INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Laus Strandby Nielsen (Denmark) | Лаус Страндби Нилсен (Дания)

Лаус Страндби Нилсен (1944) e магистър по литературна история (1972). Първата му стихосбирка излиза през 1970 г. Последната - Når det er mørkt, bliver det lyst (Светлината идва в тъмното) – през 2016. Поезията му е превеждана на италиански, турски, английски, исландски, български, албански и македонски. Член е на музикалната група Extension Trio (с Мет Стиг Нилсен – пиано, и Джейкъб Рийс - лаптоп). Първият им албум „På bunden af foråret“ (На дъното на пролетта) излиза през 2013 г. Съдържа стихове от книгата Hvis der ikke er sandstorme, så er der nok noget andet (Ако няма пясъчна буря, ще има нещо друго) и музикални импровизации. През 2004 г. Нилсен се пенсионира като преподавател в колеж в Копенхаген и живее във Фааборг – на южния бряг на Фин.

Laus Strandby Nielsen, born 1944, graduated as a mag. art  in Litterary History 1972. His first collection of poetry was published in 1970. His latest collection  Når det er mørkt, bliver det lyst (When it's dark it gets light) is from 2016. His poetry has been  translated into Italian, Turkish, English, Icelandic, Albanian, Macedonian and Bulgarian. He is a member of Extension Trio (with Mette Stig Nielsen, piano and Jakob Riis, laptop). Their first cd På bunden af foråret (On the bottom of spring) was released ind 2013. It features poems from Hvis der ikke er sandstorme, så er der nok noget andet (If there arent any sandstorms, there will be something else) and improvised music. In 2004 he retired from his teaching job at a teachers training college in Copenhagen and he is now living in Faaborg on the south coast of Fyn.


Те никога не си изключват светлината в коридора

Защото животът продължава с колички и стойки

в светлината и в тъмнината, в спазми, които се вкопчват в нещо

от което почти нищо не остава, то се разпространява

като хъркане във вселената която ти наричаш свой

 

ближен. Трябва да отидеш по-близо. През бледните

развяващи се светове, които са това, което можеш да видиш

в сиво трептящите разрези направени от птича песен в скръбта.

Влажното и сухото чудовища клатят опашките си.

 

Ако им е било позволено да ги задържат. Има

голям кръг, когато животните се сбогуват.

Докато хубавите, способни посланици на бъдещето

представят своите пълномощия на белите ми

 

кръвни клетки. Нещо гори на разстояние от трийсет сантиметра.

Има един авариен автомобил на път в хранопровода

в посока юг, повтарям: д-р Морков

и д-р Тояга са на среща, това е последното повикване

 

за пътниците за Стария свят.

Всички други

са помолени да станат и кажат:

благодаря ти, че ме докара.

 

Превод – Александрина Делова

THEY NEVER PUT THE LIGHT OUT IN THE CORRIDOR

Because life goes on with trolleys and racks

in the light and the dark, in spasms

that clutch something almost nothing

of what remains, it spreads out

 

like that snoring in the universe you call your neighbour.

You must go closer. Through the fair

fluttering worlds that are what you can see

in the birdsong's grey-flickering cuts in the grief. The wet

 

and the dry monsters wag their tails if they've been allowed

to keep them. There's a big circle

when the animals say goodbye. While the pretty,

capable ambassadors of the future submit their credentials

 

to my white blood cells. There's a burning

in one foot. There's an emergency vehicle on its way

in the oesophagus in a southbound direction. I repeat:

Dr. Carrot and Dr. Stick are in a meeting,

 

this is the last call for passengers

to The Old World.

All others are asked to stand up and say thank you

for the ride.

 

Translated by David McDuff

DE SLUKKER ALDRIG LYSET UDE PÅ GANGEN

Fordi livet går videre med rulleborde

og stativer i lyset og mørket, i kramper

der knuger noget nær ingenting ud

af det der er tilbage. Det breder sig ud

 

som den snorken i universet du kalder din næste.

Du skal tættere på. Gennem de fagre, blafrende

 verdener der er hvad du kan se i fuglesangens

gråflimrende rifter i sorgen. De våde og de tørre

 

monstre logrer med halen. Hvis de har fået lov

til at beholde den. Der er en stor rundkreds

når dyrene siger farvel. Mens fremtidens smukke,

dygtige ambassadører afleverer deres akkreditiver

 

til mine hvide blodlegemer.  Det brænder

i den ene fod. Der er et udrykningskøretøj på vej

i spiserøret i sydgående retning. Jeg gentager:

Dr. Gulerod og Dr. Stok sidder i møde.

 

Det er sidste udkald for passagerer

til den gamle verden.

Alle andre bedes rejse sig og sige tak

for turen


***

Когато сте разбрали картата, сте загубили пътя си.

Когато си пъхнете главата в Устата на Истината и пее в устата песента, която ви е погълнала,

само тогава осъзнавате къде сте.

Там, където пътищата продължават, след като са се намерили един друг. Където времето е спряло, когато нищо не свършва. Където пътят изчезва, докато не сте достигнали целта си. Където пътищата се разделят след като са изчезнали.

Когато си пъхнете главата в Устата на Истината и пее в устата песента, която ви е погълнала,

само тогава осъзнавате още веднъж къде сте.

Когато сте разбрали картата, сте загубили пътя си.

 

Превод – Александрина Делова

***

When you have understood the map, you have lost your way.

When you stick your head in the Mouth of Truth and sing in the mouth the song that has swallowed

you, only then do you realize where you are.

Where the roads continue after they've found one another. Where time stands still when nothing

ends. Where the road disappears until you have reached your destination. Where the roads divide

after they've disappeared.

When you stick your head in the Mouth of Truth and sing in the mouth the song that has swallowed

you, you realize once more where you are.

When you have understood the map, you have lost your way.

 

Translated by David McDuff

***

Når du har forstået kortet, er du faret vild.

 

Når du stikker dit hoved i Sandhedens Mund og synger i munden på den sang der har slugt dig, mærker du først hvor du er.

 

Der hvor vejene går videre, efter de har fundet hinanden. Der hvor tiden står stille når ingenting slutter. Der hvor vejen forsvinder indtil man er nået frem. Der hvor vejene skilles, efter de er forsvundet.

 

Når du stikker dit hoved i Sandhedens Mund og synger i munden på den sang der har slugt dig, mærker du igen hvor du er.

 

Når du har forstået kortet, er du faret vild.


***

Ти хвърляш пръчка във водата, но тя потъва към дъното.

Ти хвърляш камък, който подскача над водата, преди да потъне към дъното.

Намираш друг камък, но виждаш веднага

че това не е камък. Това е вътрешен орган в относително

живо същество. - Това е лъжа! - ти казваш. И да, това е така,

камъкът си е камък, но първата пръчка, която беше последната, бе

вътрешен орган в невидимо сънуващо чудовище,

с което ти се бориш. - Беше? Да, точно така. Цялото

нещо е реконструкция. - Цялото нещо? Да,

точно така. Защо иначе някой би хвърлял пръчки и

камъни във водата?

 

Превод – Александрина Делова

***

You throw a stick in the water, but it sinks to the bottom.

You throw a stone that skims on the water before it sinks

to the bottom. You find another stone, but see at once

that it's not a stone. It is an internal organ in a relatively

living creature. -- That's a lie! you say. And yes, it is, the

stone is a stone, but the first stick that was the last was

an internal organ inside the invisible dreaming monster

you are struggling with. -- Was? Yes, precisely. The whole

thing is a reconstruction. -- The whole thing? Yes,

precisely. Why else would one be throwing sticks and

stones in the water?

 

Translated by David McDuff

PÅ STRANDEN

Du kaster en pind i vandet, men den synker til bunds. Du kaster en sten som glider på vandet før den synker til bunds. Du finder en ny sten, men ser med det samme at det ikke er en sten. Det er et indre organ i et forholdsvis levende væsen. – Det er da løgn! siger du. Og det er det, stenen er en sten, men den første pind som blev den sidste, var et indre organ i det usynlige drømmende uhyre du kæmper med. - Var? Ja, netop. Det hele er en rekonstruktion. - Det hele? Ja, netop. Hvorfor skulle man ellers kaste pinde og sten i vandet?

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив