INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

George Wallace (USA) | Джордж Уолъс (САЩ)

ЗА ДЖОРДЖ УОЛЪС

 „Аз съм ученик на битниците, работил съм с някои от тях,

те са Уитмановите диви деца, а аз съм тяхното осиновено копеле.“

Дж. У.

Джордж Уолъс вече е покорител на публики и критици, тъй като започва да пише и да изпълнява поезията си преди повече от 30 години. Смятан за един от най-продуктивните поети на нюйоркската сцена днес, той изнася десетки четения всяка година – в Северна Америка, Англия и Европа. Понастоящем е писател на творческа резиденция в родното място на Уолт Уитман. Уолъс е носител на множество награди, сред които: Наградата за поезия на колежа „Чарлс Уилям“ – „ЧУ Пост Поетри“ (CW Post Poetry), „Поезия на синята светлина“ („Blue Light Poetry“), „Комплект за поезия“ („Poetry Kit“) за най-добра поетическа книга, както и Голямата награда на Международния фестивал за поезия „Дни на Наим“ („Ditet e Naimit“) в Тетово, Македония. През 2018 г. той ще получи Златен медал „Александър Велики“, като така ще стане първият американец, на когото е присъждано това гръцко отличие.

Два пъти номиниран за наградата „Пушкарт“ и четири пъти – за Писател на годината на асоциация „Ню Йорк прес“ (NYPA), Джордж Уолъс е обявен за първи поет лауреат на окръг Съфолк, Ню Йорк през 2003 г. и за лауреат на Националния бийт фестивал за 2015 г.

 Уолъс е водещ изпълнител в жанра постбийт (Post-Beat), подчертано ориентиран е към пърформанса. Работата му е ценена както заради своя уитмановски простор и фресковата си свежест, така и заради специфичното смесване на боп прозодията със сюрреалистичния коментар и експанзията на американския глас.

В Америка Уолъс представя поезията си в Бийт музея в Сан Франциско, на фестивалите „Уди Гътри“ (Woody Guthrie Festival) и „Лоуъл чества Керуак“ („Lowell Celebrates Kerouac“), в центъра „Джон Стайнбек“, в музея „Гордън Паркс“, в дома „Полок-Краснър“ (Pollock-Krasner House), на Сафофест (Sapphofest). В Европа и Обединеното кралство се изявява на места като „Одрадек“, „Шекспир и Ко“ (Shakespeare&Co), в Музея на Робърт Бърнс, в Центъра „Дилън Томас“, на фестивалите „Орфей“ и „Д'Авиньон“.

Джордж Уолъс е работил с Левон Хелм, Питър Макс, Мади Прайър, Търстън Мур и Донован. През 2007 г. комитетът на фестивала „Лоуъл чества Керуак“ го обявява за „Бийт от следващото поколение“. Редактор е на „Поетрибей“ („Заливът на поезията“, „Poetrybay“) и съредактор на „Страхотно време за медия“ („Great Weather for Media“). Автор е на тридесет и една книги, сред които: „Попин Джони“ (Три румс прес, 2009) („Poppin Johnny“, Three Rooms Press, 2009), „Еос: Похитителка на мъже“ (Три румс прес, 2012) („EOS: Abductor of Men“, Three Rooms Press, 2012), „Прост блус с няколко неосезаеми“ (Футхилс прес, 2016) („Simple Blues with a Few Intangibles“, Foothills Press 2016), „Размазващ рок“ и „Остри като бръсначи“ (Блу лайт прес, 2017) („Smashing Rock“, „Straight as Razors“ – Blue Light Press 2017).

Творби на Уолъс са преведени на повече от двадесет езика. Има и двуезични издания – на италиански и на албански език.

Като ученик на У. Д. Снодграс (Университета в Сиракуза), Марвин Бел и Дейвид Сейнт Джон (Тихоокеанския университет) Уолъс получава резиденция в Центъра за елинистични изследвания във Вашингтон, окръг Колумбия, а понастоящем е хоноруван преподавател по английски език в университета „Пайс“ в Манхатън.

ABOUT GEORGE WALLACE

“I am a student of the beats, and worked with a number of them,

they are Whitman's wild children and I am their bastard stepchild.”

G.W.

George Wallace has captivated audiences and critics alike since he began writing and performing his poetry more than 30 years ago. Regarded as one of the most prolific poets on the New York City scene today, he presents dozens of readings every year throughout North America, England and Europe. Currently writer in residence at the Walt Whitman Birthplace, he is winner of the CW Post Poetry Prize, Blue Light Poetry Prize, Poetry Kit Best Book Award, and has been named Grand Prize winner at the Ditet e Naimit Internationally Poetry Festival in Tetovo, Macedonia. In 2018 he will be recipient of the Alexander The Great Gold Medal Prize, the first American to win this Greek award.

Two time Pushcart Prize nominee and four-time NYPA Writer of the Year nominee, he was named first Poet Laureate for Suffolk County NY in 2003 and National Beat Festival laureate for 2015.

A leading practitioner of the performance-oriented "Post-Beat" genre, Wallace’s work has been praised for its Whitmanian breadth, its fresco-like freshness, and its merging of bop prosody with surreal commentary and the expansive American voice.

In America, he has performed at the San Francisco Beat Museum, Woody Guthrie Festival, Lowell Celebrates Kerouac, John Steinbeck Center, Gordon Parks Museum, Pollock-Krasner House, Sapphofest; In Europe and the UK, such locations as Odradek, Shakespeare & Co, Robert Burns Museum, the Dylan Thomas Centre, Orpheus Festival and the Festival D’Avignon.  He’s collaborated with Levon Helm, Peter Max, Maddy Prior, Thurston Moore and Donovan. In 2007 he was named a “Next Generation Beat” by the Lowell Celebrates Kerouac festival committee.

Editor of Poetrybay and co-editor of Great Weather for Media he is author of thirty-one chapbooks, including Poppin Johnny (Three Rooms Press ‘09), EOS: Abductor of Men (Three Rooms Press ‘12), Simple Blues with a Few Intangibles (Foothills Press ’16) and Smashing Rock and Straight as Razors (Blue Light Press ‘17).

Wallace’s work has been translated into over two dozen languages and books published in bilingual editions in Italian and Albanian.

A student of W. D. Snodgrass (Syracuse University), Marvin Bell and David St. John (Pacific University), he has been awarded a residency at the Center for Hellenic Studies in Washington DC and is currently an adjunct professor of English at Pace University in Manhattan.

 

Стиховете са преведени от Елка Димитрова

 
 

СТО ГОДИНИ СРЕД МАРГАРИТКИТЕ

Аз съм прост човек улична котка аз не пътувам

ни надалеч, ни току-така, аз не вярвам в чудеса,

роден съм тук и не издържам тестовете ви за

благородство ни мерките ви обичайни за

успех; бутнете ме и ще ви бутна за отплата, затуй ме оставете

с моя джубокс и бирата ми и ще я караме

съвсем добре; да, тук съм се родил, във град

пристанищен, викаме му рибени глави и валентинки, аз съм

прост като въже, момче за стръв и за такъми,

моят корпус се жули в дока призори

двигателят ми пени омазнените води – нощем,

когато сънувам, чайка лети сред орлите

и какво, ако вали, аз попивам дъжда като

разсол туршиен, пия го до дъно и шампанско

го зова. Нека си притичват пристанищните плъхове

на воля и аз съм тъй, а вие – толкова ли сте различни,

с обеците по ушите и колежанските си дипломи?

Щом падне нощ, кой притежава звездите?

Наравно духа вятърът за всички, а

вълните принадлежат на оня, който ще отплува

в тях. Зная, липсва ми чувство за хумор, но поне знам какво

ми липсва; моят образ в огледалото е собственото ми

лице и знам кое какво е, кепенците щом паднат. Посочете ми

изхода и ще си хвана пътя. Посочете ми точния момент

и ще драсне котката защото времето – то е тела в движение

а аз съм търпелив човек и човек на действието – метнете

ме като тухла през градинския зид и ще легна там

сред маргаритките за сто години, ако трябва,

сто години – но ще си намеря еша.

A HUNDRED YEARS AMONG THE DAISIES

I am a simple man an alleycat I do not travel

far or well, I do not believe in miracles,

I was born in this place I do not test well for

generosity or your ordinary measures of

success; push me I will push back, leave me

to my jukebox and my beer and we will get

along just fine; yes I was born here, a harbor

town, we call it fish heads and valentines, I'm

simple as rope, a bait and tackle kind of guy,

my hull chafes against the dock at dawn,

my engine churns oily waters – at night

when I dream, a gull flies among eagles

and if it rains so what, I soak rain up like

pickle brine, I drink it down and call it

champagne. Do wharf rats run with their

own well so do I -- are you so very different

with your earrings or your college degrees?

When midnight comes who owns the stars?

The wind blows equally on all men, and the

waves belong to the man who will sail out into

them. I know I lack humor but I also know what

I lack; the shape of my face in the mirror is my own

face and I know what's what at closing time. Show me

the exit sign I'll be on my way. Show me a good time

and it's go cat go because time is bodies in motion

and I am a patient man and a man of action – throw

me like a brick over a garden wall and I will lie there

among the daisies a hundred years, if necessary,

a hundred years  -- but I will find my mate.

 

УЛОВЕН В КЕХЛИБАР, ФАТАЛЕН ПРИ ДОКОСВАНЕ

Завихряне посред въртопа, беда във супата небесна – о, да си Христос над

обесената на парапета Хелън, о, да си прекрасна машина –

артефакт на човека – архетип на видовете, уловени в кехлибар, фатален при докосване

 

Да бъдеш в досег с досега на Бог, мотор перфектен на бръмчащата

Вселена, да си в следа от лунна светлина, спътник елиптичен на първозданна благодат и

конспиратор, отвеждащ в гроба, приемник за стихиите, агент на Аполон и пътник в самотна буря

 

Самото бурно време, бурно време, което разбърква небесата

 

Със Земята да си слят дори и в пъклено-стремителната й размътеност, Земята

обновена, Земята, бременна с простор градушка листа и

жупел, със солта и пяната на прерийното разузнаване

 

О, да си тъй красив – да си красив като каквото и да е! Машина дадена на

племето човешко от правителството на боговете! Потир, снизпослан от Небесата

без причина или обяснение

 

Часовникът на безсмъртието още тиктака след цялото това време

TRAPPED IN AMBER FATAL TO THE TOUCH

A stirring in the maelstrom, trouble in the celestial soup -- o to be Christ on the gibbet Helen on the parapet, o to be a beautiful machine an artifact of man archetype of species trapped in amber fatal to the touch

 

To be in touch with god's touch, god's perfect engine of the humming universe, to be on a moonlit trail, elliptical partner to original grace, conspirator to the grave, receptive to the elements, Apollo’s agent and traveler in the lonely storm

 

Stormy weather itself, stormy weather that confuses the sky

 

To be one with the Earth even in its hell-bent turbidity, Earth made new, Earth made pregnant with space with hail with leaf and brimstone, the salt and sea foam of prairie intelligence

 

O to be beautiful like that -- to be beautiful like anything!  A machine given to the race of men by the government of gods! A chalice given from heaven without motive or explanation

 

The clock of immortality still ticking after all this time

 

ДЪЖД, ХВЪРЛЍ КАМЪК В МЕН

Аз съм езеро живея на тази планета обичам начина по който тази планета се търкаля издига ме нависоко, аз пътувам през света чрез облаците, връщам се там където съм, тук принадлежа, на едно място, в едно цяло, виждам бъдещето, бъдещето ме вижда, небесата се въртят през корема ми, когато влюбените вървят по брега ми те ме почитат и моята ръка е в тяхната ръка, когато малките момчета улавят риба от корема ми с рибарската си корда тя гъделичка корема ми и аз се възвишавам. Променят ли се за вас нещата? Аз оставам същото. Така съм правило всичко

 

30 милиона години, на вас харесва ли ви, можете ли да го издържите? Така я карам, като тогава като сега, като лебед, като птица, като праисторически охлюв като лешанка като тиня, аз съм чисто като уиски а уискито обича патицата,и един малък облачен риф на синия хоризонт е моят най-добър приятел, това е мястото откъдето идва слънцето а също и дъждът и племената на хората, а дъждът е сняг и снегът храни планините и планините хранят мен, те се изпълват със села, пълни с жени и мъже, те се изпразват,

планините хранят потоците и потоците хранят мен и затова планините и потоците са моят най-добър приятел. И хората които идват и хората които си отиват, и всеки ден ви обичам все повече и повече – повече от вятъра и дъжда и небесата и камъка.

Тъй омагьосано! Дъжд, хвърлѝ камък в мен.

RAIN SKIP A STONE ON ME

I am a lake I live on this planet I love the way this planet rolls it gets me high, I travel the world in clouds, I return to where I am, here is where I belong, in one place, in one piece, I see the future, the future sees me, heaven rotates thru my belly, when lovers walk along my shore they honor me and my hand is in their hand, when small boys catch fish  from my belly with their fishing line it tickles my belly it gets me high. Do things change for you? I remain the same. This is how I have been doing things,

 

30 million years, do you like this, can you dig this? This is how I do, like then like now, like a swan, like a fish, like a prehistoric snail like a minnow like muck, I am straight as whiskey and whiskey loves a duck,and a small bank of clouds on the blue horizon is my best friend, that’s where the sun comes from and also rain and the tribes of men, and rain is snow and snow feeds the mountains and the mountains feed me, they fill up with villages full of women and men, they empty out,

And the mountains feed the streams and the streams feed me, therefore the mountains and the streams are my best friend. And the people who come and the people who go, and every day I love you more -- more than wind and rain and heaven and stone.

So stoned! Rain skip a stone on me.

 

ВОСЪЧНИ КРИЛЕ, КРИЛЕ ПЕРНАТИ

Слушам средиземноморския тътен, морето нощем с делфините сини във него, аз спя в утробата на пещера в Миконос, вслушвам се в устата на всяка пещера, онази в Патмос, там чух гласа на Титаните, Титаните! Да се смеят и да хвърлят зарове шестнайсетстенни

 

Думите и пророчествата са зарове, хвърлени към небесата, Титаните са сборище от големи играчи и шумни като водопади и нямам нищо против това

 

И заровете трополят по планинските върхове като зеленото дихание на вятъра Зефир, подскачат сред звездите, като пролетни агнета, плачат като овчарчета и пеят като кадънки, докато се търкалят надолу, сладки семенца, хвърлени от Титаните, като криле, като късмет

 

Криле, криле и пророчества – понякога думите ми изневеряват, а и кой вярва в боговете по тези земи, дайте ми криле, восъчни криле, криле перна̀ти, криле от кадънки и часовникови стрелки, и колибри, крилете на заровете, хвърлени от Титаните – които нямат друга причина да съществуват освен тази, да преодоляват гравитацията и да изпитват радостта на полета

WAX WINGS, FEATHER WINGS

I listen to the Mediterranean roll, the sea at night with blue dolphins in it, I sleep inside a cave in Mykonos, I listen at the mouth of every cave, that one in Patmos, that's where i heard the voice of the Titans, Titans! Laughing and tossing sixteen sided dice

 

Words and prophecies are dice tossed at heaven, the Titans are a crowd of big-time gamblers and noisy as waterfalls, and I don’t mind

 

And dice rattle in mountaintops like the green breath of a Zephyr wind, they bound among the stars, like spring lambs, they cry like shepherd boys and sing like goldfinches as they tumble along, sweet little seeds tossed by Titans, like wings, like luck

 

Wings, wings and prophecies -- sometimes words fail me, and who trusts the gods around here, give me wings, wax wings, feather wings, wings of goldfinches and the hands of clocks and hummingbirds, wings of dice tossed by Titans that have no other reason to exist than to damn gravity and experience the joy of flight

 

ГЛАВАТА НА ОРФЕЙ, КОЯТО ПЛАВАШЕ ПО ЕБРОС

От въздух думите са сътворени и въздухът е онова, в което ще се върнат

Тревор Дадсън

 

Дотук се стигна, главата ми да се носи по речното течение, като едва се осмелява да поеме дъх и да издиша, вече не съм в сърцата на жени или мъже, жени или мъже, или танцуващи фурии, а само във формата на песен и с лирата ми, плаваща край мен, божествена загадка е да се даде присъствие на свят, във който точно присъствие отсъства,

 

Да възпявам пасбищата и полетата на Тракия, които ме отминават, докато се нося, да възпявам Менадите с техните камъни и празните им ръце после, да възпявам студената светлина на поляните, да укротявам природата и да опитомявам дивото, да  давам глас на скала и дърво, да давам глас на безмълвните творения от пасбища и гори, да поемам тяхната мъка и да им я връщам като възхвала,

 

Преди да падне първият сняг, а това ще рече преди моето тяло да си отиде завинаги, преди от мен нищо да не е останало освен глас – глас, който да изпее отсъствието, а аз на свой ред да бъда поет като въздух и сетне свободно върнат на света, несъвършен син на земята, чиято песен е мъка, чиято любов е Евридика, плодородието на земята,

 

Как бързо всичко отминава, сезони и способности, как бързо, красотата на песента, силите, въздадени от боговете, мощта и чародейството, ограниченията и последиците, всичко – обратно взето, също и това, да бъдете възпети, докато минавам покрай домовете и полята ви, докато отминавам и пея по пътя си към Лесбос и морето.

THE HEAD OF ORPHEUS FLOATING DOWN THE EBROS

Words are made of air and it is to air that they will return

--Trevor Dadson

 

It comes down to this, my head floating downriver, daring to take in air and let it out again, no longer in the hearts of women or men, women or men or furies dancing, but in the shape of song alone, and with my lyre floating with me, it is a mystery of the gods to give presence to the world where presence is absent,

 

To sing the pastures and the fields of Thrace that pass me as I go, to sing the Maenaeds with their stones and their bare hands, to sing the cold light of the glade, calm down nature and tame what is wild, to give voice to rock and tree, to give voice to the silent creatures of pasture and forest, to take their grief and give it back to them as praise,

 

Before the first snow comes, I mean, before my body is gone forever, before there is nothing left of me but voice -- voice to sing away absence, I in my turn taken in, like air, and given back to the world freely, imperfect son of the earth whose song is grief, whose love is Eurydice, the fecundity of earth,

 

How quickly it passes, seasons and sufficiencies, how quickly, beauty of song, the powers given us by the gods, power and magic, and the limitations and consequences, all of it, taken back, this too to be sung as I pass by your homes and fields, as I pass by singing, on my way to Lesbos and the sea.

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив