INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Niculina OPREA (Romania) | Никулина Опреа (Румъния)

Никулина Опреа е поет, преводач и есеист. Родена е на 5 март 1957 г. в Мелинещи, Румъния. Има бакалавърска степен по право и членува в Съюза на румънските писатели, Букурещки клон – секция „Поезия“. Почетен член е на ПЕН Турция. Живее в Букурещ от 1977 г. и има две дъщери – Габриела и Лавиния.

Никулина Опреа дебютира през 1974 г. в Крайова с поезия в притурката на ежедневния вестник „Напред“, а след това – и в списание „Клони“, под името Йоанина Прелку. Нейни стихове са преведени на над десет езика: френски, английски, немски, испански (каталонски и кастилски), турски, полски, арабски, сръбски, албански, китайски, японски, телугу и др.

Niculina OPREA is a poet, translator and essayist. She was born on the 5th of March 1957 in Melinesti, county of Romania. She has a bachelor’s degree in Law and she is a member of the Romanian Writers’ Union, the Bucharest Branch – Poetry Section, as well as an honorary member of PEN Turkey. She has lived in Bucharest since 1977 and has two daughters – Gabriela and Lavinia.

Niculina Oprea made her debut in 1974 with poetry in the supplement of the daily newspaper “Forward” edited in Craiova, and afterwards – in the “Branches” magazine – under the pseudonym of Ioanina Prelcu.

Her poems have been translated in more than ten languages, such as French, English, German, Spanish (both Catalan and Castilian), Turkish, Polish, Arab, Serbian, Albanian, Chinese, Japanese and Telugu, etc.


При приближаването на края

При приближаването на края

любопитството на бръшляна покрива очите ми.

 

Около мен – неестествено ликуване

(може би някой се издига до небето

и аз не знам,

може би някой се спуска и аз не виждам).

 

Странна музика се крие

в античната живопис.

 

Безкрайна красота на тялото,

което не признава

смирение. –

 

Провалите се премятат в салта около глезените.

 

Аз обръщам лицето си към молитвата,

дори по стената на църквата да са плъпнали змии,

само аз знам, че вече не съм аз,

 

а кълн, който таи в себе си

бялата страна на света.

 

Превод – Елка Димитрова

At the Definite Rapprochement

At the definite rapprochement,

the curiosity of the ivy covers my eyes.

 

Around me – an unnatural jubilation,

(maybe somebody is ascending to the sky

and I don`t know,

maybe somebody is descending and I don`t see).

 

Strange music

behind the antique painting.

 

Boundless beauty of the body

which would not lend itself

to humility. –

 

Failures make somersaults around the ankles.

 

I`ll turn my face to prayer,

even if the snakes are crawling on the church’s wall,

only I know that it’s not me anymore,

 

but a kernel which encloses in itself

the white side of the world.

 

Translated by Elka Dimitrova

La apropierea definitivă

La apropierea definitivă

o curiozitate de iederă îmi acoperă ochii.

 

În jurul meu - o jubilare nefirească,

(poate cineva se ridică la cer

şi eu nu ştiu,

poate cineva coboară şi eu nu văd).

 

O muzică stranie

în spatele tabloului antic.

 

O frumuseţe de necuprins pe trupul

ce nu se mărturiseşte

umilinţei. –

 

Neîmplinirile fac tumbe aproape de glesne.

 

Îmi întorc faţa spre rugăciune

chiar dacă pe zidul bisericii colcăie şerpii

doar eu ştiu că nu mai sunt eu,

 

ci sâmburele care a închis în el

partea albă a lumii.


Животът на другите и нашият живот

Ни страстта,

ни ереста,

ни брачната халка, врязана в плътта, дълбоко,

 

ни агломерацията на короната и храмовете

могат да отнемат радостта от онези мигове, когато

споделих кръвта си – в раждането –

с дъщерите си.

 

Храмът вътре в мен се срина.

 

Само божество могло би

да ме въздигне от сянката на тялото пред очите

на изкусния жонгльор, който премята

от една страна на друга лъжата с лик

на принцеса,

 

любов със вкус на пепел,

думи, по-студени от опашката на гущер.

 

Искам с фина гъба да изтрия паметта си, Господи,

но някой продължава да ми отнема гъбата.

 

Живея с тази вяра постоянно.

Собственият ми живот зависи

от прозрачността на унижението.

 

Пълно примирение.

 

Прокажен сън и спомен – като вълчица,

която чака да роди...

 

Спокойствието ще лети към други вечери.

 

От непредсказуеми ъгли избликнали,

неназовими извори ще изгасят

жаждата на прахта, която ще съм станала.

 

Когато дойде той,

ще го посрещне сянката на булката, която бях,

 

и ще открие капана, в който смесвах

живота на другите с нашия живот.

 

Превод – Елка Димитрова

The Lives of the Others and Our Lives

Not the passion,

nor the heresy,

nor the wedding ring incised into the flesh, deep down,

 

nor the agglomeration between the crown and temples

can remove the moment`s joy

to share, at birth, the blood

with my daughters.

 

The church within has fallen down.

 

Only a divinity can rise me

from the body`s shadow under the eyes

of the ingenious juggler who juggles

from one side to another the lie with a face

of a princess,

 

love which tastes of ashes,

words colder than a lizard`s tail.

 

I want to sponge out my memory, God,

but somebody keeps stealing the fine sponge from me.

 

I breathe all the way this religion.

My own life is hanging

on the humiliation`s lucidity.

 

Total resignation,

 

leprous sleep and memory as a she-wolf

waiting to give birth...

 

Serenity will fly to other evenings.

 

From unimaginable angles,

inconceivable springs will quench the thirst of dust

that I shall be.

 

When he will come,

he’ll find the shadow of the bride I was,

 

he’ll find the trap in which I mixed

the lives of others with the lives of ours.

 

Translated by Elka Dimitrova

Vieţile altora şi vieţile noastre

Nu patima,

nu erezia,

nici verigheta intrată în carne, adânc,

 

nici aglomerarea dintre creştet şi tâmple

nu poate îndepărta bucuria clipei

de a împărţi, la naştere, sângele

cu fiicele mele.

 

S-a prăbuşit biserica din mine.

 

Doar o divinitate mă poate ridica

din umbra trupului sub privirile

iscusiţilor jongleri care trec

dintr-o parte în alta minciuna cu chip

de prinţesă,

 

iubirea cu gust de cenuşă,

 

cuvintele mai reci decât coada şopârlei.

 

Vreau să-mi şterg memoria, doamne,

dar cineva îmi tot fură buretele fin.

 

Respir această religie până la capăt.

Propria mea viaţă atârnă

de luciditatea umilinţelor.

 

O resemnare totală.

 

Un somn lepros şi memoria ca o lupoaică

ce aşteaptă să fete…

 

Pentru alte amiezi va flutura seninătatea.

 

Din unghiuri nebănuite,

nebănuite izvoare vor stinge

setea pulberii care voi fi.

 

Când el va veni

va găsi umbra miresei celei care am fost,

 

va găsi capcana în care am amestecat

vieţile altora cu vieţile noastre.


Тъмницата на славея

Паякът

извива пируети върху сенките на съня.

Над него

хоризонтите плетат магии.

 

Сенките ни,

прожектирани на тавана по часовниковата стрелка,

се огъват в арки

към ръба на детството.

 

Кръгът, в който първо се стъмва,

е тъмницата на славея.

 

Следвам хода на времето

през същата сфера.

 

Съзвучията на живота

трябва да избягат от застоя.

 

Сутрин тъпанчетата

долавят звуците

на огъващи се арки.

 

Превод – Елка Димитрова

The Nightingale`s Night-Hole

The spider

makes pirouettes on the shadows of the sleep,

above it,

horizons interweave the spells.

 

Our shadows

projected clockwise on the top

are arching

towards the edge of childhood.

 

The circle in which it sooner gets dark

is the nightingale`s night-hole.

 

I`m following the passing of time

through the same sphere.

 

The harmonies of life

are looking for escape from slowness.

 

The morning ear drums

unravel the sounds

of the round archеs bending.

 

Translated by Elka Dimitrova

Temniţa privighetorii

Păianjenul

face piruete pe umbrele somnului.

Deasupra lui

orizonturile împletesc descântece.

 

Umbrele noastre

proiectate în vârful acelor de ceasornic

se apleacă

spre marginea copilăriei.

 

Cercul în care s-a înnoptat prea devreme

este temniţa privighetorii.

 

Scurgerea timpului

o urmăresc prin aceeaşi sferă.

 

Acordurile vieţii

încep să evadeze din încetineală.

 

Timpanele dimineţilor

desluşesc sunetele

din curbura arcelor de cerc.


Друг смисъл

Над град Мец

чистотата на небето остава илюзия,

 

като много други, и тя убягва от ръцете.

 

Само гъвкавостта на мисълта е тази, която

отвежда нещата към друг смисъл –

 

този, към който и световната ос сочи.

 

Все същият рояк запечатва с восък съня ми.

 

Звуци и образи махат

към настъпващото цунами.

 

Превод – Елка Димитрова

Another sense

Above the town of Metz

the clearness of the sky remains an illusion,

 

as many others, it takes off before the hands.

 

Only the flexibility of thoughts

leads things towards another sense,

the one at which the world axis is pointing.

 

The same swarm waxes my sleep.

 

Sounds and images are waving

close to the future tsunami.

 

Translated by Elka Dimitrova

Alt sens

Deasupra oraşului Metz

limpezirea cerului rămâne o iluzie,

 

ca multe altele a luat-o înaintea mâinilor.

 

Doar flexibilitatea gândurilor

a dus lucrurile într-un alt sens

decâ arăta axa lumii.

 

Acelaşi viespar îmi ceruieşte somnul.

 

Sunete şi imagini flutură

aproape de viitorul tsunami.


Сърцето на Кралицата

„Орфей е Зевс за Човека,

Човекът е моят Орфей“

 

Земя, благословена от дошлите

и от онези, които предстои да дойдат,

земя с градини, разглезени от

слънцето над Белокаменния град,

градини, сред които

сърцето на Кралицата* все още се чува да тупти: тик-так,

тик-так,

тик-так,

тик-так, тик-так, и в сянката, която

пресича Моста на въздишките,

и под паважа на Алеята на вековете.

 

Тик-так, тик-так и в зидовете на историята.

 

Белокаменният град е осветен от звезда,

която още прави своя кръг

над параклисчето Стела Марис.

 

Тик-так, тик-так в триъгълника на пътя ми,

обгърнат от кралски лилии,

от Балчик до Пловдив и София

и от София до Пловдив и Балчик.

 

Тик-так,

тик-так,

тик-так

и от сърцето ми излита птиче

към дъга, която извира от небето,

като дете, което издига хартиено хвърчило

над поле, преляло от макове.

 

* Румънската кралица Мария (1875-1938).

Превод – Елка Димитрова

The Heart of the Queen

“Orpheus is Zeus of the Man,

the Man is my Orpheus”

 

Earth blessed by those who came

and by those who will come,

earth with gardens spoiled    

by the sun over the White Town,

gardens where

the Queen's* heart is being heard tick-tack,

tick-tack,

tick-tack,

tick-tack, tick-tack, and in the shadow

that crosses the Bridge of Sighs,

and under the pavement on the Alley of Centuries.

 

Tick-tack, tick-tack and in the walls of history.

 

The White Town is lighted by the star

which is still making its circle

around the Stella Maris Chapel.

 

Tick-tack, tick-tack in the triangle of my way

surrounded by royal lilies

from Balchik to Plovdiv and Sofia,

and from Sofia to Plovdiv and Balchik.

 

Tick-tack, 

tick-tack, 

and from my heart a bird flies

towards a rainbow coming out of the sky

like a child who raises a kite of paper

in a field full of poppies.

 

* Mary, Queen of Romania (1875-1938).

Translated by Elka Dimitrova

Inima Reginei

„Orfeu, al omului Zeu,

Omul este Orfeul meu.”

 

Pamânt binecuvâtat de cei veniți

Și de cei ce vor veni,

Pământ cu grădini răsfățate   

Sub bândețea soarelui de la Balcik,

Grădini în care inima reginei*

Încă se aude tic-tac,

Tic-tac, 

Tic-tac,

Tic-tac, tic-tac și în umbra

Care traversează Podul Suspinelor

Și sub pietrele Aleii Secolelor.

 

Tic-tac, tic-tac și în pereții istoriei.

 

Orașul Alb este luminat de steaua

Care încă își face rondul

În jurul capelei Stella Maris.

 

Tic-tac, tic-tac într-un triunghi al drumului meu

Înconjurat de crinii regali de la Balcik

Până la Plovdiv și Sofia,

De la Sofia până la Plovdiv și Balcik.

 

Tic-tac,

Tic-tac

Și din inima mea o pasăre zboară

Spre un curcubeu apărut din senin

Asemenea unui copil care înalță un smeu din hârtie

Într-o câmpie plină de maci înfloriți.

 

* Regina Maria a României (1875-1938).

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив