INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2020

Balázs Szőllőssy (Hungary) | Балаш Шолоси (Унгария)

Балаш Шолоси (Будапеща, 1981) е поет, преводач, редактор и културен мениджър. Бил е член на Управителния съвет на Асоциацията на младите писатели в Унгария до 2018 г., след това работи за Унгарския културен център в Истанбул, Турция. Редактирал е ежегодните дебати на Асоциацията от 2011 до 2017 г. Най-новата му поетическа книга A Kilátó Presszóban (Кафе Мирадор) е публикувана през 2019 г. Превежда от английски и турски, а негови творби са публикувани на румънски, турски, английски, сръбски и хърватски. Организира литературни и културни събития и фестивали от 2009 г.
Balázs Szőllőssy (Budapest, 1981) is a poet, translator, editor and cultural organizer born. He was a member of the board of the Association of Young Writers in Hungary until 2018, from when he is working at the Hungarian Cultural Center in Istanbul, Turkey. He also edited the debut-series of the Association between 2011 and 2017. His latest poetry book A Kilátó Presszóban (Café Mirador) was published in 2019. He translates from English and Turkish and his works have been translated and published in Romanian, Turkish, English, Serbian and Croatian. He has been organizing literature and cultural events and festivals since 2009.

Лъвовете отиват в Рим

Те стягат багажа от остарялата си постеля,

кости от плячка, назъбени

патронени гилзи, дълги туфи,

миризми на пейзаж от савана до джунгла,

вкусове на сянка, храносмилане, спотайване

и дневна светлина, те слагат малките си на раменете

и достигат твоето присъствие, Върховни Творецо,

 

Площад Свети Петър дори не е изпълнен с тях,

въпреки че те идват чак от Индия, и по всички пътища,

защото всички пътища водят до теб,

те изобщо не реват, гривите им са неподвижни,

поразени, те гледаха всяко едно движение на твоя Папа,

ако имаше нещо да се гледа: само статуи им отвръщаха с поглед,

те се пръскат, подредени в стройни армии,

 

те се простират, те слушат лениво

Навона, при Испанските стъпала, Колизеума,

почиват си още няколко дена,

малките им си играят във фонтаните,

те мълчат, не докосват твоите човеци,

нещо като отмъщение, като вид сбогом, те разкъсват

посивелите плащеници на твоя средиземноморски доминион.

The lions go to Rome

They pack all their obsolete bedding,

bones of prey, ragged

cartridge cases, long tussocks,

smells of landscape from savannah to jungle,

tastes of shadow, digestion, lurking

and daylight, they put their cubs on their shoulders,

and reach your presence, Sublime Creator,

 

Piazza San Pietro isn’t even full with them,

although they even come from India, and on all the roads,

because all roads lead to you, they don’t even

roar, their manes are motionless,

overwhelmed they’d watch every little move of your Pope,

if there was anything to watch: only statues look back at them,

they spread, ordered in disciplined troops,

 

they stretch out, they listen idly

on the Navona, at the Spanish Steps, the Colosseum,

they rest for a few more days,

their cubs play around in the fountains,

they keep silent, they don’t touch your humans, and while leaving,

somewhat in revenge, as kind of farewell, they tear

the greyed shrouds of your Mediterranean dominion.

 

Translated by Jennifer L. Williams

Az oroszlánok Rómába mennek

Összepakolják avítt almaik,

zsákmányállatok csontjait, szakadt

töltényhüvelyt, hosszúkás fűcsomót,

tájak szagát szavannától dzsungelig,

az árnyék, az ejtőzés, a lesbenállás,

a napvilág ízét; kölyküket vállukra veszik,

és eléd járulnak, Fenséges Teremtő,

 

a Piazza San Pietro meg sem telik velük,

hiába érkeznek Indiából is, és minden úton,

mert minden út hozzád vezet, nem is

üvöltenek, sörényük mozdulatlan,

ájultan figyelnék pápád minden moccanását,

ha lenne mit: csak szobrok néznek vissza rájuk,

szétszélednek, fegyelmezetten falkákba rendeződve,

 

a Navonán, a Spanyol Lépcsőn, a Colosseumnál

elnyúlva, lustán figyelnek, várnak,

ottmaradnak még néhány napig,

a szökőkutakban játszadoznak kölykeik,

nem szólnak, nem nyúlnak hozzá emberedhez,

búcsúzóul, bosszúféleképp megszaggatják

mediterrán domíniumod előszült lombjait.


ДА ОЦЕЛЕЕ ЗВОЛЕ

Влизаш отстрани и като влизаш най-привличащото погледа

е чистотата на бялата поп култура – символизмът на стерилността:

в олтара, в частичното покривало на колоните,

диахронната живопис изразява количествено колко святост

е използвана нагоре по сталагмитите на паметта,

капе нагоре, време, колко малко е

гладът на душата, колко много векове е отнело докато

 

нефът не може да прехвърли мост над

арките святост, той се навива обратно в себе си.

Смисълът на равнините на проблема: катедрала,

канал, преливане – прошка,

за неуловимата търговия,

протест към търговците, обгърнати в осезаемото,

капитализират пространството, оцеляват Зволе

върху надиплените полета на лихвата.

 

*

 

Влизаш в храм, пристигаш в бистро,

книжарница, преместена в олтара,

в нефа седят граждани,

сърбащи кафе с мляко или безалкохолно

в покрайнините на проблема. Стоиш тихо.

Така че те да не разберат в какъв водовъртеж седят,

какви мечти надничат

иззад колоните.

 

Превод – Вера Иванова

To Survive Zwollee

You enter from the side, and as you enter the most eye-catching

is the cleanness of the white, the pop culture – symbolism of sterility:

at the altar, in the partial cover of the columns,

diachronic painting quantifies how much holiness

is used up on the stalagmites of memory

it is dripping upwards, time, how little it is

the hunger of the soul, how many centuries it took till

 

the transept cannot bridge over

the arcs of holiness, it coils back into itself.

The meaning on the plains of the problem: a cathedral,

a canal, a transfusion – forgiveness,

for the elusive commerce,

protest to the merchants wrapped in the tangible,

capitalize the space, survive Zwolle

on the rippling fields of interest.

 

*

 

You enter a temple, you arrive in a bistro,

a bookstore moved into the altar,

in the transept civilians are sitting,

sipping café au lait or soft drinks

on the edges of the problem. You’re quiet. So that

they wouldn’t know what vortex they are sitting in,

what dreams are peeping

behind the columns.

 

Translated by Anikó Urbán and James Lloyd

Túlélni Zwollét

Oldalról lépsz be, és ahogy belépsz, a legszembetűnőbb

a tisztaság steril popkultúra-szimbolizmusa:

az oltárnál, az oszlopok részleges takarásában

a diakrón felfestés számszerűsít: mennyi szentség

használódik el, az emlékezet sztalagmitjain

felfelé csöpög az idő, milyen kevés

a lélek éhsége, mennyi évszázadba telt, amíg

 

a kereszthajó már nem hidalhat át

a szentség ívein, visszatekeredik önmagába

a jelentés, a probléma síkjain: katedrális,

kanális, transzfúzió – megbocsátás,

a megfoghatatlan kereskedelméért,

a megfoghatóba burkolózó kereskedőnek

protestálni, teret kapitalizálni, túlélni Zwollét

az érdeklődés hullámzó mezőin.

 

*

 

Templomba lépsz be, bisztróba érkezel:

az oltárba könyvesbolt költözött,

a kereszthajóban polgárok üldögélnek,

tejeskávét vagy szörpöt isznak

a probléma szélein. Hallgatsz. Ne tudják,

miféle örvényben ülnek, az oszlopok mögött

miféle álmok leskelődnek.


Сбогом и благодаря

за смрадта на трупове, вкуса на гнилост

от всичките крайници на мъртви насекоми, скрити в извивките

и пролуките, благодаря за целия прах, за всичките четиринайсетгодишни

наркоманчета, изгубени сред стълбища,

разпадащи се и множащи се, благодаря за всичките складове,

издраскани с графити, за купетата, натъпкани до краен предел, с развалени климатици,

в мръсната жега, през лятото, в тъмното, благодаря и сбогом

 

и благодаря за всичката риба, за обирджийските наеми,

лабиринта от товарни асансьори, водещи от един ад в друг,

за вентилационните шахти,

за тези, проблясващи две години и половина, три месеца,

почти десетилетие или колкото и дълго да ти е изглеждало, за намаляващите

възможности на оставащите десет години, благодаря за вашата нескопосано скалъпена демокрация,

за всичките смъртни случаи, значителни и незначителни, за това, което може да бъде изразено,

и за това, което не може, благодаря

 

за омлета със сьомга близо до ъгъла на площад Ракоци и улица Виг,

за всичките сутрини, изпълнени с чувство, падането,

изгнили жълти парчета гипс:

за втората вълна любов, ако дойде след десет години,

за слюнката, течаща от ъгъла на очите ни, целувките,

зачервеното чело, безброй лунички, изгорелите клетки,

благодаря и сбогом, и ще се видим някой друг следобед,

друга сутрин, на друго място, в някоя друга дълга нощ.

 

Превод – Вера Иванова

So Long, And Thanks

for the stink of corpses, the taste of decay

for all the limbs of dead insects hidden in curves

and crannies, and thanks for all the dust, for all the fourteen-year-old

junkies lost among stairways

crumbling and branching, thanks for all the warehouses

daubed with graffiti, for the carriages filled past capacity with broken a/c,

in the dirty heat, in summer, in the dark, thanks, and so long

 

and thanks for all the fish, for the extortionate rents,

the labyrinth of goods lifts from one hell to another,

for the ventilation shafts, thanks

for these glittering two and a half years, three months,

almost-decade, or however long it seemed to you, for the reducing

opportunities of the remaining ten years, thanks for your botched democracy,

for all the deaths, major and minor, for what can be expressed,

and for what can’t, thanks

 

for the salmon omelette near the corner of Rákóczi Square and Víg Street,

for all the mornings full of feeling, the dropping,

rotten yellow bits of plaster:

for the second wave of love, if it comes, after ten years

for the saliva drooling from the corner of our eyes, the kisses,

blushing forehead, countless freckles, the burned cells,

thanks, and so long, and thanks, and see you some other afternoon,

another morning, another place, on some long night.

 

Translated by Kate Tough

Viszlát, és kösz

a hullaszagot, a pusztulás ízeit

az eldugott ívekben, hajlatokban megbúvó

döglött rovarok végtagjait, és kösz a port, a mindenfelé

kettéváló, leszakadó lépcsősorok között

eltévedt tizennégy éves junkiekat, kösz a széttagelt

raktárszobákat, hatvanfős vonatkupékat légkondi nélkül,

nyáron, sötétben, kösz, és viszlát

 

és kösz a halakat, az egekbe szökő bérleti díjakat,

a teherliftek egyik pokolból másikba vezető

labirintusrendszerét, lichthofokat, kösz

ezt a ragyogó két és fél évet, három hónapot,

kis híján évtizedet, amennyinek csak tűnt neked, a hátralevő tíz év

egyre csökkenő esélyeit, kösz, az elfuserált demokráciádat,

a kisebb-nagyobb halálokat, a kimondhatót,

a kimondhatatlant, kösz

 

a lazacos rántottát a Rákóczi tér-Víg utca sarkán,

az érzelemdús délelőttöket, lepottyanó,

sárgára rothadt vakolatdarabokat:

a szerelem második hullámát, ha eljön, tíz év után

a szemünk sarkából csordogáló nyálat, csókokat,

elpirult homlokot, szeplők százezreit, megégett sejteket,

kösz, és viszlát, és kösz, és viszlát egy másik délutánon,

egy másik reggelen, másik helyen, egy hosszú éjszakán.


© 2020 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив