Дария Жилич завършва история и сравнителна литература във Факултета по хуманитарни и социални науки на Загребския университет.
Книги:
Гърди и ягоди, стихосбирка, 2005; Написано с мляко, сборник есета за съвременната поезия, 2008; Танцувай, Скромност, танцувай, стихосбирка (преведена на македонски през 2010 г.); Муза извън гетото, есета за съвременната литература, 2010; Паралелни дворове, интервюта, 2011; Номади и хибриди, есета, 2011; Тропизми, есета и рецензии за поетични книги, 2011; Омар, разкази, 2012; Тропизми 2, есета за поезия и белетристика, 2013; Клавиристът, разкази, 2013; Тропизми 3, есета върху поезията, 2017; Зора, стихосбирка, 2018; Сараевски фрагменти, къса проза, 2020; От ъглите на екрана, къса проза, 2021; Пръсти и прерии, стихосбирка, 2021 г.; Тропизми 4, есета за поезията, 2022; Солта на забравата, стихосбирка, 2023.
Награди:
– Награда Julije Benešić за литературна критика, за книгата Muza izvan geta (Муза извън гетото) – най-добро произведение на литературната критика в Хърватия 2010;
– Награда Kiklop за най-добра стихосбирка в Хърватия, 2011 г., за книгата с поезия Pleši, Modesty, plešin (Танцувай, Скромност, танцувай);
– Награда „Орфей“ от Международния фестивал на поезията „Орфей – Пловдив“ (България), 2020 г.
Участва в много фестивали и литературни резиденции в Европа, Азия и САЩ.
Танцувай, Модести, танцувай
Танцувай, Модести, танцувай,
изминаха годините в розовия лагер
дълги, самотни разходки отвъд покрайнините на града
и хиляди лета, отрупани с книги по леглата.
За плаването вземи само чаша чай
бинокъл и средство, което да изтрие
всеки излишен спомен по пътя.
В сянката на агавето, което расте на кораба
в дългите нощи на открито, се вслушвай
как изчезват звуците на света.
Откри любовта на живота си
и има ли по-голямо щастие от това, когато той се спуска върху теб
по всяко време на деня, без никой да го вижда, с мисълта си!
Превод от хърватски – Димана Митева
Dance, Modesty, Dance!
Dance, Modesty, dance,
the years of the pink concentration camp are behind you
long, lonely walks on the city’s margins
and a thousand summers of books strewn across beds.
Take only a teacup to your sailboat
binoculars, and the aid that erases
every surfeit memory along the way.
Shadowed by the agave that grows on the boat
through long nights out in the open, listen to
the world’s sounds die away.
You found the love of your life
and is there greater joy, than when in thought he descends
on you at any time of day, and no-one sees him!
Translated by Ana Božičević
PLEŠI, MODESTY, PLEŠI
Pleši, Modesty, pleši,
iza tebe su godine ružičastog logora
duge, osamljene šetnje preko rubova grada
i tisuće ljeta prepunih knjiga po krevetima.
Na jedrenje ponesi samo šalicu čaja
dalekozor i sredstvo koje briše
svako suvišno sjećanje na putu.
U sjenci agave koja raste na brodu
u dugim noćima na otvorenom, osluškuj
kako gube se zvukovi svijeta.
Našla si ljubav svog života
i ima li veće sreće, nego kad spusti se mišlju
na tebe u bilo koje doba dana, a nitko ga ne vidi!
В пристанището на Рийека
И, какво си мислеше? Че морето, само по себе си, е лековито?
Че ще те опияни? Ти не забеляза, че австроунгарските сводове
поглъщат аромата му, и че отдавна вече за изчезнали
звуковете на Параф[1]. Рийечаните разкопчават ризите си, сякаш
искат да изтичат в морето, сякаш нямат къде да се скрият.
Не работят моловете и бутиците, остават само пейките в пристанището.
Изтегни се на една от тях, свали пуловера си, който
все още е пълен със сняг. Представи си, че агавето цъфти, че
тичаш след топката, предлагаш шоколад на старците. Ако успееш,
от Хвар ще падат портокали. Виж, от кораба вече идват
сандъци, пълни със слепи пътници.
Надвечер, на Сушак, докато пееш и четеш, така
прикрито, говори за всичко. Спомени и тялото и любовта
и мъжа на човека с бирата, на смешната художничка,
на дългокосия активист. Какво си мислеше? Нищо не си мислех.
Превод от хърватски – Димана Митева
[1] Параф – пънк-рок група от Рийека от 70-те години
In the Rijeka Harbor
So, what were you thinking? That the sea, by itself, would heal?
That it would bewitch you? You didn’t notice its smell was
devoured by Austro-Hungarian arches, that the sounds of Paraf
were long gone. The locals unbutton their shirts, as though
they want to rush into the sea, as though they’ve no place to hide.
The malls and boutiques are closed, what’s left are the benches in the harbor.
Stretch out on one of them, take off that pullover
still stiff with snow. Imagine the agave blooming, you
running after the ball, offering chocolate to seniors. If you succeed,
it will rain Hvar oranges. See, already crates full of stowaways
arrive on the boats.
In the evening, on Susak, as you sing and read,
say everything on the sly. Mention the body and the man
to the guy with the beer, the funny lady artist, the long-haired
activist. What were you thinking? I wasn’t thinking a thing.
Translated by Ana Božičević
U RIJEČKOJ LUCI
I, što si mislila? Da je more, samo po sebi, ljekovito?
Da će te omamiti? Nisi primijetila da njegov miris
gutaju austrougarski svodovi i da su već odavno nestali
zvukovi Parafa. Riječani raskopčavaju košulje, kao da
žele potrčati u more, kao da se nemaju gdje sakriti.
Ne rade mallovi ni butici, ostaju samo klupe u luci.
Rastegni se na jednoj od njih, skini džemper koji je
još prepun snijega. Zamisli da sad agava cvjeta, da
trčiš za loptom, nudiš starce čokoladom. Ako uspiješ,
padat će naranče s Hvara. Vidi, s broda već dolaze
sanduci puni slijepih putnika.
Navečer, na Sušaku, dok budeš pjevala i čitala, onako
prikriveno, pričaj o svemu. Spomeni i tijelo i ljubav
i muškarca čovjeku s pivom, smiješnoj umjetnici,
dugokosom aktivistu. Što si mislila? Nisam ništa mislila.
Корабът на лудите
В полумрака преминават сенки по платното, докато много удобни
седалки остават непокътнати и празни. Никой не иска да гледа филм
за мълчанието и холокоста, за болни хора, които плават с лодка, рисуват цветчета по бели листи и, изоставени, си разказват едни на други за още един ден в лагера.
А градовете? Те са сандъци, пълни с олово. На държавите не трябва да се говори галено, те са отмъстили за земите си и са оставили тротоарите за обърканите момчета и болни.
Мълчешком, след прожекцията на филма, вървя из града, който се превръща в кораб на лудите и изчезва в реката.
Превод от хърватски – Димана Митева
Ship of Fools
In a twilight shadows slip down the screen, while the many cozy
seats stay empty and untouched. No one wants to see the film
on silence and holocaust, on sick people floating on
a ship, painting blooms into blank pages and, abandoned, telling
one another of another day in the camps.
And the cities? They’re trunks full of lead. States don’t need
coddling, they’ve avenged their lands and left the sidewalks to
addled boys and patients.
Silent, after the projection, in confusion I walk the city
that turns into a ship of fools and vanishes in the river.
Translated by Ana Božičević
BROD LUĐAKA
U polumraku prolaze sjene na platnu dok mnoga udobna
sjedala ostaju netaknuta i prazna. Nitko ne želi gledati film
o šutnji i holokaustu,o bolesnim ljudima koji plutaju na
lađi, slikaju cvjetiće po bijelim papirima i ostavljeni, jedni
drugima pričaju o još jednom danu u logoru.
A gradovi? Oni su sanduci puni olova. Državama ne treba
tepati, one su osvetile svoje zemlje i ostavile pločnike za
zbunjene dječake i bolesnike.
Šutke, nakon projekcije, smetena, hodam gradom
koji se pretvara u brod luđaka i nestaje u rijeci.
Бавна душа
Литературата е само призрак и утеха за бавните души, които
са забравили да тичат бързо и да си намерят личен банкер.
Почти се стреснах, когато ти се съблече. За мен книгата
за холокоста беше по-близка от тялото на гол мъж.
Би трябвало да живея на остров, където работният ден се различава
от почивния само по трите колелета повече на улицата.
Превод – Димана Митева
Thе Slow Soul
Literature is just a ghost and balm for the slow souls who
forgot to run fast to find a personal banker.
I was almost frightened when you undressed. To me the book
on holocaust is closer than a naked man’s body.
I should live on an island, where one tells a workday
from weekend just by three more bikes in the street.
Translated by Ana Božičević
SPORA DUŠA
Književnost je tek utvara i utjeha za spore duše koje
zaboravile su brzo trčati i nabaviti osobnog bankara.
Skoro sam se prepala kad si se skinuo. Meni je knjiga
o holokaustu bliža od tijela golog muškarca.
Trebala bih živjeti na otoku, gdje radni dan se razlikuje
od neradnog samo po tri bicikla više na ulici.
