Иванка Радманович е сръбска поетеса и преводачка. Завършва Модния технологичен институт в Ню Йорк (САЩ), където работи и като директор по дизайн.
През 2013 г. се връща в Сърбия и оттогава пише и превежда от английски. Организира и участва в множество литературни събития и поетически четения.
Автор е на три стихосбирки: „Къде е моят дом“ (2016), „Небесна клетка“ (2014) и „АМАРАНТ, или за вечната любов“ (2013).
За книгата си „Небесна клетка“ получава престижната сръбска награда „Милан Ракич“ (2015).
Иванка Радманович е член на Асоциацията на писателите на Сърбия, Асоциацията на писателите на Войводина, Асоциацията на писателите на Черна гора, Асоциацията на научните и технически преводачи на Сърбия и Асоциацията на преводачите и писателите на Панчево.
Ще мине
Не мога да пея, когато не виждам лицето ти.
Мрачните небеса и сноповете падащи звезди
отдавна са се събрали, удавени в черни океани.
Пясъкът е престанал да приема съобщения. Не пази следи.
Губят се дори стъпките на скорошните минувачи.
Гъстата растителност зад мен не помръдва,
тихо е от безветрие.
Птиците отдавна се предадоха.
Водата не шепне, вълните не плискат брега.
Луната се е залутала в отчаяние.
Всичко е спряло.
В това мрачно небитие
се опитвам да произнеса дума.
Да си припомня твоето гърло. Твоите пръсти. Твоите зеници.
Жив заровен в лепкавата жега, седя и чакам помръдване, знак, мигване.
Далеч от тук ухае сандаловото дърво.
Превод – Елка Димитрова
Passing
I can’t sing if I can’t see your face.
Raven skies, beams of shooting stars
Have long been drowned together in black oceans.
The sand has stopped receiving messages.
There’ve been no footprints.
Not even the feet of recent passers-by leave any traces.
The dense foliage behind me is motionless,
Silent since the wind has disappeared.
Birds surrendered long ago.
Water hasn’t whispered, waves haven’t washed over the coast.
The moon has wandered off in despair.
Everything’s halted.
In this dark void I try to evoke a word,
To recall your neck. Your fingers. Your pupils.
Interred in the sticky heat, I sit and wait for a movement, a sign, a pulse.
Far from here lingers the scent of a sandalwood tree.
Translated by James Sutherland- Smith
Заминуће
Ја не могу да певам кад да не видим твоје лице.
Мрачна неба и снопови звезда падалица
Одавно су заједно утопљени у црним океанима.
Песак је престао да прима поруке. Не постоје трагови.
Не остављају их ни стопала скорашњих пролазника.
Густо растиње иза мојих леђа не покреће се,
Немо од нестанка ветра.
Птице су се одавно предале.
Воде не жуборе, таласи не умивају обалу.
Месец, у очају одлутао.
Све је застало.
У том мрачном непостојању покушавам да дозовем реч.
Да се сетим твога грла. Твојих прстију. Твоје зенице.
Живозакопан у лепљивој врућини седим и чекам покрет, знак, трептај.
Далеко одавде мирише дрво сандалов
Разпиляно съзнание
Те лежат в съвършена прегръдка,
слети в блаженство,
поглъщайки топлина един от друг,
обвити от кристален бриз,
от пулсиращите викове на чайките,
загърнати от светещия трепет на гората,
съединени върху боровите иглички, през които
бързо пролазват мравки и всякакви буболечки,
уверени в своето подземно съществуване.
Всичко около тях живее, запътено нейде, в осъзнато движение:
далечният шум на вълните, опияняващият мирис на иглолистните,
виещият се танц на позлатените клонки,
внезапният смях на играещите деца,
стрелкането на неспокойните лястовици,
развяващата се дантела на облаците, разпилени в синьото небе.
Във възторжено съзнание за безсмислието
затворените му очи потрепват от време на време,
косата й се извива в нова къдрица.
Светът за миг е взаимен, истински.
На далечен безкрай мирише сандаловото дърво.
Превод – Елка Димитрова
Exploded Awareness
They lie in a perfect embrace,
United in bliss,
Absorbing heat from each other,
Surrounded by a crystal breeze,
The pulsing shrieks of seagulls,
Arched over by the forest’s glittering shudder,
United on pine needles through which
Ants and various beetles hurry past,
Sure of their existence in the underworld.
All around them is life-giving, sensual,
In a self-conscious movement:
Distant wave noise, the heady scent of conifers,
The plied dance of the gilded branches,
The occasional laugh of lively children,
The squealing of delighted swallows,
Rocky lace clouds strewn across the blue of the sky.
In a rapture of knowledge of absurdity
His closed eyes tremble from time to time,
Her hair shimmers with a new curl.
The world for a moment is mutual, real.
The sandalwood tree smells of a distant infinity.
Translated by James Sutherland- Smith
Распрснута свест
Они леже у савршеном загрљају,
Сједињени блаженством,
Упијајући топлоту једно од другог,
Обавијени кристалним поветарцем,
Пулсирајућим крицима галебова,
Наткриљени обасјаним дрхтајем шуме,
Здружени на боровим иглицама кроз које
Журно пролазе мрави и разноразне бубице,
Сигурне у своје постојање у под-свету.
Све је око њих животно, путено, у самосвесном покрету:
Далеки шум таласа, опијајући мирис четинара,
Изувијани плес позлаћених грана,
Повремени смех разигране деце,
Кликтај раздраганих ластавица,
Лелујава чипка облака посутих по плавилу неба.
У заносном сазнању бесмисла
Његове затворене очи задрхте повремено,
Њена коса затрепери новом коврџом.
Свет за тренутак међусобан, стваран.
Далеким бескрајем мирише дрво сандалово.
Неизпети песни, недопети оди
Тишината все повече остарява.
Немощ, безмълвие, тление
вездесъщо.
Чудя се – слух ли изгубих?
Струва ми се: от цяла вечност плавам
по мрачното дъно на замръзнал океан,
в безброй
неказани думи, недоразказани истории.
Тишината все повече остарява.
Опасни парчета стъкло пред вратата,
които зловещо, беззвучно хрущят.
Тишина, по-стара от безкрая,
оголели дървета, потънали клони, блатни водорасли.
В студените води на черното тресавище –
ни дума, ни въпрос, ни отговор.
Тишината все повече остарява.
Уморена от изгасени прозорци,
вкаменени улици, несъществуващи души.
Дали някога съм можела да чувам?
Неподвижност.
Беззвучност.
Немилост.
Космична.
Превод – Елка Димитрова
Unsung Poems, Unsung Odes
The silence gets older.
Powerlessness, impudence, muck
Ubiquitous.
I think – have I lost my hearing?
It seems: I’ve floated since time out of mind
At the dark bottom of the frozen ocean,
In the remoteness of
Unspoken words, incomplete stories.
The silence gets older.
Dangerously sharper
Fragments of scattered glass outside the door
Which ominously, silently pounds.
Silence older than infinity,
Bare trees, sunken branches, muddy algae.
In the cold waters of black swamps
No words, no questions, no answers.
Silence that grows older, tired by darkened windows
Petrified streets, non-existent souls.
Have I ever had the power to hear?
Stillness.
Deafness.
Condemnation.
Universal.
Translated by James Sutherland- Smith
Неиспеване песме, неотпеване оде
Тишина бива све старија.
Немост, безречје, муклина
Свеприсутна.
Помишљам – изгубих ли слух?
Чини се: плутам од вајкада
На мрачном дну смрзнутог океана,
У бескрају
Неизговорених речи, недоречених прича.
Тишина бива све старија.
Окрутно оштрија од
Крхотина расутог стакла испред врата
Која злодухно, безгласно лупкају.
Тишина, старија од бесконачја,
Оголелог дрвећа, потонулих грана, блатњавих алги.
У хладним водама црног рита
Нит’ речи, нит’питања, нит’ одговора.
Тишина све старија,
Уморна од угашених прозора,
Скамењених улица, непостојећих душа.
Имах ли икад моћ да чујем?
Мук.
Нечуј.
Немилост.
Космичка.
