Constantin Severin is a Romanian writer and visual artist, founder and proponent of Archetypal Expressionism, a highly regarded global art movement, which he founded in Bukovina, in 2001. A graduate of the International Writing Program at the University of Iowa, he has published 14 books of poetry, essays and fiction.
One of his poems was included in the 2014 World Literature Today anthology, After the Wall Fell: Dispatches from Central Europe (1989–2014), aimed at popularizing post-Wende Central European literature on the twenty-fifth anniversary of the fall of the Berlin Wall.
In 2022 he won the International Poetry Award „Aco Karamanov” in Northern Macedonia, for the English version of the manuscript of the poetry book The Lives of the Painters.
Severin’s poems and artworks have appeared in World Literature Today, Trafika Europe, Artdaily, The Poet, It’s Liquid, Kiev, Levure littéraire, Empireuma, Contemporanul, Rast, Vatra, Arkitera, Glare Magazine, Cuadernos del Ateneo, Dance, Media Japan, and other international art and literary magazines.
Погледът на Орфей
Винаги съм писал, търсейки погледа на Орфей извън нещата
погледът-музика в сърцето на празнотата, която движи звездите и планетите
любящия поглед, който възвеличава живота ви в рая и смъртта в ада
погледа, който губи Евридика, за да спечели Песента
Винаги съм писал, търсейки погледа на Орфей в нещата
погледа в сърцето на материята, който подхранва корените и листата
поглед, натоварен с всичките ни светли пясъчни тъмни истории
поглед, който се размножава в тази поема в хиляди росни пеперуди
Винаги съм писал, търсейки погледа на Орфей в моя поглед
филигранния поглед на съществата и нещата, които обичам
поглед, гравиран с всички радости, грехове и предателства
поглед, в който Реално и Въображаемо завинаги ще са близнаци
Винаги съм писал, търсейки погледа на Орфей в погледа на Бог
поглед-икона, който лекува душата и възвисява Музиката и Словото
клъвващ поглед, извън света на ангели-херувими и серафими
поглед, от който започва мистериозният разказ за всички неща
Винаги съм писал, търсейки погледа на Орфей в сърцето на Словото
огненият поглед от неугаснали вулкани на човешкото състояние
поглед върху свитъците пергамент, нажежени с легенди и митове
поглед, който пренаписва своето възкресение, щом види Бог
Сучава, 1 декември 2022 г.
Превод – Гергана Златкова
The Gaze of Orpheus
I’ve always written looking for Orpheus’s gaze outside of things
the look-music in the heart of the void that moves the stars and planets
a gaze full of love that magnifies your life in Paradise and death in Hell
the gaze that loses Eurydice to win the Song
I’ve always written looking for Orpheus’ gaze inside things
the gaze in the heart of matter that nourishes roots and leaves
a gaze laden with all our light sand dark stories
the gaze that shatters in this poem into a thousand dewy butterflies
I’ve always written looking for Orpheus’ gaze in my gaze
the filigree gaze of the beings and things I love
a gaze engraved with all the joys sins and betrayals of man
the gaze in which the Real and the Imaginary will forever be twin beings
I have always written looking for the gaze of Orpheus in the gaze of God
the gaze-icon that heals the soul’s wounds and exalts Music and Text
a gaze pecked out of the world by angels cherubims and seraphims
the gaze from which the mystery story of all things begins
I have always written seeking Orpheus’ gaze from the heart of the Word
the fire-light gaze from the unextinguished volcanoes of the human condition
a gaze of vellum-bound books of incandescent legends and myths
a gaze that rewrites its resurrection when it sees God
Suceava, December 1, 2022
Еnglish version – Constantin Severin
Privirea lui Orfeu
am scris mereu căutând privirea lui Orfeu din afara lucrurilor
privirea-muzică din inima golului care mișcă stelele și alți aștri
o privire plină de iubire care îți amplifică viața în Paradis și moartea în Infern
privirea care o pierde pe Eurydice pentru a câștiga Cântecul
am scris mereu căutând privirea lui Orfeu din interiorul lucrurilor
privirea-nimfă din inima materiei care hrănește rădăcinile și frunzele
o privire încărcată de toate poveștile noastre luminoase și întunecate
privirea care se sfărâmă în poemul acesta în mii de fluturi înrourați
am scris mereu căutând privirea lui Orfeu din privirea mea
privirea-țesătură în filigran a ființelor și lucrurilor pe care le iubesc
o privire scrijelită de toate bucuriile păcatele și trădările omului
privirea în care Realul și Imaginarul vor fi în veci ființe gemene
am scris mereu căutând privirea lui Orfeu din privirea lui Dumnezeu
privirea-icoană care vindecă rănile sufletului și exaltă Muzica și Textul
o privire ciugulită în afara lumii de îngeri heruvimi și serafimi
privirea din care începe povestea de taină a tuturor lucrurilor
am scris mereu căutând privirea lui Orfeu din inima Cuvântului
privirea-litere de foc din vulcanii nestinși ai condiției umane
o privire de cărți cu foi veline de legende și mituri incandescente
o privire care își rescrie învierea atunci când îl vede pe Dumnezeu
Suceava, 1 decembrie 2022
Черната коза
моето детство беше наблюдавано от две поетични изображения
скоковете на черните кози над зъберите на близките планини
и безбройните ароматни цветя в люляковата гора в копитата
в паметта ми още тлее като жив въглен
танцът на дивите пчели в дълбоките черни очи на черната коза
докато тя дъвчеше хиляди люлякови цветове, втренчени в мен
имаше моменти, когато усещах, че гледката, звука и аромата
са парализирани от мигащото видение пред мен
от красотата в общението на два нематериални мита
която сънувах ден и нощ и от която хранех поезията на живота си
моето детство приключи внезапно, когато татко хвърли в градината
оросеното стройно тяло на черната коза, която бе застрелял
стъклените ѝ очи – огледало на поезията на живота
кадифената й муцуна – дупка за жежката малина на куршума
извитите като пръстени рога – отломка от съзвездието Телец
шията като от картина на Модилиани – арка между хребета и моето стихотворение
мускулестите крака – светкавица, с която ми се иска да напусна света
раздвоените копита – корени, които ме дърпат към дома в Байя де Арма
татко одираше кошутата на моето детство, аз коленичих
и взех сърцето ѝ в ръце, за да тупти сега в това стихотворение
Превод – Гергана Златкова
Black Goat
my childhood was watched over by two poetic images
the leaping of black goats over the jagged cliffs of the nearby mountains
and the myriad fragrant flowers in the lilac forest at their feet
in my memory still smoulders like a burning fire
the dance of wild bees in the deep black eyes of a black goat
as she nibbled a thousand lilac blossoms staring at me
there were moments when I felt that the sight and sound and smell
were paralyzed by the flashing apparition before me
by the beauty and communion of two intangible myths
that I dreamt of day and night and from which I fed my life’s poetry
my childhood ended abruptly the day my father threw into the garden
the slender dewy body of the black goat he’d shot hunting
its glassy eyes a mirror of life’s poetry made spalls
the velvety wet snout – a burrow for the warm raspberry of the gun leads
the ringed horns – a splinter of the constellation Taurus
the neck of a Modigliani painting – an arch between the mountain ridge and my poem
muscular legs – the lightning I wish I could get out of the world with
cloven hooves-the roots that pull me back home to Baia de Aramă
while my father skinned my childhood’s hind I knelt
and took her heart in my hands to beat now in this poem
November 23, 2022
English version – Constantin Severin
CAPRA NEAGRĂ
Майстор на кладенци
На Орхан Памук
Обсебени от ежедневни задължения, родителите ми
не бдяха над детството ми в родното ми село
както стори майсторът на кладенци –
човек с душа, измъчена от мълчанието
на тайнствените и чисти води,
от който учих поезията на дълбините
и азбуката на послушанието
търсенето на място за кладенеца е магически ритуал
и започва с молитва, която казахме двамата
с поглед, насочен към душата на другия,
той остана в откритата земя
а аз чаках, докато небето се стъмни
със странния трепет от дълбините
тогава майсторът излюпи невидими пътеки по повърхността,
изследвани до най-малките подробности,
понякога се търкаляше и измерваше пулса на земята
и слушаше, прилепил ухо към нея,
каза ми, че в дълбините си водите имат демони,
които общуват само с майстори на кладенци
чрез думи-събития
първата лопата пръст от избраното място
беше хвърлена в небето
и гледах кехлибарените зърна,
търкалящи се в прахта,
търках потните си от радост длани,
броях наум звъна на камбаните
от селската църква,
докато кладенецът навлизаше в земята ден след ден
гледах майстора с изумрудени очи –
въже, опънато за кол
Имах чувството, че започвам да общувам
все по-неистово и ненаситно
с природата, озвучена от трепета на дълбините
чрез думите-събития
след като прикачи овалната черна кофа,
господарят на кладенците измери сянката ми
с тънка и крехка тръстика,
през която се чуваха гласа на самотата
и песента на мечтата – на ръба на поникването,
вгради ги в цилиндър от камък и хоросан,
като прекръсти сърцето ми
господарят на кладенците е вече отвъд, но сега знам –
в дълбините си градовете крият градски демони,
дълбоки кладенци на памет и призрачен живот
в дълбините си селата крият селски демони –
дълбоки кладенци на памет и призрачен живот
в дълбините си сърцето крие демони –
дълбоки кладенци на любов и памет
в дълбините си думите крият демони –
дълбоки кладенци на смисъл
и спомени от прах
Сучава, 2 май 2020 г.
Превод – Гергана Златкова
The Master of Fountains
To Orhan Pamuk
neither of my parents obsessed with daily chores
watched over my childhood in my native village
as did the master of fountains
the man with the soul muttering in silence
and waters mysterious and clear
from which I learned the poetry of the depths
and the alphabet of listening
finding the place of the well was a magical ritual
and began with a prayer we both said
with eyes half opened
one looking inward
the other mired in wet earth
and we were waiting untill the sky had met
with the strange trembling of the depths
then the craftsman hatched unseen paths on the surface
researched in the smallest details
sometimes he rolled and took the pulse of the earth
and listened with his ear to the ground
he told me that the waters have daemons in their depths
which communicate only with good craftsmen
through words-events
the first shovel of earth from the chosen place
was thrown into the sky
and I watched the amber grains
rolled with particles of dust around us
and I rubbed my sweaty palms with joy
counting in my mind the ringing of bells
from the village church
while the water well was advancing day by day
and I was steadying the emerald-eyed craftsman
on a rope tightened around a stake
I felt like I was starting to communicate
more and more frantic and insatiable
with the nature voiced by the rippling of the depths
through words-events
after he finished assembling the slender black bucket
the master of wells carefully measured my shadow
with a thin and fragile reed
through which you could hear loneliness and dreaming sing
a destiny on the verge of sprouting
and built it into the cylinder of stone and mortar
forming a cross in front of my heart
the master of wells has gone beyond but now I know
cities have daemon cities in the depths
deep fountains of memory and spectral lives
the villages have daemon villages in the depths
deep fountains of memory and spectral lives
my heart has daemon hearts in the depths
deep fountains of love and memory
words have daemon words in the depths
deep wells of meaning
and memories turned to powder
Suceava, May 2, 2020
English version – Constantin Severin&Slim FitzGerald
MEȘTERUL DE FÂNTÂNI
Lui Orhan Pamuk
nici părinții obsedați de muncile zilnice
nu mi-au vegheat copilăria din satul natal
precum a făcut-o meșterul de fântâni
bărbatul cu sufletul mustind de tăcere
și de ape tainice și limpezi
de la care am învățat poezia adâncurilor
și alfabetul ascultării
căutarea locului fântânii era un ritual magic
și începea cu o rugăciune pe care o rosteam amândoi
cu ochii întredeschiși
o privire îndreptată înlăutru
cealaltă înfiptă în pământul reavăn
și așteptam până când cerul se îngâna
cu freamătul uruitor din adâncuri
apoi meșterul hașura trasee nevăzute pe suprafața
cercetată în cele mai mici detalii
uneori se rostogolea și lua pulsul pământului
asculta cu urechea lipită de țărână
îmi spunea că apele au în adâncuri daimoni
care comunică doar cu meșterii de fântâni
prin cuvinte-evenimente
prima lopată de pământ din locul ales
era aruncată în înaltul cerului
iar eu urmăream cu privirea boabele de chihlimbar
rostogolite cu fire de praf în jurul nostru
și îmi frecam de bucurie palmele transpirate
numărând în gând dangătele clopotelor
de la biserica din sat
în timp ce puțul de apă înainta zi de zi
iar eu trăgeam meșterul cu ochi de smarald
de sfoara strânsă în jurul unui par
parcă simțeam că începeam să comunic
tot mai frenetic și cu nesaț
cu natura sonorizată de clipocitul adâncurilor
prin cuvinte-evenimente
după ce sfârșea de montat ciutura zveltă și neagră
meșterul de fântâni îmi măsura cu grijă umbra
cu o trestie subțire și fragilă
prin care auzeai cântând singurătatea și visul
unui destin în pragul înmuguririi
și o zidea în cilindrul de piatră și mortar
făcându-mi o cruce în dreptul inimii
meșterul de fântâni a plecat dincolo dar acum știu
orașele au daimoni de orașe în adâncuri
fântâni adânci de memorie și vieți spectrale
satele au daimoni de sate în adâncuri
fântâni adânci de memorie și vieți spectrale
inima mea are daimoni de inimi în adâncuri
fântâni adânci de iubire și memorie
cuvintele au daimoni de cuvinte în adâncuri
fântâni adânci de înțelesuri
și memorie pulverulentă
Suceava, 2 mai 2020
Джобният часовник
Срещнах те, когато светът беше огромна стая за реанимация,
безпокойство и отчаяние ни свързваха с една и съща кислородна тръба,
няколко книги и позлатен джобен часовник, подарен от дядо ми по майчина линия, когато завърших гимназия
бяхме две вибриращи минутни стрелки, синхронизирани от Ерос
мислехме, че вселената е Божи джобен часовник
и небето – свод от еленови кожи, съшити заедно,
докато нашите лица-близнаци трескаво се търсеха
в бързите и завихрени потоци на Карпатите
бяхме две вибриращи минутни стрелки, синхронизирани от Ерос
но вместо с лица – вселената беше пълна с маски,
целувките бяха опушени дупки, в дебелата им тъкан
приятели умираха наоколо, хвърляни в черни найлонови торби,
погребвани без корони – като мъченици през първите векове
бяхме две вибриращи минутни стрелки, синхронизирани от Ерос
извън всяка страст и всяка илюзия, за която разказваха,
ние упорствахме на разговорите си с ангелите,
рецитирахме древни молитви, песнопения за прогонване на демони
с трескави чела, стегнати в златни нимби
бяхме две вибриращи минутни стрелки, синхронизирани от Ерос
Срещнах те, когато светът беше кула, разцепена от мълния –
с изоставени огледала, в които още живите спят,
но успяхме да превърнем страданието в любов,
когато се погледнахме – Божият часовник спря да бие
бяхме две вибриращи минутни стрелки, синхронизирани от Ерос
Сучава, 7 май 2020 г.
Превод – Гергана Златкова
The Pocket Watch
I met you when the world was a huge resuscitation room
and anxiety and despair connected us to the same oxygen tube
a few books and a gold-plated pocket watch
donated by my maternal grandpa at the end of high school
we were two trembling minute hands synchronized by Eros
we thought the universe was God’s pocket watch
and the sky a vault of suede sewn together
as our twin faces feverishly searched for each other
in the buffeting and swirling torrents of the Carpathian Mountains
we were two trembling minute hands synchronized by Eros
but instead of faces the universe was full of masks
the kisses were smoky holes in their thick fabric
friends were dying all around and thrown in black plastic bags
buried without crowns like martyrs in the first centuries
we were two trembling minute hands synchronized by Eros
abandon any passion and any illusion we were told
but we stubbornly talked to the angels
reciting old prayers and medieval songs to ward off demons
with hot foreheads gripped in gold halos
we were two trembling minute hands synchronized by Eros
I met you when the world was a tower struck by lightning
with abandoned mirrors in which the undead lay down to sleep
but we managed to transmute suffering into love
when we looked at each other God’s watch stopped beating
we were two trembling minute hands synchronized by Eros
Suceava, May 7, 2020
English version – Constantin Severin&Slim FitzGerald
CEASUL DE BUZUNAR
ne-am întâlnit când lumea era o imensă cameră de reanimare
de același tub de oxigen ne legau anxietatea și disperarea
câteva cărți și un ceas de buzunar cu capac de aur
dăruit de bunicul matern la absolvirea liceului
eram două minutare vibrante sincronizate de Eros
credeam că universul e ceasul de buzunar al lui Dumnezeu
iar cerul o boltă din piei de căprioare cusute cap la cap
și ne căutam cu înfrigurare chipurile îngemănate
în torentele repezi și învolburate din Munții Carpați
eram două minutare vibrante sincronizate de Eros
dar în loc de chipuri universul era plin de măști
săruturile erau găuri fumegânde în țesătura lor groasă
prietenii mureau în jur și erau aruncați în saci negri de plastic
înmormântați fără coroane precum martirii în primele veacuri
eram două minutare vibrante sincronizate de Eros
abandonați orice pasiune și orice iluzie ni se spunea
dar noi ne încăpățânam să stăm de vorbă cu îngerii
rostind vechi rugăciuni și cântece medievale de alungat demonii
cu frunțile înfierbântate strânse în cercuri de aur
eram două minutare vibrante sincronizate de Eros
te-am întâlnit când lumea era un turn retezat de trăznet
cu oglinzi părăsite în care-și făceau culcuș strigoii
dar noi reușeam să transmutăm suferința-n iubire
și când ne priveam ceasul lui Dumnezeu înceta să mai bată
eram două minutare vibrante sincronizate de Eros
Suceava, 7 mai 2020
