INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Milosava Pavlovich (Serbia) | Милосава Павлович (Сърбия)

Милосава Павлович (1958) е завършила университета Сингидунум в Белград, Филологически факултет, специалност „Литература и теория на литературата“; а също и Факултета за медии и комуникация.

Пише поезия от ученическите си години. Нейни стихотворения са публикувани в много литературни списания. Носител е на редица литературни и фестивални награди. През последните десетилетия работи активно като журналист и като литературен критик, представящ книги.

Милосава Павлович е автор на следните книги с поезия: „Играчът“ (Литературен клуб “Панчево и Панчевач“, 1983), „Играта“ (ИК „Чигоя принт“, Белград, 2012). Участва като автор и в поетическия сборник „Стихове с криле и приятели“, издаден от Литературната асоциация  на Сърбия и Гражданско общество „Амарант“ през 2016 г. В началото на 2018 се очаква да излезе новата й книга със стихотворения, която ще бъде издадена от ИК „Чигоя принт“, Белград.

Милосава Павлович е участвала в множество литературни фестивали в Сърбия и региона, както и в чужбина. Тя е член на екипа на литературния проект „Стихове с криле“ – активистки проект, чиято цел е да доведе поезията възможно най-близо до по-широка публика (https://www.facebook.com/krilatepesme/). Организатор е и на много литературни и културни събития.

Милосава Павлович е член на Международната писателска асоциация на Сърбия, на Асоциацията на писателите от Войводина, на Асоциацията на писателите и преводачите от Панчево, на асоциацията „Поети на света“, на Асоциация на художниците „Арте“ и на Асоциацията на независимите журналисти на Сърбия.

Живее в Панчево, Сърбия.

Milosava Pavlovich (1958) has graduated from the Singidunum University in Belgrade, the Faculty of Philology, Department of Literature and Literary Theory; and the Faculty of Media and Communications.

She has been writing poetry since her school years. Her poems have been published in many magazines for literature. Milosava Pavlovich is a winner of a number of poetry awards and literary competitions. She has been an active journalist and a critic presenting books for several decades.

Milosava Pavlovich has published the following poetry books: “The Player” (“Panchevo and Panchevach” Literary Club, 1983), “The Game” (Chigoya Print Belgrade, 2012). As an author, she also participated in the collection of poetry “Poems with Wings and Friends”, published by the Literary Association of Serbia and the Amarant Civil Society in 2016. In the beginning of 2018, her new book of poems is supposed to be issued by Chigoya Print Belgrade.

Milosava Pavlovich has taken part in many literary festivals and presentations in Serbia and the region, as well as abroad. She is a member of the literary project “Poems with Wings” – an activist project which aims to bring poetry to a broader audience as close as possible (https://www.facebook.com/krilatepesme/). Also, she has been organizing many literary and cultural events.

Milosava Pavlovich is a member of the National Writers’ Association of Serbia, the Association of Voyvodina Writers, the Association of Panchevo Writers and Translators, “Poets of the World” Association, “Arte” Association of Artists, and the Association of the Independent Journalists of Serbia.

She lives in Panchevo, Serbia.

 

Стиховете са преведени от Елка Димитрова

The poems are translated by

 
 

Покупка

Ще си купя куче

ще си купя любов

 

Край на чакането,

надеждите, търсенето

 

Ще стана кучкар

всички кучета махат с опашчици

 

Предполагам

и аз ще успея да отгледам някое

 

Ще заприличам и аз

на моето куче

Shopping

I will buy a dog

I will buy love

 

No more waiting,

hoping, searching

 

I will become a dog person

all of them wave their little tail

 

I guess

I'll grow one too

 

I will as well resemble

my dog

Kupovina

Kupiću psa

Kupiću ljubav

 

Ništa od čekanja

nadanja, traženja

 

Postaću kučkar

Svi oni mašu repićem

 

Valjda će i meni

da izraste

 

Ličiću i ja

na svog psa

 

Кухнята

Книгата ми с рецепти

алхимия на аромати, вкусове, наслади

 

Всяка страница

нова, автентична, сладка, пивка

 

Лови вниманието, изкушава, свети

литература е това.

 

Готвя по-често напоследък

с усещане за радост, откритие и просветление

 

Когато се запознавах с Платон, Хегел, Бог, със Себе си,

усещах същото

 

Време е

библиотеката си да преместя в кухнята

The Kitchen

My book of recipes

an alchemy of aromas, tastes, pleasures

 

Each page

new, authentic, sweet, drinkable

 

It holds attention, seduces, shines

it’s literature.

 

I cook more often these days

with a feeling of joy, discovery and inspiration

 

When I was first meeting Plato, Hegel, God, Myself

I felt the same

 

It’s time

to move the library into the kitchen

Kuhinja

Moja sveska recepata

alhemija mirisa, ukusa, užitka

 

Svaka strana

novo, autentično, slatko, pitko

 

Drži pažnju, zavodi, zrači

dakle, literatura.

 

Kuvam sve češće

uz osećanje radosti, otkrića i prosvetljenja

 

Kada sam spoznavala Platona, Hegela, Boga, Sebe

bilo je isto

 

Vreme je

da prebacim biblioteku u kuhinju

 

Диета

Гладна съм!

 

Гладна за сладко, солено, лютиво, горчиво.

Хрупкаво, креместо, твърдо, за пиене.

 

Пълня си тялото, пълня душата си.

Докато утолявам един от нагоните.

 

Говоря си с Фройд и със Юнг си говоря

докато снова из коридорите болнични.

 

Болно е тялото ми от напълняване.

А вероятно душата ми – също.

Нея лекувам сама.

 

Къде ли е грешката?

В други нагони които

преименувам и пращам в устата?

 

Кой знае, странни са хората.

Диета ми трябва,

това се разбира.

 

Аз обаче съм гладна

даже докато пиша това.

 

Няма да стана.

Не, не.

 

Диета!

Пиши, Милосава, пиши…

Diet

I am hungry!

 

Hungry for sweet, salty, spicy, bitter.

Crunchy, creamy, hard, potable.

 

I fill my body and soul.

Satisfying one of my urges.

 

I speak to Freud and Jung

while I walk around hospital corridors.

 

My body is sick from fat.

Most probably my soul too.

I cure it on my own.

 

But where is the catch?

In other urges

Which I renamed and sent into the mouth?

 

Who knows, people are very strange.

I must go on a diet,

That’s clear.

 

But I am hungry

even as I write this.

 

I won’t get up.

No, no.

 

Diet!

Write, Milosava, write…

Dijeta

Gladna sam!

 

Gladna slatkog, slanog, ljutog, gorkog.

Hrskavog, kremastog, čvrstog, pitkog.

 

Punim svoje telo i dušu.

Hranim  jedan od nagona.

 

Razgovaram sa Frojdom i Jungom

dok šetam po savetu lekara opšte prakse.

 

Telo mi je bolesno od debljine.

Verovatno i duša.

Nju sama lečim.

 

Gde je kvar?

U drugim nagonima

koje sam prepakovala u usta?

 

Ko će znati, čovek je čudo.

Moram na dijetu,

jasno je.

 

A gladna sam

i  dok ovo pišem.

 

Neću ustati.

Ne, ne.

 

Dijeta!

Piši, Milosava, piši...

 

Сън

Даже феталната поза

не смекчава болката

в празни ръце

 

крия главата си  

под възглавницата

 

таванът  

застрашава да рухне

 

няма значение

не искам диазепам

 

моята таванска стая

моето стълбище

моето падане

 

…в един Сън

Sleeping

Not even the fetal position

Soothes the pain

Empty handed

 

I hide my head

Under the pillow

 

The ceiling

Threatens to fall down

 

It doesn’t matter

I don’t want a Valium

 

My attic

My staircase

My fall

 

…into a Dream

Spavanje

Ni položaj fetusa

Ne ublažava bol

Praznih ruku

 

Zavlačim glavu

Pod jastuk

 

Platno tavanice

Preti da padne

 

Nema veze

Neću Bensedin

 

Moj tavan

Moje stepenice

Moj pad

 

...u San

 

Приказка

Въдица, звънец,

писмо,

книга, рамка,

кожено палто, парфюми…

И това

разхвърляно край мен с години,

натежало от

възраст и значения.

 

Дори не свалям огърлицата.

 

Всичко от теб е

безгласен език,

приказка за малцина.

Story

A bell, fishing rode,

a letter,

a book, a frame,

perfumes, a fur coat…

All that

scattered around me for years,

burdened by

age and meaning.

 

I even don’t take off my necklace.

 

Everything from you

is a mute language,

a story for only few ones.

Priča

Zvono, udice,

pismo,

knjiga, ram,

parfemi, bunda...

Sve to

rasuto oko mene godinama,

otežalo

od trajanja i značenja.

 

Ne skidam ni ogrlicu.

 

Sve od tebe je

Nemi jezik

Priče za malobrojne.

 

Краят на тунела

Усетих

Докосване на светлина.

Улових лъча.

 

Дишам дълбоко

през окото.

И виждам, че виждам.

 

Ти си единственият.

The End of a Tunnel

I felt

a touch of light.

I kept a ray.

 

I breathe deeply

through the eye.

And I see that I see.

 

You’re the one.

Kraj tunela

Osetila sam

dodir svetla.

Izdvojila Zrak.

 

Dišem duboko

kroz oko.

I vidim da vidim.

 

Ti si taj.

 

Свободно падане

Летя

върху твърд някаква в небето

Не мога вече

на земята

 

И от стомаха си те вадя

Оформям те във дланите си

Излагам те на показ

Пускам те сред облаците

 

Без полза

Ти не падаш

Free Fall

I fly

with a stronghold in the sky

I can’t do

The ground anymore

 

I take you out of the stomach

Shape you with my palms

Expose you to the view

Release you onto the clouds

 

It won’t do

You don’t fall

Slobodan pad

Letim

sa uporištem u nebu

Ne mogu više

po zemlji

 

Vadim te iz stomaka

Oblikujem dlanovima

Izlažem pogledu

Spuštam na oblake

 

Ne vredi

Ne padaš

 

Дъщеря ми, 3 год.

Тя иска да я пусна да върви

Можела сама

 

Спирам крачка

Освобождавам ръката й

 

Аз мога ли?

Daughter, 3 yrs.

She wants me to let her go

She can do it on her own

 

I stop

Release her hand

 

Can I?

Kći, 3 g.

Želi da je pustim

Može sama

 

Zaustavljam korak

Oslobađam ruku

 

Mogu li ja?

 

Дъщеря ми, 14 год.

Тя плаче

Аз я утешавам

 

Това което тя не знае е че и двете страдаме

 

Тя по първата,

Аз по последната си любов

Daughter, 14 yrs.

She cries

I console her

 

What she doesn’t know is that we are both aching

 

She over her first,

I over my last love

Kći, 14 g.

Plače

Tešim je

 

Ne zna da zajedno bolujemo

 

Ona prvu

ja poslednju ljubav

 

Дъщеря ми, 16 год.

Тя умее

да попита, да погледне и да каже …

 

С нея аз не се тревожа

за достойнството на възрастта си

Daughter, 16 yrs.

She knows

how to ask, look, say…

 

Because of her I am not concerned

about the dignity of my age

Kći, 16 g.

Ona ume

da pita, vidi, kaže...

 

Sa njom se ne plašim

za dostojanstvo svojih godina

 

Дъщеря ми, 17 год.

Между нейната и моята стая:

 

Техно звуци,

гняв без произход,

бъркотия, леност,

еуфория,

тяло в търсене

на обект с език”…

 

Аз премахвам пласт след пласт,

отварям вратата, а тя казва:

 

„Аз ще бъда майка като теб!“

 

Затварям вратата.

Daughter, 17 yrs.

Between her and my room:

 

Techno sounds,

anger of no origin,

a mess, laziness,

euphoria,

a body in search

for “an object with a tongue”…

 

I remove layer by layer,

open the door, and she says:

 

“I will be a mom like you!”

 

I close the door.

Kći, 17 g.

Između njene i moje sobe:

 

tehno zvuk,

bes bez porekla,

ne-red, ne-rad,

euforija,

telo u traganju

za „objektom sa jezikom“...

 

Razmičem jedno po jedno,

otvaram vrata, a ona kaže:

„Ja ću biti mama kao ti!“

 

Zatvaram vrata.

 

Дъщеря ми, 18 год.

Разговаряме

дълго и често

 

Тя подбира темите

Мисли

 

С нея

спомените ми са още живи

 

Не са биография

Daughter, 18 yrs.

We talk

Long and often

 

She picks the topics

Thinks

 

With her

my memories are still alive

 

They are not a biography

Kći, 18 g.

Razgovaramo

Dugo i često

 

Bira teme

Misli

 

Sa njom

moja sećanja su živa

 

Nisu biografija

 

Дъщеря ми, 19 год.

Можеш да видиш

баща й в лицето й

 

Семе, природа, гени…

Нищо не може да се направи

 

Това е тя

Трябва да живея с него

 

И никога да не забравям, че някога съм го обичала

Daughter, 19 yrs.

You can see

her father in her

 

Semen, nature, genes…

You can’t do anything about it

 

That’s who she is

It’s something I have to live with

 

And never forget that I once loved him, too

Kći, 19 g.

Vidi se

otac je u njoj

 

Seme, priroda, geni...

Tu se ne može ništa

 

To je ona

Moram da živim sa tim

 

I ne zaboravim da sam ga volela

 

Дъщеря ми, 22 год.

Винаги сме успявали

да се чуем и видим

 

Сега мерни единици

са трепетът и тишината

 

Между

същественото

Daughter, 22 yrs.

We have always been able

To hear and see each other

 

Now units of measure

are flickers and silence

 

In between

the essence

Kći, 22 g.

Oduvek smo umele

da se čujemo i vidimo

 

Sada su merne jedinice

treptaj i tišina

 

Između

suština

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив