Ален Галович е хърватски поет, редактор, журналист и награждаван писател, роден през 1971 г. в Загреб. Учи хърватски език, литература и журналистика и повече от 30 години е автор, колумнист и редактор във водещи хърватски медии. Понастоящем е колумнист и изпълнителен редактор на всекидневника и новинарския портал 24sata, като отделя специално внимание на въпросите, свързани с всички форми на дискриминация срещу маргинализирани групи и процесите, които застрашават демократичните ценности в обществото.
Автор е на четири стихосбирки, за които получава наградата за поезия „Горан“ (1994) и наградата „Златко Пучак“ на град Карловац (1995): Малкото тяло на утрото (1994), Самотен фрагмент (1995), Сребърен сърфист (2001), Огън, ковачница (2006). Публикувал е и нехудожествени произведения на историческа тематика: Преписи на Тито: Забранена любов (2012), Сюлейман Величанов 1-3 (2011). Пише литературна критика и есета за поезията.
Ален Галович е един от основателите на Дружеството на хърватските писатели (HDP) и участва в създаването на литературния месечник BestBook.
Галович е и активист в областта на защитата на животните и хуманното отношение към тях, преподавател по въпросите на връзката между децата и кучетата и е автор на няколко труда за историята на кучетата. Поезията му е включена в антологии в Хърватия и в чужбина и е преведена на няколко езика.
Сушене на мляко
На един малък остров самотен рибар отглеждал кози. Бедните животни се хранели само с редки храсти и някакви жълти плодове, напълно непознати за мен. Това, така казваха те, било причината млякото им да има лечебни свойства.
Лечебната напитка може би била лековита и заради морето, солта, скалите и вятъра. Може би от време на време животното е вкусвало малко тютюн, няколко смокини или капка ракия. Може би се е напивало и е пеело развратни песни, мятало е глава и рога към небето като в транс. Може би е танцувало на барабан и флейта, свирени от най-голямата коза, седнала на черен пън.
Изпил си няколко глътки козе мляко, но вече се стъмвало и било крайно време да вдигнеш платна.
Превод – Антон Баев
Curing Milk
On a small island, a lonely fisherman kept goats. The poor animals fed only on sparse bushes and some yellow fruits, completely unfamiliar to me. That, so they said, was the reason their milk had healing properties.
The remedial drink might have been curative because of the sea, salt, rocks, and wind as well. Maybe, from time to time, the animal tasted a bit of tobacco, a few figs, or a drop of brandy. Maybe it got drunk and sang lecherous songs, tossing its head and horns toward the sky as if in a trance. Maybe it danced to a drum and flute played by the largest goat, sitting on a black stump.
You drank a few gulps of goat’s milk, but darkness was already falling, and it was high time to hoist your sails.
Translated by Miloš Đurđević
Ljekovito mlijeko
Usamljeni je ribar na malom otočiću uzgajao koze. Jadne su se životinje hranile samo rijetkim grmljem i njegovim žutim, meni posve nepoznatim plodovima. Zato je, kažu, njihovo mlijeko imalo ljekovita svojstva.
Valjda je blagotvorni napitak bio ljekovit i zbog mora, soli, kamenja, vjetra. Možda životinja katkad kuša malo duhana, koju smokvu ili kap rakije? Možda se opije pa pjeva silno razbludne pjesme, zabacujući glavu i rogove, kao da je pala u zanos? Možda pleše uz bubanj ili frulu, u koju svira najveći jarac sjedeći na crnom panju?
Ispio si nekoliko gutljaja kozjeg mlijeka, no već pada mrak i bio je posljednji čas da podigneš jedra.
Черни албатроси
Движенията на хората, които срещаше по време на пътуванията си, бяха озадачаващи. На непознати места мнозина се преструваха на топли и открити приятели, но у човека има само едно място, което може да отключи истинската доброта – източникът на несломимото доверие. Такова място е трудно да се намери.
Започваш да се губиш, умореният ти поглед се задържа върху картата, копнеейки за утеха за твоята скръб, страдание, нещастие. Черните албатроси търсят убежище преди да пристигне страшният ураган. Черните албатроси търсят убежище преди да пристигне страшният ураган.
Превод – Антон Баев
Black Albatrosses
The movements of the people you encountered on your travels were puzzling. In strange places, many pretended to be warm and open friends, but there was only one place in a person that could unlock true kindness — the source of unbreakable trust. Such a place is hard to find.
You are starting to lose yourself, your weary gaze lingering on the map, longing for some comfort for your sorrow, suffering, and misfortune. Black albatrosses search for shelter before the terrible hurricane arrives. Black albatrosses search for shelter before the terrible hurricane arrives.
Translated by Miloš Đurđević
Crni albatrosi
Zagonetni su pokreti ljudi koje susrećeš na putovanjima. Na nepoznatim mjestima mnogi glume srdačne i otvorene prijatelje, ali postoji samo jedna točka u čovjeku koja otvara istinsku dobrotu i iz koje se nadahnjuje najčvršće povjerenje. Takvu točku rijetko pronalaziš.
Ne možeš se više snaći i umornim pogledom na karti priželjkuješ utjehu za svoju žalost, patnju i nesreću. Crni albatrosi traže utočište prije dolaska snažnog uragana. Crni albatrosi traže utočište prije dolaska snažnog uragana.
Прах, който изглежда като фин плат
О, това беше чудесна гледка! Отрязани глави на бели гълъби лежаха на прашния път, клюновете на мъртвите птици мълчаливо сочеха към небето. Черни жени вървяха по сивия път, краката им бяха покрити с прах и малки капки птича кръв. Този прах приличаше на фин плат.
Веднъж, в мъртвата нощ, навътре в морето, рошавото животно заплака. Гуар. Не можеше да се види от сушата, но болезненият й вой и още кънти в ушите на кротките моряци. (Кой каза, че затова пеят Господи, помилуй? И има само един, който ходи по вода…)
Превод – Антон Баев
Dust That Looks Like Fine Cloth
Oh, it was a marvelous sight! Severed heads of white pigeons lay on the dusty road, the beaks of dead birds pointing toward the sky, silent. Black women walked along the gray road, their feet covered in dust and tiny drops of bird blood. Such dust looked like fine cloth.
Once, in the dead of night, out at sea, the dew-animal was crying. Guar. You could not see it from the land, but its painful wail still echoes in the ears of gentle sailors today. (Who said that was why sailors sing Christ Kyrie? And was there not only one who could walk on water…?)
Translated by Miloš Đurđević
Prašina nalik na lijepu tkaninu
Oh, kako je to bio čudesan prizor! Glave odrubljene bijelim golubovima leže na prašnjavom putu, kljunovi mrtvih ptica strše k nebu i ništa ne govore. Crne žene bose hodaju sivom cestom, a na njihova se stopala hvata prašina sa sitnim kapljicama ptičje krvi. Takva je prašina nalik na lijepu tkaninu.
Jednom je u mrkloj noći, na pučini, plakala rosna životinja. Guar. S kopna je nisi mogao vidjeti, ali njezin bolni jauk još i danas odzvanja u ušima nježnih mornara. (Tko je rekao da zato pjevaju Christ Kyrie? A ima samo jedan koji hoda po vodi…)
