INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2020

Nenad Shaponja (Serbia) | Ненад Шапоня (Сърбия)

Ненад Шапоня (Нови Сад, 1964) е поет, есеист, литературен критик, чиито стихове са разпознаваеми в съвременната сръбска поезия поради тяхното поетическо съвършенство, херменевтично качество и метафизическо прозрение. В областта на литературната критика той поощрява постмодерната поезия и идеосинкретичната интерпретация на литературните творби. В продължение на десет години той е бил литературен критик за Политика, а от 2002 г. основава свое издателство Агора. Издал е над 350 заглавия.

Поетически книги: Đokonda (Мона Лиза, 1990), Odrazi varke (Отражения от илюзии, 1993), Očevidnost (Очевидност, 1996), More (Море, 1998), Četiri poeme (Четири поеми, 2000, 2001), Slatka smrt (Сладка смърт, 2012), Postoji li dodir tvoje duše? (Съществува ли допирът на твоята душа?, 2014),  Izgledam, dakle nisam (Изглеждам, следователно не съм, 2017),  Silazim u tišinu tega bačene kocke (Слизам в тишината на тежестта на търкалящите се зарове, 2019).

Книги с есета и рецензии: Bedeker sumnje (Пътеводител „Бедекер“ към съмнението, 1997), Autobiografija čitanja (Автобиография на четенето, 1999), Iskustvo pisanja (Опитът на писането, 2001, 2002).

Пътеписи: A Brisel se da prehodati lako (Наистина е лесно да обиколиш пеша Брюксел, 2018)

Съставител е на няколко антологии  с разкази.

Той също е носител на наградата „Бранко“ за Мона Лиза, наградата „Мирослав Антич“ за Изглеждам, следователно не съм, последвана от наградата „Просвета“ за Пътеводител „Бедекер“ към съмнението и наградата „Милан Богданович“ за литературни рецензии. Поезията му е преведена на македонски, румънски, словашки, албански, английски, испански, полски и италиански език.  

На македонски език е преведена стихосбирката му Съществува ли допирът на твоята душа? (Постоји ли допир на твојата душа?, Македоника литера, 2018.). На румънски език е преведена книгата му Сладка смърт (O moarte dulce, Brumar, 2019). На словашки език е преведена Изглеждам, следователно не съм, (Vyzerám, teda nie som, Vydavateľstvo Spolku slovenských spisovateľov, 2019)

Nenad Šaponja (Novi Sad, 1964), poet, essayist, literary critic whose verses are recognizable in contemporary Serbian poetry due to their stylistic perfection, hermetic quality and metaphysical insight. In the area of literary criticism, he promotes postmodern poetics and idiosyncratic interpretation of literary works.

He was a literary critic for Politika for ten years, and in 2002, he started his own publishing house, Agora Publishing House. As the editor, he published more than 350 titles.

Books of poetry: Đokonda (Mona Lisa, 1990), Odrazi varke (Reflections of Illusions, 1993), Očevidnost (Obviousness, 1996), More (The Sea, 1998), Četiri poeme (Four Poems, 2000, 2001), Slatka smrt (Sweet Death, 2012), Postoji li dodir tvoje duše? (Does the Touch of Your Soul Exist?, 2014),  Izgledam, dakle nisam (I Seem, Therefore I Am Not, 2017),  Silazim u tišinu tega bačene kocke (I Step Down into Silence of the Weight of Rolling Dice, 2019).

Books of essays and reviews: Bedeker sumnje (A Baedeker to Doubt, 1997), Autobiografija čitanja (An Autobiography of Reading, 1999), Iskustvo pisanja (The Experience of Writing, 2001, 2002).

Book of travelogue: A Brisel se da prehodati lako (Indeed Brussels is Easy to Cover on Foot, 2018)

He also compiled several anthologies of short stories.

He has received the “Branko’s Award” for the book Mona Lisa, “Miroslav Antić Award” for the book I Seem, Therefore I Am Not, followed by the “Prosveta Award” for the book A Baedeker to Doubt, and the “Milan Bogdanović” Award for literary reviews.

His poetry translated into Macedonian, Romanian, Slovakian, Albanian, English, Spanish, Polish and Italian language. In Macedonian was translated his selected poems book Does the Touch of Your Soul Exist? (Постоји ли допир на твојата душа?, Македоника литера, 2018.). In Romanian was translated his book Sweet Death (O moarte dulce, Brumar, 2019). In Slovakian was translated his book I Seem, Therefore I Am Not, (Vyzerám, teda nie som, Vydavateľstvo Spolku slovenských spisovateľov, 2019).


ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛВАШ ДУМИТЕ СЪС СЕБЕ СИ: ИНАЧЕ ТЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

О, проклето да си,

предателско изречение!

 

Поне ме защити от самия мен.

 

От устните ми излетя птица

и сега тя ще изкълве очите ми.

 

Застанала в присъствие,

тя ще изпие всяка моя дума.

 

Сляп и ням,

аз също ще

застана в присъствие.

 

Ще обявя, че се предавам

и ще почна да празнувам.

Ще погълна себе си

във всяка пора присъствие.

 

Превод – Вера Иванова

YOU NEED TO FILL WORDS WITH YOUR BEING: OTHERWISE THEY ARE NOT

Oh, damn you,

treacherous sentence!

 

At least protect me from myself.

 

A bird flew from my lips,

and now it will peck at my eyes.

 

Positioned in presence,

it will drain my every word.

 

Dumb and blind,

I too will

position myself in presence.

 

I will declare surrender

and start celebrating it.

I will absorb myself in every

pore of presence.

РЕЧИ МОРАШ ДА ИСПУНИШ СВОЈИМ БИЋЕМ: ИНАЧЕ НИСУ

О да си проклета,

реченице неверна!

 

Заштити ме барем од себе.

 

Из уста ми је излетела птица,

која ће очи да ми кљује.

 

Намештена у присуству,

исисаће ми сваку реч.

 

Слеп и нем,

и ја ћу се

наместити у присуству.

 

Објавићу предају

и почети да је славим.

Попунићу се у свакој

пори присуства.


ДА НАМЕРЯ ОБИТАЛИЩЕТО НА ДУШАТА Е МОЯТ ГЛАВЕН ПРОБЛЕМ

Разглеждах нищо

без изобщо да знам,

че то ме разглежда.

Едновременно, систематично, арогантно.

 

Усещах го в твърденията,

в запетаите на половин изреченията на други хора.

 

Напълно самоуверен,

аз потребявах свобода,

която изобщо не беше там.

 

Не вярвах в объркването,

вярвах в любовната история,

вярвах, че мога да съществувам

в другия идентичен

както в себе си.

 

Видимостта беше

само сенчестата страна на съществуването.

 

Превод – Вера Иванова

FINDING THE HABITAT OF THE SOUL IS MY MAIN PROBLEM

I was contemplating nothing

without the slightest idea

that it was contemplating me.

Simultaneously, systematically, haughtily.

 

I sensed it in the quotes,

in the commas of somebody else’s half sentences. 

 

Completely self-confident,

I consumed freedom

which wasn’t even there.

 

I didn’t believe in confusion,

I believed in the love story,

believed I could exist

in another exactly the same

as in myself.

 

Visibility was

just the shallow side of a being.

ПРОНАЛАЖЕЊЕ СТАНИШТА ДУШЕ ГЛАВНИ ЈЕ МОЈ ПРОБЛЕМ

Разматрао сам ништа

уопште не слутећи

да оно разматра мене.

Истовремено, систематично и бахато.

 

Осећао сам га у наводима,

у зарезима туђих полуреченица.

 

Самоуверен сасвим,

конзумирао сам слободу

које није ни било.

 

Нисам веровао у забуну,

веровао сам у љубавну причу,

веровао да могу да постојим

у другом идентичан

као у себи.

 

Видљивост беше

само површном страном бића.


НЯМА СИГУРНО МЯСТО

Огледалото ми казва, че ме няма,

то също ми показва, когато ме няма.

 

И от мен зависи да определя

как да ме няма.

 

Потънал в безделие,

определям как може да ме няма,

когато вече съм.

 

Превод – Вера Иванова

THERE’S NO SAFE PLACE

The mirror is telling me there’s no me,

it also shows me when there’s no me.

 

And it’s up to me to determine,

how there’s no me.

 

Submerged in idleness,

I determine how it could be that there’s no me,

when I already am.

НЕМА СИГУРНОГ МЕСТА

Огледало ми каже да ме нема,

показује ми и када ме нема.

 

А на мени  је да утврдим,

како ме нема.

 

У доконост поринут,

утврђујем како то да ме нема,

када већ јесам.


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив