Шакир Куртулмуш е роден през 1958 г. в гр. Ескишехир. Основно и средно образование завършва в родния си град, след което следва в Катедрата по източни езици на Истанбулския университет.
От 1977 г. до днес работи като редактор, колумнист и журналист в различни вестници, списания и издателски къщи в Истанбул.
Дълго време подготвя страницата Литература и изкуство във вестник Yeni Devir / Ново време.
През 1980 г. издава литературното списание Tin Yazıtları / Духовни епитафии.
Участва в основаването на издателска къща İnsan / Човек.
Публикува поезия от 1978 г. Първата му поетична книга Ah Güzel Bir Gün / О, прекрасен ден излиза през 1985 г.
След това издава още шест стихосбирки и три книги с есета.
Понастоящем поетът е изпълнителен редактор на отдела за преводна литература Çıra Yayın Grubu на Издателска къща Чъра в Истанбул.
ЮНСКО ДЕТСТВО
Юнски деца, превързани с тъга сме
затова превържи лицето ми с жълти теменуги
постави бели цветя, оцелели от пролетния пожар
или направо ела, за да се втурнем заедно
в маратона, назряващ в кръвта ми
да се изплакнем и покаем в хор от топли мигове
да си спомня за детството,
скрило се високо в гнездата на птиците
наши са и
децата
огорчени
че градината
без бащите им
се раззеленява
заради разкаянията в бръчките на челото ти ли се забърза
към спомените, сбрани в очите ми
в кой хълм на самотата ти
дъхът ти секна
много повече от близост е това помежду ни
само цвете без мирис расте в безплодна земя
не знам дали бих могъл да живея в тази градина без теб
защото и аз съм огорчено дете без баща
нека да се изплакнем и покаем в този хор на целувания
някои го наричат обновяване, добре е да си го повтаряме
в мъгливите улици на оголената самота
обидчиво дете на нехаещи калдъръми съм
а синевата, която сълзи
от прашните дувари на Шехзадебашъ
и прелива в Скутари
е морето, с което вътре в себе си вървя
Превод – Кадрие Джесур
JUNE’S CHILDHOOD
June children, we are bandaged with sorrow
So bandage my face with yellow violets
Put white flowers that survived the spring fire
Or come straight to rush together
Into the marathon that’s brewing in my blood
To rinse and repent in a chorus of warm moments
To remember the childhood
Hidden high in the birds’ nests
Ours are also
Children
Who are bitter
That the garden
Without their fathers
Still goes green
Because of the remorse in the wrinkles of your forehead
Did you hurry to the memories gathered in my eyes
In what hill of the loneliness
The breath is gone
Much more than proximity is that between us
Only a flower without smell grows in a barren land
I don’t know if I could live in this garden without you
Because I’m a bitter child without a father as you
Let us weep and repent in this chorus of kisses
Some call it renewal, it’s good to repeat to ourselves
In the misty streets of naked loneliness
I’m a petulant child of unheeding cobbles
And the blueness that tears
From the dusty droves of Shehzadebashi
And overflows into Skutari
Is the sea with which within myself I walk
Translated by Anton Baev
HAZİRAN ÇOCUKLUĞU
Hüzünle sargılı haziran çocuklarıyız
yüzüme sararmış menekşeler sar
bahar yangınından arta kalan ak çiçekler koy
ya da kendin gel yanıma yürüyüşe hazırlandığım
bir koşuyu sürdürmenin savaşıdır kanlanan
sıcak vakitlerin korosunda durulur tevbe ederiz
kuşların yükselttiği yuvaya gizlenir çocukluğumu anımsarım
çocuklar
küsenmiş
bahçede
yeşeren
babasız
çocuklar
bizim
çocuklarımız
alnının oluklarına düşen
pişmanlıklarından mı hareketlisin
gözlerimde biriken anılarıma koşarsın
hangi doruğunda yalnızlığın
yığıldın kaldın
ısınmaktan öte yakınlığımız seninle
toprağın susuzluğunda kokusuz bir çiçek büyür
sensiz yaşanır mı bilmem bu bahçede
ben babasız küsenmiş bir çocuğum
öpüşmeler korosunda durulur tevbe ederiz
yenilenmek der adına tekrarlar dururuz
giysilerinden soyunmuş bir yalnızlığın
pusulmuş sokaklarındayım
düşüncesiz kaldırımların ezgin çocuğuyum
şehzadebaşının tozlu duvarları arasından
sıyrılıp üsküdara taşan bir maviliktir
içimdeki deniz
ЛУНА. СВЕТЛИНА. ИСТАНБУЛ
Луна,
която нощем
със зорницата
плете паяжина в мен.
светлина, която
бразди
по изтерзаното лице
на мрака.
град, който ме възражда
от земетръсните води на морето
за светлината
на всяко ново утро.
Превод – Кадрие Джесур
MOON. LIGHT. ISTANBUL
Night
with the morning star
who sets a web inside me
moon.
darkness
on its pained face
drawing lines
light.
every day
through the seismic waters of the sea
leading me again to the brightness
the city that gave birth to me
istanbul.
Translated by Fatma Kyusseoglu
AY. IŞIK. İSTANBUL
Gece
sabah yıldızıyla
içime ağ kuran
ay.
karanlığın
acılı yüzüne
çizgiler çizen
ışık.
beni her gün
depremli sularında denizin
yeniden aydınlığa
doğuran kent
istanbul.
ГОРЧИВ ДЕН
Да не би да съм бил аз онази
неуловима тайна, която
се издигаше над трамваите
и изчезна в небето в деня,
когато ти си купи един дъх
и го пое дълбоко
гласове на мъртви духове преливаха
в огорчения вечерен вятър
Истанбул ли капеше кротко
по краката ти в Скутари,
докато Яхия Кемал във вечерните кораби
изживяваше своите спомени
излей всичко от себе си в морето
пусни въображението си да лети на воля
да не му стигат фотографските камери
та нали всичко, което сътворяваме
с такава любов
и припознаваме като поезия
е привкусът, който пречи да проумеем,
че в действителност поезията
е един съсипан ден.
Толкова.
Превод – Кадрие Джесур
BROKEN DAY
Was it me
passing through the trams,
an evasive secret lost and blending into the sky
was the voices of dead souls
joining the broken evening breeze,
the day you buy a deep breath,
is istanbul dripping at your feet
softly in Üsküdar
yahya kemal you saw
living his memories on evening ferries
empty your bones into the seas, there’s no sand,
let your imagination be vast,
let it not fit into the photo cameras, let it increase
you know, in reality, it’s something we don’t understand
so much love, the flavour we know as poetry.
a day gone by
that’s all.
Translated by Fatma Kyusseoglu
KIRGIN GÜN
Yoksa ben miydim
tramvaylardan geçerken
kaybolup göğe karışan kaçamak sır
ölmüş ruhların sesleriydi
kırılmış akşam rüzgârına
katılıp, derin bir nefes satın aldığın gün
istanbul ayaklarına mı damlıyor
usul usul üsküdarda
gördüğün yahya kemal
anılarını yaşıyor akşam vapurlarında
iliklerini boşalt denizlere, kum yok
geniş olsun hayal gücün, fotoğraf
kameralarına sığmasın çoğalt
bilirsin, gerçekte anlamadığımız
öylesine aşk ki, bizim
şiir diye bildiğimiz lezzet.
bitik bir gün
hepsi bu.
НА БРЕГА НА ТИШИНАТА
Да можех да огъна клоните на душата си
да накацат птиците
и да чуят цветята
от разтворените небесни градини
като на раздяла
по бреговете на тишината
в раните, които ми отвори
на вратата на слънцето чукат птиците
после кацат по челото ти
потрепват мечтите ми
в сърцето си, надвито от любов
с ръце се държа за небето –
сянката й пада по реките
птиците, избягали
от разтворените небесни градини
летят подир гласа на дъжда
раздяла, доближила смъртта
вятър, наближил топлия климат
зад покривала от облаци е скрит
покоят, който срещата ще роди
всичко от мен избива по лицето ми
аз в лицето съм си
в мълчанието на дъжда
събрало разбитото ми сърце
докато в нарцисовите градини
разцъфнаха още цветя, които
в гръдта на слънцето хранят
врабчета,
облекли ризата на обичта
да можех да огъна клоните на душата си
да накацат птиците
в разцъфналите ми градини
пролет иде, иде пролет
в утрините на тъгата
пролетта първа утолява
жаждата за любов на душата ми
Превод – Кадрие Джесур
ON THE SHORE OF SILENCE
If i bend the branches of my soul
and birds come and land
from the blossoming gardens of the sky
if the birds hear the flowers
like saying goodbye to my insides
on the shores of silence
in the wounds you’ve opened
knocking on the sun’s door
birds fall on your forehead
in a heart defeated by love
dreams begin to tingle
my hands clinging to the sky
its shadows fall into rivers
from the blossoming gardens of the sky
birds fleeing
chase the sound of rain
a separation, heading toward death
an impending separation
a wind approaching
hidden behind clouds
in the warmth of its climate
the tranquillity of reunion
my inside flows to my face
my inside, to my face
in the silence of rain, you gathered
the broken pieces of my heart
in the narcissus gardens
you grew the flowers
all the flowers you gave birth to
on the chest of the sun
dressed in the shirt of love
feed the sparrows
if i bend the branches of my soul
and birds come and land
in my blooming garden
spring is coming, spring
the first summer in the mornings of sorrow
with each new birth
it feeds my soul
endless love
Translated by Fatma Kyusseoglu
SESSİZLİĞİN KIYISINDA
Eğsem dallarını ruhumun
gelip konsa kuşlar
göğün açılmış bahçelerinden
çiçekleri duysa kuşlar
içime veda eder gibi
kıyılarında sessizliğin
açtığın yaralarda
çalar kapısını güneşin
alnına düşer kuşlar
aşka yenik düşmüş bir kalpte
karıncalanır düşler
göğe tutunan ellerim
ırmaklara düşer gölgesi
göğün açılmış bahçelerinden
kaçıp gelen kuşlar
yağmur seslerini kovalar
bir ayrılık, ölüme doğru
yaklaşan bir ayrılık
gittikçe yaklaşan bir rüzgâr
sıcak ikliminde, örtülerin
bulutların ardında gizli
suküneti kavuşmanın
içim akıyor yüzüme
içim yüzüme
yağmur sessizliğinde topladın
kırılan parçalarını, kalbimin
nergis bahçelerinde
büyüttün çiçekleri
doğurduğun tüm çiçekler
güneşin göğüslerinde
aşk gömleğini giymiş
serçeleri besler
eğsem dallarını ruhumun
gelip konsa kuşlar
çiçeklenmiş bahçemde
bahar geliyor bahar
hüznün sabahlarında ilk yaz
her yeni doğumda
aç ruhumu besler
sonsuz aşk
ЩАСТЛИВО И ДОБРО УТРО
Толкова бих искал да ви поздравя с
„Добро утро, щастливо утро!“
ако не бяха трусовете под земята
ако не беше тътенът на машината, пробиваща пръстта
ако го нямаше този грохот на коли по пътищата…
Ако не бях видял момчето с превързаната ръка
с недоспали очи, очакващо майка си
да излезе от руините
ако не бях нащрек по цял ден
с надежда да чуя едничка добра вест от руините
ако не бях чул недоловимия глас от тунела
зов за помощ, гибелен повик
и смуглото девойче изскочило живо сред бетонните отломки…
толкова много бих искал да ви поздравя с
„Добро утро, щастливо утро!“
ако не бях чул отчаянието на спасителя
излязъл пълзешком от тунела
оставил се в ръцете на друг спасител
почти припаднал, в изнемога
със снежен, мокър глас ридаещ
за малкото дете, което
не е успял да изрови живо
толкова много бих искал да ви поздравя с
„Добро утро, щастливо утро!“
но въпреки всичко и все пак
„Добро утро, щастливо утро!“
желая на всички
Превод – Кадрие Джесур
GOOD MORNING TO EVERYONE
I would love so much to say it
if only the movements beneath the earth didn’t hinder,
if only we hadn’t witnessed the sound of the drill shaking the ground,
the vibrations of the vehicles passing by,
this morning,
i would have loved to say
good morning to everyone
chasing good news from the rubble
waiting since last night
with his sleepless eyes
and a trembling voice
if i hadn’t seen the young man with his arm in a bandage
waiting for his mother to come
with his sleepless eyes and trembling voice
the voice that struggled to rise from the tunnel
mixed with the cries for help
if the dark-skinned girl hadn’t suddenly emerged from the rubble,
sincerely
i would have loved to say
good morning,
happy mornings to all of you
crawling out of the tunnel
falling weakly into the arms of a friend,
leaving a tired body behind
if i hadn’t heard the cry
with a wet, snowy voice
of the volunteer rescuer
as he threw himself onto the rubble
crying, hitting the ground
after failing to save a child
as if he were his own son
good morning,
happy mornings to everyone
i would have loved to say that
still,
in spite of everything
good morning to all of you
happy morning everyone
Translated by Fatma Kyusseoglu
HERKESE MUTLU SABAHLAR
Demeyi öyle çok isterdim ki
engel olmasa toprak altındaki hareketler
beton delen aletin yeri titreten sesine
yoldan geçen araçların bastığımız yeri titretmelerine
şahit olmasaydık bu sabah
herkese mutlu sabahlar
demeyi çok isterdim
enkazdan çıkacak iyi bir haberin peşinde
akşamdan bu yana bekleyen
uykusuz gözlerle
titrek sesiyle
annesini gelecek diye bekleyen
kolu sargılı delikanlıyı görmeseydim
uykusuz gözleriyle titrek sesiyle
annesini gelecek diye bekleyen
kolu sargılı delikanlıyı görmeseydim
tünelden yukarıya güçlükle ulaşan sesi
yardım çığlıklarına karışmış
esmer tenli kız birden çıkıvermeseydi enkazın içinden
içtenlikle
herkese günaydın
mutlu sabahlar hepinize demeyi çok isterdim
sürünerek çıkan tünelin içinden
arkadaşın kollarına bitkin bir halde düşen
yorgun bir vücut bırakan
ıslak, karlı bir sesle
gönüllü kurtarıcının duymasaydım çığlığını
sanki kendi evladı gibi
kurtaramadığı çocuğun ardından
kendini molozların üzerine atışını
görmeseydim eğer
toprağa vura vura ağlayışını
hepinize günaydın
mutlu sabahlar herkese
demeyi öyle çok isterdim ki…
yine de
her şeye rağmen
hepinize günaydın
mutlu sabahlar herkese
