INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Niels Hav (Denmark) | Нилс Хав (Дания)

Нилс Хав е поет и разказвач с награди от Датския съвет по изкуствата. Дебютира през 1981 г. със сборника с разкази Предвестник на слабостта. Сред неговите книги са Радостната страна на тялото (1982), Митът е отворен (1983), География на душата (1984), Иранско лято (1990) и др. На английски излиза книгата му Ние сме тук, публикувана от Book Thug, както поезия и проза в редица списания като The Literary Review, Shearsman, Exile, The Los Angeles Review and PRISM International. На датски е публикувал шест сборника с поезия и три с разкази. Негови творби са превеждани на английски, арабски, турски, холандски, персийски, сръбски, албански, кюрдски, китайски, португалски, български. Пътува много из Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Нилс Хав израства във ферма в западна Дания, а днес живее в най-цветната и мултиетническа част на столицата Копенхаген.

Niels Hav is a full time poet and short story writer with awards from The Danish Arts Council. In English he has We Are Here, published by Book Thug, and poetry and fiction in numerous magazines including The Literary Review, Shearsman, Exile, The Los Angeles Review and PRISM International. In his native Danish the author has published six collections of poetry and three books of short fiction. His work has been translated into several languages such as English, Arabic, Turkish, Dutch, Farsi, Serbian, Albanian, Kurdish, Chinese, Portuguese, Bulgarian. He has travelled widely in Europe, Asia, North - and South America. 

Niels Hav was raised on a farm in western Denmark, today he resides in the most colourful and multiethnic part of the capital, Copenhagen.


В защита на поетите

Какво да правим с поетите?

Те са за съжаление,

толкова са сърцераздирателни с техните черни дрехи

замръзнали от вътрешни полярни бури.

 

Поезията е ужасна чума,

заразените обикалят и се жалват,

техните писъци отравят атмосферата като изтичане

от душевни атомни централи. Това е толкова психарско.

Поезията е тиранин;

тя държи хората будни през нощта и унищожава браковете,

тя пропъжда мъже в празни вили в разгара на зимата,

там те седят изтерзани с тампони за уши и шалове.

 

Поезия е досада,

по-лоша от гонорея – жестока гадост.

Но помислете за поетите, на тях им е тежко,

бъдете търпеливи с тях!

Те са истерични като носещи близнаци майки в напреднала бременност,

скърцат със зъби на сън, ядат пръст

и трева. Стоят с часове отвън на вятъра

измъчвани от непонятни метафори.

Всеки ден е празник за тях.

 

О, имайте милост към поетите,

те са глухи и слепи,

помагайте им в уличното движение, където залитат

с техния невидим недъг: Те помнят

всичко. От време навреме един от тях спира

и се вслушва в далечни сирени.

Съобразете се с тях.

 

Поетите са като психично болни деца

прогонвани от дома от цялото семейство.

Молете се за тях;

те са родени нещастни –

техните майки са ги оплакали,

търсили са лекарска помощ и юридически съвети,

         докато просто са се отказали

да спасят техния собствен разум.

О, оплачете поетите!

 

За тях няма спасение,

Изобилстващи с лирика като тайно прокажени

са затворени вътре в тяхната собствена фантазия –

едно зловещо гето, пълно с демони

и злобни призраци.

 

Когато един ясен летен ден под сияещото слънце

видиш един клет поет

да излиза залитащ от някакъв вход, блед

като мъртвец и обезобразен от размишления –

отиди да му помогнеш!

Завържи му обувките, вземи го със себе си

в парка и го сложи да седне на една пейка

на слънце. Попей му малко,

купи му сладолед и му разкажи приказка;

той е толкова скръбен.

Той е напълно съсипан от поезия.

 

Превод - Катя Хоуман

In Defence of Poets

What are we to do about the poets?

Life's rough on themthey look so pitiful dressed in black

their skin blue from internal blizzards. 

 

Poetry is a horrible disease,

the infected walk about complaining

their screams pollute the atmosphere like leaks

from atomic power stations of the mind. It's so psychotic

Poetry is a tyrantit

keeps people awake at night and destroys marriages

it draws people out to desolate cottages in mid-winter

where they sit in pain wearing earmuffs and thick scarves.

Imagine the torture. 

 

Poetry is a pest -

worse than gonorrhea, a terrible abomination.

But consider poets it's hard for them

bear with them!

They are hysterical as if they are expecting twins

they gnash their teeth while sleeping, they eat dirt

and grass. They stay out in the howling wind for hours

tormented by astounding metaphors.

Every day is a holy day for them. 

 

Oh please, take pity on the poets

they are deaf and blind

help them through traffic where they stagger about

with their invisible handicap

remembering all sorts of stuff. Now and then one of them stops

to listen for a distant siren. Show consideration for them. 

 

Poets are like insane children

who've been chased from their homes by the entire family.

Pray for them

they are born unhappy

their mothers have cried for them

sought the assistance of doctors and lawyers,

until they had to give up

for fear of loosing their own minds.

Oh, cry for the poets! 

 

Nothing can save them.

Infested with poetry like secret lepers

they are incarcerated in their own fantasy world

a gruesome ghetto filled with demons

and vindictive ghosts. 

 

When on a clear summer's day the sun shining brightly

you see a poor poet

come wobbling out of the apartment block, looking pale

like a cadaver and disfigured by speculations

then walk up and help him.

Tie his shoelaces, lead him to the park

and help him sit down on a bench

in the sun. Sing to him a little

buy him an ice cream and tell him a story

because he's so sad.

He's completely ruined by poetry.

 

Translated by P.K. Brask & Patrick Friesen


Посещението на баща ми

 

Моят покоен Татко идва да ме посети

и отново сяда на своя стол, оня който сега е мой

Как си, Нилс? пита

Тъмен и силен е, косата му блести като черен лак

Някога той повдигаше надгробни плочи на други хора

с помощта на стоманен лост и количка, а аз му помагах.

 

Сега сам си е повдигнал

своята. Как върви? пита

Всичко му разказвам,

моите планове, всичките безуспешни опити.

На таблото ми висят седемнадесет сметки.

Изхвърли ги, ми казва, пак ще дойдат!

Смее се.

С години бях строг към себе си,

казва, не спрях да мисля

как да стана човек на своето място.

Това е важно.

 

Предлагам му цигара,

но е престанал да пуши.

Навън слънцето пали покривите и комините,

чистачите вдигат врява и се надвикват

на улицата. Баща ми става,

отива до прозореца и ги гледа.

Имат работа, казва, това е добре.

Направи нещо!

 

Превод – Катя Хоуман

Visit from My Father

My dead Father comes to visit

and sits down in his chair again, the one I got.

"Well, Niels!" he says.

He is brown and strong, his hair shines like black

          lacquer.

Once he moved other people's gravestones around

using a steel rod and a wheelbarrow, I helped him.

Now he's moved his own

by himself. "How's it going"? he says.

I tell him all of it,

my plans, all the unsuccessful attempts.

On my bulletin board hang seventeen bills.

"Throw them away",

he says, they'll come back again"!

He laughs.

"For many years I was hard on myself",

he says, "I lie awake mulling

to become a decent person.

That's important"!

 

I offer him a cigarette,

but he has stopped smoking now.

Outside the sun sets fire to the roofs and chimneys,

the garbagemen make noise and yell to each other

on the street. My father gets up,

goes to the window and looks down at them.

"They are busy", he says, "that's good.

Do something!"

 

Translated by P.K. Brask & Patrick Friesen


Жените на Копенхаген

Сега отново се влюбих пет пъти

в пет различни жени по пътя

с автобус номер 40 от Ниалсгаде до Остербро.

Как може човек да контролира своето битие

при тези условия?

Една от тях беше с кожено палто, другата с червени гумени ботуши.

Едната четеше Екстра Бладет, другата Хайдегер

- и по улиците се лееше дъжд.

На Амагер Булевард се качи една подгизнала принцеса,

еуфорична и сприхава, напълно се захласнах по нея.

Но тя слезе на площада пред полицията и беше заменена

от две кралици с ослепителни забрадки,

които разговаряха кресливо на пакистански през целия път

до Общинската болница, докато автобусът кипеше от поезия.

Те бяха сестри и еднакво красиви,

затова си загубих сърцето и по двете

и планирах незабавно едно ново битие в едно село

близо до Равалпинди, където децата растат

в аромата на хибискус,

докато техните отчаяни майки пеят сърцераздирателно

в сумрака над безкрайните пакистански степи.

 

Но те не ме видяха!

И тази с коженото палто плачеше зад ръкавицата си,

когато слезе на Фаримагсгаде,

Момичето което четеше Хайдегер затвори внезапно книгата си

и директно ме погледна с презрителна усмивка,

като че ли внезапно забеляза г-н Никой

в неговата собствена скромна личност. И така ми се пръсна сърцето

за пети път, когато тя се изправи и слезе

заедно с всичките други.

Толкова жестоко е битието!

Продължих още две спирки преди да се предам.

И краят винаги е такъв: Човек стои сам на бордюра

и смуче цигара, важен и леко нещастен.

 

Превод – Катя Хоуман

Women of Copenhagen

I have once again fallen in love

this time with five different women during a ride

on the number 40 bus from Njalsgade to Østerbro.

How is one to gain control of one’s life under such conditions?

One wore a fur coat, another red wellingtons.

One of them was reading a newspaper, the other Heidegger

--and the streets were flooded with rain.

At Amager Boulevard a drenched princess entered,

euphoric and furious, and I fell for her utterly.

But she jumped off at the police station

and was replaced by two sirens with flaming kerchiefs,

who spoke shrilly with each other in Pakistani

all the way to the Municipal Hospital while the bus boiled

in poetry.  They were sisters and equally beautiful,

so I lost my heart to both of them and immediately planned

a new life in a village near Rawalpindi

where children grow up in the scent of hibiscus

while their desperate mothers sing heartbreaking songs

as dusk settles over the Pakistani plains.

 

But they didn’t see me!

And the one wearing a fur coat cried beneath

her glove when she got off at Farimagsgade.

The girl reading Heidegger suddenly shut her book

and looked directly at me with a scornfully smile,

as if she’d suddenly caught a glimpse of Mr. Nobody

in his very own insignificance.

And that’s how my heart broke for the fifth time,

when she got up and left the bus with all the others.

Life is so brutal!

I continued for two more stops before giving up.

It always ends like that:  You stand alone

on the kerb, sucking on a cigarette,

wound up and mildly unhappy.

 

Translated by P.K. Brask & Patrick Friesen


Епиграма

Можеш да прекараш цял живот

в компанията на думите

и никога да не намериш

вярната.

 

Точно като нещастна риба

увита в унгарски вестник.

Хем е мъртва,

хем –

не знае унгарски.

 

Превод – Антон Баев

Epigram

You can spend an entire life

in the company of words

not ever finding

the right one.

 

Just like a wretched fish

wrapped in Hungarian newspapers.

For one thing it is dead,

for another it doesn't understand

Hungarian.

 

Translation: P.K. Brask & Patrick Friesen

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив