МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ПОЕЗИЯТА „ОРФЕЙ“

ПЛОВДИВ 2020

Stefan Markovski (North Macedonia) | Стефан Марковски (Северна Македония)

Стефан Марковски е съвременен македонски писател, поет, филмов сценарист и философ, един от най-многообразните и продуктивни автори от своето поколение.

Роден е в гр. Гевгелия (01.12.1990), завършил е основното и средното си образование в родния си град и се е дипломирал в Катедрата по сравнително литературознание във Филологическия факултет и в Института по философия на Държавния университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие. 

Той има магистърска степен по сценаристика от Факултета по драматични изкуства в Скопие със сценарий за игрален филм, озаглавен „Името ми е свобода“ и теоретично разяснение за потенциала на хибридния криминално-драматичен жанр в рамките на македонската кинематография.

Писателската кариера на Марковски и приносът му към съвременната македонска литература му донася литературни награди и почести в страната му и в чужбина, включително наградата „Македонски литературен авангард“ за сборник с разкази, наградата „Петре М. Андреевски“ за роман, наградата „Бели Мугри“ за поетическа книга, наградата „Кърсте Чачански“ за книга с разкази, наградата на община Гевгелия „7-ми ноември“, наградата „Княжевско перо“ на Асоциацията на хърватските писатели, наградата на ЮНЕСКО за македонски писатели до 30-годишна възраст и др.

Споменавани в антологии на съвременната македонска литература, участвали в множество фестивали, някои от творбите на Марковски са публикувани на над 20 езика. 

През 2018 г. той е участвал в литературната резиденция „Други думи“ в Сан Себастиян. 

Марковски е член на Асоциацията на македонските писатели, на Македонския център на Института за международен театър, на Европейската поетическа платформа „Версополис“ и други международни асоциации.

Той е главен редактор на най-старото македонско литературно списание Съвременност, както и на поетическите сбирки на проекта Метрик караван.

Stefan Markovski is a contemporary Macedonian writer, poet, screenwriter and philosopher, one of the most diverse and prolific authors of his generation.

Born in the town of Gevgelija (01.12.1990), he’s completed primary and secondary education in his hometown, graduating on both the Department of Comparative Literature, Faculty of Philology and the Institute of Philosophy of Ss. Cyril and Methodius State University of Skopje.

He’s obtained a MA in Screenwriting at the Faculty of Dramatic Arts (FDU) in Skopje with a feature film script titled “My Name Is Freedom” and theoretical explication of the potentials of the hybrid crime-drama genre within the future of Macedonian cinematography.

Markovski’s writing career and contribution to modern Macedonian literature has granted him literary prizes and honors in his country and abroad, including the “Macedonian Literary Avant-garde” for a book of short stories, “Petre M. Andreevski” Prize for novel, “Beli Mugri” for a poetry book, “Krste Chachanski” for a book of short stories, The “7-th November Award” of Gevgelija municipality, “Knjizevno pero” of Croatian Writers’ Association (HKD), prize of UNESCO for Macedonian writers up to 30 years of age etc.

Mentioned in anthologies of modern Macedonian literature, participating in multitude of festivals, some of Markovski’s works have been published in over 20 languages. 

He’s taken part in the Other Words literary residency in San Sebastian in 2018. 

Markovski is a member of Macedonian Writers’ Association, the Macedonian center of the International Theatre Institute, the European poetry platform “Versopolis” and other international associations.

He’s the chief editor of the oldest Macedonian literary magazine – Sovremenost as well as the poetry collections of the project Metric caravan.


ЕСЕННО РАЗЦЪФНАЛ ДЕН

Пътищата се гушат сред коледни елхи без клони,

лъч ги разсича като скалпел и им раздава

сутрешната лятна есен на катериците,

естествената коса на клоуна е побеляла от твърде много забава,

самотата краде големи платна от кината

и пришива себе си в елегантните костюми,

с които пешеходците ходят на работа,

светлинките бавно загасват в житните мелници,

Земята е натоварена на дирижабли, които променят орбитата й,

плодовете са планети в дворовете,

мислите са безопасно приютени във временен паркинг

като полукълбо

и тялото избира да жонглира на светофара на червено,

готически замъци указват пътя на душата с острите си върхове,

въртележките спокойно цъфтят,

есенни пасторали от устите на скитниците и малкото безделници,

които горят онези части от душата, които са отражение на

Небето в теб.

 

07.09.18,

Байона

 

Превод – Вера Иванова

BLOOMING DAY IN AUTUMN

The roads are hugged by branchless Christmas trees

A beam cuts them like scalpel and gives

the morning summerly autumn to the squirrels

the natural hair of the street clown has whitened from too much fun

the loneliness steals large canvases from the cinemas

and sews itself in the dandy suits with which

pedestrians go to work

the tiny lights slowly set behind the grain mills

The Earth is loaded on airships that change its orbit

the fruits are planets in the yards

the thoughts are safely stationed in a temporary parking

like a hemisphere

and the body chooses to juggle at crosswalks to the red light

Gothic castles show the way of the soul with their sharp peaks

the roundabouts calmly blossom

autumn pastorals from the mouths of the vagrants and few bums

that burn those parts of the soul that are reflection of the

Heaven in you.

 

07.09.18,

Bayonne

ЕСЕНСКИ РАСЦВЕТАН ДЕН

Патиштата се гушнати од обезгранети елки

зрак како скалпел ги сече и им ја раздава

утринската летна есен на вервериците

природната коса на уличниот кловн е обелена од премногу забава

самотијата краде големи платна од кината

и се пришива себеси во отмените одела со кои

пешаците одат на работа

малите светлини полека заоѓаат во житните мелници

Земјата е натоварена на дирижабли што ѝја менуваат орбитата

плодовите се планети во дворовите

мислите се безбедно стационирани во привремен паркинг

налик хемисфера

и телото бира да жонглира на пешачки премини до црвеното светло

готски замоци со острите врвови го покажуваат патот на душата

кружните текови спокојно расцветале

есенски пасторали од шиените усти на фукарите

и ретките скитници

што ги горат оние делови од душата кои се отсјај на

небото во тебе.

 

07.09.18,

Бајона


ЕДИН ДЕН, ОТДАВНА СЪНУВАН ДЕН…

Сивотата на града

понякога е само неудобен сън

в очите на гарваните,

пляскащи с криле като пеперуди,

изливащи се в бели одежди, изскочили от пяната на водопада,

превръща ги обратно в облаци да видят отново детството

с очи, които четат бръчките в лицето на стария поет,

смисълът се крие в химерите, наподобяващи пушек от ауспух,

който откриваме винаги, когато се вгледаме по-дълбоко

и когато устните ни разцъфнат в усмивка,

посегнали към чай във вятъра,

заврял от мириса на далечни липи.

Откриваме сенки и истини в пожълтелите заглавия,

болката се е разпростряла по улиците на града ни,

разрушен от земетресение,

причинено от сиви и жълти коли в състезание по залез.

 

Един ден, отдавна сънуван ден…

един незабравим час,

небето ще слезе да докосне праволинейните погледи,

в градския парк ще има дъжд

от разпръснати точки със свеж аромат от листа,

които ги живеем насред мигащата есен.

 

Превод – Вера Иванова

A DAY, A LONG AGO DREAMT DAY…

The city's grayness

sometimes is just an inconvenient dream

in the eyes of the ravens

flipping wings like butterflies

pouring in white attires sprung from waterfall’s foam

turning them back into clouds to see the childhood again

with eyes that read the wrinkles in the face of the elderly poet.

Sense is embedded in the chimeras resembling exhaust fumes

we discover whenever we look deeper

and when our lips flourish in a smile

snatching for tea in the wind

simmered by the smell of distant linden.

We reveal shades and truths in yellowed headlines

the pain is spread across the streets of our city

broken by an earthquake

caused by gray and yellow cars racing with the sunset.

 

One day, a long ago dreamt day…

one unforgettable hour

the sky will get down to touch straight-line glances

in the city park there will be a rain

of scattered points with fresh scent from the leaves

that we live in the middle of the blinking autumn.

ЕДЕН ДЕН, ОДАМНА СОНЕТ ДЕН…

Сивилата на градот убав

понекогаш

недогорен сон се в очи на разгракани гаврани

размавтани налик пеперуги

што точат бели рува никнати од пена на водопад

и ги прават облаци за пак да го видиме детството

со очи што во лицето на остарениот поет ги читаат брчките.

Смисла втисната во мечти што личат на магли од ауспуси

откриваме секогаш кога ќе ѕирнеме подлабоко

и кога во насмевка ни цветаат усните

посегнати по чај во ветер

зовриен од мирис на далечни липи.

 

Откриваме сенки и вистини во пожолтеани насловни страници

болката е распослана по улиците на нашиот град

искршени од земјотрес

настанат од сиви и жолти автомобили што се тркаат со залезот.

Еден ден, одамна сонет ден

еден час незаборавен

небото ќе се симне да допре праволиниски погледи

во градскиот парк врнат точки со мирис на свежи лисја

што ги живееме среде есен од трепнежи.


СМЪРТТА НЕ Е ВЪЗВИШЕНА, ИСТОРИЯТА НЕ Е МЪДРА

Смъртта не е възвишена, историята не е мъдра,

каза часовникарят пред портите на дюкяна си,

трептенето на китарените струни откъм площада

е жажда за прозрачна свобода,

която според майстора може да се опише

само от филиграна от крилата на пеперудите,

вече кацнали върху главите на статуите,

които трябва да оживеят.

Лудият художник рисува града, погледнат от месечината,

улиците, покрити с пешеходни пътеки, крещят за мостове,

съдбосносният смут създава

дни от минало, затворено във воден часовник.

Смъртта не е възвишена, историята не е мъдра.

Светлината ни разкъсва на мигове,

към които водят всички пътища на два-три ангела без представа за време,

душата е знаме, развяно на каракамен.

Душата не е възвишена, историята не е мъдра,

ти си моята лудост и къща на изгрева,

видение на небето, което пада

и събира нашите взорове в тъжен дъжд.

Лудостта не е възвишена, настоящето не е въздесъщо.

Луда си, а месечината остава по-силна от нощта

както устните са по-силни от думите,

родени нейде между телата с граници, рисуващи души

с тъжен дъжд.

Откажи се от звездите,

тъй като нощта ще ти покаже само

страната на месечината,

която отразява светлината на сълзите.

 

21.08 2018,

пред къщата на Виктор Юго в Сан Хуан

 

Превод – Вера Иванова

DEATH IS NOT SUBLIME, HISTORY IS NOT WISE

Death is not sublime, history is not wise

said the watchmaker outside of the store’s gates

the shimmer of the guitar strings from the side of the square

at times is but a lightning chasing a translucent freedom

according to the master describable 

only by filigree made of wings of butterflies

that have already landed on the heads of the statues

alleged to come to life

The deranged painter draws the city as seen from the moon

Howling for bridges are the streets covered in pedestrian crossings

the fate-bringing turmoil produces

days from a past imprisoned in clepsydra

Death is not sublime, history is not wise

The light tears us into moments

towards which lead all the paths of two or three angels with no notion of time

the soul is a flag embroidered onto a black stone

Death is not sublime, history is not wise

you are my madness and a house of the surise

a vision of a sky that’s falling

and gathering our glimpses in a gloomy rain.

The madness is not sublime, the present is not omnipresent 

You are unhinged, and the moon stays stronger than the night

as the lips are firmer than the words

born somewhere between the bodies with borders painted by souls

applying a sad rain.

Give up the stars

for the night will show you only

the side of the moon

that mirrors the glowing of tears.

 

21.08 2018,

In front of Victor Hugo's house in San Juan

СМРТТА НЕ Е ВОЗВИШЕНА, ИСТОРИJАТА НЕ Е МУДРА

Смртта не е возвишена, историјата не е мудра

рече часовничарот пред порти од дуќанот

треперот на гитарските жици откај плоштадот

ламтеж е по проѕирна слобода

која за мајсторот може да ја опише

само филигран од крила на пеперуги

кои веќе слетале на главите од статуите

што треба да оживеат

Лудиот сликар го црта градот погледнат од месечината

Пекаат по мостови улиците обоени од пешачки премини

судбоносен немир произведува

дни од минато заробено во клепсидра

Смртта не е возвишена, историјата не е мудра

светлината нѐ раскинува на мигови

кон кои водат сите патишта на два-три ангела што не знаат за време

душата е знаме развиорено на каракамен

Смртта не е возвишена, историјата не е мудра

Ти си моето лудило и куќа на изгрејсонцето

визија на небо што паѓа

и ни ги бере погледите во тажен дожд.

Лудилото не е возвишено, сегашноста не е сеприсутна

Луда си, а месечината останува посилна од ноќта

ко што се усните посилни од зборови

родени негде меѓу тела чии меѓи бојосуваат души

со тажен дожд.

Откажи се од ѕвездите

зашто ноќта ќе ти ја покаже само

онаа страна на месечината

што ја одразува светлината на солзите.

 

21.08 2018,

пред куќата на Виктор Иго во Сан Хуан


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив