Peter Kraevski is the author of nine books – satirical poems, poetry and prose. He has been given lots of prizes in National literary and media contests. He is Doctor Honoris Causa of the ‘Plovdiv Universty’ newspaper. He has been author and host of radio and TV programmes. Some of his poems and prose texts have been included in a number of anthologies for poetry and satire. For the time being he teaches English language, English and American Literature in the English Language High School ‘Plovdiv’. He hosts his author’s radio show ‘Alter ego’ on Radio Plovdiv which is a branch or the Bulgarian National Radio.
Към теб
Всеки ден,
крачка по крачка,
по ръба на сърцето ти,
което реже като бръснач.
Питаш ме:
„Какво става с теб?“
„Нищо особено“, казвам
и продължавам да си кървя.
Towards You
Every day
step by step
along the edge of your heart
which cuts like a razor.
You ask me:
‘What’s wrong with you?’
‘Nothing special’, I say
and keep on bleeding.
Еnglish version – author
Среща на випуска
Събираме се, за да проверим
кой как се е справил с времето.
От очната ставка се изяснява,
че времето се е разправило с нас.
Следват танци,
въпреки масовата репресия
и тостове
за удължаване на присъдата…
А от време на време откриваме,
че някои са разстреляни поединично.
A Class Reunion
We gather to check
how each of us has dealt with time.
The identification parade makes it clear
that time has dealt with us.
Dances follow
despite the mass repression
and toasts
for the prolongation of the verdict.
Meanwhile we sporadically find out
that some of us have been shot one by one.
Еnglish version – author
Поето повикване
Лутам се
между белия и свободния стих –
от дума на дума
и от кръстовище на кръстовище
като линейка,
която разнася пациент
между препълнени болници.
Често пускам сирените,
газя червените светофари
и се надявам,
че поезията в салона отзад
все още е жива.
Call Taking
I rove
between blank verse and vers libre –
from word to word
and from junction to junction
like an ambulance
carrying a patient
to overcrowded hospitals.
I often switch on the siren,
trample the red traffic lights
and hope
the poetry in the saloon behind
is still alive.
Еnglish version – author
Кланица
Трудно различаваш
скрибуцането на конвейра
от ужасеното писукане вътре.
А и защо ти трябва?
Камиони влизат и излизат.
Под ведрия прозорец
на администрацията –
следи от кървав плисък.
Като свастика върху фасадата.
Slaughterhouse
It is difficult to discern
the screeching of the conveyor
from the horrified squeaking inside.
And why should you do it?
Lorries come in and out.
Under the sunlit window
of the administration –
remains of a bloody splash.
Like a swastika on the facade.
Еnglish version – author