Кадрие Джесур е родена през 1968 г. в гр. Момчилград, област Кърджали. Завършва предучилищна педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, турска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и магистратура по руска литература в Истанбулския университет. От 1989 г. живее в Истанбул.
Кадрие Джесур пише поезия и активно превежда художествена литература на турски и на български език. Редактор е на двуезичното литературно списание „Небет тепе / Nöbettepe“ (на български и турски).
Името
„Някой пее за имената,
които правят други имена безименни.”
Ерих ФРИД
три пъти го промълвили на ухото ми
веднага щом съм се родила
с него съм щяла да бъда повикана
в Съдния ден, според баба ми;
за да разпозная житието си,
преминало на земята
… три пъти помолих индришето за прошка
когато се наложи да изрежа
стрък от стъбълцето му
жив-живеничък…
The Name
“Someone sings of the names
which make other names nameless.”
Erich Fried
thrice they whispered it in my ear
as soon as I was born –
I was to be called by it
on the Judgment Day, my grandmother said;
so that I recognize my life
passed on this Earth
… thrice I begged the rose geranium for forgiveness
when I had to cut
a shoot from its little stem
live-alive…
Translated by Elka Dimitrova
Коледа, кактуси, мама, татко и аз
1.
твоят град си няма център,
каза мама,
така осъзнах тази липса
така повървяхме тримата
по наша измислена главна
със закарфичени звездички
по бутафорна коледна премяна
изтичаше време, изтичаха мигове –
и нямаше как след това
да бъдем същите
та и ти си нямаш център,
каза мама –
изумена, че все пак вървим по някаква главна,
очарована от кактусите
на един портативен цветарски тезгях-
та те са цъфнали! възкликва тя
не, мамо, не могат! отговорям аз
сякаш истински, упорства тя
не, мамичко, не е така,
закарфичен дунапрен е, цвят е все пак
не, не, няма център този град.
2.
баща ми се връща от работа
и ми подава гумено зайче –
дядо Мраз ги раздавал в завода
какво превъплъщение на каучука
какво мнимо безсмъртие, мамо,
без дори да е заложено в замисъла му,
но асоциацията е явна:
безсмъртие!
баща ми се връща от работа
и ми подава гумено зайче,
прегърнало моркова вярно –
какво превъплъщение на каучука,
какво безсмъртие, Господи –
дядо Мраз да надживее
и моето, и своето
и всички други преименувания!
Christmas, Cacti, Mom, Dad and Me
1.
your town has got no center,
mom said,
that’s how I realized that lack,
so the three of us went down
our imaginary main street
with pinned stars
on the mock Christmas makeover
time passed, moments passed –
and there was no way after that
for us to be the same
come on, you also have no center,
mom said –
amazed that yet we walked along a main street,
her being fascinated by the cacti
on a portable flower stand –
they are blooming! she exclaims
no, mommy, they cannot! – I answer
they look as real, she insists,
no, mom, it’s not like that,
it is a pinned foam, blossom anyway
no, no, there is no center in this town.
2.
Dad’s coming back from work
handing me a rubber bunny –
Father Frost has given them out at the factory
what an incarnation of the cautchouc
what pretended immortality, mother,
without even being embedded in its design,
but the association is so clear:
immortality!
Dad’s coming back from work
handing me a rubber bunny
who’s hugging a carrot truly –
what an incarnation of the cautchouc,
what immortality, oh Lord –
Father Frost having outlived through
both mine and yours,
and all the others’ name changes!
Translated by Elka Dimitrova
Без захар
тя беше черна в своите очи
а той бял –
бял като бучката захар до чая
бял като сняг
на недостъпен връх
и не се отпусна ни за миг
не се стопи
не я обикна
тя посивя
в безснежните зими
с чая без захар в ръката си –
черен, горчив…
Without Sugar
she was black, in her eyes
and he was white –
white as a sugar cube next to the cup of tea
white as snow
on an unreachable peak
and he would not relax, not for a single moment
won’t melt
won’t fall in love with her
she turned gray
during the snowless winters
holding the cup of tea in her hand, without sugar –
black, bitter…
Translated by Elka Dimitrova
Отлив
като камък
стоял дълго на слънце
издиша топлина
и охладнява тя
и… не го сънува вече.
сънува само, че го търси,
душейки
като куче.
Low Tide
like a stone
that has stood for long in the sun
she breathes out warmth
and cools down
and… doesn’t dream of him anymore.
she only dreams how she’s looking for him
sniffing around
like a dog.
Translated by Elka Dimitrova
Стая
ти никога не си бил в тази стая
но тя те познава
и видя
как те изстъргах от стените си
и как изведнъж
оглушах
как онемях
как погрознях
и
как тихо и болезнено
се настели над тебе снегът.
A Room
you’ve never entered this room
but it knows you
and it saw
how I scraped you off my walls
and how I suddenly
got deaf
got mute
got ugly
and
how quietly and painfully
the snow laid over you.
Translated by Elka Dimitrova
