Соня Зубович е родена през 1962 г. в Загреб. Завършва специалност „Югославски езици и литератури“ в Загребския университет (1987). Член е на Дружеството на хърватските писатели, на Хърватския P.E.N. център и на Славянската академия за литература и изкуство в България.
Професионалната й биография включва множество културни проекти с акцент върху популяризирането на поезия. Соня Зубович е създател и ръководител на проекта „Poezija to go“ („Поезия за из път“).
Пише поезия и проза за възрастни и за деца. Нейни творби са преведени на есперанто, словенски, български, македонски и италиански език.
Носител е на няколко литературни награди, сред които и наградата за художествен принос на Славянската академия за литература и изкуство „Сребърно летящо перо“ (България, 2022).
Може да съм можела
Може да съм можела
да помиря световете,
може да съм можела
да докосна небето,
може да съм можела
да направя нещо, а не
само да гледам как
облаците минават
над мен.
Може да съм можела,
а може и да не съм,
все по-често виждам
как нищо
и никъде не съм.
Не ми е все едно,
но главно не съм.
Да се откажа ли и да тръгна
някъде далеч,
някъде, където ме има,
някъде, където сякаш ме няма,
някъде, където не трябва
да помирявам никого,
някъде, където добротата е свята,
някъде, където любовта е
начало и край
на света.
Превод – Елка Димитрова
Maybe I Could Have
Maybe I could have
reconciled worlds,
maybe I could have
touched the sky,
maybe I could have
done something and not
just watched how the clouds above me
passed.
Maybe I could have
and maybe I couldn’t have,
now I more often see
that I’m nothing
and nowhere.
It’s not all the same to me,
but mostly I’m not,
am I giving up and leaving
somewhere far,
somewhere where I’m there,
somewhere where I’m not there,
somewhere where is no need
to reconcile anyone,
somewhere where kindness is holy,
somewhere where love is
the beginning and the end
of the world.
Možda sam mogla
Možda sam mogla
pomiriti svjetove,
možda sam mogla
dotaknuti nebo,
možda sam mogla
učiniti nešto, a ne
samo gledati kako
oblaci iznad mene
prolaze.
Možda sam mogla,
a možda i nisam,
sve češće uviđam
kako ništa
i nigdje nisam.
Nije mi svejedno,
al’ uglavnom nisam,
odustajem li i odlazim
negdje daleko,
negdje gdje me ima,
negdje gdje me kao nema,
negdje gdje ne treba
pomiriti nikoga,
negdje gdje je dobrota sveta,
negdje gdje je ljubav
početak i kraj
svijeta.
Упражнявала съм заминаването
Не бой се, упражнявала съм заминаването.
Стигне ли се до онази граница,
просто тръгвам,
не поглеждам повече назад.
Хич не ме интересуват мостове,
потопени във реки.
Нямам склонност
и към свършените времена.
Женските неща съм ги забравила.
Записите в мемори картата ги трия.
Тренирала съм и изтриване на удари.
Няма как да си представиш
колко яко съм се борила
с мойте рани излекувани
да вървя през този свят изправена
и сама.
Превод – Елка Димитрова
I’ve Practiced Leaving
Don’t you worry, I’ve practiced leaving.
When the limit is reached,
I just go
and never look back.
I’m not interested in bridges
submerged into rivers.
I’m not fond of
past tenses.
I forget all the womanish stuff.
I delete all the records
from the memory card.
I’ve practiced wiping out the punches.
You can’t even imagine
how hard I’ve tried,
with my healed wounds,
to walk in the world upright
and alone.
Translated by Elka Dimitrova
Izvježbala sam odlaske
Ne brini, izvježbala sam odlaske.
Kad se dotakne ta granica
jednostavno samo odem,
nikad se ne osvrćem.
Ne zanimaju me mostovi
potopljeni u rijeci.
Nisam sklona
svršenim vremenima.
Damski sve zaboravim.
Nestanu svi zapisi
u memorijskoj kartici.
Izvježbala sam obrisati udarce.
Ne možeš ni zamisliti
koliko se trudim
zacijeljenih rana
hodati svijetom uspravna
i sama.
Пътят
Ще сляза по реката,
надолу по течението,
към Черното море,
на изток, там където
по-рано срещат слънцето.
На корабната палуба
ще уловя зората
и ще се напия
със светлина
до безсъзнание,
ще светя, светя, светя,
докато тъмнината
не ме превърне в прах,
прахът ми ще се пръсне
нагоре във високото
сред братята, сестрите
от онзи Млечен път.
Превод – Елка Димитрова
The Way
I’ll set off
Down the river
Towards the Black Sea,
Where the East
Greets the Sun much earlier.
Up on deck
I will catch the sunrise,
Soak up its light
Till I collapse
And shine, shine
Before the darkness
Makes me crumble into dust
And scatters me up across the sky
Among my brothers and sisters
On the Milky Way.
Put
Otisnut ću se rijekom
nizvodno prema
Crnom moru,
istočnije ranije
susreću Sunce.
Na palubi broda
uhvatit ću svanuće,
napiti se svjetlosti
do besvijesti
i sjati, sjati
sve dok me tama
ne smrvi u prašinu
i rasprši u visinu
braći i sestrama
na Mliječnu stazu.
Лирата на Орфей и уханието на розите
Стихът оставя незаличима следа върху най-сакралните и най- вълнуващи моменти в човешкия живот от раждането до смъртта. Никой на Земята не се ражда и не се жени без стих, и не тръгва към небесното си жилище без стих. Неизброими са моментите, изграждащи неразривна връзка между стиха и човешката душа, с участието на стиха като жизнена част на съществуването ни от незапомнени времена.
Въпреки това, огромната сила на стиха на Орфей побеждава всякакви обосновки, дори и най-убедителните. Мислите и емоциите, сублимирани в поетична красота, в съдържание и израз винаги са били облечени в булото на митичното. Много поети с готовност ще признаят факта, че стиховете са изпратени отгоре, „чрез канал”, от Светия Дух или с каквото и друго име да назовем този процес.
Лирата на Орфей митично се докосва до „свръхестественото” или „необозримото” и, като че ли докосвайки се до магията, разкрива и ражда нови енергии, когато думите са озвучени от музиката в благородното царство на духа. Тези първи мигове на въздействие и опознаване митовете могат да разкрият в тяхната абстрактна или нереална форма… Но истинската природа на митовете улавя естеството на душата и ни оставя хипнотизирани от същността и красотата на митовете. Как и защо, добре, казано по-просто, „това е Божие дело”.
Може ли Бог да бъде дефиниран? Е, най-доброто определение за Бог, което някога съм чувала, бе дадено от едно дванадесетгодишно момче с аутизъм на име Анте, което каза: „Бог е думите, музиката, направена с любов.”
Изглежда, че това е и митичната власт на лирата на Орфей. Мощта, въплътена в думите и музиката на любовта, която ни събира и повдига духа ни отново и отново.
Поезията има огромно митично и мултифасетно значение и присъствие в културите на нашите народи, или на славянските народи в конкретния случай. Славянските езици са тясно преплетени езиково и културно, или както биха казали нашите български братя и сестри: „Ние добре се разбираме.“ И това не е единствената причина, поради която безценните поетични мостове бяха изградени, за да ни свързват.
Значението на славянските езици, особено на малките, като хърватския език, който запазва своята идентичност в световен мащаб сред всички други големи езици, е от изключителна важност за нас.
Литературата се проявява чрез езика. Поезията, особено, е пазител на величието и красотата на всеки език, и неговите духовни постижения, представляващи крайъгълния камък на личната, индивидуална свобода и свободата на цялата нация, и в този смисъл и на просперитета във всяка сфера на живота.
Славянската литературна и артистична академия обединява по уникален начин поезията и славянските народи. Тази международна организация е основана през 2007 г. във Варна и обединява художници, писатели, музиканти, философи, филмови и театрални режисьори и хуманисти от двадесет и няколко страни. Има над 3000 членуващи в Академията и нейни клонове в други страни. В Хърватия участниците са 25. Председател на Академията е Елка Няголова, уважавана българска поетеса, носителка на най-престижните национални и международни награди. Славянската литературна и артистична академия силно подкрепя преводите на хърватска литература на български и на други славянски езици. От много години Академията поддържа изключително ползотворно и ефективно сътрудничество с Хърватия. Това сътрудничество е невероятно плодотворно, особено в областта на превода, и може да се илюстрира със следните българо-хърватски преводи и публикации: 13 zvijezda na slavenskom pjesničkom nebu, антология с участието на Весна Парун от Хърватия, Antologija suvremene hrvatske poezije, антологиите: Rijeka i njezine obale, Kruh naš svagdanji, D – kao Domovina и Ljubav – sol život”, двуезична хърватско-българска антология Мама и редица други стихосбирки на хърватски поети и поетични цикли на множество славянски езици, включително стихосбирката на Елка Няголова на хърватски„Bijela kuća.
Славянската академия инициира и ексклузивна поредица под името „Словоприношения” за издаване на стихосбирки на своите членове в множество славянски преводи.
Ако поезията имаше аромат, то тя щеше да мирише на рози- цвете, с което България съвсем случайно е известна.
Произходът на думата „славяни” може да се изведе от различни източници. Но очевидно тя има прилика с думата „слово” и по аналогия „словени” („словяни”) биха били онези, които могат да говорят.
Митичната лира на Орфей живее с нас в уханието на розите и отново и отново ни убеждава, че с думите можем да изразим себе си и душата си. А когато са мелодични и изградени от любов, думите ни доближават до Бога.
Превод – Гергана Златкова
The Lyre of Orpheus and the Scent of Roses
Verse leaves an indelible mark on the most sacred and most vulnerable moments in human life from birth to death. No one on Earth is born or gets married without a verse and no one leaves for their heavenly abode without a verse. Countless are the moments forging an inextricable link between the verse and the human soul, featuring verse as a vital part of our lives since time immemorial.
Nevertheless, the great power of the verse of Orpheus defeats any justifications, even the most compelling ones. Thoughts and emotions sublimated into the poetic beauty, substance and expression have always been clad in the veil of the mythical. A lot of poets will readily confess to the fact that verse is sent from above, “through a channel”, by Holy Spirit, or whatever other name this process or state might be known by.
The lyre of Orpheus mythically taps into “the supernatural” or “the unfathomable” and, as if by a touch of magic, unveils and gives birth to new energies when words are voiced in music and the noble realm of the spirit. This first step of gaining impression and cognition might reveal myths in their abstract or unreal form, but the true essence of myths captures the essence of the soul, and leaves us mesmerized by the substance and beauty of myths. How and why, well, to put it simply, “it is a work of God”.
Can God be defined? Well, the best definition of God I have ever heard was given by an autistic, twelve-year-old boy by the name of Ante, who argued: “God is the words, the music, made of love.”
This seems to be the mythical power of the lyre of Orpheus, the power embodied in words and music of love that brings us together and lifts our spirits up over and over again.
Poetry has a multifaceted and great mythical significance and presence in the cultures of our peoples, or Slavic peoples in this particular case. Slavic languages are closely intertwined linguistically and culturally, or as our Bulgarian brothers and sisters would say: “Mi se dobro razbiremo.” And this is not the only reason why the invaluable poetic bridges were built to connect us.
The significance of Slavic languages, particularly the small ones, such as the Croatian language that preserves its identity on a global scale amidst all the other big languages, is of utmost importance to us.
Literature manifests through language. Poetry, notably, is a guardian of the splendour and beauty of every language and its spiritual achievements representing the cornerstone of one’s personal, individual freedom and the freedom of the entire nation, but by the same token, of the prosperity in any walk of life as well. The Slavic Academy of Literature and Arts unites poetry and Slavic peoples in a unique way. This international organization was founded in 2007, with a seat in Varna, and draws together artists, writers, musicians, philosophers, film and theatre directors and humanists from twenty-odd countries. The Academy has over 3,000 members and its branch offices in other countries, including Croatia with twenty-five Academy members. The Academy’s President is Elka Nyagolova, an esteemed Bulgarian poet, and winner of the most prestigious national and international awards. The Slavic Academy of Literature and Arts strongly endorses translation of Croatian literature into Bulgarian and other Slavic languages. For many years now the Academy has cultivated extremely fruitful and effective collaboration with Croatia. This cooperation is incredibly prolific, especially in the field of translation, and can be illustrated by the following Bulgarian-Croatian translations and publications: 13 zvijezda na slavenskom pjesničkom nebu, an anthology featuring Vesna Parun from Croatia, Antologija suvremene hrvatske poezije, anthologies: Rijeka i njezine obale, Kruh naš svagdanji, D – kao Domovina and Ljubav – sol života, a bilingual Croatian-Bulgarian anthology Mama and a number of other collections of poems by Croatian poets and cycles of poems in multiple Slavic languages, including a collection of poems by Elka Nyagolova in Croatian, Bijela kuća.
The Slavic Academy has also initiated an exclusive series under the name of Slovo prinošenja to publish poetry collections of its members in multiple Slavic translations.
If poetry was to have a scent, then it would smell like roses, a flower Bulgaria is coincidentally known for.
The origin of the word “Slav” might be derived from different sources, but it clearly bears a resemblance to the word “slovo”, and by analogy “Slavs” (“Slovjani”) would be those who can speak.
The mythical lyre of Orpheus lives with us in the scent of roses and once and again convinces us that by words we may express ourselves and our soul, but when set to music and made of love words bring us closer to God.
