Sonja Zubović was born in 1962 in Zagreb. She graduated from the University of Zagreb with a major in Yugoslav Languages and Literatures (1987). She is a member of the Croatian Writers’ Society, the Croatian P.E.N. Center, and the Slavic Academy for Literature and Art in Bulgaria.
Her artistic and professional biography is rich of creative results and cultural projects. She popularizes poetry and has designed and leads the project „Poezija to go“ („Poetry to go“).
Sonja Zubović writes poetry and prose both for adults and for children.
Her works are translated into Esperanto, Slovenian, Bulgarian, Macedonian, and Italian languages.
She is the winner of a number of awards, including the „Silver Flying Feather“ for artistic contribution (the Slavic Academy for Literature and Art, Bulgaria, 2022).
Може да съм можела
Може да съм можела
да помиря световете,
може да съм можела
да докосна небето,
може да съм можела
да направя нещо, а не
само да гледам как
облаците минават
над мен.
Може да съм можела,
а може и да не съм,
все по-често виждам
как нищо
и никъде не съм.
Не ми е все едно,
но главно не съм.
Да се откажа ли и да тръгна
някъде далеч,
някъде, където ме има,
някъде, където сякаш ме няма,
някъде, където не трябва
да помирявам никого,
някъде, където добротата е свята,
някъде, където любовта е
начало и край
на света.
Превод – Елка Димитрова
Maybe I Could Have
Maybe I could have
reconciled worlds,
maybe I could have
touched the sky,
maybe I could have
done something and not
just watched how the clouds above me
passed.
Maybe I could have
and maybe I couldn’t have,
now I more often see
that I’m nothing
and nowhere.
It’s not all the same to me,
but mostly I’m not,
am I giving up and leaving
somewhere far,
somewhere where I’m there,
somewhere where I’m not there,
somewhere where is no need
to reconcile anyone,
somewhere where kindness is holy,
somewhere where love is
the beginning and the end
of the world.
Možda sam mogla
Možda sam mogla
pomiriti svjetove,
možda sam mogla
dotaknuti nebo,
možda sam mogla
učiniti nešto, a ne
samo gledati kako
oblaci iznad mene
prolaze.
Možda sam mogla,
a možda i nisam,
sve češće uviđam
kako ništa
i nigdje nisam.
Nije mi svejedno,
al’ uglavnom nisam,
odustajem li i odlazim
negdje daleko,
negdje gdje me ima,
negdje gdje me kao nema,
negdje gdje ne treba
pomiriti nikoga,
negdje gdje je dobrota sveta,
negdje gdje je ljubav
početak i kraj
svijeta.
Упражнявала съм заминаването
Не бой се, упражнявала съм заминаването.
Стигне ли се до онази граница,
просто тръгвам,
не поглеждам повече назад.
Хич не ме интересуват мостове,
потопени във реки.
Нямам склонност
и към свършените времена.
Женските неща съм ги забравила.
Записите в мемори картата ги трия.
Тренирала съм и изтриване на удари.
Няма как да си представиш
колко яко съм се борила
с мойте рани излекувани
да вървя през този свят изправена
и сама.
Превод – Елка Димитрова
I’ve Practiced Leaving
Don’t you worry, I’ve practiced leaving.
When the limit is reached,
I just go
and never look back.
I’m not interested in bridges
submerged into rivers.
I’m not fond of
past tenses.
I forget all the womanish stuff.
I delete all the records
from the memory card.
I’ve practiced wiping out the punches.
You can’t even imagine
how hard I’ve tried,
with my healed wounds,
to walk in the world upright
and alone.
Translated by Elka Dimitrova
Izvježbala sam odlaske
Ne brini, izvježbala sam odlaske.
Kad se dotakne ta granica
jednostavno samo odem,
nikad se ne osvrćem.
Ne zanimaju me mostovi
potopljeni u rijeci.
Nisam sklona
svršenim vremenima.
Damski sve zaboravim.
Nestanu svi zapisi
u memorijskoj kartici.
Izvježbala sam obrisati udarce.
Ne možeš ni zamisliti
koliko se trudim
zacijeljenih rana
hodati svijetom uspravna
i sama.
Пътят
Ще сляза по реката,
надолу по течението,
към Черното море,
на изток, там където
по-рано срещат слънцето.
На корабната палуба
ще уловя зората
и ще се напия
със светлина
до безсъзнание,
ще светя, светя, светя,
докато тъмнината
не ме превърне в прах,
прахът ми ще се пръсне
нагоре във високото
сред братята, сестрите
от онзи Млечен път.
Превод – Елка Димитрова
The Way
I’ll set off
Down the river
Towards the Black Sea,
Where the East
Greets the Sun much earlier.
Up on deck
I will catch the sunrise,
Soak up its light
Till I collapse
And shine, shine
Before the darkness
Makes me crumble into dust
And scatters me up across the sky
Among my brothers and sisters
On the Milky Way.
Put
Otisnut ću se rijekom
nizvodno prema
Crnom moru,
istočnije ranije
susreću Sunce.
Na palubi broda
uhvatit ću svanuće,
napiti se svjetlosti
do besvijesti
i sjati, sjati
sve dok me tama
ne smrvi u prašinu
i rasprši u visinu
braći i sestrama
na Mliječnu stazu.
