Alexandru Vakulovski (Moldova) | Александру Вакуловски (Молдова)

Александру Вакуловски (Република Молдова, 1978) е поет, прозаик, драматург, сценарист и преводач. Той е роден в Антонещи/Стефан Вода, тогава в границите на Съветския съюз.

Учи в Държавния университет на Молдова (Кишинев) и завършва Филология в университета Babeş-Bolyai в Клуж-Напока.

Основава уеб списанието Tiuk! (K-avem kef) през 2001 г. заедно с брат си Михаил Вакуловски, графичния художник Дан Пержовски и Виорел Чиама.

Публикува есета, проза, поезия, драми и рецензии в редица важни румънски и молдовски културни списания. Негови творби са включени в антологии в Румъния, Молдова, както и в международни такива. Център в творчеството му е животът в Източна Европа. Неговият език е суров, груб, провокативен. В текстовете си той пренебрегва етични и естетически табута и предизвиква критиците. Активен е и като преводач на съвременна руска литература.

Заедно със съпругата си, румънската писателка Мони Станила, Александру Вакуловски координира литературния кръг Република в Общинската библиотека „B P Hasdeu” в Кишинев.

Публикувани книгите: Pizdeţ / Прецакан (роман), 2002; Едип, кралят на майката на Фройд (поезия), 2002; Разкъсване (драма), 2002; Letopizdeţ. Бели кактуси за моята приятелка, 2004; екстаз (поезия) 2005; Бонг (роман), 2007; 157 стъпки към ада (роман), 2010; Подпали книгите (поезия), 2012; Афганистанци, 2016; Забележителности (поезия), 2017; На кого е тази къща (поезия), 2020. Негови избрани стихотворения и проза са преведени на немски, английски, френски, шведски, руски, унгарски, чешки, азербайджански, испански, италиански и турски.

 

Превод – Антония Баева

Alexandru Vakulovski (Republic of Moldova, 1978) is a poet, prose writer, dramaturg, scenarist and translator. He was born in Antoneşti/Ştefan Vodă which then belonged to the Soviet Union.
He studied at the State University of Moldova (Chişinău), and graduated at the Babeş-Bolyai University of Cluj-Napoca with a degree in philology.
He founded the web magazine „Tiuk! (k-avem kef)“ in 2001 together with his brother Mihail Vakulovski, the graphic artist Dan Perjovschi, and Viorel Ciama.

He published essays, prose, poetry, drama and reviews in a number of important Romanian and Moldavian cultural magazines. His works have been included in anthologies from Romania, the Republic of Moldova as well as internationally. In his work he addresses everyday life in eastern Europe. His language is harsh, crude and provocative. In his texts, he ignores ethical and aesthetic taboos and challenges critics. He is also active as a translator of contemporary Russian literature.
Together with his wife, the Romanian writer Moni Stanila, Alexandru Vakulovski coordinates the literary circle Republica at the Municipal Library „B P Hasdeu” in Chisinau.

Published books: Pizdeţ / Fucked up (novel), 2002; Oedip, the King of Freud’s Mother (poetry), 2002 Rupturing (drama), 2002; Letopizdeţ. White Cactuses for My Girlfriend, 2004ecstasy (poetry) 2005; Bong (novel), 2007; 157 Steps to Hell (novel), 2010; Set Fire to Books (poetry), 2012; Afghans, 2016, Sights (poetry), 2017, To whom it is this hause (poetry, 2020). Selections of his prose and poems have been translated into German, English, French, Swedish, Russian, Hungarian, Czech, Azeri, Spanish, Italian and Turkish.

Стихотворение за или може би за мъртъв

ТАТКО

ти

трябваше

да дойдеш

в града

днес

 

очаквах те днес

да дойдеш

при мен

 

но

 

татко

чаках те

да дойдеш в града днес

за да ме отведеш вкъщи

 

върни се по-рано

каза брат ми

баща ни трябва да дойде

днес

 

днес

моят приятел

си тръгна

и татко

очаквах те

 

знаеш

че искам баща си мъртъв

баща ми е болен

и знаеш

че бих желал

да се самоубие

 

днес когато всички спореха

и всички се смяха когато казах

знаеш какво –

искам баща ми да умре

 

от слънцето се потях като животно

бях в пустинята и не виждах

нито камили нито хора

бях сам

не можех дори да мечтая за уморените хора

пресичащи пясъците като в романи на Фаулс

не знам защо татко

но не се чувствах зле

знаех че трябва да дойдеш

 

татко чух

ти си наистина болен

някой би казал

отиваш си татко

страдаш от бъбреци и днес

когато излязох на балкона да пуша

небето земята

приличаха на голям непоносим бъбрек

с камъни вместо звезди

 

ти страдаш

и аз

не мога

да стора

нищо

нищичко

и е по-добре

да умреш

татко

 

Данте премина през ада

да стигне чистилището

и види

небе и звезди

и ти трябва

да преминеш

татко

 

улиците ми помръкнаха

като мисли

днес мисля само за теб

вчера исках да кажа на една жена

 

че я обичах и ще я обичам

винаги

и никой не може да го промени

аз не мога ти не можеш

 

но тези

скитащи мисли

не бяха за нея

 

и

 

слизайки от тролея

краката ми започват

да бягат

 

наистина всичко зависи

от теб

не знам дали си там

но искам да стигна там по-бързо

да отворя вратата

и макар винаги да си бил така спокоен

днес искам да отворя вратата

и отключа юмруците

 

татко искам

да отворя вратата

и нека говорим

 

Превод – Антон Баев

Poem about or Maybe You also Died

FATHER

you

were supposed to

come

to the city

today

 

YOU were supposed to

come

TODAY to ME

 

but

 

Father

I waited

for you to come to the city today

to take me home

 

come earlier

my brother said

father should come

today

 

today

my friend left

and father

I waited

for you to come

 

you know I

want father to die

father is sick

and you know I

would like if father

killed himself

 

today when everyone was arguing

everyone laughed when I spoke

you know I said

I want father to die

 

the sun made me sweat like an animal

I was in the desert and couldn’t see

any camels or people

I was alone

and I couldn’t even dream of tired people

crossing the sands like in novels by Fowles

and I don’t know why father

but I didn’t feel sick

I knew you should be coming

 

father I heard

you got really sick

someone could say

you’re on the outs father

you have kidney problems and

today when I went on the balcony to smoke

the sky the earth

seemed like a large unbearable kidney

with stones instead of stars

 

you’re

sick

and I

can’t

do

anything-anything

but this

it’s better

if you die father

 

Dante travelled through hell

purgatory heaven to get

to see

simply

the sky and stars

and you should die

father

 

my streets have gone dark

like thoughts

today I’m only thinking about you

yesterday I wanted to tell a woman

 

I loved you and I will love you

forever

no one can ever

change this for you,

I can’t you can’t

 

but these

wandering thoughts

weren’t for her

 

and

 

I get off the trolleybus

my legs start

running

truly everything depends

on you

I don’t know if you’re there

but I want to get there faster

to open the door

and even if you were always so calm

today I want to open the door

and unclench my fists

 

father I want

to open the door

and tell you

 

Translated by Andrew Davidson-Novosivschei

Poem despre sau Poate că ai şi murit

TATĂ
tu
trebuia
azi
să vii
în oraşul ăsta
 
TU trebuia
să vii
AZI la MINE
 
dar
 
Tată
eu aşteptam
să vii azi în oraşul ăsta şi
să mă duci acasă
 
să vii mai repede
mi-a zis fratele
azi
trebuie să vină tata
 
azi 
prietenul meu a plecat
şi eu
te aşteptam
să vii
tată
 
ştiţi vreau
ca tata să moară
tata e bolnav
şi ştiţi
eu aş vrea ca tata
să se sinucidă
 
azi când toţi se certau
eu am vorbit şi toţi au râs
ştiţi am zis
eu vreau ca tata să moară
 
soarele mă făcea să transpir ca un animal
eram în pustiu şi nu vedeam
nici cămile pe nimeni
eram singur
nici nu puteam să visez măcar câteva persoane obosite
ce trec prin nisip ca în romanele lui Fowles
nici nu ştiu de ce tată
dar nu mă simţeam rău
ştiam că tu trebuie să vii
 
am aflat tată
că te-ai îmbolnăvit rău de tot
cineva ar fi zis că
eşti pe ducă tată
eşti bolnav de rinichi şi
azi când am ieşit la balcon să fumez
cerul pământul mi s-a
părut un rinichi mare insuportabil
cu pietricele în loc de stele
 
tu eşti
bolnav
şi eu
nu pot
să fac
nimic-nimic
decât aşa
mai bine
ai muri tată
 
Dante călătorea prin infern
purgatoriu paradis ca să ajungă
să privească
pur şi simplu
cerul cu stele
şi tu trebuie să mori
tată
 
străzile mi s-au întunecat
ca nişte gânduri
azi gândurile mi-s toate la tine
ieri am vrut să-i spun unei femei
 
te-am iubit şi te voi iubi
totdeauna
nimeni niciodată
nu va putea schimba aceasta faţa de tine
nici eu​nici tu
 
dar gândurile
acestea rătăcite
nu erau pentru ea
 
şi
 
cobor din troleu
picioarele încep
să-mi alerge
de fapt totul depinde
de tine
nu ştiu ai venit tu sau nu
dar eu vreau să ajung mai repede
să deschid uşa
şi deşi ai fost întotdeauna foarte calm
azi vreau să deschid uşa
să-mi desfac palmele
 
tată eu vreau
să deschid uşa
şi să-ţi zic

Глухарче

всички кучета в квартала

акат под балкона ми

 

виждам как момичета се спускат

по съседските стълби и

се затичват към мен

с дебелите си песове

 

акат и тичат обратно

 

дори жената с червено палто

със скрити под него кученца

ака тук

 

глухарчета навсякъде през пролетта

Dandelion

all the dogs in the neighborhood

shit just below my balcony

 

I see how girls leave

neighboring stairwells and

run towards me with

their fat dogs

 

they shit and run back

 

even the red-coated female with

puppies hidden

shits here

 

 dandelions everywhere in spring

 

Translated by Andrew Davidson-Novosivschei

Păpădii

sub balconul meu
se cacă toţi câinii din cartier

văd cum ies tipe
din scările vecine şi
aleargă spre mine cu
căţeii lor graşi

se cacă şi fug înapoi

chiar şi căţeaua roşcată cu
puii ascunşi se
cacă aici

primăvara e plin de păpădii

Овчар

ръми

капки състезаващи се

с жълти листа

 

листа от

клен орех липа каталпа

 

жълто навсякъде

 

сега съм на възраст когато не е

достатъчно добре

да съм сам

 

листата падат

гълтам дим пия

хапчета за съдбата

на света

 

Превод – Антон Баев

Shepherd

it’s drizzling

drops competing

with yellow leaves

 

leaves of

maple walnut linden catalpa

 

yellow all over

 

I’m now of the age when it’s not

enough for me to be well

on my own

 

leaves fall

I drink smoke take

pills for the fate

of the world

 

Translated by Andrew Davidson-Novosivschei

Ciobănească

burează
stropii se întrec
cu frunzele galbene

frunze de
arţar nuc tei catalpă

galben peste tot

am ajuns la vârsta în care nu
mi-e destul să-mi fie bine
numai mie

cad frunzele
beau fumez iau
pastile pentru
soarta lumii