***
Най-страшното нещо е топлият шал от моята евакуация,
който ми служеше като възглавница на матрака,
хвърлен на пода.
По него останаха мечтите –
сухи, бодливи венци от акация,
тъкан за път.
Кого да питам
кога нощта ще се превърне в зора, избледняваща в паметта,
разсечена от сирени на сиви парчета безсъние?
Затварям очи и шалът мирише на дом.
Мирише толкова хубаво, че от аромата слепоочията посивяват.
Почивайки тихо, си мисля: как ли трофеите, домъкнати от нашите селища
ще миришат на жените на окупаторите ––
планини от шалове на украинки, изплетени за нас или от нас,
нашите обеци, колиета, перли, висулки, брошки камея?
Ще усетят ли горчивия дим на изгорелите домове?
Няма ли шифонен шал да удуши обожаваните им шии?
Лежа и си мисля, а сенките на огъня трептят в мазето,
докато снаряди удрят новите сгради.
Искате ли моя топъл евакуационен шал?
Не ми пука. Оставих всичко там,
защото всяко късче от мен мирише на моята земя.
Миризмата сгъстява кръвта във вените ми,
докато нашествениците ограбват домовете ни,
за да зарадват близките си.
04/03/2022
Превод – Гергана Златкова
***
The scariest thing is the warm scarf of my evacuation,
That served me as a pillow on the mattress,
Thrown on the floor.
Dreams remained on it –
Dry, prickly wreaths of acacia,
Woven for the road.
Who should I ask –
When will the night become dawn, fade into memory,
Cut by sirens into a gray piece of insomnia?
I close my eyes and the scarf smells like home.
It smells so good that just the smell makes the temples turn gray.
Resting quietly, I think: what will the trophies brought from our settlements
Smell like to the women of the occupiers ––
Mountains of scarves of Ukrainian women, knitted for us, or by us,
Our earrings, necklaces, pearls, pendants, cameo brooches?
Do they taste the bitterness of the smoke of burnt homes?
Won’t a chiffon scarf strangle their cherished necks?
I lie thinking, and the shadows of the fire flicker in the basement,
While shells hit the new residences.
Would you like to take my warm evacuation scarf?
I don’t care. I left behind everything that was there,
Because every little thing of mine smells of my land.
The smell curdles the blood in my veins,
While the invaders plunder our homes
To please their loved ones.
04/03/2022
Translated from Ukrainian by Andrew Sheppard
***
Найстрашніша річ — теплий шарфик моєї евакуації,
Що служив мені подушкою на матраці,
кинутому на підлогу.
На ньому сни залишились —
колючі вінки акації,
Сплетені на дорогу.
В кого
Мені запитати — коли ж ніч розвидніється, піде в спомин,
Посічена сиренами на сіре шмаття безсоння?
Бо заплющую очі — і шарф мені пахне домом.
Так пахне — що від самого лише запаху сивіють скроні.
Лежу собі, думаю: чим будуть пахнути їм роками —
Жінкам окупантів — привезені з наших осель трофеї —
Гори шарфиків українок, в’язаних для нас або нами,
Наші сережки, намиста, перла, дукати, камеї?..
Вчують вони гіркоту диму випалених кварталів?
Не душитиме їхні пещені шиї шифоновий шалик?
Лежу, думаю, а тіні вогника мечуться у підвалі,
Поки снаряди влучають в нові квартали.
А хочте — візьміть теплий шарф евакуації моєї?
Мені вже — однаково. Я й так, усе, що було, — лишила.
Бо кожна дрібничка моя пахне моєю землею —
Так мені пахне, що згортається кров у жилах,
Поки зайшлі розчахують наші будинки —
потішити своїх милих.
04/03/2022
***
Откъде съм – не питайте – думата не идва,
пари в гърлото:
не мога да я преглътна
нито да я изкашлям, нито да я изплюя като отрова,
забива се като игла.
Циркулира в мен,
разпространява се през вените с гореща болка.
И затварям очи – и тази дума за мен – е във всичко,
започва от дома ми,
от всичко заровено в неокосената трева,
от магнолиите, чиито цветове са върху празните пейки,
от изгорелите щори,
от камъни и тухли, които вече не са комини.
Сега – без дом, без топъл спомен…
Мили хора, не питайте откъде съм,
не питайте…
По тези улици – нощи от трънени венци.
По тези улици всеки, който се прицели, стреля.
По тези улици танкове разбиват асфалта,
и дворът вече не е двор, е общо гробище.
Не мога да го изрека спокойно, –
Тази дума тръпне при произнасянето си –
аз съм от Буча.
05/20/2022
Превод – Гергана Златкова
***
Where am I from – don’t ask – the word will not come,
It burns in the throat:
I cannot swallow
Neither cough it up, nor spit it out like poison,
It gets stuck, needle-like.
It circulates within me,
It spreads through the veins with hot pain.
And I will close my eyes – and this word to me – is in everything,
Starting from my home
From my surroundings in the unmown grass,
From magnolias, whose blossoms are on empty benches,
From the burnt–out shutters,
From stones, bricks which are no longer chimneys.
Now, no home, no fond memory…
Don’t ask, dear people, where I am from
Don’t ask…
On those streets – nights in wreaths of thorns.
On those streets, everyone who took aim hit.
On those streets, tanks were churning asphalt,
What is not a yard is a mass grave.
I cannot say it calmly, –
That word shudders from pronunciation, –
I am from Bucha.
05/20/2022
Translated from Ukrainian by Andrew Sheppard
***
Звідки я — не питайте — пручається слово,
В горлі коле:
Ні проковтнути,
Ні викашляти, ні сплюнути, як отруту, —
Воно застрягає, голкасте, знову,
По колу ходить в мені, по колу,
Розтікається по жилах гарячим болем.
А замружу очі — й це слово мені — в усьому,
Починаючи з мого дому,
З обійстя мого в невикошених травах,
З магнолій, цвіт яких — на порожніх лавах,
З віконниць випалених, з огрому
Каміння, цегли, котрі — ні комин
Тепер, ні дім, ні ласкавий спомин…
Не питайте, людоньки, звідки я,
Не питайте…
На тих вулицях — ночі в вінках колючих.
На тих вулицях кожен, хто цілився, — влучив.
На тих вулицях танки асфальт місили,
Що не двір — то братська могила.
Я спокійно сказати його не в силах, —
Слово те здригається від озвучень, —
Я — із Бучі.
***
И когато ми кажат, че те няма тук, сякаш си от нищото,
защото си украинец, а Украйна е грешка на световната карта,
и грешката трябва да се поправи, и затова „сме тук и носим оръжия“,
и много други неща, които в крайна сметка трябва да бъдат „освободени“.
И „като цяло – защо говорите против нашите градове?“
„Ще имате газ за една гривна, добре, вероятно за двадесет гривни …“
И по правото на „месията“ или на „по-голямия брат“
колоните влизат в градове, които не искат да бъдат „освобождавани“.
Бронираните машини прииждат – пълзят, тракат,
бараж от крилати ракети.
И „свободата“ се запътва към Ирпин и Буча,
в танкове с надпис „асвабаждати“.
Мариупол стене върху кости и плът,
Николаев, Славянск и Харков изтръпват…
„Ние ви носим мир на автопилот –
приемете подаръка!“
Събирам думи от всички – дума по дума:
ако се измъкнете живи, главите ви, сърцата ви, краката ви
ще станат олово и калай.
Под тежестта им пътищата ви ще се огънат.
Освободеното желязо ще ви яде като краста,
проклятията ще усучат гръбначните ви стълбове и белите ви кости,
ще се намести между очите ви, ще ви гори и нощем,
ще изгаря всичко, направено от вас.
Ще остане с вас.
Вашата стая за мъчения ще ви служи вечно.
В очните кухини на убития мъж ще виждате
жена с окървавени бедра, дете без ръце…
Ще изтръпвате при звука на най-лекото почукване,
защото когато ни казаха, че не сме тук, сякаш сме от нищото,
защото сме украинци, а Украйна е грешка на световната карта,
милиони от нас се изправиха. И реките кипят.
И земя, и огън, и вятър служат
заедно с всяка дума, изписана с нашите букви…
Не можете да го спрете.
08/ 01/ 2022
Превод – Гергана Златкова
***
And when they tell me that you are not there, you seem to be from nowhere,
Because you are Ukrainian, and Ukraine is a mistake on the world map,
And the mistake must be corrected, and that is why ‘we are here, and we have guns’,
And many other things that in extremity must be ‘released’.
And ‘in general – why do you speak against our cities?’
‘There will be gas for a hryvnia, well, maybe twenty hryvnias…’
And on the rights of ‘messiah’, or at least ‘elder brother’,
Columns enter cities that do not want to be ‘liberated’.
Armored vehicles are moving – crawling, rattling,
A barrage of cruise missiles erupts.
And ‘freedom’ is heading to Irpin and Bucha,
In tanks marked ‘асвабаждати’ [liberate].
Mariupol moans on bones and flesh,
Mykolaiv, Slovyansk and Kharkiv shudder…
‘We brought you peace on autopilot –
Accept the gift!’
And here I collect words from everyone – word by word:
If you get out alive, your heads, hearts and legs
Will become lead and tin.
Under the weight from within, your roads will bend.
The iron released will corrode you with scabies,
Curses will twist your spine and white bones,
It will stand between the eyes, burn you at night –
Everything made by you.
And it will stay with you.
Your torture chamber will serve you forever.
You will look into the eye socket of a murdered man,
A woman with bloody thighs, a child without arms…
You will shudder at the slightest knocking sound,
Because when they told us that you are not there, and you are nowhere,
Because you are Ukrainians, and Ukraine is a mistake on the world map,
Millions of us stood up. And the rivers are boiling.
And the earth, fire, and the wind all serve,
Along with every word made up of our letters…
You cannot prevent it.
08.01.2022
Translated from Ukrainian by Andrew Sheppard
***
І коли мені говорять — тебе немає, ти — нізвідки ніби,
Бо ти — українка, а Україна — помилка на мапі світу,
А помилку треба виправити, і тому «ми здєсь, і у нас — калібри»,
І багато чого іншого, чим потрібно украй «звільнити».
І «вообщє — зачєм тєбє язик протів наших градов?»
«Будет газ по грівнє, ну, может, по грівнє двадцать…»
І на правах «месії» чи як мінімум — «старшого брата»
Заходять колони в міста, що не хочуть «асвабаждаться».
Тягнеться бронетехніка — повзуча, гримуча,
Вивергається лава ракет крилатих.
І прямує «свобода» в Ірпінь і Бучу,
В танках мічених «асвабаждати».
Стогне Маріуполь на кістках і на плоті,
Здригаються Миколаїв, Слов’янськ і Харків…
«Ми вам мір принєслі на автопілотє —
Принімайтє подаркі!»
І тут я збираю слова — від усіх по слову:
Якщо ви живими вийдете — то стануть свинцем і оловом
Голови ваші волові, серця і ноги —
Під тяжкістю, що зсередини, прогинатимуться вам дороги,
Роз’їдатиме вас випущене залізо корозією корости,
Викручуватимуть прокльони хребти вам і білі кості,
Стоятиме між очима, палитиме вас ночами —
Все, що зроблене вами.
Й зостанеться з вами.
Катівня ваша служитиме вам довіку,
Будете до скону дивись в очниці вбитому чоловіку,
Жінці з кривавими стегнами, дитині безрукій…
Будете здригатись від найменшого звуку-стуку.
Бо коли нам говорять — вас немає, і ви — нізвідки,
Бо ви — українці, а Україна — помилка на мапі світу,
Нас мільйони встають. І скипають ріки.
І служать земля, і вогонь, і вітер,
І кожне слово, складене з наших літер.
Вам цього не скорити.
