INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

José Membrive (Spain) | Хосе Мембриве (Испания)

Хосе Мембриве е поет, писател и издател, а преди години и учител по литература. Роден е в Андухар (Испания) през 1953 г., учи в семинариите на Баеса и Хаен, а по-късно се дипломира в Университета на Гранада със специалност Испански език и литература. През 1979 г. се мести в Каталуня, където работи като преподавател в системата на средното образование. През 1984 г. се присъединява към литературния клуб Асор (Azor), ръководен от Хосе Хурадо Модалес. В продължение на 12 години е начело на социалния кръг Литературни диалози към Кралския артистичен кръжок на Барселона. През 1992 г. заедно с поетесата Арасели Палма-Грис основават издателство „Карена“ (Ediciones Carena).

Сред неговите книги се открояват сборниците с поеми: „За любовта и нощта“ (Del amor y la noche), 1984, „Редути на мълчание“ (Reductos de silencio), 1991, „Целувки.ком“ (Besos.com), 2002 и „Кладенецът“ (El pozo), 2006. Сред книгите му с проза са: „Рокерът от Молет и други разкази“ (El rockero de Mollet y otros relatos), 1999, а най-известните му есета са „Homo трансцендентен“ (El homo transcendente), 2013, и „За правото на инакомислие“ (Por el derecho a disentir), написана в  съавторство през 2014 г.

José Membrive José Membrive (Andújar, born 1953) is a poet, writer, editor and former literature professor. He studied in the Baeza and Jaén seminaries. Graduated from the University of Granada with a degree in Hispanic Literature and Spanish, he relocated to Catalonia where he worked as a high school teacher.

In 1984 he joined the Azor literary gathering, lead by José Jurado Morales. Thereafter he directed for 12 years the Literary Dialogue organization, in the Reial Cercle Artístic of Barcelona.

In 1992 he funds, along with poet Araceli Palma-Gris, the Ediciones Carena publishing house.

Some of his most outstanding works are the collection of poems: Del amor y la noche (1984); Reductos de silencio (1991); Besos.com (2002), El pozo (2006) and De bien nacidos (2017). Prose fiction: El rockero de Mollet y otros relatos (1999). And essays: El homo transcendente (2013) and Por el derecho a disentir (co-author, 2014).


Сън

(Из За любовта и нощта, 1985)

 

Сам съм и разтягам ластика на желанието,

който ми предлага луната си от илюзии.

Сам съм и разкъсвам нетърпеливо моментите,

търсейки себе си в гънките на сенките.

 

Но луната украсява нощта

върти се шеметно, разполовява се,

втурва се запалена над горите,

които избухват с блясък в душата ми.

 

Какви мрачни земетресения се известяват в сънищата?

Каква вълнуваща трагедия се рее над мен?

 

Луна, раста, ставам гигант,

като сънуващ ангел

се втурвам към теб

и те стискам с крилата си.

Няма да отстъпи опожареното ти стъкло.

 

Когато се изморим, ще разкъсаме морето!

 

Превод - Лидия Шамова

DREAM

(Del amor y la noche, 1985)

 

I am alone and I stretch the rubber of desire

who offers me his Moon of illusions.

I am alone and I tear impatiently the moments

looking for me in the fold of the shadows

 

But the Moon beautifies the night,

it rotates vertiginously, it breaks into two

it plunges over forests

that grow bright in my soul.

 

What dark earthquakes are announced in dreams?

What agitated tragedy looms over me?

 

Luna I stand up, I get giant

as an angel that dreams

I rush towards you

and I hold you strong between my wings.

You will not give up your burning glass.

 

When we are tired

we will break the sea!

SUEÑO

(Del amor y la noche, 1985)

 

Soy solo y estiro la goma del deseo

que me ofrece su Luna de ilusiones.

Soy solo y desgarro impaciente los instantes

buscándome en los pliegues de las sombras

 

Pero la Luna hermosea la noche,

gira vertiginosamente , se parte en dos

se precipita encendida sobre bosques

que crecen fulgentes en mi alma.

 

¿Qué oscuros terremotos se anuncian en los sueños?

¿Qué agitada tragedia se cierne sobre mí?

 

Luna me crezco, me agiganto

como ángel que sueña

me abalanzo hacia ti

y te sostengo fuerte entre mis alas.

No cederá a la fuerza tu cristal incendiado.

 

¡Cuándo estemos cansados

romperemos el mar!


Моето пътуване и твоето пътуване

(Из Целувки.ком, 2000)

 

Когато бъдещето се вля в миналото,

а магистралата се превърна в пътека

с черни тополи, извори и дроздове;

когато във всяко крайпътно ханче

се срещаше с един твой отминал живот;

когато погледът, обонянието и слухът,

вкусът, допирът бяха едно цяло.

 

Когато сънят и безсъннието се сляха

и всички се скитахме

из нашите древни империи,

попитах един ангел

за нашето древно кралство в Баласт.

 

Той ми посочи небесата

и студените звезди нарисуваха

твоя некролог;

по-силно от болката ме обгърна мистерията;

вървях много години до онази галактика,

която сияеше с морската светлина на очите ти

и намерих нашия свят, неговите реки и пустини.

Но ти си беше тръгнала

и въпреки че всички дървета

имитираха сбогуването на ръцете ти,

а водата плачеше с гласа ти

реших да почакам да се върнеш.

 

Превод – Лидия Шамова

My trip and your trip

(Besos.com, 2000)

 

When the future ended in the past

and the highway became a path

with poplars, fountains and thrushes;

when in each inn on the road

you were with an old life of yours;

when sight, smell and hearing,

the taste, the touch were all one.

 

When sleep and wakefulness melted

and we all pilgrims

for our old empires,

I asked an angel

for our ancient kingdom in the Balast.

 

He pointed to the heavens

and the cold stars drew

your death certificate;

more than grief, the mystery enveloped me;

I walked many years to that galaxy

that flashed the marine light of your eyes

and I found our world, its rivers and deserts,

but you had left

and although all the trees

they imitated the goodbye of your arms

and the waters cried with your voice,

I proposed to wait for you to come back

Mi viaje y tu viaje 

(Besos. Com, 2000)

 

Cuando el futuro desembocó en pasado

y la autopista se convirtió en vereda

con chopos, fuentes y zorzales;

cuando en cada posada del camino

te encontrabas con una vieja vida tuya;

cuando la vista, el olfato y el oído,

el gusto, el tacto eran todo uno.

 

Cuando el sueño y la vigilia se fundieron

y todos peregrinábamos

por nuestros antiguos imperios,

pregunté a un ángel

por nuestro antiguo reino en el Balast.

 

Él señaló a los cielos

y las frías estrellas dibujaban

tu esquela mortuoria;

más que la pena, el misterio me envolvió;

caminé muchos años hasta aquella galaxia

que destellaba la luz marina de tus ojos

y encontré nuestro mundo, sus ríos y desiertos,

pero tú habías salido

y aunque todos los árboles

imitaban el adiós de tus brazos

y las aguas lloraban con tu voz,

me propuse esperar a que volvieras


В разцвет

В разцвета на любовта се разграждам

и не се обичам, нито се виждам

и не те обичам, нито те виждам.

В разцвета на съществуването се завръщам

в абсолютната безкрайност:

и ти съм аз

и аз съм ти.

 

Рухваме в музикални ноти

и танцуваме името ти:

единствената песен на вселената,

причината, поради която музиката се превръща в себе си.

 

В пълнотата на музиката политам

в безкрайното апреджио на моето Ми, слято с твоето Сол

между звездни цигулки,

които празнуват самата теб

като причина за съществуването си.

 

Превод – Лидия Шамова

In fullness

In fullness of love I disintegrate

and I do not love myself, nor do I see myself

and I do not love you, nor see you.

 

In fullness of being I reintegrate myself

in an infinite whole:

And you I am

And I am you

 

We collapse in musical notes

And we dance your name:

The only song in the universe

Reason why music made itself

 

In fullness of music I fly

in infinite arpeggio of my Mi, fused with your Sol

among stellar violins

that celebrate you

as the reason for its existence.

En plenitud

En plenitud de amor me desintegro

y no me amo, ni me veo

y no te amo, ni te veo.

 

En plenitud de ser me reintegro

en un todo infinito:

Y tú me soy

Y yo te eres

 

Nos desplomamos en notas musicales

y bailamos tu nombre:

la única canción del universo

razón por la que la música se hizo a sí misma

 

En plenitud de música me vuelo

en arpegio infinito de mi Mi, fundido con tu Sol

entre violines estelares

que te celebran

como la razón de su existencia.

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив