their jaws relaxed, dogs dragging them along.
Between the space of the cafe and the street, the old woman senses a border. A step,
insignificant in height, that a greasy-haired gentleman who entered with a poodle didn’t even
notice. The old woman detects the transition from external to internal space, scratching at the
coarse air with her ankles. She abandons the street and its elaborately branched trees, paved
in cold tiles.

Before her eyes now, the golden wallpaper echoes with mirrors, a waitress moves tables of
solid wood. The daughter and mother sit at a little table, their backs turned to the street; they
exist in silence. Behind them, two by two, a loud conglomeration of schoolboys passes by.
After they finish their coffee, they stand slowly. The step, this time in the opposite direction.
The old woman stands for a while, as if on a pedestal. Her daughter helps her swing her leg
over – when we age, we don’t get over things. The old woman sees with her body.
Her foot slowly moves downward, her body passing into the space of the street, which the
greasy-haired gentleman didn’t even notice as he was leaving. Nor did his poodle.
I want to tell a dancer—you’ll only truly dance in your old age.

Translated by Jeremy White

Stepenica

U sredini ulice visoka kćerka i tanka starica. Pokušavaju ući u kafe Antikvarnicu. Prolaze
lagani ljudi, opuštenih vilica, vuku ih psi. Starica osjeća, između prostora kafića i ulice nalazi
se granica. Tek neznatno povišena stepenica koju gospodin masne kose što je ušao s
pudlicom nije ni primijetio. Starica ćuti prijelaz iz vanjskog u unutrašnji prostor, pedalj po

pedalj gležnjem grebe hrapavi zrak. Napušta ulicu razgranatog drveća, popločanu hladnim
pločama.
Pred očima sad zlatne tapete odjekuju ogledalima, konobarica pomiče stolove od punog
drveta. Kćer i majka sjedaju za maleni stol, leđima okrenute ulici postoje u tišini. Iza njih,
dva po dva, prolazi glasna bulumenta školaraca.
Nakon što su ispile kavu polagano ustaju. Stepenica, ovaj put u suprotnom pravcu. Starica
neko vrijeme stoji, kao na pijedestalu. Kćer joj pomaže da prebaci nogu – kad ostarimo,
preko stvari ne prelazimo. Starica vidi tijelom.  
Stopalo se polako pomiče prema dolje, tijelo prelazi u prostor ulice što gospodin masne kose
nije doživio dok je izlazio; kao ni njegova pudlica.                       
Poželim reći jednoj plesačici – tek u starosti istinski ćeš plesati.

РАВНИНАТА

Стоя в кухнята и гледам през прозореца. Погледът ми търси планината. Само за да
видя крива, последната от поредицата, края на всичко. Зад него/ нея няма повече.
Върховете на дърветата и плоските покриви на сградите се простират бавно под мен,
скоро ще стигна до планината, почти съм там.
За моя изненада виждам, че днес планината я няма. Само бяло, лоботомизирано небе.
Нищо друго не е изчезнало, освен нагоре. Опитвам се да видя, но не виждам. Може би
съществува само някъде чрез потта.
Днес равнината се изкачва в небето.

Превод – Гергана Златкова

THE PLAIN

I stand in the kitchen and look through the window. My gaze looks for the mountain. Only to
see a curve, the last in a series, the end of everything. Behind it, there is no more.
The treetops and the flat rooves of the buildings spread out slowly beneath me, I’ll reach the
mountain soon, I’m nearly there.
To my surprise, I see that the mountain isn’t there today. Only a white, lobotomized sky.
Nothing else has vanished but up. I try to see, but I don’t see. Maybe it only exists
somewhere through sweat.
Today, the plain climbs into the sky.

Translated by Jeremy White

Ravnica

Stojim u kuhinji i gledam kroz prozor. Pogled mi traži planinu. Da bih vidjela oblinu,
posljednju u nizu, kraj svega. Iza nje više nema.
Poda mnom polako se prostiru krošnje i ravni krovovi zgrada, stići ću do planine sada, netom
što nisam.
Na iznenađenje vidim da planine danas nema. Tek bijelo, lobotomizirano nebo. Ništa drugo
nije nestalo osim gore. Pokušavam vidjeti, no ne vidim. Ona možda postoji negdje jedino
kroz znoj.
Danas se ravnica penje u nebo.