INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Димитрис П. Краниотис

Фигурата на Орфей: Между мита и мига

Митът за Орфей е един от популярните гръцки митове. Може би една от най-вдъхновяващите фигури на класическата митология е Орфей. Той бил син на Аполон и Калиопа, една от музите. Като младеж се научил да свири на лира от баща си, покровител на изкуството. И така, с такова родословие и възпитание, от него се очакват велики неща.

Митът разказва, че Орфей отишъл в Хадес, за да отведе жена си от Плутон – владетеля на подземния свят. Той използвал омагьосващата си музика и очарователния си глас, за да накара Плутон и съпругата му да изпитат съчувствие и така да ги убеди да пуснат Евридика обратно в живия свят. Сред най-завладяващите сцени в тази история е уговорката на Орфей с Плутон, че Евридика ще го последва, но той не бива да се връща обратно, докато не стигне до живия свят, защото Плутон иска да изпита вярата на Орфей в Евридика. За съжаление, Орфей се обръща да погледне Евридика една крачка преди края на пътя, защото не е сигурен дали го следва. Евридика се превръща в сянка и Орфей никога вече не ще я види.

Най-големият музикант на света стигнал до лош край, отчасти в резултат на своята тежка меланхолия. Една група нимфи ​​– в разгара на една Дионисова оргия – го забелязва. Те пожелават той да изпее по-игрива мелодия. Орфей обаче ги пренебрегна, продължавайки да свири траурни песни, все още погълнат от скръбта си. Менадите се ядосват, дори озверяват. Една от тях хвърля копието си по него; очаровано от музиката обаче, копието пада точно на земята пред певеца. В този момент развълнуваните нимфи ​​се разпалват; С викове заглушават музиката му. По този начин той остава беззащитен и те го разкъсват, разпилявайки останките му сред дивата природа.

Сянката на Орфей, подобно тази на Евридика преди него, слиза в Хадес. Там двамата влюбени се събират отново; в този тягостен и мрачен свят, те отново познават щастието във взаимната си прегръдка и Орфей запява своите радостни песни.

 

Учените познават гръцката митология като сбор от приказки за богове и герои, като обръщат подробно внимание на взаимоотношенията между човешките същества и боговете и отношенията между самите богове. Свръхестествените явления, контролирани от боговете, стават човешкото обяснение за природните събития. Докато някои критици и литературни историци разглеждат ролята на човешките същества в гръцката митология просто като съдба на пешки в играта на боговете – има и такива, които настояват, че хората имат друго значение в митологията, като им отдават повече достойнство и по-голяма значимост на техните предначертани роли. Според тях хората често биват използват за контрол или контраст на силата и властта на боговете. Онези, които познават митровете на Орфей например, могат да поставят въпроса дали той е просто инструмент, използван от боговете, конструиран само за да покаже силата на боговете и смъртта, или в неговата парадигма е заложена целта да прослави своя вид.
За да стигнем до заключение по този въпрос, трябва да се направи преглед на живота, историята и ролята на Орфей. Приказката за Орфей е предавала през цялата история и критическите възгледите и мнения на поколенията по отношение на присъствието му като фигура в гръцката митология се променят в хода на вековете. Изследователите наричат ​​Орфей син на музата Калиопа, покровителка на епическата поезия и красноречието. Неговият баща често е оспорван. Обикновено тази роля се приписва на Аполон, бога на музиката и светлината; или на тракийския цар Еагър. Както и други хора в гръцката митология, Орфей е надарен от боговете със свръхестествени сили. Орфей се превръща в най-великия музикант сред смъртните. Той свири и пее толкова въздействащо, че дърветата се изкореняват и се тълпят около него, камъните омекват и се движат под краката му, за да ги облекчат. Животните застиват в страхопочитание към музиката му.Какъв урок има в историята на Орфей? Какво означава тя за тези, които страдат от депресия? Е, Орфей очевидно е бил най-известната жертва на депресията в класическия свят. Неговата меланхолия (това е гръцкият термин за депресията) се поражда от неговата чиста любов към Евридика и копнежа към нея.Митът за Орфей вдъхновява огромна мистична школа. Гръко-римските мистици смятат, че Орфей е постигнал висотата на своето изкуство в резултат на своята меланхолия. От тъгата му, вярват те, идва голямата красота, способна да развълнува дори сърцата на боговете. С толкова много думи те признават връзката между депресия и творчество, между тъга и вдъхновение.Меланхолията на Орфей вдъхновява мнозина да постигнат върхове. Питагор, прочутият математик и философ, подражава ревностно на Орфей, като живее в отшелничество за дълги периоди, потопен в дълбоко съзерцание. Много други учени на свой ред са били вдъхновени от Питагор. Той създава философска школа, базирана на идеалите на Орфей.Въз основа на горното, някой може да заключи, че литературният мит на Орфей е тематично комплексен и няма единна форма или персонаж. Той се трансплантира в различни изкуства и литературни жанрове и излъчва изобилие от сигнали (реални или символични).

По този начин митът създава нови значения, които творецът трябва да предаде. Преходът от митичния разказ към буквалната или художествената реалност се осъществява по различни начини и неговите елементи се увеличават, намаляват или се модифицират от твореца според неговите естетически или идеологически предпочитания. От твореца зависи да реши как ще интерпретира елементите на митичния разказ, за ​​да определи неговите устойчиви точки, неговите променливи и освен това – да определи вярното възпроизвеждане или модернизацията на мита. И така, митът за Орфей понякога бива възпроизвеждан вярно, а други пъти варира, като получава различни символи натоварвания.

И накрая, чрез мита за Орфей, стигаме до въпросите на любовта, щастието, страданието, живота и смъртта. Има много режисьори, художници, музиканти, композитори, поети и автори, които заемат мита за Орфей, за да изразят своите вярвания в контекста на човечеството и общочовешките проблеми.

Димитрис П. Краниотис, Гърция

NATIONAL CULTURE FUND

The project “International Festival of Poetry “ORPHEUS” – Plovdiv 2018” was realized with the financial support of “The Cultural Programme for the Bulgarian Presidency of the Council of the European Union 2018” of the National Culture Fund.

 

Bulgarian Presidency
of the Council of the European Union

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив