INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Poul Lynggaard Damgaard (Denmark) | Пол Лингаард Дамгаард (Дания)

Пол Лингаард Дамгаард е роден на 24 декември 1977 г. в Рандерс, израства в Одер, а понастоящем живее в Аархус, Дания. През 2004 завършва специалността Визуални изкуства. Бакалавър по социални науки.

От 2012 Пол Лингаард Дамгаард е член на Центъра на литература в Аархус, който е в контакти с писателската общност в Пафос, Кипър, Европейска столица на културата през 2017 г.

Стихотворения на Пол Дамгаард Лингаард са публикувани в няколко скандинавски и датски антологии на поезията.

Born December 24, 1977 in Randers, but raised in Odder. Living in Aarhus, Denmark. Student at Odder Gymnasium 1997.

Danish-and visual arts teacher, Skårup Seminarium 2004.

Bachelor in Social Education, Aarhus, 2017.

The poems contain fragmentary images that frame

different feelings. Dreamscapes of the town and the mind.

Poul Lynggaard Damgaard has since 2012 as a poet and author been connected to Aarhus Centre for Literature. Aarhus, Denmark,is together with Pafos, Cyprus

European Capitals of Culture, 2017.

The poems are printed in several Scandinavian anthologies and Danish poetry collections.

He has participated in the International Poetry Festival

“Ditët e Naimit” - 2017, which took place in Tetova, Macedonia.

 

Стиховете са преведени от Вера Иванова

The poems are translated by Rikke Kirchheiner

 
 

Скъпи граде,

Искам да ти разкажа за пропастта между къщите и начина, по който прозорците са отвъд всичко. Знаеш ли нещо за това? Знаеш ли начина, по който кварталите са държани изкъсо чрез твоето съзнание, а групи хора изникват по покрайнините на района? Не съм сигурна, че го знаеш. Понякога ципът на балтона ти е долу на магистралата, а ти обръщаш гръб, събличаш палтото си, скачаш във водата и отплуваш. Блясъкът на дългата ти мокра коса е светлината на нощното осветено пространство. На ъгъла на главния път, където стоеше занемарената къща без прозорци, е поставена будка, където бездните и спомените на сградите се продават на посетителите. Дали това беше наистина твоят непознат брат или беше точно ти, когато погледнах в очите право там?

 

С най-добри пожелания,

Една къща

Dear city,

I want to tell about the gap between houses and the way the windows are beyond everything. Do you know anything about that? Do you know the way neighbourhoods have been pulled on a string through your consciousness, and the groups of people emerge on the fringe of an area? I am not sure you do. Sometimes the zip of your coat is a downhill highway and you turn your back, you throw your coat off, jump into the water and swim away. The shining of your long wet hair is the light of the night´s illuminated space. On the corner of the main road where the neglected house without windows used to be, a booth has been placed, where the gaps and the buildings memories are being sold to visitors. Was it really your unknown brother, or was it just you, I looked into the eyes right there?

 

Best regards,

a house

Kære By

Jeg vil fortælle om husenes mellemrum, og den måde vinduerne er udenfor alting. Kender du noget til det? Og kender du til den måde bydelene er trukket på en snor gennem bevidstheden, og den måde grupper af mennesker opstår i en dialog på kanten af et område ? jeg er nemlig ikke sikker på, at du gør, for nogle gange er lynlåsen i din frakke en nedlynet motorvej, og du vender ryggen til. Du kaster frakken fra dig, springer i vandet, og svømmer væk. Det glinsende i dit lange våde hår er lyset fra nattens oplyste rum. På hjørnet ud til hovedvejen, hvor det forsømte hus uden vinduer lå før, er der blevet opstillet en bod, hvor husenes mellemrum og deres minder sælges til besøgende. Og var det virkelig din ukendte bror, eller var det bare dig, jeg så i øjnene dér?

 

Kærlig hilsen

et hus

 

Улицата

Следваме те през тълпата.

Пътища се пресичат безбройно в ума ти.

Ти продължаваш напред.

Анонимното лице не е погрешна съдба.

Вибриращо прикритие на твоя поглед.

Ти продължаваш напред.

Твоето състояние се претегля на везни.

Ти вървиш сляпо в правилната вяра.

Ти продължаваш напред.

Мигащи лъчи покриват гледката ти.

Никой не може да те разпознае като те види.

Ти продължаваш напред.

Погледът е безлюден.

Трябва да вървиш в тази посока.

Ти продължаваш напред.

Ще бъдеш разпознат

от другата страна на улицата.

Визуалност без идентичност.

Ти продължаваш напред.

Аз излизам на улицата.

Defense of the street

We follow you through the crowd.

Roads are crossed countless times in your mind.

You move on.

Anonymous face is not an erroneous destiny.

A vibrating covering of your vision.

You move on.

Your condition is weighed in weighing scales.

You walk blindly in the right faith.

You move on.

Blinking beams cover your view.

Nobody can distinguish you from the seeing.

You move on.

The eye is deserted.

In that direction you must go.

You move on.

You will be recognized

from the other side of the street.

Visuality without identity.

You move on.

I'm going out on the street.

Gadens forsvar

Vi følger dig gennem menneskemængden.

Veje krydses utallige gange i dit sind.

Du går videre.

Anonymt ansigt er ikke en fejlagtig skæbne.

En vibrerende tildækning af dit syn.

Du går videre.

Din tilstand vejes i vægtskåle.

Du vandrer blindt i den rette tro.

Du går videre.

Blinkende bjælker dækker dit udsyn.

Ingen kan skelne dig fra den seende.

Du går videre.

Øjet ligger øde hen.

I den retning må du gå.

Du går videre.

Du bliver genkendt

fra den anden side af gaden.

Visualitet uden identitet.

Du går videre.

Jeg træder ud på gaden.

 

Смелостта на свързването

Трябва да се увериш, че очите

могат да съществуват,

когато си на показ във въздуха.

Долу растението е диво и

зелените листа се издигат над детството ми.

 

Можеш да се протегнеш с каквото имаш

към правилното време.

Трябва да го оставим да мине като вчерашния момент

и да погледнем нагоре и отвъд себе си.

Погледнах между дърветата.

И още една дълбочина в теб сред тръстиките.

Никой от нас не е видим за никой друг

освен тези, които твърдят, че онова над нас е мастило.

 

Мисълта е право пред мен в чиста форма.

Визуализирана, няма нищо друго за постигане

освен златните улици.

Можеш да разтегнеш разстоянието си

към следващата точка.

Реализиран като цивилизован човек.

Следващата ти стъпка е бяла.

The courage of the junction

You have to make sure that the eyes

can exist,

when you are a parade in the air.

Below the plant is wild and the

green

leaves rise over my childhood.

 

You can reach out with what you had

towards the right time.

 

We must let it pass like the moment yesterday

and look up and beyond ourselves. I look out

between the trees. Yet another depth in you

among juncus. None of us are visible to anyone

other than those claiming that what's over us is ink.

 

The thought is right in front of me in the pure form.

Visualized, there is nothing else to achieve

than the golden streets.

 

You can stretch your distance

towards the next point.

 

Realized as a civilized person.

Your next step is white.

Modets fuge

Du må se for at blikket kan

eksistere,

når man er en parade i vejret.

For neden er planten vild, og de

grønne

blade hæver sig over min barndom.

 

Du kan række det der var

hen i mod det rette moment.

 

Vi må lade det passere som øjeblikket i går

og se op over os selv. Jeg ser ud mellem træerne.

Endnu et lag i dig blandt sivene. Ingen af os

er synlige for andre end dem der påstår,

at det over os er sværte.

 

Tanken er lige ud for mig i den rene form.

Visualiseret er der intet andet at opnå

end de gyldne gader.

 

Du kan strække din afstand

hen mod det næste punkt.

 

Realiseret som et civiliseret menneske.

Dit næste skridt er hvidt.

 

Нула без знаци

Следваш стената докато свърши

с бяла линия. Зад светлината една посока

в града да застане в периферията.

Сенки се втурват над ръката

като клон на дърво над теб.

Един пръст разстояние между тухлите

съставлява бушуващо море без кораби.

Има цел към центъра,

където стената се превръща в кутия.

На дъното на купа се намира рисунка

под звуците на града.

Nothing without signs

You follow the wall until it ends

in a white line. Behind the light one direction

within the city to stand in the periphery.

Shadows rush over the arm

like a trees branch over you.

One finger spacing between bricks

constitutes a rolling sea without ships.

There is an aim towards the center,

where the wall turns into a box.

At the bottom of the pile a drawing is

under the sounds of the city.

Ingenting uden tegn

Du følger muren ud til den ender

i en hvid linje. Bag lyset en retning

indenom byen for at stå i periferi.

Skygger skyller hen over armen

som et træs grene over dig.

En fingers afstand mellem mursten

udgør et bølgende hav uden skibe.

Der skydes til måls mod centrum,

hvor muren bliver til en æske.

Nederst i bunken ligger en tegning

under byens lyde.

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив