Карол Карсило Месробян

Франция

Карол Карсильо Месробиан е поетеса, редактор на списание, литературен и арт критик, радио продуцент и издател. Тя е автор на петнадесет стихосбирки и е допринесла за множество антологии и колективни произведения. Пише и критични статии за множество печатни и онлайн списания. Редактира онлайн списанието за поезия Recours au poème, генерален секретар е на Transignum Publishing, ръководи Oxybia Publishing, продуцира и води литературното предаване L’ire Du Dire по Radio Fréquence Paris Plurielle 106.3 FM и е президент на френския P.E.N. клуб.

Из Трябва. Първи откъс

Публикувано през юни 2025 г. от Corlevour Publishing

на масата
празна чиния
в мързеливия мрак
разпръсква късове лунна светлина
скосена от мигове
и стърчаща
като огнен меч по ръба на погледа ти

през отворения прозорец слушаш спомен
покрит с лъскава хартия
за думи, отминали
за такава вечност
че нямаш име вече
и тревата вече няма, а цветът на дърветата
капе по земята
за такава вечност
че зейналите думи задушават речта
и пият самотата ти

Превод – Антон Баев

Falloir. Excerpt 1

published in June 2025 by Corlevour Publishing

on the table

an empty plate

in the lazy darkness

scatters splashes of moonlight

beveled by moments

and projecting

like a sword of fire rolls at the edge of your gaze

through the open window you listen to a memory

clad in

glazed

with words gone

for such an eternity

that you no longer have a name

and the grass no longer has one and the color of the trees

crumbles into the earth

for such an eternity

that the gaping words suffocate your speech

and drink your loneliness

Falloir. Extrait 1

paru en juin 2025 aux éditions de Corlevour

sur la table
une assiette vide
dans l’obscurité paresseuse
disperse des éclaboussures de lune
biseautées par instant
et saillantes
comme un sabre de feu roule au bord du regard

par la fenêtre ouverte tu écoutes un souvenir
revêtu de papier
glacé
de mots partis
depuis une telle éternité
que tu n’as plus de nom
et l’herbe n’en a plus et la couleur des arbres
s’écroule dans la terre
depuis une telle éternité
que la béance des mots suffoque tes paroles
et boit ta solitude

Из Трябва. Втори откъс

Публикувано през юни 2025 г. от Corlevour Publishing

надяваш се, че нищо няма да се промени
Но пороят ще измие лицата ни
И бавно ще накара думите ни да изчезнат.
Знаеш това и аз го знам
лавината от дни, която наблюдаваш
като дете се надява
да хване светлината
без да грабне нощите

Превод – Антон Баев

Falloir. Excerpt 2

published in June 2025 by Corlevour Publishing

you hope that nothing will change
But the rain will wash our faces
And slowly make our words disappear
You know this and I know it
the avalanche of days that you watch
like a child hoping
to catch the light
without seizing the nights

Falloir. Extrait 2

paru en juin 2025 aux éditions de Corlevour

sur la table
une assiette vide
dans l’obscurité paresseuse
disperse des éclaboussures de lune
biseautées par instant
et saillantes
comme un sabre de feu roule au bord du regard

Из Трябва. Трети откъс

Публикувано през юни 2025 г. от Corlevour Publishing

Акацията приличаше
на пролуките във въздуха
на гласовете
пръски, блъскащи
утрото в одеждите на лудостта
прорязващи думите
от черен кристал
непрозрачен милиметров
парчета история
в невъзможната луминесценция
на време, пронизано с плът
разкъсано
от грубостта на хронологията
смачкано на прах
но все пак
натикано в корема
на една земя
непосредствена
понякога приличаше
на небесния пясък
акацията
на забравата

Превод – Антон Баев

Falloir. Excerpt 3

published in June 2025 by Corlevour Publishing

the acacia tree resembled
the breaks in the air
of voices
pushing splashes on
the dawn in clothes of madness
cut through the words
of black crystal
opaque and millimeter-thin
shreds of history
in the impossible luminescence
of a time riddled with flesh
disjointed
by the roughness of a chronology
pulverized
yet
pushed there into the belly
of an earth
immediate
sometimes resembled
celestial sand
the acacia
with oblivion

Falloir. Extrait 3

paru en juin 2025 aux éditions de Corlevour

l’acacia ressemblait
aux bris dans l’air
des voix
poussives éclaboussures sur
l’aube en habits de démence
tranchait dans les paroles
de cristal noir
opaques et millimétrés
des lambeaux de l’histoire
dans l’impossible luminescence
d’un temps troué de chair
disloquée
par la rugosité d’une chronologie
pulvérisée
pourtant
poussé là dans le ventre
d’une terre
immédiate
parfois ressemblait
au sable céleste
l’acacia
avec l’oubli

***

Аз съм тук
където вятърът чака
неизменно нещо
което се откъсва от спомените,
плоско като нощта
замайващо
от смърт нажежено
пронизващо хоризонта
паднали крале
посечени бащи
реки, висящи в планините
падащи пластове
върху измитата мъка на света
събирам следите си да премахна
пустинята от стъпките си
като недишащ бръшлян
раздиплям историята си
от кората на думите
до самата голота
ела

Превод – Антон Баев

***

I am here
where the wind hopes
unchanging something
tears itself from memories
flat as the night
dizzying
of a death
incandescent
piercing the horizon
fallen kings
truncated fathers
rivers hanging in the mountains
fallen thickly
on the washed grief of the world
I gather my tracks to remove the desert
from my footsteps
like unbreathable ivy
I distance my story
from the bark of words
to nakedness
come

***

je suis là
où s’espère le vent
immuable quelque chose
s’arrache aux souvenirs
plat comme la nuit
vertigineuse
d’une mort
incandescente
qui perce l’horizon
rois déchus
pères tronqués
rivières pendues dans les montagnes
par épaisseur tombées
sur le chagrin lavé du monde
je ramasse mes traces pour ôter le désert
de mes pas
comme lierre irrespirable
j’éloigne mon histoire
de l’écorce des mots
jusqu’à la nudité
venue

***

Предпочитам упоритостта на случайността
пред късмета
глух и сляп
и бързо
размотан
като безкрайна макара
от бодлива тел
прорязваща дебелината
на съдбата
всичко, което получавам от живота
са неуспешни опити
върху крилете
на пеперуди
изгорени от светлината

Превод – Антон Баев

***

I prefer the stubbornness of chance
to luck
deaf and blind
and lively
unravelled
like an endless spool
of barbed wire
cutting through the thickness
of destiny
all I receive from life
are attempts
failed on the wings
of butterflies
burned by the light

***

à la chance
je préfère l’opiniâtreté du hasard
sourd et aveugle
et vif
dévidé
comme une bobine interminable
de fil barbelé
tranchant dans l’épaisseur
du destin
je ne reçois de la vie
que tentatives
échouées sur les ailes
de papillons
brûlés par la lumière

***

Тъй като я няма
жената която беше получател
на първите ми опити да живея
казват че е мъртва,
но аз предпочитам да се опитвам
да открия отново
тук-таме
малко възможности
изгубени в невежеството
на насилието
на езика

Превод – Антон Баев

***

since she is gone
the woman who was the recipient
of my first attempts at living
they say she is dead
but I prefer to try
to find
here and there
a few possibilities
lost in ignorance
of the violence
of language

***

puisqu’elle est révolue
la femme récipiendaire
de mes premiers essais de vivre
on dit morte
mais je préfère tenter
de retrouver
ici où là
quelques possibles
perdus dans l’ignorance
de la violence
du langage

***

светът остава гол
неразбираеми припадъци на висцерална ярост
никой наоколо
и нищо което да спре парещото желание
за унищожение
нито красотата
във войнствената ѝ простота
нито солта която чертае
бели пътища
върху сенките на пясъка
празнотата
като неутолим дъх
изсушава кожата ми
и я прелива

Превод – Антон Баев

***

the world remains bare
incomprehensible swoons of visceral fury
no one around
and nothing to stop the fervour
of destruction
nor the beauty
in its warlike simplicity
nor the salt that traces
white roads
on the shadows of the sand
the emptiness
like an unquenchable breath
dries my skin
and overflows it

***

demeure le monde nu
incompréhensibles pamoisons de fureurs viscérales
personne autour
et rien pour arrêter l’ardeur
de détruire
ni la beauté
dans sa simplicité guerrière
ni le sel qui trace
des routes blanches
sur les ombres du sable
le vide
comme une respiration
inextinguible
assèche ma peau
et la déborde