INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Slavica Gadzova Sviderska (North Macedonia) | Славица Гаджова Свидерска (Северна Македония)

Славица Гадзова Свидерска (1984, Битоля, Македония) е поет, изследовател, преводач, доктор по филология. Автор е на стихосбирките Безкрайност (2001), Писма (2012), Политики на любовта (2015), Тела (2016), както и на монографиите Литературата и дискурсите на силата (2013), Смисълът и абсурдът (2016) и Литературата и политическото насилие (2018). Изследванията й са върху дискурсите на силата и политическото насилие в литературата. През 2012-та тя получава наградата „Енхалон“ на „Стружките вечери на поезията“. През 2016-та е отличена с приза „Караманов“ за стихосбирката си Тела. Лириката й е включена в няколко антологии на съвременната македонска поезия и е превеждана на английски, китайски, италиански, чешки, словашки, сръбски, хърватски, бошняшки и албански езици. Основател и редактор на издателска къща „Восток“.

Slavica Gadzova Sviderska (1984, Bitola, Macedonia) is a poet, researcher, literary translator, doctor of philology sciences. She is an author of the poetry books Infinity (2001), Letters (2012), Politics of Love (2015), Bodies (2017), as well the monographs Literature and the discourses of power (2013), Sense and Absurdity (2016) and Literature and political violence (2018). She researches the discoursers of power and the political violence in literature. In 2012 she was awarded with “Enhalon” prize at the Struga Poetry Evenings. In 2016 she won the prize “Karamanov” for the poetry book Bodies. Her poetry is published in several anthologies of the contemporary Macedonian poetry and translated into: English, Chinese, Italian, Czech, Slovak, Serbian, Croatian, Bosnian and Albanian. She is founder and editor of the publishing house Vostok.


ЛИЧНА КАРТОГРАФИЯ

В очите ми са всички

изгреви и залези,

видени от майка ми, татко ми,

баба ми, дядо ми,

и техните майки и татковци, баби и дядовци

и всичките гълъби бели над Бяло море

и всичките гарвани черни над Черно море

и всички червени облаци над Червено море

и Мъртво море с мъртвите сънища превърнати в сол

и белези по местата където бяха крилата

В себе си нося и змийски остров

и черква с лечебна вода сред змиите

икона с двете лица на Исус

и фрески с ренесансови ангели

и един Олимп в себе си нося

и моя Зевс,

мятащ гръмотевици върху си

Нося цяла Сахара

и музиката на Африка, която изпълняват мъже,

пеят женските ми клетки

и всички песни на Балканите в мен

са за непознатия мъж

и за върхове неясно високи, но без знамена

за пропасти неизвестно дълбоки и писъци от непознати уста

И олеандри нося, и кактуси,

необозначен на карта свят, изсушен цвят

от някоя древна книга на мъдростта

която не мога да разчета

 

Превод – Антон Баев

SELF CARTOGRAPHY

In my eye pupils I keep

all sunrises and sunsets

seen by my mother, father,

grandmother and grandfather,

and their mothers and fathers

grandmothers and grandfathers

and all black ravens over the Black Sea

and all white seagulls over the White Sea

and all red clouds over the Red Sea

and the Dead Sea with slain dreams turned into salt

and scars on the places where there were wings

I have a snake island within me

and a church with healing water among the snakes

an icon with the two faces of Jesus

and Renaissance frescos with angels

and one Olympus I have inside me

and my own Zeus who throws thunders on himself

I have Sahara inside me

and the music of North Africa sung by man only

is sung by my female cells

and all traditional songs of the Balkans

call for an unknown man

and peaks with unknown height

without flags

abysses with unknown depth

screams of unknown mouths

I have oleanders and cactuses

unmapped world and a dried flower

from an ancient book of wisdom

which I don’t know how to read

КАРТОГРАФИЈА НА СЕБЕСИ

Ги носам во зениците

сите изгрејсонца и зајдисонца

што ги виделе мајка ми, татко ми,

баба ми и дедо ми

и нивните мајки и татковци баби дедовци

и сите галеби над Белото море

и сите црни гаврани над Црното Море

и сите црвени облаци над Црвено Море

и мртво море со убиени соништа претворени во сол

и лузни на местата кајшто имало крилја

Имам во себеси и змиски остров

и црква со лековита вода среде змиите

и икона со двете лица на Исус

и фрески на ангелската ренесанса

и еден Олимп во себеси носам

и свој Ѕевс

што сам врз себе си фрла громови

Ја носам во себеси Сахара

и музиката на северна Африка што ја пеат само мажи

ја пеат моите женски клетки

и сите балкански бапчорки во мене

еден непознат маж повикуваат

и врвови со непозната висина, без знамиња,

бездни со непозната длабина и крикови од непознати усти

и олеандри имам, и кактуси,

еден немапиран свет и еден исушен цвет

од една древна книга со тајни знаења

што не знам да ја прочитам


АФРИКАНСКО

Трябваш ми като бял господар сред чернокожите

да ти се покланям като на Бог

като екватор, който ме разделя на две половини

мираж и дехидратация

всяка година - нова верига на врата ми

всеки месец - ритуал транс

всеки ден смъртта чука на вратата ми

всяка вечер коремът ми докосва гърба

всеки час сънувам хляб

всяка минута ме убиват по план

и всяка секунда се раждам отново

Трябваш ми като номад в пустинята ми

като отшелник в пясъците

намерил оазис

в който да се засели

като грешник.

 

Превод – Антон Баев

AFRICAN

I need you as a white master

among the black people

to worship you as God

As equator which divides me into two halves

Mirage and dehydration

Every year new chain around my neck

Every month ritual trans

Every day the death knocks on the door

Every night the belly touches the back

Every hour I dream bread

Every minute planned extermination

and every second I reborn myself multiplied

I need you as a nomad in my desert

as a hermit in the sand

find the oases

and inhabit them as a sinner.

 

АФРИКАНСКA

Ми требаш како бел господар меѓу црните луѓе

да те обожувам како Бог

како екватор што ме дели на половина

фатаморгана и дехидратација

секоја година нова алка на вратот

секој месец ритуален транс

секој ден смртта чука на вратата

секоја ноќ стомакот се слепува за грбот

секој час сонувам леб

секоја минута планирано ме истребуваат

и секоја секунда се раѓам умножена

ми требаш како номад во мојата пустина

испосник во песокта

најди ги оазите

и таму трајно насели се

како грешник


ПЕЙЗАЖ

Сирия

Сред руините на Алепо

един мъж

продава златни рибки

в найлонова торбичка.

 

Купувачите

нямат нозе да стигнат до него

нямат ръце да вземат торбата

 

имат само очи

които няма кой да затвори

 

Превод – Антон Баев

LANDSCAPE

Syria

 

Amid the ruins of Aleppo

a man

sells goldfish

in a plastic bag.

 

Buyers

have no legs to reach the seller

they have no hands to reach for the bag

 

they have nothing but eyes

and no one to close them

ПЕЈЗАЖ

Сирија

 

Среде урнатините на Алепо

еден човек

продава златни рипки

во пластично кесе.

 

Купувачите

немаат нозе да стигнат до продавачот

немаат раце да посегнат по кесето

 

имаат само очи

што нема кој да ги затвори

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив