Ана Стояноска (Северна Македония) | Ana Stojanoska (North Macedonia)

Ana_iuygiu

Ана Стояноска (Прилеп, 1977) театролог, писател, редовен професор във Факултета по драматични изкуства (FDA) в Скопие (преподава теорията и историята на македонската и световната драма и театър). Ръководител на програмата за докторанти.

Завършила е Обща и сравнителна литература във Филологическия факултет Блаже  Конески  в Скопие (2001). Завършва следдипломното си обучение по театрология във FDA, където получава магистърска степен (2003) и докторска степен (2007). Работила е като изследовател и координатор в Института по театрология към FDA (2001 – 2011). Активно се занимава с изследвания и изучаване на драма и театър. Специализирала е театрална музеология.

Автор на: Trogledalo (театрална пиеса, 2020, публикувана в селекцията на EURODRAM: Нова македонска драма); Подпис: Trepetlika (стихосбирка, Tri и  Antevo Pero, 2020), отличена с наградата Antevo Perо; Аз и Лин, (роман, Blesok, 2016),  отличен с наградата Racin, 2017 г. и е финалист на Novel Награда на годината (Второ издание, Култура, 2019), Диалози в самота (Култура, 2019), Театър – Предизвикателство: Изследвания и есета (UKIM, 2018), Димитър Кьостаров – Реалистичната поетика и естетика на режисьора (Монография, FDA, 2014) и Македонският постмодерен театър (монография, FDA, 2006). Редактор на: Постановки на Деян Дуковски (Proarts, 2002) и Съвременна македонска драма (Микени, 2008).

Нейната монодрама Стъклена лампа е продуцирана за първи път от Theatra – Скопие, 2013 г. Автор на 90 студии и есета, публикувани в македонски и чуждестранни периодични издания, както и съавтор на няколко театрални монографии.

От 2019 г. е член на Асоциацията на писателите на Северна Македония, както и на няколко асоциации и организации, фокусирани върху изследванията в литературата и театъра. Пише проза, поезия и театрални пиеси.

Превод – Антония Баева

Ana Stojanoska (Prilep, 1977) theatrologist, writer, full professor at the Faculty of Dramatic Arts (FDA) in Skopje (teaches a group of subjects at all three degrees related to the theory and history of Macedonian and World drama and theater). Head of the doctoral studies program at the same institution.

She graduated General and comparative literature at the Faculty of Philology „Blaze Koneski“ in Skopje (2001). She completed her postgraduate studies in theatrology at the FDA, where she received her master’s degree (2003) and her doctorate (2007). She worked as a researcher and coordinator at the Institute of Theatrology at the FDA (2001 – 2011). Actively engaged in research and study of drama and theater. She specialized in theatrical museology.

Author of: Trogledalo (theatre play, 2020, published in the selection of EURODRAM: New Macedonian drama); Signature: Trepetlika (poetry collection, Tri and „Antevo Pero“, 2020, she received the Antevo Pero Award for 2020) Me and Lynn, after (novel, Blesok, 2016; she received the Racin Award, 2017 and was a finalist for Novel of the Year Award; Second Edition, Kultura, 2019), Dialogues in the Single (Culture, 2019), Theater – Challenge: Studies and Essays (UKIM, 2018), Dimitar Kjostarov – The Realistic Poetics and Aesthetics of a Director (Monograph, FDA, 2014 ) and Macedonian Postmodern Theater (monograph, FDA, 2006). Editor of: Plays by Dejan Dukovski (Proarts, 2002) and Contemporary Macedonian Drama (Mycenae, 2008). Her monodrama Glass Lamp was first produced by Theatra – Skopje, 2013. Author of ninety studies and essays published in Macedonian and foreign periodicals, as well as co-author of several theatrical monographs. In 2019 she became a member of the Writers’ Association of Macedonia. She is a member of several associations and organizations focused on research in literature and theater. She writes constantly, not wanting to „mold“ into any genre (scientific or literary), so she writes prose, poetry and theatre plays.

ВИДЕО

ana1
Пускане на видеото
ana2
Пускане на видеото

Бележка преди лягане

Ти носеше цяло море в очите си,

никой от другите не вярваше,

само думи без гласни имаха смисъл,

прошепнати с вятъра нощем

в едно отминаване.

Има дни и още толкова нощи,

когато страхът събира

трохите дискомфорт.

Мисля си, броя звездите

в нощта – синьо-черна от очакване.

Дишах морето ти от музиката.

Носеше морето в ръцете си,

всички други, вместо думи, бълваха огън,

но само грубите зърна на истината имат смисъл,

казано през нощта – между две пробуждания.

Има години и още толкова месеци,

в които животът прави точните стъпки –

кураж.

Подписвам обично с Трепетлика

всички неизпратени писма до теб.

След това забравям ръкописите

и скритите значения на нашата Гематрия.

(Не забравяй да си свалиш маската преди лягане!)

Из всички гори на земята

се скитах – вместо Червената шапчица –

като вълк в твоята.

И никога не те сънувах цветно.

Носим сянката, когато галим светлината.

Съблечем ли я пред нас,

тогава може и да сторим повече.

Няколко секунди по-късно

копнеж смени бележките

в стаята, празна от деня.

Превод – Антон Баев

Bedtime note

You carried the sea in the eyes,

everyone else was in disbelief,

only words without vowels made sense,

whispered at night in the wind

in passing.

 

 

There are days and as many nights

when fear gathers all the crumbs

discomfort.

 

I think of counters with the stars

at night blue-black from anticipation.

 

I was breathing your sea from the music.

 

You had a sea in your arms,

Everyone else instead of words – threw fire,

only the coarse grains of truth made sense

said at night between two awakenings.

 

There are years and as many months

when life takes all the right steps –

courage.

 

I love signing as Trepetlika

on all the unsent letters to you.

 

Then I forget the manuscript and

the hidden meanings of our Gematria.

 

(Do not forget to take off the mask before going to bed!)

 

Of all the forests on this planet,

instead of Little Red Riding Hood, I wandered like a wolf – in yours.

 

And I never dream of you in color.

 

We wear a shadow when we caress

the light.

When we strip her naked in front of us –

then we can do more.

 

A few seconds later

played desire instead of notes

in the room empty of everyday life.

Белешка пред спиење

Ти носеше море во очите,

сите други беа со поглед на невера,

смисла имаа само зборовите без самогласки,

шепнати ноќе на ветрот

во одминување.

 

Има денови и исто толку ноќи

кога стравот ги собира сите трошки

нелагодност.

 

Јас смислувам броенки со ѕвездите

во ноќ модро-црна од исчекување.

 

Морето ти го дишев од музиката.

 

Ти имаше море во прегратките,

сите други место зборови – оган фрлаа,

смисла имаа само крупните зрна вистина

кажана ноќе меѓу две будења.

 

Има години и исто толку месеци

кога животот ги крои сите правилни чекори –

храброст.

 

Милувам Трепетлика да се потпишувам

на сите непратени писма до тебе.

 

Потоа ги заборавам и ракописот и

скриените значења на нашата Гематрија.

 

(Не заборавај да ја извадиш маската пред спиење!)

 

Од сите шуми на планетава,

место Црвенкапа, ко волк залутав

во твојата.

 

И никогаш тебе во боја не те сонувам.

 

Сенка носиме кога на светлината ѝ се умилкуваме.

Кога ќе ја соголиме пред нас –

потоа можеме повеќе.

 

Неколку секунди подоцна

свиреше копнеж место ноти

во собата празна од секојдневие.

Полунощ

Говори ми на чужд език,

с непозната азбука,

с тайнствени формули

вместо поздрав –

ще те позная отново.

По мълчанието

разпознавам душата ти.

Моите стихове не означават нищо,

ако не ги потопиш нощем по новолуние

в езерна вода след буря,

докато крехките сънища скърцат.

Милост за праха.

Изсвирете последния танц,

самотен тромпет,

адът на пианото

и виолончелото, което упорито доказва,

че а-moll боли, но d-moll си има

свои истории за разкаянието,

ще те позная отново,

спомням си музиката

в погледа ти.

Няма друг звук между нас освен въздишката.

Понякога има нощи без теб

и цялата самота лежи на плещите

като света върху Атлас.

Дишай!

Всичко наше, наречи го любов или грешка,

оставя следи в Ада,

колкото и да се стреми към Рая.

Изчисти праха от старите книги,

хербаризирият

ще ни заухае напролет.

Няма простор между нас

освен в погрешното време.

В какви измерения спиш,

ако се будиш до мен?

Midnightly

Speak to me in a foreign language,

hidden alphabet,

have mysterious formulas

instead of a greeting,

I will recognize you again.

By the silence

I sense your soul.

 

My verses do not have meaning,

if you do not immerse them at night on a New moon

in lake water after a storm,

while fragile dreams creak.

 

Write mercy to the dust.

 

Play the last dance,

lone trumpet,

the hell of the piano

and the cello that persistently proves

that a-moll hurts, but d-moll has

its own stories of remorse,

I will recognize you again,

I remember your music

in the eyes.

 

There is no sound between us except a sigh.

 

Sometimes there are nights without you

and all the loneliness like the world of Atlas,

lies on your shoulders.

 

Breathe!

 

This one – ours, call it love or mistake,

has its traces in the Hell,

no matter how much the Heaven is its destination.

 

Clean the old books of dust,

pressed flowers

will smell of us in the spring.

 

There is no space between us

except at the wrong time.

 

In how many dimensions do you fall asleep,

if you wake up next to me?

Полноќна

Зборувај ми на туѓ јазик,

скриено писмо,

таинствени формули

имај место поздрав,

пак ќе те препознаам.

Tебе по молкот

ти ја сеќавам душата.

 

Немаат смисла моите стихови,

ако не ги потопиш ноќе на млада месечина

во езерска вода после бура,

додека крцкаат кревките соништа.

 

Пиши ѝ милост на прашината.

 

Свири го последниот танц,

осамена труба,

пеколот на клавирот

и виолончелото што упорно докажува

дека a-moll боли, но d-moll си има

свои приказни за каењето,

пак ќе те препознаам,

тебе ти ја сеќавам музиката

во погледот.

 

Нема звук меѓу нас освен воздишка.

 

Некогаш има ноќи без тебе

и сета самотија како на Атлас светот,

тебе ти легнува на плеќи.

 

Диши!

 

Ова нашево, речи го љубов или грешка,

има свои траги во Пеколот,

колку и да му е Рајот дестинација.

 

Исчисти ги старите книги од прашина,

пресуваните цветови

ќе мирисаат на нас во пролет.

 

Нема простор меѓу нас

освен погрешно време.

 

Во колку димензии заспиваш,

ако се будиш крај мене?

***

Сънувах света в малка ролка цветен вълнен конец.

Понякога просто трябва да преживееш

нечие недоволство,

завист, раняване,

негативна емоция.

Понякога трябва да преживееш

ден, който е решил да тръгне наопаки,

нечие предателство,

остатъци любов,

счупени надежди.

И след това да се изправиш,

да поемеш въздух с пълни гърди,

да погледнеш слънцето,

да станеш луната му,

да събереш цялото море

в ръката си

и да литнеш!

Сънувах света в малка ролка цветен вълнен конец.

Миришеше на ранна зима

и трохи от чужди мисли.

Някой на някого подаваше ръка.

Превод – Антон Баев

***

I dreamed the world in a small roll

of woolen string in color.

 

Sometimes you just have to survive,

someone’s dissatisfaction,

someone else’s envy,

deliberate injury, negative emotion.

 

Sometimes you just have to survive,

day that decided to turn around,

someone’s betrayal,

love in the remnants,

crushed hopes.

 

And then to straighten up,

to take a deep breath,

to allow the Sun,

to become its Moon,

to gather all the Sea

in the palms, and to fly!

 

I dreamed the world in a small roll of

Woolen string in color.

It smelled like an early winter

and crumbs of other people’s thoughts.

 

Someone was extending a hand to someone.

***

Го сонував светот во мало клопче

волница во боја

 

Понекогаш треба само да преживееш,

нечие незадоволство,

туѓа завидливост,

промислено повредување,

негативна емоција.

 

Понекогаш треба само да преживееш,

ден што решил да се сврти обратно,

нечие предавство,

љубов во остатоци,

здробени надежи.

 

И потоа да се исправиш,

да вдишиш длабоко,

да му дозволиш на Сонцето

да му станеш Месечина,

да го собереш сето Море

во дланките,

и да летнеш!

 

Го сонував светот во мало клопче волница во боја.

Мирисаше на рана зима

и трошки од туѓи мисли.

 

Некој некому подаваше рака.