INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2019

Barbara Goldberg (USA) | Барбара Голдбърг (САЩ)

Барбара Голдбърг е автор на шест стихосбирки книги, сред които The Royal Baker's Daughter - носител на наградата за поезия „Феликс Полак“ (University of Wisconsin Press). Тя и известният израелски поет Моше Дор редактира множество антологии на съвременната израелска поезия, включително След първия дъжд: израелски стихотворения за война и мир. Голдбърг е носител на две стипендии от Националния фонд за изкуства, както и награди PEN център и Центъра за преводи на Колумбийския университет. Публикува в Best American Poetry, Paris Review, Poetry, The Gettysburg Review и други. Тя е редактор на сериите за международни издания в The Word Works. Живее в Чеви Чейз, Мериленд.

Barbara Goldberg authored six prize-winning books of poetry, including The Royal Baker’s Daughter, winner of the Felix Pollak Poetry Prize (University of Wisconsin Press). She and renowned Israeli poet Moshe Dor edited numerous anthologies of contemporary Israeli poetry including After the First Rain: Israeli Poems on War and Peace. Goldberg received two fellowships from the National Endowment for the Arts as well as awards from PEN’s Syndicated Fiction Project and Columbia University’s Translation Center. Her work appears in Best American Poetry, Paris Review, Poetry, The Gettysburg Review and elsewhere. She is Series Editor for the International Editions at The Word Works.Goldberg lives in Chevy Chase, Maryland.


Звезда

Звезда сребриста имах с „лъжец“ изписано на нея.

Баща ми караше ме да я нося постоянно.

Аз бях единствено, любимо чедо.

Не бях душ взела, когато пусна крана.

Бразилският албум от мен бе още незавършен

с картинките от Амазонка на корицата.

Вбесяваха го разказите ми измислени.

Фантазии една след друга трупах.

Баща ми бе човек на думата,

а думата му бе от чисто злато.

Изпитах облекчение, когато си отиде.

 

Свестиха ме на Дани мъдрите слова.

Имането си бащино не пропилях,

като жена в беда потърсила облаги.

Не можеше да шикалкави. 

Не го харесваха - не бе любимец на съдбата.

Полутоновете не достигаха живота му, 

за него истината бе над всичко.

А аз признавах много истини.

Как да назова една за всички.

Обичах го, днес повече от всякога обичам го,

макар да бе несправедлив към мен. 

Илюзиите с него отлетяха, останах без нозе.

Осиротях без него - изгубена в света.

Днес се уповавам единствено на себе си –

здраво стъпила на своите нозе.

 

Превод – Красин Химирски

STAR

It was a silver star with the word liar

stamped on it and my father made me wear it

because I was one.  He knew I hadn’t taken

my bath, just turned the faucets on, knew

my scrapbook on Brazil was overdue (two

pictures of the Amazon pasted on the cover).

Spinning stories to wriggle out of things

made him madder, one deceit compounding

another, especially since my father was a man

of his word and his word was gold.  I was glad

when he died and could let Danny feel me up

 

with no one the wiser, glad he didn’t see me

run through his money like a woman bent

on ruination.  If only he could have lied a little,

he who had so little charm, so little social grace. 

But for him truth was absolute, was never grey. 

As for me, there are so many truths it’s hard

to tell the one big one that underlies them all: 

I loved my father, love him even more today

though he was mean and cut me down to size

and I was small to begin with.  He left me bare

of subterfuge without a leg to stand on but my own.


Милка *

„Бягай за живота си. Да не погледнеш назад...“             ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА Битие, глава 19, стих 17

 

„Но жена му след него погледна назад и стана стълб от сол...“

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА Битие, глава 19, стих 26**

 

Нарекоха я Милка и тя бе само моя,

от моите две щерки ми бе по-близка. 

Любувах се на косиците им къдрави.

Козите да повикаш, трябва да им пееш;

 

по-бързо идват, когато ги зовеш по име.

Дойде при мене Милка, както аз при мама отивах,

без да ме повика.  Позволи ми да я издоя

и да изпия топлото й млякото.

 

Козите гласовити разпознавам, както Бог

ни различава по любима фраза или жест.

Вик силен стресна ме и разтревожи.

Притъмня, като че слънце потъна.

 

Помислих, че  причина е страхът ми.

Завтекох се към пасище отдалечено

и Милка там открих, заклещена 

в ограда дъсчена помежду две ливади.

 

Усети ме, глава към мен обърна.

В този миг сред шум страхотен, грубо

ръце издърпаха ме - с гривни украсени,

а дрънкаше колан на кръста от желязо.

 

Пристъпяха едва-едва натоварените

с чували ечемик, подправки и мехове със вино

мулета. Заклещени останаха

изящните рога и шия...

 

Предайте на земята мъртвите - 

не го ли сторите, те могат да възкръснат. 

А вие няма да повече да сте достойни

на белия свят по земята да стъпвате.

 

Превод - Красин Химирски


*Милка – дъщеря на Аран и Тара, племенница на Аврам.

** По Библията: Битие, Първа книга Моисеева, Синодален превод от 1940 г. Първоначалният превод е на Светите братя Кирил и Методий.

MILCAH

Escape for thy life; look not behind thee...

Gen: Chap. 19, v. 17

 

But his wife looked back…and she became

a pillar of salt.

Gen: Chap. 19, v.. 26

 

I called her Milcah and she was mine.

As my two daughters never were, but

from the start belonged to him, the way

he fondled them, their corkscrew curls. 

 

You must sing to goats and they will come

faster if you sing their name.  Milcah came

to me as I came to my mother, unbidden.

She let down her milk for me alone.

 

All goats bleat and I know them all

by their bleat, as God knows us by

a turn of phrase, or the way we bow

our heads. That day an unnatural shriek

 

I thought was fear, for the land had grown

strangely dark, as if the sun had shrouded

herself in a muddy kutonet.  I raced

to the far pasture to find Milcah trapped

 

between two fields, her horns and neck

caught beneath a fence.  She turned, sensing

my approach.  And then the crack.  They

dragged me away, the girls, their arms

 

sheathed with silver bangles.  The sound

of little bells.  The mules straining under

their load of barley, flagons of wine, crushed

spices.  But Milcah trapped between two fields,

 

her lovely horns, her neck. You must bury

the dead else they will rise.  If you do not

turn toward what you are twined to

you are not fit to walk this earth.

© 2019 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив