INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Varda Genossar (Israel) | Варда Геносар (Израел)

Варда Геносар е поет, редактор, организатор на литературни събития, куратор на свободна практика. Публикувала е 7 поетични книги, есета по юдейски теми, изследвания по литература, философия и театър. Носител на наградата на министър-председателя на Държавата Израел за поезия (2002) и наградата на Когел в град Холон (1986).

Професионален път

1985 - 1994 г. Генерален секретар на асоциацията на писателите на иврит.

1994 – 2013 г. Основател и куратор на културния център в Херцлия.

През 1994 г. стартира концепцията и реализацията на Резиденцията на художниците - градски културен център за творческите изкуства. Куратор и директор на Резиденцията на художниците до 2013 г.

2006 Режисьор на първия фестивал на поезията на Херцлия.

Провежда много международни симпозиуми с израелски и чуждестранни художници.

Други публикации:

Избрани антологии с поезия:

ADAMA ADMATI - издател Sifrieat Apoalim (1985)

ПОЕЗИЯ НА ТЕЛ АВИВ - издател Едиот Ахронот

STONSES REMEMBER, САЩ - редактор на поета Моше Дор

ПЪРВИЯТ ДА, САЩ, редактор - поетът Моше Дор

PEACE, САЩ, редактор - поетът Барбара Голдбърг, превод на френски от Мери Леви

Антология на Леон Фелипе, Саламанка, Испания

„Нормалност на една страна“ - Немско-ивритски албум „Поезия и фотография“ (2000)

ПАМЕТ ЗА РЕКИ – билингва книта на иврит и испански, публикувана в Испания

Ландворд Арт книга и поезия – на английски, немски и иврит

Участия във фестивали:

Фестивал на поезията в СЛОВИЯ, БЛАД (1986)

Представя 50-годишнината на Държавата Израел в Русия (1992) - от името на израелското външно министерство - 2 седмици четене на поезия в Русия.

Фестивал на поезията в Леон, Испания (2002)

Испански фестивал на поезията в Саламанка, Мадрид, Куенка, Сеговия (2015)

Хамдабад, Индия - фестивал на поезията (2017)

Varda Genossar is a poet, editor, literature events conductor, freelance curator. Published 7 books of poetry, Essays on Judaic topics, and curatorial texts. Awarded the prime minster prize for poetry (2002), The Kogel  prize of Holon city (1986). Studies:  Literature, Philosopy, Theater

1985- 1994 The general secretary of the Hebrew writer association.

1994 - 2013 The founder and curator of the cultural center in Herzliya,

1994 Initiated the concept and the realization of the Artists' Residence - a city cultural center for the creative arts.  Curator and director of the Artists' Residence till 2013

2006 Directed the first Herzliya Poetry Festival,

Conducted many international symposium with Israeli and foreign artists.

Other publications:

Poetry Anthologies Selected

ADAMA ADMATI – publisher Sifrieat Apoalim (1985)

POETRY OF TEL AVIV – publisher Yediot Ahronot

STONSES REMEMBER, U.S.A – editor the poet Moshe Dor

THE FIRST YES, U.S.A   editor the poet Moshe Dor

PEACE – U.S.A    editor the poet Barbara Goldberg

TRANSLATION TO FRENCH –  by Mary LEVI

Antologey of Leon Felipe, Salamanca  Spain

Normality of a country – German-Hebrew Album  2000 Poetry and photograpy

RIVERS' MEMORY -   Hebrew- Spanish poems, published in Spain

Landwards  Art book and poetry -  English-German-Hebrew

Festivals:

Poetry festival in SLOVANIA, BLAD  (1986)

Representing Israel on the 50th anniversary (1992) – on behalf of the Israeli Foreign Ministry in Russia – 2 weeks of reading poetry around Russia.

Poetry festival in Leon, Spain (2002)

Spanish poetry festival in Salamanca, Madrid, Quenca, Segovia, Spain (2015)

India Hamdabad, poetry festival January (2017)


Живото Мъртво море

Тайни пулсират

Под блестящи кристални колони,

Рибите бягат от това място,

Само по върховете на планините

Белите кости на древното море

светят, докоснали тишината.

 

Светлинни снопове върху тежката светлина

Край тъмните ями на страховете ни

Царува залезът

Като чакащ в засада див звяр.

 

Под нас тектонските плочи

На сирийско-африканския разрив

Още се местят

А ние сме нетърпеливи да разберем

Кой ще разсече

това море на смъртта

И ще прокара път

До жадните за любов

 

Превод от английски – Антон Баев

THE LIVING DEAD SEA

Secrets pulsate

Beneath shimmering crystal pillars,

Fish don't yearn for this place,

Only on mountaintops

White bones still glowing

From the ancient sea

Licking  your silence.

 

Layers of light on heaviness of light

Sunset now reigns

Near the dark pits of your fears,

Lying in wait, alert like an ancient beast

 

Underneath, tectonic plates

still drift away

from the Syrian-African rift,

And we are eager to see

Who will smite this sea of death,

Pave a way to those who are

Lovethirsty 

 

Translated from Hebrew by Barbara Goldberg and Moshe Dor

ים המוות חי

בֵּין עַמּוּדֵי גְּבִישִׁים, זֹהַר חַי

שׁוֹקֵד עַל סוֹד מַעֲמַקָּיו,

דָּגִים לֹא מִתְגַּעְגְּעִים

אֶל הַמָּקוֹם הַזֶּה,

רַק עַל רָאשֵׁי הֶהָרִים

עוֹד בּוֹהֲקוֹת עֲצָמוֹת לְבָנוֹת

מִיָּם קַדְמוֹנִי, הַהוֹלֵךְ וְלוֹחֵךְ

אֶת שְׁתִיקָתְךָ.

 

רֹבֶד אוֹר עַל כֹּבֶד אוֹר

שְׁקִיעָה מִתְעַצֶּמֶת מוּל

בּוֹלְעָנִים אֲפֵלִים שֶׁל פְּחָדֶיךָ

אוֹרְבִים לְפִתְחֵנוּ

כְּמוֹ חַיָּה קְדוּמָה.

 

תַּחְתֵּינוּ לוּחוֹת יַבָּשָׁה

עֲדַיִן נָעִים מִתְנַתְּקִים

לְאִטָּם מִקַּו הַשֶּׁבֶר

הַסּוּרִי אַפְרִיקָאִי,

מִי יַכֶּה בַּמַּטֶּה

אֶת יָם הַמָּוֶת הַזֶּה,

יְפַלֵּס דֶּרֶךְ לִצְמֵאֵי אַהֲבָה


Офорт върху карта

Каменисти вени

по стръмни скали

разкриват

как Гея[1] планира

да ни наследи.

Бягството ни оставя светли следи

В калните реки от пясък

След обзелата ни паника

заспиваме

в скута на утехата.

Червен мак се надига пред очите ни,

блести и разкрива

смело голотата си

*

И тялото шепне: Знай

Любовникът идва и си отива

като светулка  от тъмната стая.

 

Превод от английски – Антон Баев

 

[1] Гръцка богиня на земята – б.пр.

Etching Maps

Stony veins snaking up

Steep cliffs revealed

How Gaya plans

To inherit  us .

Fleeing does leave

Light tracks in a muddy

Rivers of sand.

We too, after

Our panic, fell asleep

In the lap of consolation,

A poppy arose before us, resplendent,

Boldly revealing

It's pure nudity

*

And the body whispers: Know

The lover, his coming and going

Like a firefly out of the dark room

 

Translated from Hebrew by Barbara Goldberg and Moshe Dor

חורטת מפות

עוֹרְקֵי אֶבֶן מִשְׂתָּרְגִים

בְּמַתְלוּל הַצּוּקִים

מְסַפְּרִים אֵיךְ גַּאיָה עֲתִידָה

לָרֶשֶׁת אוֹתָנוּ.

תַּחְתֵּינוּ

נַחַל חוֹל בֻּצִּי

מְשַׂרְטֵט פְּסִיעוֹת רְגִישׁוֹת

שֶׁל אַיָּלוֹת נִמְלָטוֹת.

 

גַּם אָנוּ,

אַחֲרֵי הַבֶּהָלָה

נִרְדַּמְנוּ בְּחֵיק הַנֶּחָמָה,

מוּלֵנוּ פֶּרֶג אָדֹם

מַרְהִיב, פּוֹעֵר בְּעֹז

אֶת עֶרְוָתוֹ הַתַּמָּה.

 

וְהַגּוּף לוֹחֵשׁ: דַּע אֶת הָאוֹהֵב

אֶת בּוֹאוֹ וְצֵאתוֹ כְּגַחְלִילִית

מִן הַחֶדֶר הָאָפֵל.


На солените плажове

Земята се въртеше край нас в удоволствието

на телата, бяхме там – нито голи

нито облечени, трябваше само

с кожите си да се чувстваме заедно

живи в допира, изпитвахме срам,

виждайки дрехите си, робите

натежали от вода, под

преобърнатите небеса

Когато погледнахме назад

станахме стълб

от притеснения

за всичко, оставало неизречено .

 

Превод от английски – Антон Баев

ON SALT BEACHES

The land swirled around with us in  the pleasures

Of the body, we were there, neither naked

Nor clothed, we were meant with our receptive

Skin to feel each other

Alive to the touch, we felt shame,

 Discerned  our garments,

 our robes of heavy water, under

Overtuned skies

When we looked back

We became pillar

Of apprehension, uneasy

About all that was left

unspoken

 

Translated from Hebrew by Barbara Goldberg and Moshe Dor

על חופי המלח

הָאָרֶץ חָגָה אִתָּנוּ בְּמַעֲדַנּוֹת הַגּוּף,

הָיִינוּ שָׁם, לֹא עֵירֻמִּים לֹא לְבוּשִׁים,

עֲשׂוּיִים בְּתַכְלִית עוֹרֵנוּ הָרָגִישׁ

לָחוּשׁ זֶה אֶת זֶה

לֵבוֹשׁ זֶה מִזֶּה,

עוֹטִים גְּלִימַת מַיִם כְּבֵדִים

מִתַּחַת לַשָּׁמַיִם הַהֲפוּכִים.

כְּשֶׁהִבַּטְנוּ לְאָחוֹר,

הָפַכְנוּ נְצִיב מֶתַח


Орфей, или отвъд митологията

… из устата,

слушана от канарите, разбирана от зверовете,

литна навънка душата, издъхна във ветровете.

Овидий, Метаморфози XI, 32-63. Превод – Георги Батаклиев

 

Живият дух на Орфей ни кара да слушаме гласа, който никога не е изчезвал, гласа на поезията, на художеството и на музиката, дишащ в сърцата на толкова много души. Този дух, в плен на музите, онези крилати прозрачни същества, които са частици от космическата памет и най-дълбоката част от битието на художника и живите изкуства. Всеки клон от различните изкуства ни пренася в този духовен свят, както казва американският философ Уилям Джеймс, но също така изисква да вярваме в това, което вдъхновението ни шепне, и да се въздържаме от поглед обратно към силите на оня скрит в самите нас Дионис като продължим изкачването си към светлината, към света на Аполон - света на съзнанието и ума, който гнезди в главите ни и може да ни дари с просветление. Духът на тази древна митология звучи и в акадския мит за Гилгамеш, датиращ от същата епоха, когато историческият Орфей вероятно е живял.

Богинята Ищар (Инан) всяка година ритуално слиза в подземния свят в търсене на Таммуз, с когото да се свърже чрез свещен брак, известен като hieros gamos. Според тази теогония, конфронтацията между силите на хаоса и смъртта, и силите на живота и плодородието, се връщат ежегодно чрез метаморфозите на природата. Подобно единство с природата е от съществено значение за всички митологии, които представят възникването на боговете и богините. Истинската природа на човешката душа звучи като музика, като пеенето на птиците и като шума на течащата вода, докато дърветата танцуват под музиката на бог. Така главата и устата на Орфей все още пеят през вековете.

Сега ние сме тези, които слушаме музиката, или, както казва Рилке в Сонети към Орфей – „сега сме слушатели и уста на природата“ (sind wir die Horenden jezt, und ein Mund der Natur); "и ако земята ви забрави, кажете на мълчаливата земя, че се издигам към бушуващата вода, присъствам".

Нека помислим за този неуловим момент, в който само един поглед може да промени реалността, когато ние като Орфей се сблъскваме с мистерията на смъртта и живота, в онази трансформация, която се случва в едно мигане на окото.

Това понятие присъства в съвременната наука, известна като квантова теория. Присъствието на непрекъсната реалност, което е трудно за възприемане и пълно разбиране. Проф. Дана Зоар хвърля светлина върху тази идея в книгата си „Квантовата същност“ (Фламинго, 1990). Да сравняваме постоянната промяна на частиците и вълните в субатомния свят, означава, че човек никога не може да схване истинското съществуване на явленията, тъй като може да е само или вълна или частица? Единствено позицията на наблюдател го прави една от двете възможности. В квантовото ниво на реалността цялата картина на непрекъснато движение през пространство и време се разпада, реалността се случва, само когато я погледнем. Подобно на Орфей, квантовата физика е физика на светлината и скока... Частица от главата му в ново съществуване, или както е казано, реалността се случва, когато я видим.

Орфей, тласкан от Дионисовия импулс да погледне назад, губи шанса си да бъде цялостен, да остане верен на себе си, т. е. да изпее духа си на света. Тялото му, разкъсано от менадите, е земният елемент, пренесен в красотата на поезията, светлината на Аполон, метафорично символизирана от главата, рееща се между небето, слънцето и водата. Това е един вид митопоетично царство, което ние поглъщаме чрез вдъхновението на феномена „частици и вълни“ през нашия живот, когато сме в единство с "анима"-та на душата си, тогава Евридика е в Орфей...

Тайната инициация при Орфизма през VI в. Пр. Хр. е известна и в Близкия изток. Ще я открием при сектата на есеаните есеаните, практикували вегетарианство, пеене и методи за пречистване, използвайки река Йордан като място за кръщение, а пещерите в Мъртво море - като светилища. Библията ни казва, че съпругата на Лот, избягала от разрушения от Бог Содом, ала обърнала глава назад, въпреки че Бог й заповядал да не го прави, и се превърнала в стълб от сол. Цар Давид свири на арфа, за да оправи лошото настроение на Саул, а синът му Соломон е известен със способността си да говори с животни. (Интересно е да се отбележи, че името на Орфей се състои от две думи на иврит: "OR", което означава "светлина" и "rophe", което означава - "лечител").

Всички фрагменти, изграждащи света и връзката ни с неговата обърната навътре реалност, наподобяват начина, по който развиваме един филм в тъмната стая, докато жадуваме да намерим светлина в собственото си съществуване.

Жан-Пол Сартр дефинира "погледа", като движението, което съчетава фрагментирания заобикалящ ни свят, "погледът на Другия ме достига през света, и това не е просто метаморфоза в мен самия, а пълна трансформация на света." (Le Regard)

К.Г. Юнг разсъждава върху complexion opstorum и съществуването на "сянката". Самопознанието се постига чрез съзнателното усвояване на Несъзнателното чрез „тъмната сянка“, а целта е постигане на цялост.

Менадите в притчата за Орфей, сили на злото, ни напомнят гностичната идея, че този, който идва да се роди, трябва първо да унищожи благочестивия свят, Абраксиса, и да обедини Божественото с Дяволското начало. Върховният Бог е дарил на човечеството съсъд за духовна трансформация, женското начало. В този смисъл Орфей трябва да се бори с две женски сили: неговата съпруга, Евридика, и майка му, музата Калиопа (чието име означава "красив глас"), от която е получил таланта си, вдъхновението и умението да стигне до спасение чрез преодоляване на земните сили. По този начин - чрез агонията - той може да достигне до чистата лечебна сила на пеенето и да вдъхнови всеки, който се нуждае от това изцеление, както казват старите мистични писания: раненият - той е лечител.

 

Превод – Антон Баев

Orpheus, or Beyond Mythology

Through those lips that held the rocks entranced, that wild beasts understood, he breathed

His last, and forth into the winds his spirit passed.

 

Ovid, Metamorphoses XL 32-63 Translations: A. D. Melville

 

This spirit of Orpheus' that is still alive, drives us to listen to the voice that has never vanished, the voice of poetry, of art and of music, which is breathing in the hearts of so many souls.  This spirit   tied to the muses, those winged, transparent creatures who are part of the cosmic memory, and the deepest part of the artist existence, and of the living arts. Each branch in the various arts transports us to this spiritual world, as stated by the American philosopher William James, but this requires us to have faith in what our inner inspiration whispers to us, and to refrain from turning our heads back toward inner Dionysus' powers, but to keep climbing up toward the light, toward Apollo's world - the world of the conciseness and mind that nestles in our heads, and can bring us enlightenment. Spirits of this ancient mythology echo as well out of the Acadian myth of Gilgamesh tablets, dated to the same era when the historic Orpheus have probably lived.

The Goddess Ishtar (Inane) who descends to the underworld in the annual ritual to find Dumez, and to unite with him in a sacred wedding, known as "hiеros gamos". According to this theogenia, the confrontation between the powers of chaos and death, the powers of life and fertility returns annually through the metamorphoses of nature. Such unity with nature is essential in all mythologies that represent the elements of gods and goddesses. The true Nature of the human soul sounds like music, like the singing of the birds, and like the rush of the flowing water, where trees dance to the music of the god. This is how Orpheus's head and mouth are still singing throughout the eons. 

Now it's we who are the ones that listen to the music, or, as Rilke says, "we are now the listeners and the mouth of nature: "sind wir die Horenden jezt, und ein Mund der Natur"; (Sonnets to Orpheus); "and if the earth forgets you, tell the silent land, I am springing to the rushing water, I am present".

Coming to think about this elusive moment, when just a look can change reality, where we as Orpheus, face the Mystery of death and life, in that transform which happens in a blink of an eye.

This notion is present in modern's science known as the Quantum theory. Presence of continuous reality, difficult to grasp or comprehend entirely. Prof Dana Zohar enlightens this idea, in her book 'the Quantum self. (Flamingo, 1990)

Comparing the constant change between particle and wave in the subatomic world, which means that one can never grasp the true existence of the phenomena, as it can be either wave or particle? Only the look of the observer makes it to be one of the two options. In the quantum level of reality, "the whole picture of continuous movement through space and time breaks down; reality happens when we look at it. Like Orpheus, Quantum physics is physics of lamp and jump… Particle like his head that from a new existence, as said, reality happens when we look at it.

Orpheus, urged by the Dionistice impulse to look back, losses the chance to be whole, to stay loyal to his 'self', i.e., to sing his spirit to the world. His body, torn by the Maenads, is the earthy element transported into the beauty of poetry, the light of Apollo metaphorically symbolized by the head, shifting between heaven, sun, and water. This is a kind of mythopoetic realm that we absorb through the inspiration of the particle and wave phenomena of our life, when we are united with the "anima" within our soul, the Eurydice within Orpheus…

The secret initiation of the Orpheties in the 6th century BC was well known also in the Middle East. Just like the sects of the Terapoities and the Esseans, all of whom practiced vegetarianism, singing and purification methods, using the Jordan river as a place of baptism, and the Dead Sea caves as sanctuaries. The Bible tells us that Lot's wife while escaping God's destruction of the city of Sodom, turned her head back even though God ordered not to do so, and consequently, she was turned into a pillar of salt. King David played the harp to soothe the bad mood of King Saul, and his son Solomon was known as one who is capable of speaking with animals. (It's interesting to note, that the name of Orpheus consists of two words in Hebrew: "OR" which means "light," and "rophe' " which means - "a healer").

All the fragments that construct the world, and our relation to it's inter-operate reality, is like the way a developed film appears in the darkroom, while we are yearning to find light in our existence.

Jean-Paul Sartre defines the look, the gaze – "Le regard," as the movement that combines the fragmented world that surrounds us, "the look of the Other reaches me through the world, and it is not only the metamorphosis of myself but a total transformation of the world." (Le regard)

K.G Jung discussed the "complexion opstorum", and the existence of the "shadow". Self-knowledge is achieved through the conscious assimilation of the Unconscious with the dark shadow, toward the goal of achieving wholeness.

The Maenads in this Orpheus tale, represent evil violence, reminds us the Gnostic idea, that only the one to be born must first destroy the godly world, whose name is Abraxis, and unite the godly and devilish elements. It's the High God who gave mankind the vessel of spiritual transformation, meaning, the feminine principle. And so, by this aspect, Orpheus must struggle between two feminine powers:  his wife, Eurydice, and his mother, the muse Calliope (whose name means "beautiful voice"), from whom he got his talent and inspiration, and the skill to learn how to reach salvation, and to overcome his earthly drives. Thus, through agony he can reach the pure healing power of singing, and inspire anyone who needs these healing, as old mystic scriptures say: the wounded he is the healer.


© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив