Йозджан Юнлю е роден през 1968 г. в гр. Орду (Турция). Завършил е морско училище, а после Бизнес мениджмънт, след което следва и музика.
Години наред работи като журналист. Още през детските си години започва да пише поезия. Юнлю се изявява и като есеист, белетрист, съставител на антологии и редактор в различни турски издателства. Читателите го познават и като колумнист в няколко национални вестника и водещ отговорен редактор на страниците за култура и изкуство. И днес в качеството на отговорен редактор продължава да ръководи телевизионни и радио предавания, ангажирани с изкуство и литературни програми.
Първата му поетична книга Преди мен (Benden Önce) е издадена през 1987 г. Следват десет стихосбирки, шест книги с есета и литературни изследвания, един роман.
В поезията на Йозджан Юнлю тъгата и любовта се очертават като преобладаващи теми. С житейските си преживявания от детството и насетне особено подчертана в стиховете му се оказва темата за „бащата“ и началото. С различни стихотворни похвати, авторът успява да изгради своите поетично амплоа и поетика, обосновани и градящи се на естетическите му вкусове, наследени и развити от модерната турска поезия на 80-те от миналия век.
Йозджан Юнлю определя поезията като „висше звено на изкуството“ и като такава я внася в живота и работата си.
Живее и работи в Истанбул. Преподава Творческо писане и Турска поезия в истанбулския университет „Айдън“. Преведените стихове са от последната му поетична книга.
Слънчоглед
1.
Човек може да се изцери и обичайки
Един слънчоглед със слънчев загар
2.
Изкачвайки билото на черната планина
Може в трън на къпина
Да се влюби човек, и да се учуди
3.
Всичко, което е било отречено,
Примерно тъгата, може да напълни
чекръка в кладенеца на пролетта
4.
Колко бяха идолите у Авраам, Асаф*
Колко идола се срутиха
А Авраам е на крак
5.
После се обърнах
Всички думи – слънчогледи
Пъстри стихове в извивката на езика ми
6
Дъга, преливаща от блян в състояние
Ли е
Мечтата, създадена от думите
7.
Да извезем тази тайна и
Всичко що е по земната повърхност
В тетрадката на розите
В позлатата на книгите
В извечната нежност се завърнахме, честити сме
Превод – Кадрие Джесур
Sunflower
1.
One can also find remedy while loving
The sunburnt sunflower
2.
While passing by on black mountain’s peak
A man may fall in love
With berry’s thorn
3.
Whatever is denied
Sadness for instance
May fill the spring well’s bucket
4.
How many icons were there in İbrahim, Asaf
How many were pulled down
İbrahim still stands
5.
Then I returned
All words are sunflowers
On the curve of my tongue, multicoloured poems
6.
My sieve that turns from dream to halo in rainbow
Are these the ones
That are dreams built by words
7.
Let us embroider this secret
Whatever there is on earth’s surface
we returned happily
To notebook’s roses
To book’s gilding
And to worn out fragility
Translated by Mehmet Ali Çelikel
GÜNEBAKAN
1.
İnsan severken de şifa bulabilir
Güneş yanığı ayçiçeğini
2.
Geçip giderken kara dağın burcunda
Böğürtlen dikenine
Aşık olabilir insan hayretle
3.
İnkâr edilmiş ne varsa
Hüzün mesela
Dolabilir çıkrığına bahar kuyusunun
4.
İçinde kaç put vardı İbrahim’in Asaf
Kaç put devrildi
İbrahim ayakta
5.
Döndüm sonra
Bütün kelimeler günebakan
Rengârenk şiirler dilimin kıvrımında
6.
Hayalden hale dönen bu eleğimsağma
Bunlar mıdır
Sözcüklerden kurulmuş hülya
7.
Bu sırrı nakşedelim
Yer üstünde ne varsa
Defterine güllerin
Kitabın tezhibine
Eskimiş inceliğe döndük ne mutlu
Отразяване
Като слаб стих съм
Всеки негов ред е останал
По пръстите, скрити в джоба му
От разкъсаната ми вена капе вдъхновение
И как
Всеки път повеждам към теб
Стъпките си, чакащи на ъгъла
Решени уж да обходят града
И как все със същата привичност
Попадат те зад сянката ти
Сега чашата,
От която пиеше чай
Е филджан, скрил клетви в себе си
Карта с тайнства
Когато и да надникна
По стените му виждам твоите стъпки
Чайката на вълнолома
край този рибарски залив
Не подвиква „Ела пак“ само към мен
Явно е намерила писмото, скрито в дъха ти
Уловен в рибарските мрежи
Не може така
Рано всяка сутрин
Да хващам греблата
Да загърбя пристана тихо
Сърцето ми в лодката си остана
Тринайсет часа е, пътниците слязоха
Чакам те пред спокойните води
На тихия пристан
Да не би стъпките ти да се оплетат
В любителските въдици
Твоите стъпки, които свят трябва да видят
Превод – Кадрие Джесур
Projection
Each line has remained
On fingertips hidden in the pockets
I am like a cheap poem
Through my torn veins oozes inspiration
Yet
My bringing to you
My awaiting steps everyday at the corner
With the intention of circumambulating the city
Falls behind the shadows
In its usual habits
Now this glass
That you drink tea
And this cup that beholds oats
Are a map of secrets
Whenever I bow down to look
On their walls I see your steps
In the fisherman’s bay
Leaning on the breakwater, a seagull
Does not only call me
To come again
It has found a letter obviously
Trapped in fishing nets
And hidden in your scent
This is not the way
You should get up early
Row the oars
And leave the port
I lost my heart on the boat
It is one pm
All passengers have got off
It is you I am awaiting
In silent waters
Of the cosy port
Don’t let your steps that are yet so see good days
Bite the inexperienced bait
Translated by Mehmet Ali Çelikel
İZ/DÜŞÜM
Her dizesi
Cebine saklı parmaklarında kalmış
Ucuz bir şiir gibiyim
Yırtık damarımdan sızıyor ilham
Oysa
Her gün köşe başında bekleyen
Şehri tavafa niyetli adımlarımı
Alıp sana getirişlerim yok mu
Hep aynı alışkanlıkla
Düşüyor gölgenin arkasına
Şimdi bu bardak
Senin çay içtiğin
Bu fincan içinde yeminler saklayan
Bir sır haritası
Ne zaman eğilip baksam
Duvarında adımların
Bu balıkçı koyunda
Mendireğe yaslanmış martı
Bir daha gel
Diye beni çağırmıyor sadece
Ağlara takılmış
Kokunda saklı bir mektup
Bulmuş besbelli
Böyle olmaz
Sabah erken kalkıp
Küreklere asılman
Usulca ayrılman limandan
Kayıkta hevesim kaldı
Saat on üç
Bütün yolcular indi
Seni bekliyorum
Durgun sularında
Kuytu iskelenin
Acemi oltalara takılmasın
Gün görecek adımların
Сънолом
Виждам числата как преминават през мен
Докато млада циганка събира морни карамфили
Една след друга прескача тя саксиите без пръст
Щастливи, но сякаш пред плач са улиците ти, Истанбул
Свежи като след бели сънища са твоите погледи
Точка, от която открехваш тихи улици
Към пустини, откъдето няма завръщане
Светлите ти стъпки, ръсещи мирис на вълни
Препускат по градските покриви
Казах ти, понякога живеенето е смърт
В постели, поръсени с пепел, в сън – съноломен
Отчаяние на неистово растящи клони е
Оставя мечтите в мрежа от страх
Оставя ги, просто да умрат – умирал съм и то как
Блясъкът в очите ти е покана за дълго пътуване
Свеж като нетърпеливо мушкато, напиращо към прозореца
Искаш да изправиш умореното ми тяло – да полети
Ала не знаеш, че пътищата минават през мен
Не знаеш как тъжните ми крачки лъкатушат по тях
Истанбул, ти си фар на моя бряг
Който пази и осветява съдбата ми
Пуснал въдица в стиха ми, въпреки вълноломите
Превод – Кадрие Джесур
Dreambreaker
I see numbers passing through me
While the young gipsy girl collect the tired carnations
One by one she throws away the soilless pots
Into happy but tearful streets of Istanbul
Your fresh looks after white dreams
From a point they open to quite streets
They are your bright steps
That run to your watery deserts with no return
To the roofs of the city washed by the smell of seawaves
I told you living is dying sometimes
On ash-spread beds in dreambreaking sleeps
Rocking like the helplessness of lengthening branches
But by leaving my dreams to a fearful fishery
I died just like that so many times
The light of your eyes is an invitation to a long journey
Always fresh with the excitement of geraniums running to the windows
You wish to lift my tired body and make it fly
But you neither know the roads that pass through me
Nor my mournful steps meandering on the roads
Istanbul, it is you who await my destiny
You glitter like a lighthouse on my shore
In persistence to the breakwaters that throw hooks to poetry
Translated by Mehmet Ali Çelikel
DÜŞKIRAN
Ben içimden geçtiğini görüyorum sayıların
Yorgun karanfilleri toplarken genç çingene kızı
Birer birer atlıyor topraksız saksıları
Mutlu fakat ağlamaklı sokakların İstanbul
Beyaz düşler sonrası gibi taptaze bakışların
Bir noktadan tenha sokaklarına açılan
Dönülmeyen sulak çöllerine koşan
Aydınlık adımların işte onlar
Dalga kokusu serpen şehrin çatılarına
Ben sana dedim bazen ölümdür yaşamak
Kül serpilmiş yataklarda düşkıran uykularda
Uzayıp giden dalların çaresizliği
Gibi sallanmak ama korkak bir dalyana
Bırakarak düşleri öylece ölmek -çok öldüm
Uzun yol daveti gibi gözlerindeki ışıltı
Cama koşan sardunya heycanıyla taptaze
Kaldırıp yorgun gövdemi uçurmak istiyorsun
Ama içimden geçtiğini bilmiyorsun yolların
Yollarda kıvranan kederli adımlarımı
İstanbul sen benim kaderimi bekleyen
Bir deniz feneri gibi ışıldıyorsun kıyımda
Şiire olta atan dalgakıranlara inat
Колиба на загуби
Първо махни покривалото помежду ни
Съгласен съм да не ме докосват
Цветовете и свидните приказки,
Бавно, полека валящи
И в които бих искал да се зария
За да не огорча дървения трион
Със синкавите орхидеи
На баща ми
Какво се трупаше там всъщност
Гарванов грак
Смъртни мелодии
Блян по баща, утаяващ се в зъбчето на детето
Скоро загубило го
Тъй де, на твоя бряг аз съм
Труженик в тежестта на миналото свършено време
Затова звездите ми са олющени, стар съм
Крачките ми са бавни
За твоите бързи
Погледни ме, когато гледаш в огледалото
По-провинциален ще бъда от видяното
По-тъжен
По-счупена по средата си
Колиба на загуби
Ако знаеше ти –
Твоята красота е смъртта ми.
Превод – Кадрие Джесур
The Cottage of Losing
First lift the cover between us
Let it not find me
The colours I want to hide in
Slowly fall
Those old loyal tales
Let them not get hurt
May father’s wooden saw
The orchids that get touched with blue
What was it that’s hoarded
Those raven songs
Death melodies
The longing for father in the teeth
Of a child who lost his father
Now on your shore
I am a manuel laborer working on past
That’s why my stars are fallen, I am old
My steps are slow
Look at your fast paces
Look at me when you face the mirror
More provincial than it seems
More mournful
Broken in the middle
Is the cottage of losing
Your beauty is my death
If only you knew
Translated by Mehmet Ali Çelikel
KAYBETME KULÜBESİ
Önce aramızdaki örtüyü kaldır
Varsın bulmasın beni
Sığınmak istediğim renkler
Yavaş yavaş yağan
O eski sadık masallar
İncinmesin
Babamın tahta testeresi
Orkideleri maviye çalan
Neydi biriken sahi
O kuzguni şarkılar
Ölüm havaları
Babası ölmüş çocuğun
Dişinde biriken baba özlemi
İşte öyle kıyında
Bir ağır geçmiş zaman işçisiyim ben
O yüzden yıldızlarım dökük yaşlıyım
Adımlarım yavaş
Hızlı adımlarına
Bana bak aynaya baktığında
Gördüğünden daha taşralı
Daha kederli
Daha orta yerinden kırılmış
Kaybetme kulübesi
Bilsen
Senin güzelliğin ölümüm benim
