INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Dragana Evtimova (FYROM/Macedonia) | Драгана Евтимова (БЮРМ/Македония)

Драгана Евтимова е родена през 1984 г. в Скопие. Завършва македонска и южнославянски литератури в Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие (Филологически факултет „Блаже Конески“); словенски език в Университета в Любляна и магистърска степен по литература в Института за литература в Скопие. Превежда активно от словенски език.

Автор е на четири книги: "Съществуването на динамиката" (поезия), 2005, отличена като най-добра поетическа книга от Филологическия факултет „Блаже Конески“ през 2005 г.; "Аз съм някъде другаде" (поезия), 2009; "Бележки по спомняне " (поезия), 2014; "До скоро. Е." (епистоларен роман в съавторство с Владимир Лукаш), 2017. Участва в множество поетически фестивали, посещава писателски резиденции в Македония (БЮРМ) и чужбина. Носител е на Наградата за най-добър поетически цикъл, преведен на албански език между два фестивала, на фестивала "Дни на Наим" („Ditët e Naimit“) в Прищина. Член e на Дружеството на македонските писатели.

Dragana Evtimova was born in 1984 in Skopje, Former Yugoslav Republic of Macedonia. She has graduated Macedonian and South Slavonic Literatures at the University of Skopje “SS. Cyril and Methodius”, the Faculty of Philology “Blaze Koneski”; Slovenian Language and Literature at the University of Ljubljana, Slovenia; and MA in literature at the Institute of Literature in Skopje. She translates actively from Slovenian language.

Dragana Evtimova is the author of: “The Existence of Dynamics” (poetry), awarded by the Union of Students of the Faculty of Philology, Skopje, 2005; “I’m Somewhere Else” (poetry), Magor, 2011; “Through the Concise Footnotes of Time” (poetry), PNV, 2014; “See You Soon. E.” (epistolary novel, in co-authorship with Vladimir Lukash), Antolog, 2017. She has participated in many festivals of literature and residences for writers and is the winner of the Prize for Poetry Cycle translated into Albanian between two festivals, „Ditët e Naimit“, Pristina. She is a member of the Writers' Association of Macedonia. 

 

Стиховете са преведени от Борче Георгиев и Елка Димитрова

The poems are translated by Maria Chonova

 
 

Живот с ограничена употреба

Хората заграждат пространството около себе си,

издигат стени и огради, строят граници,

а животът има ограничена употреба.

 

Има дни, когато старите часовници

пулсират с животите ни

окачени на стените

над главите ни.

 

Има дни,

когато болката се превръща в тъга,

и тъгата в самотност.

Когато се изпразнят думите,

остава мълчанието.

 

Има дни,

когато старите ръкописи стоят

върху прашните лавици на библиотеките.

 

След думите на тези редове,

никога няма точки.

 

Има дни,

когато шумът в душите ни

е по-силен от мълчанието на деня.

Глъчката на тълпата е часовник

който тиктака с ограничена употреба

на батерията.

 

Има самотни очи,

които търсят прибежище

и сънливи лица,

които постоянно спят в нощни влакове.

 

Всички странични ефекти се случват в част от милисекундите.

Има дни, когато сме сами

 и нашият дом е далеч.

Тези дни са дни с ограничена употреба.

Limited Use Life

People enclose the space around them,

erect walls and fences,

invent borders,

 

yet the life’s use is limited.

Some days old clocks

tick our lives

hanging on the walls

soaring above.

 

Some days

pain transforms into sorrow,

sorrow into loneliness.

As  words words are left empty,

only silence remains.

 

Some days

the antique manuscripts,

lying in the dust-covered libraries.

In the words of those lines,

no full stops to be found.

 

Some days

the noise in our souls

is louder than the day’s silence.

the crowd’s hassle and bustle is a clock

ticking within its  limited

battery life.

 

Some lonely eyes

seeking shelter

and drowsy faces

constantly sleeping on night trains.

 

All side effects

occur in a fraction of a millisecond.

 

Some days we are alone

our home is faraway.

those are limited use days.

Живот со ограничена употреба

Луѓето го заградуваат просторот околу себе,

ѕидаат ѕидови и огради, измислуваат граници,

а животот има ограничена употреба.

 

Има денови кога старите часовници

ги отчукуваат нашите животи

закачени на ѕидовите

над нашите глави.

 

Има денови

кога болката се претвора во тага,

а тагата во осаменост.

Кога ќе се испразнат зборовите,

останува молкот.

 

Има денови

кога на прашината во библиотеките,

стојат старите ракописи.

Низ зборовите на тие редови,

никогаш нема точки.

 

Има денови

кога бучавата во нашите души

е погласна од тишината на денот.

Џагорот од толпата е часовник

што отчукува со ограничена употреба

на батеријата.

 

Има осамени очи

што бараат засолниште

и сонливи лица

што постојано спијат во ноќни возови.

 

Сите нус појави

се случуваат во дел од милисекундите.

 

Има денови кога сме сами

и нашиот дом е далеку.

Тие денови се денови со ограничена употреба.

 

Хората имат време само за мечтите

Някой внезапно ни приближава

и бавно отваря вратата на нашата душа

тръгваме

стигаме

отново тръгваме

и също толкова пъти се връщаме

People only find time for their dreams

Someone suddenly draws nearer to us

and unhurriedly opens ajar the door of our soul.

We depart

return

depart again

and arrive as many times as we depart.

Луѓето имаат време само за своите соништа

Некој ненадејно нѝ се приближува

и полека ја отвара вратата од нашата душа.

одиме

доаѓаме

повторно заминуваме

и исто толку пати се враќаме.

 

Anonimus

Аз съм Аnonimus

нямам име

знам

само

да рисувам точки.... ...  ... ........ ...

много точки без всякакъв ред

..... .. ..... .... ..........

... ...... .. ...... .. ........

..... ..... ... .....

времето не ми стига

да те превърна в спомен

който на никого не е необходим

освен на мен самата

пространството не побира моите думи

.......... ...... ..

. .... ..... .....

........ .... .... .....

пространството в което живея

го рисувам и ограждам с точки

след това

го превръщам в мрак

от който никой не ще се скрие.

...

Веднъж

много отдавна,

успях да нарисувам малка окръжност

с пергел.

(тогава разбрах, че окръжността е само метафора на точката)

И тъй като кръгът може да бъде

          една дебела

          огромно разширена

          целулитна точка

          с голямо отсъствие на витамини………

оттогава

започнах да търся

своята истинска форма

сред кръговете,

които имат име.

 

Anonimus

I am Аnonimus

I have no name

I know

only

how to draw points.... . .. . . .... . .....

many points without any order

............ .. . . . .........

..... .... . . ... . .. ..........

..................

time is not enough to me

to turn you into memory

unneeded to anyone

but me

the space would not fit my words

.............. . ...

...... .. . ......

.. .. ............. .......

the space in which I live –

I draw it and surround it by points

then

I turn it into dark

in which no one should hide.

...

Once,

a long ago,

I managed to draw a little circle

by a compass

(then I understood that circle is just a metaphor of point)

And if the circle could be

a thick

enormously expanded

cellulite point

with huge shortage of vitamins.......

since then

I started looking for

my true shape

of circles with names.......

 

Translation – Elka Dimitrova

Anonimus

Јас сум Anonimus

немам име

знам

само

да цртам точки .... .... .. . . .. ......... ..

многу точки без каков и да е редослед

......... .. ........ . . . . . ...............

....... . . .. ........... . . .

. . ..... .

времето не ми е доволно

да те претворам во спомен

што никому не му е потребен

освен мене

просторот не ги собира моите зборови

................. ... ...........................

......... . . . . .. . . . . . . .............

...... . .. . . ........ ........ . . . .

просторот во кој живеам

го цртам и заокружувам со точки

потоа

го претворам во мрак

во кој никој не треба да се сокрие

...

Еднаш,

многу оддамна,

успеав да нацртам мала кружница

со шестар.

(тогаш сфатив дека кружницата е само метафора за точка)

Иако кругот може да биде

една дебела

енорно проширена

целулитна точка

со многу отсуство на витамини .......

од тогаш

започнав да ја барам

мојата вистинска форма

во круговите што имаат име .......

 

Самоличността на буквата Д

С жестоки ходове се премествам в собствената си самоличност.

 

Съшивам спомените.

В разрошени парцаливи мисли.

С вехти дрехи и грапава кожа на ръцете.

С пожълтели корици на книги, които отдавна никой не ги чете.

И фотографии грубо залепени на тапетите на стената в стаята ми.

Избледняват стъпките от нескончаемите заминавания.

Думи пълни със закъснели значения.

И как да си спокоен, когато някой флиртува с твоята интимност?

Твърде е недостатъчно ...

 

 

 

Идентитетот на буквата Д

Со крупни чекори се преселувам во сопствениот идентитет.

 

Ги сошивам спомените.

Во износени, парталави мисли.

Со ветви алишта и рапава кожа на рацете.

Со пожолтени корици на книги што оддамна никој не ги чита.

И фотографии грубо залепени на тапетите на ѕидот во мојата соба.

Пребледени чекори од пречести заминувања.

Зборови полни со задоцнети значења.

И како да си спокоен кога некој флертува со твојата интимност?

Премногу е недоволно...

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив