МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ПОЕЗИЯТА „ОРФЕЙ“

ПЛОВДИВ 2020

Rafael Soler (Spain) | Рафаел Солер (Испания)

Рафаел Солер (Валенсия, 1947) е поет, награждаван романист и университетски преподавател, вицепрезидент на Асоциацията на писателите в Испания (ACE).

Автор е на пет стихосбирки: Los sitios interiores („Вътрешни места“), 1979 – Награда Хуан Рамон Хименес, Испания, 1980, Maneras de volver („Начини да се завърнеш“), 2009, Las cartas que debía („Писмата, които дължах“), 2011, Ácido almíbar („Кисел сироп“), 2014 – Награда на валенсианската критика, Испания, 2016, и No eres nadie hasta que te disparan („Не си никой, докато не те застрелят“), 2016. Излезли са от печат седем негови книги с къси разкази и романи: El último gin-tonic („Последният джин с тоник“), 2018, Barranco („Баранко“), 1985, El sueño de Torba („Мечтата на Торба“), 1983, El Mirador („Наблюдателницата“), 1981, Cuentos de ahora mismo („Разкази от преди малко“) (1980), El corazón del lobo („Сърцето на вълка“), 1981, El grito („Вик“) (1979).

Чел е поезия в повече от 15 страни, две от антологиите му са публикувани в Южна Америка; негови книги са превеждани на английски, френски, италиански, японски, унгарски и румънски език.

Rafael Soler (Valencia, España, 1947) is a poet, an award-winning novelist and university profesor, Spanish Writers Association (ACE) Vicepresident.

He has published five books of poetry: Los sitios interiores (1979, Juan Ramón Jiménez Prize, Spain, 1980), Maneras de volver (2009), Las cartas que debía (2011), Ácido almíbar (2014, Crítica Valenciana Prize, Spain, 2016) and No eres nadie hasta que te disparan (2016) and seven books of short stories and novels: El último gin-tonic (2018), Barranco (1985), El sueño de Torba (1983), El Mirador (1981), Cuentos de ahora mismo (1980), El corazón del lobo (1981), El grito (1979).

He has been invited to read his poems in more than fifteen countries, two of his anthologies has been published at South America and some of his books has been translated into English, French,  Italian, Japanese, Hungarian and Romanian.


ЗА ПРОТОКОЛА

На когото му притрябва завещавам табакерата си,

учебника за губене на покер

и обувките, които купих от Париж

и които всеки петък ме изоставят;

 

на роднините ми – вежливата полза от забравата,

на Лукас – още една обиколка,

на нотариуса, който състави акт и направи покривало от невинността ми –

курса по немски със зелени мезета и с неразгадаемо съдържание;

 

на Борсата – извинения,

на моя бряг – краката, от които се нуждае, за да облекчи траура;

 

утеха за фотьойла ми…

и името, което не дадох на реката, родила се с мен;

 

завещавам кашлицата и диетата си на първия срещнат,

 

а на трите ми деца – дъжда,

за да прекосят невредими есента,

и техните водни целувки

внезапни

да изчистят тъгата от челата на четирима ни.

 

Превод – Лидия Шамова

FOR THE RECORD

To whom it may concern I bequeath my cigarette case

my manual for losing at poker

and the shoes I bought in Paris

and that all Fridays abandon me

 

to my debts the polite benefit of oblivion

to Lucas another round

to the notary who made a certificate and meal of my innocence

the German textbook with the green cover

and inscrutable content

 

to the stock market my apologies

to my shore the feet it needs to alleviate its mourning

 

solace to my arm chair

and the name I didn’t give

to the river which was born with me

 

I leave my cough and diet to the first person to appear

 

and to my three children the rain

so that they traverse autumn unharmed

and its watery kisses

suddenly

may cleanse grief from the brows of the four of us.

 

Translated by Gwen Osterwald

CONSTE EN ACTA

A quien corresponda lego mi petaca

mi manual para perder al póker

y los zapatos que compré en París

y que todos los viernes me abandonan

 

a mis deudos el cortés beneficio del olvido

a Lucas otra ronda

al notario que hizo acta y mantel de mi inocencia

el curso de alemán de tapas verdes y contenido

inescrutable

 

a la Bolsa disculpas

a mi orilla los pies que necesite para aliviar el luto

 

consuelo a mi butaca

y el nombre que no puse al río que nació conmigo

 

lego mi tos y mi dieta al primero que aparezca

 

y a mis tres hijos la lluvia

para que crucen indemnes el otoño

y sus besos de agua

repentinos

limpien de tristeza la frente de los cuatro.


НЕ СЕКВА ПАМЕТТА

С изгубени възможности – пълни джобовете,

да подредиш имането си идваш

със самоубийственото спокойствие на онзи, който е сключил

честна сделка със своя палач;

 

ръцете от заскреженото време татуирани,

празната тетрадка, в която записваше всичко,

закаленото под открито небе сърце

 

и знаеш,

че да се върне, както е било е невъзможно,

че сега дъждът се облича в пепел,

 

че бастунът от далечното минало

днес е пръчката, с която пропъждаш

котките развъждани в недрата ти.

 

Монарх на малкото

и властелин на празнотата.

 

Превод – Лидия Шамова

MEMORY DOES NOT STOP

Pockets full of lost opportunities

you come to fix your estate

with the suicidal calm of one who has

a pact of honor with their executioner

 

hands tattooed by the frost of time

your blank notebook where you wrote everything down

hardened heart from the outdoors

 

and you know

that the return to how it is impossible

that now rain is dressed in ash

 

and that the baton welcomed long ago

is today the stick with which you drive away

the cats your womb nurtured

 

monarch of the few

and lord of what is left of nothing.

 

Translated by Gwen Osterwald

NO SE DETIENE LA MEMORIA

De ocasiones perdidas los bolsillos llenos

a componer tu hacienda vienes

con la calma suicida del que tiene

un pacto de honor con su verdugo

 

las manos por el tiempo de escarcha tatuadas

en blanco tu cuaderno donde anotabas todo

curtido el corazón en la intemperie

 

y sabes

que la vuelta a cuanto fue es imposible

que ahora la lluvia se viste de ceniza

 

y que el bastón de mando antaño bienvenido

es hoy el palo con que ahuyentas

a los gatos que tus entrañas crían

 

monarca de lo poco

y señor de lo que queda en nada.


ВАЖНО Е САМОТО ПЪТУВАНЕ

Да идем до Сена ти реши

без да свиваш устни

 

и аз приех,

защото винаги сме били двама, но сме едно цяло.

 

По пътя

един антипатичен таксиметров шофьор

ни каза новината на развален френски

 

реейки се безразлични под дъжда

двама младежи на близка до нашата възраст

се приближаваха към Rive Gauche на разсъмване;

 

тя блестеше с колието, което ти купих

от безмитния на летището,

а пребледнял в своята забрава

той носеше обувките ми от тъмна сафианска кожа.

 

Всички замълчаха, когато анонимен пожарникар

се зае с телата им

с ефикасната пъргавина на администратор;

 

удавени – ръка в ръка,

отдалечени от синия блян на сирените

нашите устни споделяха единственото желание,

което никой не успя да разгадае,

но това е друга история,

която покоси моята небрежност и твоя пистолет.

 

Превод – Лидия Шамова

THE JOURNEY IS WHAT MATTERS

Let’s go to the Sena you decided

without squeezing your lips

 

and I accepted it

as we were always two and we are one

 

on the way

an unpleasant cab driver

gave us the news in an awful French

 

floating indifferent to the rain

youngsters akin to our own

reached the rive gauche at dawn

 

she showed off the necklace I bought you

at the airport’s duty free shop

and also feeble in his abandon

he wore my dark Moroccan leather shoes

 

everyone quieted when an anonymous firefighter

entrusted their bodies

with the urgent efficiency of a civil servant

 

drowned by hand

separated from the sirens blue insanity

our lips shared an only wish

that nobody could decipher

but that’s another story

which reaped my carelessness and your gun.

 

Translated by Gwen Osterwald

EVIAJE ES LO QUE IMPORTA

Vamos al Sena decidiste

sin apretar la boca

 

y yo acepté

pues siempre fuimos dos y somos uno

 

de camino

un antipático taxista

nos dio la noticia en pésimo francés

 

flotando indiferentes a la lluvia

dos jóvenes de edades parecidas a las nuestras

alcanzaban la rive gauche de madrugada

 

ella lucía el collar que te compré

en el duty free del aeropuerto

y pálido también en su abandono

él llevaba mis zapatos de tafilete oscuro

 

todos callaron cuando un bombero anónimo

encomendó sus cuerpos

con la urgencia eficaz del funcionario

 

ahogados de la mano

ajenos al desvarío azul de las sirenas

nuestros labios compartían un único deseo

que nadie supo descifrar

pero esa es otra historia

que segó mi descuido y tu pistola.


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив