Клаудия Пичино
Клаудия Пичино
Резултатът от една любов
Подрязах твоя жив плет на гробището,
с онази практичност, която споделяме,
после спрях и при гроба на баща ми,
с градинската ножица в чантата.
Розмаринът е превзел лехата му
и ноздрите ми.
Отнесох у дома аромата на думите му,
които звучаха като пророчество,
потвърдено от времето и съдбата.
Аз съм резултат от една любов –
дълго живяла, извън времето любов,
която още дава плод:
малки купчинки кости и пепел,
хранещи корените на моя ствол.
Жестовете и думите, които повтарям
без дори да го осъзнавам,
също са резултат от една любов.
И когато спра да се взирам
в онази снимка върху камъка,
сякаш тя оживява
по екрана
на този разказ за настоящето.
Превод – Теодора Сукарева
The Result of a Love
I trimmed your hedge at the cemetery,
with that practicality we share,
then stopped by Father’s grave,
the pruning shears in my bag.
Rosemary has invaded his flowerbed
and my nostrils.
I took home the scent of his words
that rang like a prophecy,
confirmed by time and fate.
I am the result of a love —
a long-lived, out-of-time love
still sowing fruit:
little heaps of bone and ash,
feeding the roots of my trunk.
The gestures and words I repeat
without even knowing it
are also the result of a love.
And when I stop to gaze
at that photo on the stone,
it seems to come alive
on the screen
of this narration of the present
Il risultato di un amore
Ho sistemato la tua siepe al cimitero
con la praticità che ci accomuna,
poi sono passata dal babbo
le forbici da potare nella borsa.
Il rosmarino ha invaso la sua aiuola
e le mie narici.
L’odore delle sue parole
risuonavano come profezia,
a distanza di anni confermate dagli eventi.
Sono il risultato di un amore,
un amore longevo e fuori tempo
che semina ancora frutti,
mucchietti d’ossa e cenere voi
ad alimentare le radici del mio tronco.
I gesti e le parole che perpetuo senza rendermene conto,
sono anch’essi il risultato di un amore
e se mi fermo a guardare quella foto sulla lapide,
mi sembra prenda vita sullo schermo
di questa narrazione del presente.
Розова зора
Черна е нощта, черен е асфалтът
на това сезонно завръщане
към началото.
В багажника – най-необходимото,
което означава, че нищо не е нужно
там, където си роден.
Маслиновите дървета те поздравяват край пътя,
дрехи от друго време,
играчки от детството,
гласовете на квартала,
и ако имаш късмет – майка,
може би дори баща.
Моите почиват в градината на гробището,
но аз ги нося със себе си
по пътя на живота.
Тази магистрала, която свършва в морето –
прекосила съм я през последните трийсет години
два, може би повече пъти в годината,
празната кола при пристигането,
пълна с любов и припаси
в края на лятото.
Движим се по инерция,
спомените се връщат –
най-лошите и най-добрите,
но щом стъпя на земята в Саленто,
в мен разцъфва розова зора.
Превод – Теодора Сукарева
A Pink Dawn
Black the night, black the asphalt
of this seasonal return
to origins.
In the trunk, the essentials —
which mean nothing is needed
where you were born.
Olive trees greet you at the edges,
clothes from another time,
childhood toys,
the voices of the neighborhood,
and if you’re lucky — a mother,
perhaps even a father.
Mine rest in the garden of the graveyard,
but I carry them with me
along life’s road.
This highway ending at the sea
I’ve crossed it for the last thirty years,
two — perhaps more — times a year,
the car empty on arrival,
full of love and supplies
at summer’s end.
We go by inertia,
memories returning —
the worst and the best —
but when I touch land in Salento,
a pink dawn blooms inside me.
Un' alba rosa
Nera la notte, nero l’asfalto
di questo ritorno stagionale
alle origini.
Nel bagagliaio l’essenziale
che nulla serve
dove sei nato.
Ti accolgono gli ulivi ai margini
gli abiti di un tempo
i balocchi dell’infanzia
le voci del quartiere,
se sei fortunato una madre
magari anche un padre.
I miei sono ai giardini al camposanto
ma me li porto dentro
lungo il viaggio della vita.
Quest’ autostrada che finisce al mare
l’ho attraversata negli ultimi trent’anni
due e forse più volte l’anno
vuota la vettura alla discesa
colma d’amore e di provviste
a fine ferie.
Sì va con i ricordi per inerzia
ritornano i peggiori ed i migliori
ma quando tocco terra nel Salento
un’alba rosa mi fiorisce dentro.
Ракети над Техеран
Бъдещето се разбива със самолета,
мечтите умират след излитането.
Бълнуване на ракети над Техеран,
войната вилнее –
това не е видеоигра.
Докосваме бездната на човечеството.
Кучето и котката върху дивана
ни напомнят за далечна любов.
Питаш ме какво остава след една бомба?
Представи си поле без цветя,
оркестър без инструменти,
хор без гласове,
океан, източен от водата си.
Само кратери от отпадъци,
дим, опустошение –
нищо, което да се преработи,
вид за пресъздаване,
нито една хромозома,
останала за размножаване.
Превод – Теодора Сукарева
Missiles over Tehran
The future crashes with the plane,
dreams die after takeoff.
A delirium of missiles over Tehran,
war runs wild —
this is no video game.
We touch the abyss of humankind.
The dog and cat upon a couch
remind us of distant love.
You ask me what remains after a bomb?
Imagine a field without flowers,
an orchestra without instruments,
a choir without voices,
an ocean drained of water.
Only craters of waste,
smoke, desolation —
nothing left to recycle,
a species to reset,
no chromosome left for reproduction.
Missili su Tehran
Crolla il futuro insieme all’ aereo
Muoiono i sogni dopo il decollo.
Delirio di missili su Tehran
Impazza la guerra
non è un videogioco.
Tocchiamo l’abisso del genere umano
Il cane e il gatto sopra un divano
Ci ricordano l’amore lontano
Mi chiedi cosa resta dopo una bomba?
Immagina un campo senza fiori
Un’orchestra senza strumenti
Un coro senza voci
L’oceano senza più acqua
Solo crateri di scorie
Fumo, desolazione
Nulla da riciclare
Una specie da resettare
Nessun cromosoma per la riproduzione
За контакти
- бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31, 4000 Център, Пловдив
- abaev@plovdiv-online.com
