INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Джордж Уолъс

Тук дебне опасност: Орфей, хванат между мита и мига

Като артист, практикуващ изкуството на пърформанса – писане на поезия и четене на поезия пред публика, – за мен беше своеобразно предизвикателство да формулирам някои мисли за извечната история на Орфей, за нейната връзка с ролята на художника в посредничеството между мита и мига. А навлизането в подобен процес доведе и до постигането на някои практически прозрения.

Казвам „пърформанс“, тъй като гледам на акта на писане на стихотворение или на прочитането му на глас като на пърформанс „във времето“ – точно толкова, колкото пеенето на песен, танцуването на танц или изявата на художник, практикуващ живописта на действието, е пърформанс „във времето“.

Казвам „предизвикателство“, тъй като не съм нито теоретик, нито артист, който се опира на теорията, а по-скоро аудио-дидактик. Осъден да изтегли своя занаятчийски конец от магическата нишка. За да се издигна нагоре, изкачвах хлъзгаво нанагорнище, катерих се по Яковата стълба, отрупана с поетически ангели, – тласкан от любопитство, интуиция и инатливо романтическо настояване за вътрешната легитимност на субективната художествена представа.

 И казвам „практически прозрения“, защото съм беден и прост американски прагматик, безпрекословен роб и слуга на Светия Граал на функционалността.

За щастие, обектът, който ми бе предоставен, направи процеса лесен и аз съм щастлив да изгубя няколко мига от безценното ви време, за да споделя мислите си.

Първото нещо е следното – разстоянието между мита и мига. Това беше по-лесната част. В крайна сметка, това е основната територия, в която един художник трябва да работи. Служейки за свързване в двете посоки. В едната посока – като прилага иконите на натрупаната културна мъдрост към конкретния опит, реален или измислен, на нашия индивидуален или колективен живот. В другата посока – чрез алхимическото преобразуване на истински или измислени преживявания в митове.

Поетът като творец на митове.

Поетът като прилагащ мита към опита.

Поетът като певец, чиято работа по посредничеството между мита и мига не е завършена, докато не доведе публиката до същата удивителна точка на връзка, която той (или тя) е прозрял.

Един човек, половин дузина отдадени слушатели, едно цяло общество.

Това довеждане на публиката до удивителната реализация е дар. Дарът на Орфей.

Защото Орфей е бил дарен от Аполон с дарбата да омайва с песен и да кара слушателите си да танцуват – животни, дървета, хора, богове, камъни. Да омайва, е като да интоксикира и имплантира. Животно, което танцува, е животно, което е приело опиума на песента. Камък, който пее, е камък, който се е присъединил към процеса на свързването на мига с мита.

Това е нещо изкусително. Но и опасно. И в сърцевината на историята за Орфей има две приказки, предупреждение за всеки, който няма камъни в главата си, за да не им обърне изрично внимание.

И тук е мястото, на което прагматикът у мен започва да рита.

Първата приказка, разбира се, е най-добре познатата – какво се случва, когато Орфей се опитва да спаси Евридика, т.е. когато използва силите, с които е дарен, за лични цели, вместо за това, за което те са предназначени.

В крайна сметка Аполон е дал на Орфей силата да омайва чрез песента, да – но защо? Заради това, което митотворството може да направи за хората и обществата, разбира се. Но за лични цели? В този случай – за да наруши Орфей правилата на живота и смъртта, да направи извънредна сделка с Хадес и да отскубне жена си от смъртта?

Не чак толкова.

Но ето какво е направил Орфей – той е злоупотребил със силата, с която е бил дарен, – и трябва да разберете, че Хадес е заложил тази малка „но-не-можеш-да-погледнеш-назад“ уловка умишлено, съвсем точно преценявайки, че Орфей няма да е способен да се удържи да направи това.

Провалът на Орфей не е обръщането назад – а злоупотребата с дадените от бога сили.

Втората приказка, по-малко известната, е не по-малко внушителна и поучителна. Орфей, безутешен след провала си в спасяването на Евридика, сяда на брега на река Хеброс и отказва да вдигне лирата си и да свири за някакви побеснели фурии, които се случват наблизо. Разгневени, те го разкъсват на парчета,  откъсват главата му и я хвърлят в реката.

И така получаваме – главата на Орфей, пееща, докато плава надолу по течението към морето и по-нататък към остров Лесбос, преди Аполон най-накрая окончателно да я накара да замлъкне.

Орфей отново се е провалил. По лични причини той е отхвърлил изпълнението на дълга, който е имал – да споделя дадените му от бога сили, – този път, като се е противопоставил на наредбата на боговете в образа на дивите, подопечни на Дионис менади – под предлог че оплаква неспасяемата си съпруга. Вместо да си научи урока и да продължи напред – не можеш да злоупотребяваш с дадените ти сили! – той отказва да се подчини.

И така, какъв е смисълът от тези поучителни орфически приказки?

Прост. Като артисти, ние сме дарени със специален дар – да играем ролята на творци на митове в своите общества. Да свързваме мита с мига и мига с мита. Да използваме този дар за целите, за които ни е бил даден.

Ние сме предупредени за това, което следва, ако опитаме да злоупотребим с дара.

Хората, надарени със способността да правят мит от мига, изпълняват дълг, когато вдигат лирата; и трябва да внимават с това, което искат в замяна.

Поука: Бъдете творци на митове. Служете на изкуството си, не на себе си. Не подценявайте възможността, като Орфей, да се окажете хванати между мита и мига. Ако се почувствате разочаровани от това, което можете или не можете да получите в замяна на практикуването на своето изкуство, и усетите порив да кажете, че искате да сложите проклетата лира долу, съпротивете се на този порив. Той може да ви струва главата.

 

Превод – Елка Димитрова

NATIONAL CULTURE FUND

The project “International Festival of Poetry “ORPHEUS” – Plovdiv 2018” was realized with the financial support of “The Cultural Programme for the Bulgarian Presidency of the Council of the European Union 2018” of the National Culture Fund.

 

Bulgarian Presidency
of the Council of the European Union

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив