Серкан Тюрк (роден на 11 февруари 1977 г., Трабзон, Турция) е турски поет и писател. Завършва Факултета по бизнес администрация в Технически университет „Карадениз“ в гр.Трабзон. Работи като продуцент, водещ и програмен мениджър в различни радио и телевизионни канали. Негови книги с поезия и разкази са преведени на немски, български, персийски, нидерландски и английски език. В продължение на две години е сътрудник на немското списание Freitext, в Берлин.
Първата му белетристична книга Uzak Yaz/ Далечно лято е издадена през 2006 г. Не след дълго последвана от Rüzgârlı Camlar/ Вятърни стъкла (2008), Tanrı’nın Yalnız Kırları/Самотните божии полета (2012), Bak Önümüzde Yeni Bir Mevsim/Нов сезон е пред нас (2014) и Uyurgezer Bir Gölge/ Лунатична сянка (2018). Първата му поетична книга е публикувана през 2009 г. Следват още четири. Серкан Тюрк е автор също и на два романа и едно автобиографична монография за родния си град (Güneşli Bayır/Слънчевия хълм). Поетът е редактор е в различни литературни периодични издания и издателства.
Живее в родния си Трабзон, където води семинарни занятия по Творческо писане, радио и телевизионни програми в местни и национални медии и в личния си канал по youtube.
Песента на пътя на връщане
Сънувах наполовина изгнила ябълка
докосната от ръката на яростна смърт
и затишие, спотаено в зелената трева
ако бях птица или чифт криле
пролетяното от мен би било празнота
самотно дърво, което само за полетата си мисли
растяща сълза, преливаща от окото
може би е цяр това, което дъждът раздава
и от векове снове помежду ни
хладен повей, слизащ от облака в пръстта
гали всичко по лицата
сърцето ми сякаш не знае пътя за връщане
все повече се отдалечава от своето детство
и ако дърветата не пееха онази стара песен
времето щеше на добро да изтълкува съня ми
Превод – Кадрие Джесур
Song of the Journey Back
In my dream, I saw a half-rotten apple,
touched by a ravenous death,
and the desolation nestled in the green grass
If I were a bird or a pair of wings,
into the emptiness I created, I would fly
the lone tree in the plain, thinking of the fields only
and the tear gathered in the eye
perhaps the cure handed out by rain
has been wandering among us for centuries.
the warm wind stretching from cloud to earth
strokes the face of everything.
my heart moves away each day from its childhood,
as if it didn’t know the way back.
if the trees stopped singing that old song now,
still interpret this dream favorably, time would.
Translated by Efe Duyan
dönüş yolunun şarkısı
Yarısı çürümüş bir elma gördüm rüyamda
gözü dönmüş bir ölümün el sürdüğü
ve yeşil otların içine sinen ıssızlığı
bir kuş olsaydım yahut bir çift kanat
uçup gittiğim boşluk olurdu
yalnızca kırları aklından geçiren
ovadaki tek ağaç, gözde biriken yaş
yağmurun dağıttığı şifadır belki
asırlardır aramızda gezinip duran
buluttan toprağa uzanan ılık rüzgâr
okşuyor her şeyin yüzünü
kalbim dönüş yolunu bilmezmiş gibi
uzaklaşıyor her gün çocukluğundan
o eski şarkıyı şimdi söylemese ağaçlar
bu rüyayı da yorardı hayra zaman
птиците на провинцията
Пристигне ли есента, няма как, нахлуват и спомени
с префинен смях, с огорчения и самотност
пътуването, което щеше да ти бъде начало
се заклещи между две дървета
и приключи на една малка автобусна спирка
спътниците ти, които нямаше да видиш повече
изчезнаха завинаги в мрака на нощта
на единия бе дал адреса си
дори на няколко пъти ти писа
какво ли очакваше от тези пликове
нима човек за човека е бил чудо някога
той живееше в град, прочут с ябълките си
а ти в нищета, която никога нямаше да познае
ти си имаше книги за четене
някои с много несправедливи финали
за да стигнеш до къщата, в която светеше,
ето затова и пишеше
дойде ли зимата всички излизат на същата улица
в спомените на тези, които не могат да върнат времето
и разговорите, които са останали скрити в парата на чая
нагорнището си стоеше пред вас все така –
път, вървящ, затъвайки и излизайки от преспите
приятел бе споделил, че е намерил бележката,
която си му оставил преди двайсет години,
няма как да си спомниш какво бе писал
гледаш в себе си, сглобяваш миговете
гледаш се така, както се гледа фотография
Превод – Кадрие Джесур
Birds of the Countryside
In autumn, they come too, the memories,
with subtle smiles, sorrows, loneliness
a journey you’ve chosen to be your beginning
ended at a tiny bus stop,
stuck between two trees
your fellow travelers, whom you’d never see again,
vanished into night’s dark
you gave someone your address;
the letters arrived a few times
but what were you expecting in those envelopes?
when is a person ever a miracle to another?
he lived in a city famous for its apples,
you, in the absence he would never know
you had books opened and read,
so much injustice you found in certain endings
you wrote so that reaching the house with the lights on
might be possible
when winter falls, all tread the same street,
in memories of those who can’t turn time’s tide
then the words you hid in the steam of tea
in front of you, the same slope stands,
a snow-bound road, sinking step by step
a friend told you this, didn’t he?
that he found a note from twenty years ago
now it’s impossible to remember what it said
creating moments out of pensiveness,
you look into yourself as if at a photograph
Translated by Efe Duyan
taşranın kuşları
Güz gelince anılar bırakmaz onlar da gelirler
incelikli gülüşler, kırgınlıklar, yalnızlıklarla
başlangıcım olsun dediğin bir yolculuk
iki ağacın arasına sıkışmış
küçücük bir otobüs durağında bitmişti
bir daha göremeyeceğin yol arkadaşların
gitmişti gecenin karasında kaybolup
birine adresini vermiştin
mektubu gelmişti birkaç defa,
ne bekliyordun ki bu zarflarda
insan insana ne zaman mucize olur
o elmalarıyla meşhur bir şehirde yaşıyordu
sen hiçbir zaman bilemeyeceği yoksunluğu
açıp okuduğun kitapların vardı
ne çok haksızlık buluyordun kimi sonda
ışığın yandığı o eve varmak
mümkün olsun diye yazıyordun
kış gelince herkes aynı sokağa çıkıyor
zamanı geriye döndüremeyenlerin anılarında
sonra çayın buğusuna sakladığınız konuşmalar
duruyordu önünüzde hep aynı yokuş
karlara bata çıka yürünen bir yol
bir arkadaşın söylemişti bunu sana değil mi
yazdığın notu yirmi sene sonra bulduğunu
ne yazdığını şimdi hatırlaman mümkün değil
dalgınlıklardan anlar yaratarak
bir fotoğrafa bakar gibi bakıyorsun içine
тоналност нева
Майка ти, преди да ти избере име
изсуши розите, окачени на стената
с радост те отгледа в себе си така
както се отглеждат юли, август и летни следобеди
единственото й желание беше да има
една тоналност на земята
през колко градове минахме заедно,
израствайки с по година от континент в континент
научихме как се живее в места без реки
как се изкачват върхове, как се утешава човек на сянка
научихме тъгата на чакащите есента
като весел панаир описахме в стиховете си света
просто толкова красиво би могло да бъде едно море
така усетихме доволството на дъжда, слял се с него
вярването обема в себе си всички времена,
колебанията на търсещите изхода
срещнахме растения, пиещи кръв
жълти треви, достигнали облаците
всички останки от пожарище
книги на еко-критическа тема
припомнихме си забравени езици
шотландски котки от застрашен вид
гледахме в същия документален филм
с баща ти, преди да ти избере име,
бяхме вървели с часове из един остров
с маслинови дървета, които си бяха там от сто години
между каменни къщи, чието ухание е забравено вече
минахме през един незнаен гроб
с изгаснали свещи до надгробната плоча
сякаш намерили рая изгубен
в уютната гръд на пръстта си спяха
хората, чиято съдба е история
а може би всяка смърт е изгнание, само
светлината, извираща от сърцата ни
е дете, което ще препуска в цитрусовите градини
и ще напълни лятото със сънните си ръце
нева, прошепнах сам на себе си
нима животът не е, казах си, тази празнота
Превод – Кадрие Джесур
Neva
Before deciding on your name,
your mother dried roses she hung on the wall
within her, she joyfully nurtured you
like July, August, or summer afternoons
her only wish was for a musical maqam in this world
how many cities did we pass together,
aging from one continent to another?
we learned how to live in places without rivers,
climbing hills, finding solace in shadows,
carried in our verses
the sorrows of those who awaited autumn,
and the world like a fairground
a sea could be this beautiful at most
we heard the joy of reunion from the rain
to believe encompasses all times,
the decisions, and those searching for escape
we saw thorned plants drinking blood
yellow grass close to the clouds
remnants left from a fire’s wreckage
books written on ecocriticism
we reminded each other of forgotten tongues
watched a documentary on endangered
Scottish wildcats
before choosing your name
I walked for hours on an island with your father
olive trees had stood in the same place for a century
we passed through forgotten scent of stone houses
and a foreign grave
its headstones lined with extinguished candles
people slept in the earth’s peaceful embrace
as if they had found the paradise they longed for
their fate, their destiny—written in history
perhaps every death is an exile
the light flowing within our hearts
the only child running through orange groves
the one whose drowsy hands will fill the page with words
Neva, I whispered
Is it life, I wondered, this emptiness?
Translated by Efe Duyan
Neva
Adını koymaya karar vermeden önce
duvara astığı gülleri kuruttu annen
temmuzu, ağustosu yaz ikindilerini
büyütür gibi büyüttü içinde seni neşeyle
dileği yalnızca bir makamdı yeryüzünde
kaç kenti geçtik birlikte,
bir kıtadan diğerine yaş alarak
nehirsiz yerlerde nasıl yaşanır öğrendik
tepelere çıkmayı, gölgelerde avunmayı
güzü bekleyenlerin kederlerini
panayır yeriymiş gibi dünyayı
taşıdık mısralarımıza
bir deniz bu kadar güzel olabilir
duyduk kavuşmanın hazzını yağmurdan
inanmak bütün zamanları içine alır
kararsızlıkları ve çıkışı arayanları
kan içen dikenli bitkiler gördük
bulutlara yakın sarı otları
yangın yerinden kalmış kalıntıları
ekoeleştiri üzerine yazılmış kitapları
unutulan dilleri hatırlattık birbirimize
soyları tükenme riski olan
iskoç kedilerini izledik o belgeselde
adını koymaya karar vermeden önce
babanla saatlerce bir ada’da yürüdük
yüz yıldır aynı yerde duruyordu zeytin ağaçları
kokusu unutulan taş evlerin arasından
yabancı bir mezarın içinden geçtik
sönmüş mumlar vardı başlıklarında
aranılan cenneti bulmuş gibi
toprağın huzurlu koynunda uyuyordu
kaderi yazgısı tarih olan insanlar
belki de sürgündü her ölüm
kalplerimizin içinde akan ışık
turunç bahçelerine koşan tek çocuk
uykulu elleriyle yazı dolduracak olan
neva, diye söylendim fısıltıyla
hayat mı dedim yoksa bu boşluk
джудже с дълъг дух
Как бързо остаряваш, тяло
наведа се, изправя се и сезонът е минал
над главата ми – волни птици в ширнала се синева
на дърво прилича човекът, сухите клони са отминалите дни
лази, стволе, полазвай – любовта е преход от свят в свят
а бялото по косите е петно назаем
животът ми даде думите, които бе сдъвкал в устата си
шептях ги в уши, които избирах
плътта на човека е тленна, на ръст – джудже с дълъг дух е
войната си е изобретяването на колелото
пушката е сетнешна работа
насилие е да се очаква толкова много от едно сърце
уморен брат са вечерите за човека
наполовина мрак, наполовина небе
Превод – Кадрие Джесур
A Long-spirited Dwarf
How swiftly you age, my body
a season passes with each bend
above, birds freed, endless sky
the tree a human resembles, branches dry, days long gone
crawl, my trunk, crawl—love is a fleeting away
a borrowed white on hair’s sway
life gave me words crushed in mouth
I whispered to the ears I found
the skin of man is mortal, height a long-spirited dwarf,
war the wheel’s invention, the rifle a later task,
and tyranny is expecting too much from a heart
evenings are man’s weary sibling,
half in darkness, half sky
Translated by Efe Duyan
uzun ruhlu bir cüce
Nasıl hızla yaşlanıyorsun bedenim
eğilip kalktığımda geçiyor bir mevsim
başımda azad edilmiş kuşlar, uzayıp giden sema
insanın benzediği ağaçtır, kuruyan dallar geçmiş gün
sürün gövdem sürün, aşk bir geçiştir alemlerden alemlere
saçlara düşense ödünç bir beyaz leke
bana ağzında ezdiği kelimeleri verdi hayat
fısıldadım bulduğum kulaklara
teni ölümlü insanın, boyu uzun ruhlu bir cüce
savaş dediğin tekerleğin icadı, sonranın işi tüfek
zulümse ummaktır bir kalpten nicesini
akşamlar yorgun kardeşidir insanın
bir yanıyla karanlık, bir yanıyla gökyüzü
***
Пред очите ти изплува
старият сандък с писмата ти
в хладната стая, аудиокасета с надпис
орисали са те да ме обичаш
все едно отново чуваш оня дрезгав глас от радиото
попил и отнесъл толкова много гласове
от бъбривата му памет изскочиха всички
ти също беше там и ме подсети,
че се чувстваш като риба на сухо в живота
където и да се обърна си спомням нещо за теб
сянката ти, пазеща се от снежната топка, която запращам подире ти
по лицата на хората си спомняш пролетите
и птиците на провинцията замаяни от летене
не допускаше, че светът се върти по този начин
е, завъртя се и дъхът ти остаря
небето е по-далеч сега,
да повървим ли?
Превод – Кадрие Джесур
***
He lived in a city famous for its apples,
you, in the absence he would never know
you had books opened and read,
so much injustice you found in certain endings
you wrote so that reaching the house with the lights on
might be possible
when winter falls, all tread the same street,
in memories of those who can’t turn time’s tide
then the words you hid in the steam of tea
in front of you, the same slope stands,
a snow-bound road, sinking step by step
a friend told you this, didn’t he?
that he found a note from twenty years ago
now it’s impossible to remember what it said
creating moments out of pensiveness,
you look into yourself as if at a photograph
Translated by Efe Duyan
***
Gözünün önünde beliren
mektuplarının durduğunu eski bir sandık
o soğuk odada, bir kaset kapağı
seni bana yazmışlar
radyonun cızırtılı sesini duyar gibi duymuştun
içinde bunca zaman yitip gitmiş şeylerin sesini
konuşkan hafızasında herkes vardı
sen vardın, öyle söylemişti bir defasında
sudan çıkarılan bir balık gibi oldum hayat karşısında
ne zaman çırpınsam bir an yakalıyorum geçmişten
gölgeni, fırlattığım kartopundan kaçmaya çalışan
baharlar hatırlıyorsun insan yüzlerinden
uçmanın sarhoşu olmuş taşranın kuşlarını
dünya böyle dönmez sanırdın
döndü işte, soluğun eskidi
gök bildiğinden uzak şimdi,
yürüyelim mi?
