МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ПОЕЗИЯТА „ОРФЕЙ“

ПЛОВДИВ 2020

Katya Stoilova (Bulgaria) | Катя Стоилова (България)

Катя Стоилова е завършила магистратура по български език и история и магистратура по психология. Доктор по специална педагогика.

Работила е като психолог в специално училище и дом за деца без родители.  От  2006 до момента ръководи дейността за област Пловдив на обслужващо звено към МОН, прокарващо политиката на интегриране и приобщаване на децата със специални образователни потребности.

Пише стихове, къси разкази и есета. Първата и стихосбирка „Живот на екс” излиза през 1995 година. Следват „Врели - прекипели” /1999/, „Страстната седмица” /2003/, „Василиеви молитви” /2012/, „Очертаване на кръг”/2013/. Работила е с издателства „Захари  Стоянов”, София, „Български писател”, София, „Хермес”, Пловдив и др. Носител на поетични награди от конкурси  като „Добромир Тонев”, „Магията любов”, „България – болка и надежда”, „Златният ланец”, „Мелнишки вечери на поезията” и др.

Katya Stoilova has a master's degree in Bulgarian language and History and a master's degree in Psychology. Doctor of Special Education.

She worked as a psychologist at a special school and a home for children without parents. From 2006 until now she has been managing the activities for the District of Plovdiv of a service unit at the Ministry of Education and Science, which promotes the policy of integration and inclusion of children with special educational needs.

She writes poems, short stories and essays. Her first poetry book, Life on Ex, was released in 1995. The following are "Times - Boiling" /1999/, "Holy Week" /2003/, "Vasily's prayers" /2012/, "Outlining a circle" /2013/. Her books were published by Zahari Stoyanov /Sofia/, Bulgarian Writer /Sofia/, Hermes /Plovdiv/ and other publishing houses. Winner of poetry awards from competitions such as "Dobromir Tonev", "Magic of Love", "Bulgaria - Pain and Hope", "The Golden Lantern", "Melnik Evenings of Poetry" and others.


MADE IN INDIA

кашмирен шал от Майсор

кокосови подноси от Уеанад

ръчно бродиран килим от Коча

 знаех си че ще направя тази глупост

аюрведа магии от Варкала

кутия за чай и разбира се чай от Мунар

мраморни слончета от Тричи

защото как да отнеса със себе си

цветове на къщи и босоног прах

симфония за клаксони и смрад от добитък

сокове на тръстика

тишина на бананови палми

 черен пясък

движения на океана

пипер кардамон папая масала

субекваториалната лепкава влага

твърд матрак

окръжност от вентилатор

таван на хотелска стая

и задрямало в следобеда уиски

MADE IN INDIA

cashmere scarf from Mysore

coconut shell trays from Wayanad

 hand embroidered carpet from Cocha

I knew I would do such a silly thing

Ayurveda magic from Varkala

tea box and tea, naturally, from Munnar

marble elephants from Trichy

for how could I take away with me

colours of houses and barefoot dust

symphony of car horns and cattle stench

reed juices

banana palm silence

black sand motions of the ocean

pepper cardamom papaya masala

sticky subequatorial humidity

hard mattress

fan ring

hotel room ceiling

and a dormant whiskey in the afternoon


ЛАС ВЕГАС

 

Ако съм знаела,

че докато избирам

рокля,

червило,

затварям ципа на роклята

или сресвам косата си,

 

някой ме чака в парка

с неродените ми деца,

объркан от виковете им;

някой ме чака на кея,

пресмята скоростта на възлите,

издръжливостта на платната

и нервничи;

някой ме чака зад ъгъла,

държи нож,

плюе жълто,

кръв,

перверзия.

И се усмихва.

Някой ме чака на стълбата

в една стая

да му подам точния пирон,

да му натопя четката

и вика за още бира;

някой чака пред старомодно кино

да изберем заедно филма,

да черпи боза,

розови пуканки

и вали;

някой чака да го обръсна,

да вържа възела на вратовръзката,

да му плисна вода;

да прочета листовката на хапчетата,

да му подам чаша,

пилешка супа...

Някой чука по тръбите;

Някой чака на пейката

в едно вкаменено село

с игла,

конец,

спирт и скъсано;

някой, без да бърза, чака на летището,

с два билета,

и ловна пушка

и винаги намира чартър, остров

и в кого

да се прицели.

 

Ако съм знаела,

че стрелките са ротативка

и само ти не си ме чакал.

 

Шансът е за начинаещите,

късметът – сляп.

LAS VEGAS

If I had known

that while I was picking up

a dress,

lipstick,

doing up the zipper,

combing my hair,

looking at myself on top of these or those

high heels,

pensively buckling

the straps

 

someone was waiting for me in the park

with my unborn children,

bewildered at their shrieks;

someone was waiting for me at the quay,

calculating the speed of knots,

the durability of sails

and was restless;

someone was waiting for me round the corner,

holding a knife,

spitting yellow,

blood

and perversity

and smiling;

someone was waiting for me at the stairs

of a bachelor’s flat

to pass him the right nail,

to dip the brush into the paint

shouting at me to bring him more beer;

someone was waiting at an old-fashioned theatre

so that we choose the film together,

to treat me with boza*,

pink popcorn

and it was raining;

someone was waiting for me to shave him,

to do his tie knot,

to spill some water for good luck

on his way out

and looking up;

waiting for me to read the pills leaflet,

to give him the cup,

chicken soup

and knocking on the heating pipes;

someone was waiting on the bench

in a village turned to stone

with a needle,

and thread,

spirits and a torn piece;

someone  – at the airport,

with two tickets,

with a hunting gun,

taking his time,

would always find a charter flight, an island

and someone

to point the gun at.

If I had known

that the hands of the clock were a slot machine;

Chance is for beginners;

luck is blind.

And it was only you who wasn’t waiting for me.


СЛЕДОБЕДЪТ, В КОЙТО В АФРИКА УМИРАХА СЕДЕМ ХИЛЯДИ ДЕЦА

в онази част от лятото когато

с дни тревите плачат пронизително

късат размотаните следобеди

нега наливат в гърдите

на старите моми

където зрее времето в смокини

котките отлъчват малките си

очите им изгубени светулки

потъват в безразличието на породата

в онази част от лятото

най-лесно се топим

в тревите

ненакърмени

THE AFTERNOON WHEN IN AFRICA SEVEN THOUSAND CHILDREN WERE DYING

that part of summer when

cats wean their young

their eyes roaming fireflies

sink into the apathy of breed

for days the grasses keep crying stridently

tearing the wound up afternoons

pouring bliss onto the breasts

of spinsters

where time grows ripe in figs

in that part of summer

it is the easiest for us to melt away

into the grasses

unsuckled


ЕХОТО НАД ЕТИОПИЯ

„ 5. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. ”

глава 2. Песен на песните, от Соломона

 

Какъв мъж ме обича, Господи...

Какъв мъж ме обича!

Когато ме гледа, събличам кожата си;

когато ме докосва, шумя като гора.

 

Искам да съм жена, Господи...

Да го докосвам с върховете на пръстите си

и да ми настръхват мустачките,

да слушам гласът му

и да обръщам думите на пчелни килийки,

в които да затварям дихания.

 

Каква жена го обича, Господи...

Ще узнае ли, каква жена...

SULAMIT

“5. Strengthen me with raisins, refresh me with apples, for I am faint with love.. ”

Chapter 2. Song of Songs, Solomon

 

 

What a man loves me, oh Lord...

What a man loves me!

When he looks at me,

I strip off my skin;

when he touches me,

I rustle like a forest.

I want to be a woman, oh Lord...

To reach him with the tips of my fingers

the fine hair over my lip bristling up,

to listen to his voice

and turn the words into honeycomb cells

to lock the gasps of breath inside.

What a woman loves him, oh Lord...

Will I ever know what a woman...

 

Translated by Maria Mandulova


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив