Ракел Лансерос | Raquel Lanseros

Lanseros

Ракел Лансерос (Херес де ла Фронтера, Испания, 1973) е поетеса, преводач и университетски преподавател, тя е един от най-награждаваните и признати гласове на съвременната поезия на испански език. Около 200 критици от над 100 университета по света (Харвард, Оксфорд, Колумбия и Принстън сред тях) са я избрали за най-значима испаноезична поетеса, родена след 1970 г. Последната й стихосбирка Родина получава Националната награда на критиците в Испания през 2019 г.  Тя е и автор на Легенди от носа, Дневник на блясъка, Очите на мъглата, Хронирия, Малките тръни са малки (една от най-продаваните поетически книги в Испания през 2014 г.). Нейни стихосбирки са публикувани и във Франция, САЩ, Колумбия, Аржентина, Италия, Мексико, Мароко, Португалия и Пуерто Рико. Нейната поезия до 2016 г. е събрана в един том, озаглавен Тази моментна вечност, частично преведен на много езици и включен в множество антологии и литературни издания по целия свят.  В областта на литературата за деца и младежи тя е издала Himbu, Малкият художник, илюстриран албум, написан в рима, който описва чрез света на цветовете личното израстване на малко слонче. Издава се от Edelvives, един от пионерите и най-престижни испански издатели за детска литература. Като преводач тя е публикувала свои преводи в най-добрите испански издателски къщи, включително римуваната си версия на любовни стихотворения от Едгар Алан По, отпечатани както в Испания, така и в Салвадор под заглавие Любовни стихове; преводът й на селекция от стихове на Луис Карол, публикуван за първи път на испански под заглавието Стихотворения; преводът й на Очите на Елза, най-известната книга на Луис Арагон, публикувана за първи път на испански; както и преводът й на Събрани стихотворения на Силвия Плат. Ракел Лансерос има докторска степен Дидактика на езика и литературата, магистърска степен по комуникация и бакалавърска степен по английска филология. Нейната докторска дисертация се задълбочава върху дидактическите приложения на поезията при изучаването на испанския език в училище. Тя е съредактор на прославена антология на испанските и латиноамерикански поетеси от ХХ век Поезията съм аз, използвана като справочно ръководство за тази област в много университети по света. Освен това е автор на множество академични публикации в областта на поезията, джендър изследванията, трансверсалността на обучението и превода. 

Превод – Антония Баева

Raquel Lanseros (Jerez de la Frontera, Spain, 1973) is a poet, translator and University professor, she is one of the most awarded and recognized voices of contemporary poetry in Spanish. About 200 critics of more than 100 universities around the world (Harvard, Oxford, Columbia and Princeton, among them) have chosen her as the most relevant Spanish-language female poet born after 1970. Her last poetry collection, Matria, has been awarded the National Book Critics Circle Award in Spain in 2019.


She is also the author of Legends from the promontory, Diary of a gleam, The eyes of the mist, Croniria, Small thorns are small (one of the bestseller books of poetry in Spain in 2014). Her poetry collections have also been published in France, the United States, Colombia, Argentina, Italy, Mexico, Morocco, Portugal and Puerto Rico. Her poetic work until the year 2016 was fully collected in one volume titled This momentary eternity, partially translated into many languages and included in numerous anthologies and literary publications all around the world.

 

In the field of children’s and young people’s literature, she has published Himbu, the Little Painter, an illustrated album written in rhyme that explores the world of colors in order to discover the personal development of a small elephant. It is published by Edelvives, one of the pioneer and most prestigious Spanish publishers within the sector.

 

As a translator, she has also published her works in the best Spanish literary houses, including her rhymed version of the love poems by Edgar Allan Poe, published both in Spain and El Salvador under the title Love poems; her translation of a selection of poems by Lewis Carroll, published for the first time in Spanish under the title Poems; her translation of The eyes of Elsa, the most renowned book of Louis Aragon and first published in Spanish; as well as her translation of the Collected poems by Sylvia Plath.

 

She holds a Ph.D in Didacticism of Language and Literature, an M.A in Communication Studies and a B.A in English Philology. Her doctoral thesis delves into the didactic applications of poetry to the classroom of Spanish as a foreign language. She is the co-editor of a celebrated anthology of twentieth-century Spanish and Latin American women poets, Poetry is me, used as a reference manual for the field in many universities around the world. She is also the author of numerous academic publications in the field of poetry, gender studies, the transversality of knowledge and translation.

Най-здравата луда

Кой е най-свободният човек на Земята?

Кой е способен да се роди отново?

Кой говори с дърветата? Кой вали?

Кой пътува до прага на друга галактика?

Кой споделя водите с нимфите?

Кой страстно желае време безпокорно?

Кой преминава отвъд огледалото? Кой е огледалото?

Кой вдига тост с Одисей на пристанището на Итака?

Кой излиза невредим след буря в сърцето?

Кой се венчава за съдбата? Кой ухажва смъртта?

Кой предприема подвиг, макар да е наясно с поражението?

Кой спира с ръката си мълниите на един бог?

Кой сънува андроидите, които са сънували електрически овце?

Кой е виждал душата си? Кой побеждава вятърните мелници?

Кой има дълги влакове, които преминават през степта на вените му?

 

С кого е сравнима красотата на огъня?

 

На кого принадлежи онова, което е ничие?

За кого продължават да бият камбаните?

Кой може да съперничи на въображението?

 

Превод – Лидия Шамова

The sanest crazy

Who is the freest human being on Earth?

Who is capable of being born more than once?

Who talks to trees? Who rains?

Who travels to the threshold of another galaxy?

Who shares the waters with nymphs?

Who covets a time without subordination?

Who pierces a mirror? Who is the mirror?

Who toasts with Ulysses in the port of Ithaca?

Who survives unharmed to a storm inside the heart?

Who marries fate? Who courts death?

Who undertakes a feat even knowing a sure defeat?

Who stops with their hands the lightning of a god?

Who dreams of androids who dreamed of electric sheep?

Who has seen their own soul? Who defeats the mills?

Who has long trains crossing the steppes of their veins?

 

With whom is the beauty of fire comparable?

Who owns what does not belong to anyone?

For whom are the bells still tolling?

 

Who can compete with imagination?

La loca más cuerda

¿Quién es el ser humano más libre de la Tierra?

¿Quién es capaz de nacer más de una vez?

¿Quién habla con los árboles? ¿Quién llueve?

¿Quién viaja hasta el umbral de otra galaxia?

¿Quién comparte las aguas con las ninfas?

¿Quién ambiciona un tiempo sin subordinación?

¿Quién traspasa un espejo? ¿Quién es el espejo?

¿Quién brinda con Ulises en el puerto de Ítaca?

¿Quién sobrevive ileso a una tormenta dentro del corazón?

¿Quién desposa al destino? ¿Quién corteja a la muerte?

¿Quién emprende una gesta aun a sabiendas de una derrota cierta?

¿Quién para con su mano los relámpagos de un dios?

¿Quién sueña con androides que soñaron con ovejas eléctricas?

¿Quién ha visto su alma? ¿Quién vence a los molinos?

¿Quién tiene largos trenes recorriendo la estepa de sus venas?

 

¿Con quién es comparable la belleza del fuego?

¿A quién le pertenece lo que no es de nadie?

¿Por quién siguen doblando las campanas?

 

¿Quién puede competir con la imaginación?

С теб

Защото не живее душата между нещата,

а в безстрашните действия, с които ги дешифрира,

аз обичам сестринската светлина, която насърчава усещанията ми.

 

Хиляди пъти си пожелах да проверя коя съм.

 

След толкова имена,

от толкова преходи към собствения ми компас,

бих могла да прегръщам пясъка в продължение на векове.

Да видя как преминава тишината и да продължавам да го прегръщам.

 

Истината не е в мен, всяка секунда

е бегъл опит да хвана в клопка неуловимото.

Истината не е в никого, дори още по-далеч

се намира от краля, отколкото от който и да е просяк.

Ако някой мисли да я преследва

не бива да забравя това:

огънят винаги е бил знак за упадък,

както напрежението е предвестник на забравата.

 

Когато очите ми се върнат към корените си,

се моля за една последна дарба.

                             Единственото, което изисквам от вас.

Сложете в ковчега ми думите,

които изказах хиляди пъти

и които щях да поискам да кажа поне още веднъж.

 

Приберете близо до мен думите,

които използвах, за да обичам,

които научих по пътя,

първите, които чух от устните на майка ми.

 

Обвийте ме с тях без да ги поправяте,

не се страхувайте от тежестта им.

Но грижете се с внимание за думите с теб.

Отнасяйте се към тях с уважение.

 

Поставете ги

    върху сърцето ми.

Истината не е в никого, но може би

думите биха могли да я породят.

 

Може би тогава онзи, на когото казах с теб

и за когото с теб беше единственият му навик,

ще полегне нежно до мен,

заедно в най-свещената празнота,

когато вечността вземе размерите ни,

когато вечността се произнася с теб.

Превод – Лидия Шамова

With you

Because soul doesn’t live among things
but in the bold action of deciphering them,
I love the sister light that encourages my senses.

A thousand times I’ve wanted to find out who I am.

After so many names,
so much journey towards my own compass,
I could embrace the sand for centuries.
Watch the silence pass by and keep on holding it.

The truth is not in me, every second
is a fleeting attempt to catch the unattainable.
The truth is not in anyone, and it lies even further
from a king than from any beggar.
If someone is thinking about chasing it
he should not forget this:
fire has always been a harbinger of decline
as intensity the threshold of oblivion.

When my eyes turn back to the origin,
I ask one last gift.
                          I claim nothing else.
Put words into my grave.
The ones I said a thousand times
and the ones I would have desired to say at least once.

Keep words to my side.
The ones I used to love,
the ones I learned along the way,
the first ones I heard from the lips of my mother.

Wrap me with them without qualm,
fear not their weight.
But indulge the words with you.
Treat them with respect.
Put them
         on my heart.
The truth is not in anyone, but perhaps
words could engender it.

Maybe then he whom I told with you
and for whom with you became his custom,
would lie beside me tenderly,
together in the most sacred void,
when eternity takes our measure,
when eternity is pronounced with you.

Contigo

Porque no vive el alma entre las cosas

sino en la acción audaz de descifrarlas,

yo amo la luz hermana que alienta mis sentidos.

 

Mil veces he deseado averiguar quién soy.

 

Después de tantos nombres,

de tanta travesía hacia mi propia brújula,

podría abrazar la arena durante varios siglos.

Ver pasar el silencio y seguir abrazándola.

 

No está en mí la verdad, cada segundo

es un fugaz intento de atrapar lo inasible.

La verdad no está en nadie, y aún más lejos

yace de un rey que de cualquier mendigo.

Si alguien está pensando en perseguirla

no debe olvidar esto:

el fuego ha sido siempre presagio de declive

como la intensidad antesala de olvido.

 

Cuando mis ojos vuelvan al origen,

pido un último don.

                          Nada más os reclamo.

Poned en mi sepulcro las palabras.

Las que dije mil veces

y las que habría deseado decir al menos una.

 

Guardad en mi costado las palabras.

Las que usé para amar,

las que aprendí a lo largo del camino,

las primeras que oí de labios de mi madre.

 

Envolvedme entre ellas sin reparo,

no temáis por su peso.

Pero cuidad con mimo la palabra contigo.

Tratadla con respeto.

Colocadla

         sobre mi corazón.

La verdad no está en nadie, pero acaso

las palabras pudieran engendrarla.

 

Quizá entonces aquel a quien dije contigo

y para quien contigo fue toda su costumbre,

se acostará a mi lado con ternura,

juntos en el vacío más sagrado,

cuando la eternidad toma nuestra medida,

cuando la eternidad se pronuncia contigo.

Контракциите на Големия взрив

И ако наистина разширяването

 на вселената след Големия взрив

има физически граници, които един ден ще бъдат достигнати?

Като ластик всичко ще се върне назад в този миг.

 

В стил Бенджамин Бътън ще живеем във времето наобратно

ще пътуваме из цялата галактика

после ще управляваме сложни клетъчни телепатии

след това ще открием електричеството

отдалеч ще съзираме неизследвани брегове

по-късно ще изобретим писмеността

ще се бием възседнали коня

ще ловуваме мамути

в дъното на пещерата ще разказваме истории които се борят със страха.

 

Дано да се случи така. Повторна поява на спомените.

Не мога да чакам повече, за да те видя отново.

 

Превод – Лидия Шамова

Retraction of the Big Bang

And if it were true that the expansion

of the universe after the Big Bang

has physical limits that will one day be reached?

Like a rubber band, everything will snap back in an instant.

 

Like Benjamin Button, we will experience time reversed

we will travel through the entire galaxy

we will later handle complex telepathic cellphones

then we will discover electricity

we will catch sight of unexplored coasts

we will invent writing much later

we will fight on horseback

we will hunt mammoths

in the depth of the cave we will tell stories to stave off our fear.

 

Hopefully it will be this way. A reappearance of memories.

I can’t wait any longer to see you again.

La contracción del Big Bang

¿Y si fuera verdad que la expansión

      del universo después del Big Bang

          tiene límites físicos que un día se alcanzarán?

Como una goma elástica, todo volverá atrás en ese instante.

 

A lo Benjamin Button, viviremos un tiempo revertido

viajaremos por toda la galaxia

manejaremos luego complejos celulares telepáticos

después descubriremos la electricidad

avistaremos inexploradas costas

inventaremos más tarde la escritura

lucharemos montados a caballo

cazaremos mamuts

al fondo de la cueva contaremos historias que combatan el miedo.

 

Ojalá ocurra así. Una reaparición de los recuerdos.

No puedo esperar más para volver a verte.