Даниела Андоновска Трайковска

Даниела Андоновска Трайковска

Северна Македония

Издание 2022

Даниела Андоновска Трайковска (3 февруари 1979 г., Битоля, Северна Македония) е поетеса, учен, главен редактор на две литературни списания (Раст /Растеж от Битолски литературен кръг и Съвременни диалози от Македонско научно общество), литературен критик, доктор по педагогика, университетски преподавател. Тя е съосновател на Центъра за литература, изкуство, култура, рeторика и език към Педагогическия факултет -Битоля. Член е на Дружеството на македонските писатели, Македонското научно дружество – Битоля (председател на Редакционния съвет, 2 мандата), Славянската академия за литература и изкуство във Варна, Битолски литературен кръг. Издала е 3 научни книги, книга с разкази и 9 книги с поезия: Слово за словото (2014), Стихотворения за ръбовете (2015), Черна точка (2017), Отпечатъци (2017).), Три (2019), Къща на контрастите (2019), Електронна кръв (2019 на македонски, на арабски през 2021 и на английски през 2021), Математическа поезия (2020) и Ходеща по Въздушна линия (2021). Нейната поезия е преведена на повече от 38 езика. Носителка е на няколко литературни награди, като най-важните са: Кръсте Чачански (2019), Национална награда за поезия Караманов (2019), Македонски литературен авангард (2020), Абдували Кутбидин (2020, Узбекистан),  Тулиола-Ренато Филипели (Италия, 2021), Град Галатео-Антонио Де Ферарис (Италия, 2021) и Ацо Шопов (от Асоциацията на македонските писатели през 2021).

Превод – Гергана Златкова

МАЛКИТЕ ХАРТИЕНИ ЧОВЕЧЕТА И БОГ

В този град

няма дом…

само къщи

от които малките хартиени човечета

излизат всеки ден

и сядат в малки лодчици от вестник:

за да отидат възможно по-далеч…

за да бъдат

по-далеч от другите

по-близо до себе си

 

Всяка нощ малките хартиените човечета

се завръщат през ключалката

ругаейки деня

че не трае достатъчно дълго

за да открият себе си

 

Всеки ден псувните

хвърлени между оловните думи

ронещи се от

вестниците на миналото

плават по реката

и търсят Бог

 

Превод – Гергана Златкова

THE LITTLE PAPER HUMANS AND GOD

There are no homes in this city…

only houses from which humans made of paper

go out every day

they sit down in the little newspaper boats

to go as far as they can go

to be further from the others

to be closer to themselves

 

Every night, the humans made of paper

are coming back to the keyhole

cursing the day

that does not last long enough

so that they could find themselves.

 

Every day, their profanities thrown

among words of lead

that are falling apart

from the newspapers of the past

flow in the river

looking for God

ЧОВЕЧИЊАТА ОД ХАРТИЈА И БОГ

Во овој град нема ниту еден дом…

само куќи од кои човечиња од хартија

секој ден излегуваат

и се качуваат на чунчиња од весници:

одат подалеку од другите за да бидат

поблиску до себе.

 

Секоја вечер човечињата од хартија

се враќаат во клучалката

пцуејќи го денот

што не им трае доволно долго

за да се најдат себеси.

 

Секој ден фрлените пцовки

меѓу оловните зборови кои се ронат

од весниците на минатото

пловат по реката

барајќи го Бог

Международният фестивал на поезията „ОРФЕЙ“ – ПЛОВДИВ е проект на фондация „Пловдив ЛИК“. Включва творчески, културно-образователни и популяризаторски дейности, обединени от стремежа да се обменят идеи, вдъхновение и творчески контакти.

За контакти