Дарка Хербез
Дарка Хербез
Твоят час
Всеки път ми се изплъзва
доверието в твоите рисунки,
докато сръчно ми придаваш форма
и правиш от триъгълниците квадрати, правоъгълници и трапци.
Всичко аз внимателно си отбелязвам
в бележника на своята душа,
забравяйки тъй често,
че в края на часа
ще капеш от очите ми вода
и небрежно гъбата ще натопиш,
защото друга ще заеме мястото
в очакване на новия урок.
Превод – Жоржета Чолакова
Your hour
Each time, the trust in your drawings
slips away from me,
while you deftly give me form
and make of triangles squares, rectangles, and trapezoids.
All this I carefully record
in the notebook of my soul,
forgetting all too often
that at the end of the hour
you will drip water from my eyes
and casually dip the sponge,
for another will take the place,
waiting for the new lesson.
Translation – Teodora Sukareva
Tвоj чaс
Сваки пут ми се омакне
да ти повјерујем у цртеже,
док ми вјешто састављаш облике,
па од трoугла правиш квадрате, трапезе, правоугаонике.
А ја све то уредно прибиљежим
у нотес своје душе,
почесто заборављајући
да ћеш на крају часа
накапати ми воду из очију
и ноншалантно намочити сунђер,
па на моје мјесто посјести друге
јер чека те ново градиво.
Ти
И ароматът на неизчерпаемото даване,
и горчивият вкус на безсилието,
и примката на тихите стълкновения,
и всяка бръчица по челото.
И разстоянието, ех, коварното разстояние.
И времето,
което никога не е достатъчно.
И силата, и слабостта,
и крясъкът, и умълчаването.
И любовта,
неизменно любовта.
И вечно недостигащите думи.
Превод – Гергана Иванова
You
And the scent of unfailing giving,
and the bitter taste of helplessness,
and the snare of quiet collisions,
and every wrinkle upon the brow.
And distance—ah, insidious distance.
And time,
which is never enough.
And strength, and weakness,
and the cry, and the falling silent.
And love,
invariably love.
And the words forever insufficient.
Translation – Teodora Sukareva
Ти
И мирис бескрајног давања,
и горак укус немоћи,
и обруч тихе борбе,
и свака бора на челу.
И даљина, та подмукла даљина.
И времена је увијек премало.
И снага, и слабост,
и крик, и тиховање.
И љубав,
увијек љубав.
И ријечи је увијек премало.
Бих могла
Няма много време,
а мога и да не се завърна.
Бих могла да спра да чакам
да узрее дума,
бих могла и времето да оцветя
с цвета на нечии очи.
Бих могла да усмиря
всички тежки предвещания
да те загърбя
и повече да не се обърна.
Бих могла да усмиря
всичките самотни трепети
и от чернилката да изкопая
образ нов, любими.
Бих могла следи
от нови стъпки да отъпча
и да удуша с една усмивка
болката почти физическа.
Бих могла аз, бих могла,
бих могла и да не се завърна.
А с теб, душа, какво ще стане?
Превод – Блажо Николич
I could
There is not much time,
and I might not return.
I could stop waiting
for a word to ripen,
I could color time as well
with the color of someone’s eyes.
I could calm
all heavy omens,
turn my back on you
and never look back again.
I could calm
all lonely tremblings
and from blackness dig out
a new image, beloved.
I could trample down traces
of new footsteps
and with a single smile strangle
the pain that is almost physical.
I could, I could,
I could also not return.
And what will become of you, my soul?
Translation – Teodora Sukareva
Могла бих
Нема много времена.
А могла бих ја и да се не вратим.
Могла бих престати чекати
да сазре једна ријеч,
могла бих вријеме обојити
бојом других очију.
Могла бих ја ућуткати
све слутње погане,
па окренути леђа
да се никад више не осврнем.
Могла бих ја смирити
све стрепње чамотне,
па из тог црнила ископати
ново лице, љубљени.
Могла бих ја трагове
новим корацима утабати,
па једним осмијехом угушити
бол, готово физичку.
Могла бих ја, могла бих,
могла бих и да се не вратим.
А гдје ћеш ти тада, душо?
За контакти
- бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31, 4000 Център, Пловдив
- abaev@plovdiv-online.com
