INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Natasha Bajich (Serbia) | Наташа Баич (Сърбия)

Наташа Баич (02.08.1971) е завършила Журналистика в родния си град Смедерево в зората на гражданската война в бивша Югославия. Завършва Психология е от университета в Нови Сад през 1998, димпомира се и в Алтерна академична мрежа за европейски изследвания – политически и правни аспекти, в Белград, 2001. Психолог е в Центъра за социални грижи в Смедерево и асистент към Международния фестивал на поезията „Смедеревска поетична есен“.

Поезията й е превеждана на английски, бенгалски, руски, български, турски… Най-старото детско списание в Сърбия „Невен“ публикува нейни приказки.

Наташа Баич е автор на книгите Поглед към седмог сприта (2007), Tetralogija (2007), Noć duža от konopca (2010), Sonsuzluk (2016, Истанбул) в превод на Айтен Мутлу.

Natasha Bajich (02.08.1971) graduated Jurnalism in her hometown in Smederevo in the dawn of civil war in Ex Yugoslavia. Degree in Psychology earned at University of Novi Sad, in 1998 and at Alternative Academical Network degree at European studies - political and legal aspects in Belgrade, 2001. She has a daily job at Center for Social Welfare Smederevo as psychologist and served for couple of years as part time assistant for International Poetry Festival Smederevo Poets Autumn.

Her poetry was translated to English, Bengali, Russian, Bulgarian and Turkish… The oldest kid’s magazine in Serbia “Neven” has published her stories for children.

Natasa Bajic's Published Books: Pogled sa sedmog sprata (2007), Tetralogija (2007), Noć duža od konopca (2010), Sonsuzluk (2016, Istanbul), translated by Ayten Mutlu.


СРЕЩА ПОД МАСЛИНОВИТЕ ДРЪВЧЕТА

Там където нас вече ни няма

Ще посея няколко маслини

Да спират бурята на идещото

Да пазят мечтите на бъдещите пришълци

Да бранят съня на светците

Да засищат глада на зверовете

Там където смисълът внезапно свършва

Ще посея маслинови дръвчета

С надеждата да оцелея

И всички несполуки ще превърна

В милион тънки маслинови клонки

Така боговете ще бъдат опростени

Така хората ще бъдат опростени.

 

Там където няма вече никой

За всички мои предшественици

Маслини

Вместо надгробни плочи

Дръвчетата живеят хиляда години

Моя утеха

Докато те чакам

Да дойдеш още веднъж

Да говорим заедно

Под маслиновите дръвчета.

 

Историята за произхода

Казва малко

Родословното дърво е прекършено

С неродените ни деца...

И докато следващият пришълец

Полива

Маслиновите дръвчета

Си представям наследниците

Моето дете

Животът е голяма чакалня

Картите се раздават на седем години

Когато се върнеш под маслиновите дръвчета

Ще бъдеш друг ще бъда друга

С нов живот и нова надежда

Под маслининовите дръвчета

Които сега са молитвите ни -

Сбъднато чудо

И наша съдба.

 

Превод – Антон Баев

МЕЕTING UNDER THE OLIVE TREES

There, where we no longer exist

There, I will plant olive trees

To weaken the storms of the upcoming

Centuries

To protect the dreams of future dwellers

To guard the peace of sleeping martyrs

To satisfy the hunger of wild beasts

There, where the meaning unexpectedly

Ends

I will plant olive trees

For hope to win

And all the misfortunes I will convert

Into a million tiny olive branches

So Gods will be forgiven

So people will be forgiven

 

There, where no one exists any more

For all my ancestors

Olives

Instead of headstones

Will stand

They live for a thousand years

They became my religion

While I waited for you

To come to me yet again

To talk with me

Under the olive trees.

 

Tetralogy of our origins

Said little

Genealogical tree hurt

Our unborn children…

And while our next encounter

Nourishes

My vision of the olive trees

I dream ancestors

I dream offspring

Life is a big waiting room

Cards are dealt every seventh year

When you come back to me under the olive trees

Another you and another me

A new life and a new hope

Many new olive trees

Which are our prayers now

Will be our magic

Will be our destiny.

 

Translated by Ivana Jeremich - Robinson

СУСРЕТ ПОД МАСЛИНАМИ

Тамо где нас више нема

Тамо ћу маслине посадити

Да умање буре следећ их векова

Да заштите снове будућ их житеља

Да сач увају мир уснулих жртава

Да нахране глад дивљих зверова.

Тамо где смисао чудно завршава

Посадићу маслине

Да победи нада

И сва страдања ћу преточити

У безброј маслинових гранчица

За опрост Боговима

За опрост људима.

 

Тамо где нема више никога

За све моје претке маслине

Место споменика

Оне живе 1000 година

Оне су постале моја религија

Док сам те чекала

Да ми дођеш опет

Да причамо

Под маслинама.

 

Тетралогија нашег порекла

Мало је рекла

Генеалошко стабло боли

нерођени изданак

И док сусрет следећи сан о маслинама

Негује

Ја сањам претке

И сањам потомке.

Живот је велика чекаоница

Карте се деле сваких седам година

Кад ми се вратиш под маслинама

Неки други Ти и нека друга Ја

Неки нови живот и нека нова нада,

Много нових маслина

Сад су наша молитва

Биће наша магија

Биће наша судбина.


МИРЪТ, КОЙТО ЗАБРАВИХ

Ароматът на пържени яйца

От кухнята

И звънците от двете училища

Камбаната от църквата

Там, зад стаята ми

Часовникът на църквата така и не работи

Времето е спряло

В детството ми

Изтичвам в трапезарията

По нощница

Мама слага бяла покривка

Гледам през прозореца

Към Дунава

Към крепостта

Към ученичката в класната стая

Мисля я много.

Да, така ще е

Целият мир на света

Който имах

Целият мир

Някога,

Който

Забравих.

 

Превод – Антон Баев

PEACE I FORGOT

Smell of fried eggs

From the kitchen

And bells from two schools

Then from the church

There, across my room

Bell tower clock never works

Time has stopped

In my childhood

I run to dinning room

In my sleeping dress

Mum puts white table cover

I stare over the window

At the Danube

At the fortress

At the teenager in the classroom

I think of a lot.

Yes, that would be

All the peace

I ever got

All the peace

Long time now

I forgot.

 

Translated by Ivana Jeremich - Robinson

МИР, КОJИ ЗАБОРАВИХ

Мирис пржених јаја

Из кухиње

И звона из две школе

Онда из цркве

Тамо, прекопута моје собе

Сат црквеног торња никада не ради

Време је заустављено

У мом детињству

Трчим у трпезарију

У мојој спаваћици

Мама ставља бели велики столњак

Гледам кроз прозор

На Дунав

У тврђаву

У тинејџера у учионици

Мислим пуно на њега.

Да, то би био

Сав мир

Што икад имах

Сав мир

Дуго времена

На који

Заборавих.


ПОМОГНИ МИ

Реалността ме напуска 

Винаги се губя 

Зад мен затворена врата

Бягам към непознати пространства 

Помогни ми 

Познаваш болката при падане 

Знаеш колко далеч 

Отвеждат сънищата

Затвориш ли очи 

Иде дълбокият мрак

Бъди с мен когато тълпата

Ме плаши 

Бъди моето красиво бягство 

Моля те

Помогни ми.

 

Превод – Антон Баев

HELP ME

Reality is loosing track of me

And I'm loosing myself each time

A door closes

Running into unfamiliar spaces

Help me,

You know when a fall hurts

You know how far dreams can take you

You know that closing your eyes creates the most daunting darkness

Be there when a crowd scares me

Be my sweet illusion of escape

Help.

 

Translated by Ivana Jeremich - Robinson

ПОМОЗИ МИ

Ја измичем току ствари ―

И губим себе кад год се

врата затворе.

У туђе просторе улећем,

Помози ми,

ти знаш када пад заболи

ти знаш колико те снови

односе

Ти знаш да је најстрашнији мрак кад очи затвориш

Буди ту када ме гужва уплаши

Буди моја слатка илузија бега

Помози.

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив