INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Dimitris P. Kraniotis (Greece) | Димитрис П. Краниотис (Гърция)

Димитрис П. Краниотис е гръцки поет, носител на множество награди. Той е роден през 1966 г. в Стомио (Лариса) в централна Гърция. Завършил е медицина в Университета „Аристотел“ в Солун. Живее в Лариса (Гърция) и работи като лекар (специалист вътрешни болести).

Автор е на 9 книги с поезия: „Следи“ (1985), „Глинени лица“ (1992), „Измислена линия“ (на гръцки, английски и френски, 2005), „Дюни“ (на френски и румънски, Румъния, 2007), „Ендограма“ (2010), „Еда“ (на френски и румънски, Румъния, 2010), „Илюзии“ (на албански, Румъния, 2010), „Оставя гласни“ (на италиански, Pluriversum Edizioni, Италия, 2017) и „Връзка на публично неприличие“ (2018). Също той е главен редактор на международната антология на английски „Световна поезия 2011 г.“ (205 поета от 65 страни). 

Краниотис е печелил много международни награди за своята поезия, която е преведена на 25 езика и публикувана в много страни по света. Той е участвал в няколко международни фестивала на поезията; академик е на Академия Тиберия на Рим и Международната Академия на Микеней (Италия), доктор по литература, избран за председател на 22-ия Световен конгрес на поетите (Гърция, 2011) от международния лауреат на обединените поети, председател на Дружеството на световните поети, директор на Фестивала на средиземноморските поети (Лариса, Гърция), посланик на Гърция на „Световни поети“ (Чили), професор на Университета за приложни науки на Тесалия (Факултет за медицински сестри) и член на няколко литературни организации (Националното общество на гръцките литературни писатели, Гръцкото литературно дружество, Гръцкия PEN, Световното поетическо движение, т.н.). Официална уебстраница:  http://www.dimitriskraniotis.com/

Dimitris P. Kraniotis is an award-winning Greek poet. He was born in 1966 in Stomio (Larissa) in central Greece. He studied Medicine at the Aristotle University of Thessaloniki. He lives in Larissa (Greece) and works as a medical doctor (internal medicine specialis tphysician).

 He is the author of 9 poetry books: “Traces” (in Greek, Greece 1985), “Clay Faces” (in Greek, Greece 1992), “Fictitious Line” (in Greek, English & French, Greece 2005, “Dunes” (in French and Romanian, Romania 2007), “Endogram” (in Greek, editions Malliaris Paedia, Greece 2010), “Edda” (in French & Romanian, Romania 2010) , “Illusions”(in Albanian, Romania 2010), “Leaves Vowels” (in Italian, Pluriversum Edizioni, Italy 2017) and “Tie of Public Indecency” (in Greek, editions Kedros, Greece 2018). Also he is the editor-in-chief of the international anthology in english “World Poetry 2011” (205 poets from 65 countries). 

He has won many international awards for his poetry which has been translated in 25 languages and published in many countries around the World. He was invited and he has participated in several International Poetry Festivals. He is Academician of Academy Tiberina of Rome and International Academy of Micenei (Italy), Doctor of Literature, President of 22nd World Congress of Poets (Greece 2011) by United Poets Laureate International, President of World Poets Society (W.P.S), Director of Mediterranean Poetry Festival (Larissa, Greece), Ambassador to Greece of “Poetas del Mundo” (Chile), Professor of the University of Applied Sciences of Thessaly (Department of Nursing) and member of several literary organizations (National Society of Greek Literary Writers, Hellenic Literary Society, Greek PEN, World Poetry Movement, etc). His official website:  http://www.dimitriskraniotis.com/

 

Стиховете са преведени от Вера Иванова

 
 
 

В миг

Ти помете границите,

които погребаха тяхното

познание за теб,

ти разруши собствените си затвори

зад завеси,

възпламенени от

искрата на твоя гняв,

без викове,

без шепоти,

в миг,

толкова просто беше,

ти роди светлината,

когато прегърна

това, което не е казано,

(въпреки че е написано)

в тъмнината.

In a flash

You violated the borders

which buried their

know thyself,

you destroyed prisons

behind curtains

turned ablaze by

the spark of your anger,

without cries,

without whispers,

in a flash,

that simple it was,

you gave birth to light

when you embraced

what isn’t told

(although written)

in darkness.

 

Translation: Manolis Aligizakis

Άψε σβήσε

Παραβίασες τα σύνορα

που έθαψαν

το γνώθι σαυτόν,

γκρέμισες φυλακές

πίσω από κουρτίνες

που πυρπόλησε

η σπίθα της οργής σου,

χωρίς ουρλιαχτά,

χωρίς ψιθύρους,

στο άψε σβήσε,

έτσι απλά

γέννησες φως

σαν αγκάλιασες

όσα δεν λέγονται

(μα γράφονται)

στο σκοτάδι.

 

Движение

Ние сме голи сега,

ние надянахме цветовете,

съблечени думи и гласове,

ние сме слепи сега,

ние изпихме светлината,

плувахме в смъртта,

с алкохол и тютюн

в багажа ни

ние лъжесвидетелствахме,

забравяйки кои сме

построихме живота си на птица

и литнахме отново,

просто се преместихме.

Moving

We ’re naked now,

we donned the colors,

undressed words and voices,

we ’re blind now,

we drank the light,

swam in death,

with alcohol and tobacco

in our luggage

we testified falsely,

forgetting who we are

we built our life on a bird

and we flew again,

simply we moved.

 

Translation: Vassiliki Rapti & Vladimir Boshovich

Μετακόμιση

Γυμνοί πια,

χρώματα ντυθήκαμε,

λέξεις και φωνές γδύσαμε,

τυφλοί πια,

το φως ήπιαμε,

το θάνατο κολυμπήσαμε,

με αλκοόλ και τσιγάρα

στις αποσκευές

ψευδομαρτυρήσαμε,

ποιοι είμαστε ξεχάσαμε,

πάνω σ' ένα πουλί

τη ζωή μας χτίσαμε

και ξαναπετάξαμε,

απλώς μετακομίσαμε.

 

Илюзии

Като безмълвни бръчки

по челото ни

границите на историята

хвърлят коси погледи

към Омировите стихове.

Илюзии,

пълни с вина,

изкупват

наранени шепоти,

които отекват

в осветените пещери

на глупаците и невинните.

Illusions

Noiseless wrinkles

on our forehead

the frontiers of history,

shed oblique glances

at Homer’s verses.

Illusions

full of guilt

redeem

wounded whispers

that became echoes

in lighted caves

of the fools and the innocent.

 

Translation: Lemonia Mourka

Ψευδαισθήσεις

Βουβές ρυτίδες

στο μέτωπό μας

τα σύνορα της ιστορίας,

ρίχνουν κλεμμένες ματιές

σε στίχους του Ομήρου.

Ψευδαισθήσεις

γεμάτες ενοχές

λυτρώνουν

τραυματισμένους ψίθυρους,

που έγιναν αντίλαλοι

σε φωτισμένες σπηλιές

ανόητων κι αθώων.

 

Греховни ъгли

„Св. Никон Метаноит“

на календара е,

една облачна сутрин,

с непрестанен дъжд,

решен да измие

Ериниите на вините,

победите и пораженията,

в греховните ъгли

на тротоарите и стаите,

на малките моменти

и на подобните също.

Sinful corners

“St. Nicon Repent-Υe”

on the calendar

of a cloudy morning,

with the rain to persist,

determined to wash away

the Erinyes of guilts,

victories and defeats

in sinful corners

of pavements and rooms,

of minor moments

and of similar, too.

 

Translation: the author

Αμαρτωλές γωνίες

“Νίκωνος Μετανοείτε”

στο ημερολόγιο

συννεφιασμένου πρωινού,

με τη βροχή ν' αντέχει,

αμετανόητα να ξεπλένει

ενοχών Ερινύες,

νίκες και ήττες

σε αμαρτωλές γωνίες

πεζοδρομίων και δωματίων,

στιγμών ελασσόνων

κι ομοίων.

 

На покойния поет в неизвестност

(в чест на покойния непубликуван поет)

 

Добре направено!

Печелиш!

Не трябва да съжаляваш.

Твоите непубликувани стихове

– винаги помни –

не са изгаряни,

не са се огънали

под силата на времето.

Като злато

в почвата

те остават,

те никога не се стопяват.

Те могат да са закъснели,

но ще бъдат дадени

на хората

някой ден,

да предложат своята сладка,

вечна същност.

To the dead poet of obscurity

(In honor of the dead unpublished poet)

 

Well done!

You have won!

You should not feel sorry.

Your unpublished poems

-always remember-

have not been buried,

haven’t bent

under the strength of time.

Like gold

inside the soil

they remain,

they never melt.

They may be late

but they will be given

to their people

someday,

to offer their sweet,

eternal essence.

 

Translation: Lemonia Mourka

Στον νεκρό ποιητή της αφάνειας

Μπράβο σου.

Νίκησες!

Δεν πρέπει να λυπάσαι.

Τ’ ανέκδοτά σου ποιήματα

πάντοτε να θυμάσαι

δεν θάφτηκαν,

δεν λύγισαν

στο πέρασμα του χρόνου.

Σαν το χρυσάφι μες στη γη,

μένουν,

ποτέ δεν λιώνουν.

Θ’ αργήσουν,

όμως θα δοθούν

κάποτε στο λαό τους,

να του προσφέρουν

το γλυκό, αθάνατο καρπό τους.

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив