Мариане Ларсен е родена през 1951 г. в Калундборг.
Дебютира през 1970 г. със сборника с проза и поезия Концентрации, Borgens forlag. Публикува редица стихосбирки, романи и книги за деца, пише и драматургия.
Издава книги в САЩ, Англия, Турция, Босна и Швеция, а също така публикува поезия в много чуждестранни списания.
Последни стихосбирки:
Събития в стресирана меланхолия, 2015 г.
И времето в диво състояние срещу кожата ми, 2016 г.
Главозамайване, 2018 г.
Утрото, в която се случи да не съм насекомо през септември, 2021 г.
по скалата от морския поглед до представите за въздишка на облекчение, 2024 г.
МРЕЖАТА
Виждам ги, сякаш е било вчера.
Капките роса, които се появиха в гората от паяжини.
Една от тях беше по-прозрачна от останалите.
При най-лекия ми дъх всички потрепваха в мрежите си,
в които ми се случи да попадна.
Сутринта, в която се случи да не съм насекомо през септември.
Превод – Антон Баев
NETWORKING
I can see them like it was yesterday.
The dewdrops that tightroped in the forest of cobwebs.
One of them was more translucent than the others.
At my slightest breath they all swayed in each their network
which I happened to avoid getting caught in.
The morning I happened not to be an insect in September.
NETWORKING
Ser dem for mig som var det i går.
Dugdråberne der optrådte på line i skoven af spindelvæv.
En af dem var mere gennemsigtig end de andre.
Ved mit mindste pust svajede de alle i hver deres netværk,
jeg tilfældigvis selv undgik at blive fanget i.
Den morgen jeg tilfældigvis ikke var et insekt i september.
БЕЗ РАБОТНО ВРЕМЕ
Диви къщи от слама и стъкло
хвърлящи сенки
в следобедното слънце
по улицата.
Сенки от същата
сила на коприната
като сянката на всеки
минаващ покрай тях.
Превод – Антон Баев
NO CLOSING HOURS
Wild houses of straw and glass
cast shadows down
into the afternoon sun
on the street.
Shadows made of the same
expandable silkpower
as the shadows of anyone
who passes by.
UDEN LUKKETID
Vilde huse af strå og glas
kaster skygger
ned i eftermiddagssolen
på gaden.
Skygger af samme
udvidende silkekraft
som skyggerne af enhver
der går forbi.
С ТЯЛОТО ОТВЪН
Лежа и гледам в клепачите си.
Там, и там, и там са всички сини цветове от тяхното начало.
Къде отиват?
Те се блъскат в земята на водните органи, която заобикаля от всички страни моите
играчки-съзнания за света, в който няма вдлъбнатини.
Превод – Антон Баев
WITH MY BODY ON THE OUTSIDE
Outstretched, staring into my eyelids.
There, and there, and there are all blue colours from each their own beginning.
Where are they going?
They clang across the land of water organs surrounding completely my toy thoughts of no things on earth with dents in them.
MED KROPPEN UDENPÅ
Ligger og stirrer ind i mine øjenlåg.
Dér og dér og dér er alle blå farver fra hver deres begyndelse af.
Hvor skal de hen?
De smælder hen over vandorglernes land der til alle sider omgiver
mine legetøjs-bevidstheder om ingen verdens ting med buler i.
