INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Richard Harteis (USA) | Ричард Хартайс (САЩ)

Ричард Хартайс е автор на 14 издадени книги – поезия, проза, публицистика. Последната му творба REUNION е духовно пътуване от Западна Пенсилвания през Швейцария до Рилския манастир в България. Той е носител на редица награди, включително стипендиите NEA и Fulbright, както и на университета „Крейтън” и на Католическия университет във Вашингтон, Окръг Колумбия. Работел е като радио продуцент, режисьор и артистичен мениджър. През 1996 г. получава Българско гражданство за работата си в сферата на културата. В момента е директор на фондация „Уилям Мередит“ и на издателство „Изборът на поетите“. Живее в Ънкасвил и Гротън, щата Кънектикът.

Richard Harteis is the author of 14 books including poetry, fiction, and journalism. His latest work, REUNION is a spiritual travelogue from the hills of Western Pennsylvania, to Switzerland to the Rila Monastery in Bulgaria. He has received numerous awards including an NEA and Fulbright fellowship and several such fellowships from Creighton University and The Catholic University in Washington, D.C. He has worked as a Radio producer, film maker and arts administrator. In 1996 he was accorded Bulgarian citizenship for his work in the culture. He currently directs the William Meredith Foundation and Poets’ Choice Publishing. He lives in Uncasville and Groton Connecticut.


Дете под водата, мъж, който гледа надолу:
„Портрет на художник“ от Хокни

Какво ще каже той,

когато приятелят му се взриви във въздуха

и острата калифорнийска светлина

се опре на челото му

и обърне взора му към Египет.

„Закъсняхме, какво

ми причини?“

Или на себе си: „Защо

ти причиних това?“

Ами плувецът,

бъхтащ се към някакъв отблясък

на червен кристал,

и ставащ мъж, изправен

срещу пустинното небе – на какво се надява той,

какви са неговите пречистени сънища?

Ще опръска ли сухото предверие?

Ще сведе ли приятелят му за целувка?

Сдържаме дъха си, плачем.

Превод – Георги Белев

Kid Under Water, Man looking Down:
Hockney’s “Portrait of an Artist”

What will he say

when his friend bursts into air

and the severe light of California

sets on his forehead,

turns his eyes Egypt.

“We’re late, what

have you done to me?”

And the swimmer

struggling toward some

blur or red crystal

becoming a man against the

desert sky, what does he hope,

what are his chlorine dreams?

Will he splash the dry patio?

Will his friend bend for a kiss?

We hold our breath, cry.


Коледа с недоносчета

I

Толкова машинарии и мигащи лампички,

човек би помислил, че ги правят тук, или

че е на изложение за кукли, всяка в стъклена кутия,

за коледните купувачи.

Недоносчетата, тия бебчета!

Коремчета тъй нежни, ситни сякаш

са печати на бурканчета с кафе. Пръстчета, ушички,

съвсем дребни, ала съвършени.

Задъхани като кутрета, но не в ритъм

с бавните удари на гърдите им.

II

Чернокожата сестра е в болнична престилка,

зелена, стерилна. Но тя си тананика

древна песничка зад маската.

Потупква ги, полюшква ги:

„Дишай, бебче, дишай!

Трябва да се пробудиш сега

от тъмните си сънища.

Нова звезда светна в небето.

Чакаме те.“

 

Превод – Георги Белев

Christmas with the Premees

I

So much gadgetry and blinking lights

you’d think they make them here; or,

a doll display, each boxed in glass,

for Christmas shoppers.

The premees, the little babies.

Bellies as small and delicate as

coffee-jar seals, finger tips and ears

all too tiny, but perfect.

Puppy-panting, our of rhythm

with their slow-motion breasts strokes.

II

The black nurse is covered

in green – sterile. But she hums

an ancient song behind her mask.

She strokes them, she rocks them:

“Breathe little baby, breathe.

You must wake up now

from your dark dreams.

There is new star in the heavens.

We are waiting for you.”


Завръщане у дома

На

лятната ливада

светулки

осветяват

космическата

писта за кацане,

задния ми двор.

 

Превод – Владимир Левчев

Homecoming

On

the summer lawn

fireflies

illuminate

the cosmic

landing pad

of my back yard.


Winter Valentine

I

I take out the dog, take in the stars –

there’s the Little Dipper again,

Polaris at the ladle handle

Hanging on the winter sky - 

while Sydney has her pee and

listens to a train passing in the night.

I like it too, this respite from

Being indoors, passing by the ruby

Heart that adorns the front door

of the lady down the hall

in the spirit of the season.

II

The little girl deer who

Has come back three years

In a row, despite her deformity

Checks me out with day-glow eyes

From the center of the field:

No need to run, we are neighbors.

How can I be so content, 

When the country seems so

forlorn, what accounts for

Her sweet curiosity,

This moment of grace.

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив