Радка Рубилина
Радка Рубилина
Балчик
Криволичещи думи са подходящи,
та и Балчик не е сътворен от Божията ръка.
В него са работили усърдно турци, гърци и шведи
и всеки е допринесъл за историята на заболяването му.
Ала тук всъщност нищо не е толкова кратко, колкото шведското „tack“
и нищо не е толкова дълго, колкото гръцкото „mikos“.
Аллах затворил благосклонно очи
и мъжете разпалили въгленчетата
в съдинките на наргилетата.
Добитъкът издишва топлина,
лениво се носи по белите скали, дъвчи нагарчащи билки,
поели от солта на разбиващите се вълни.
Тук се носи вечен шум
и преграда за него са само неравните стени
на стари обиталища.
Разбитите улички определят темпото,
и най-силният дори
трябва да превие гръб,
за да се промуши
през дървените портички –
да премине и да види.
Балчик се отваря.
Дали да вляза в него?
А ти къде си?
Превод – Димана Иванова
Balchik
Crooked words belong here—
even Balchik was not shaped by God’s hand.
Turks. Greeks. Swedes.
They worked it raw.
Each left a symptom
in its body.
Nothing here is brief as a Swedish tack,
nothing festers as long as fungus.
Allah narrows his eyes—kindly—
men kindle embers
in hookah bowls.
Cattle breathe out heat,
slide lazily over stone,
mouth bitter grasses
salted by surf.
A permanent murmur leaks through the town.
Only the lumpy walls
of old houses
try to dam it.
Shattered alleys keep time.
Even the strongest bends—
folds his spine—
to thread himself
through wooden doors:
enter
and see.
Balchik opens.
Will I?
And you —
where are you?
Translated by the author
Balčik
Křivolaká slova sem patří,
vždyť ani Balčik rukou Páně nevznikal.
Dřeli v něm Turci, Řekové i Švédi
a každý k jeho chorobopisu přidal své.
Nic tu však není krátké jako švédské tack,
nic tak dlouhé jako mikos.
Alláh přivřel blahosklonně oči
a muži rozehřáli uhlíky
na miskách vodních dýmek.
Dobytek vydechuje teplo
sune se líně po skalkách, žvýká nahořklé byliny
osolené vlnobitím.
Protéká tu věčný šum
a hráze mu staví jen
hrbolaté stěny starých obydlí.
Rozbité uličky určují tempo,
i ten nejsilnější
musí ohnout hřbet,
ať protáhne se
dřevěnými dvířky –
prostoupit a uvidět.
Balčik se otevírá.
Jestlipak do něj vstoupím?
A kde jsi ty?
Настъпи времето за плевене
Настъпи времето за плевене.
Валяло е, пръстта е много омекнала,
ръката ѝ е решителна.
Само безкрайно налудничав
идеализъм
би могъл да спре
нежната, но решителна траектория
на тази дейност на плевене,
датираща от няколко десетилетия.
Богоугодна работа,
очарователна градина
и въвеждане на ред.
Между поветицата и лепката ,
които издърпва заедно с коренчетата,
се държи упорито някакъв друг корен
и както толкова пъти,
дори и днес тя не намира име
за него.
Остава си.
Несъвместим е.
Твърд, заклещен между камъните,
не можеш да го измъкнеш, да го изровиш, да го придумаш,
дори да изпочупиш в него всички нокти
да плувнеш в пот и да грохнеш от дърпане.
От колко години размишлява тя тук върху това?
Кое ли изобщо е било в началото?
– Хаос и тя, в шеметен въртоп
разперила ръце и крака
изпънала ги чак до крайчетата на пръстите
и наклони ли глава назад
ще я удари в крайпътния камък
на своите безкрайни, обсебващи пътувания.
Нокти без лак,
очи без грим
само широко отворени,
вкаменени
и о, удивление –
първият кълн
от корена под камъка,
тази вечна решимост за живот,
та нали точно заради това
тя не вдигна ръка да прекъсне живота му,
не го разсече със сърпа,
не го задуши,
не го заля с отровата на злобата.
Само заради това удивление, тази радост
и новия пролетен ден
тук и сега с общи усилия
пазят
сърпа на полумесеца
и се питат заедно и отново заедно:
Ние също ли сме част от зората?
Това не е паметник.
Това е празник
на несъвместимостта
и красотата
и преходността.
Превод – Димана Иванова
Weeding
time. to weed.
after rain
the soil gives.
the hand does not.
only infinitely deranged
idealism
might interrupt
the soft but irrevocable arc
of this gesture
repeated
for decades.
pious labor.
a pretty garden.
order, being installed.
between knotweed
and cleavers
(tearing themselves out, roots and all)
a root stays.
again
it has no name.
it stays.
incompatible.
hard. jammed between stones.
you won’t lever it free.
won’t scrape it out.
won’t persuade it.
break your nails on it if you like.
sweat yourself hollow.
how many years has it been thinking here.
what was first.
— chaos. and she — caught in a fast vortex —
threw open arms and legs
pulled herself long to the fingertips
if she’d tipped her head back
she’d have cracked it
on the curb of her own
mesmerizing endless roads.
bare nails.
bare eyes.
only wide open —
stone —
astonishment —
the first shoot
from a root under rock
that endless insistence on living.
and for that alone
she didn’t lift her hand against it.
no sickle.
no suffocation.
no poison of anger.
only for astonishment.
only for joy.
only for a new spring day.
now they stand here together
on watch —
the crescent moon
and her —
asking together:
do we belong to dawn too?
this is not a monument.
this is a celebration
of incompatibility
of beauty
of passing.
Translated by the author
Čas plení
Přišel čas plení.
Je po dešti a hlína je dost měkká,
ruku má pevnou.
Jen nekonečně bláznivý
idealismus
mohl by zastavit
jemnou, však ráznou trajektorii
této činnosti
několika desetiletí.
Bohulibá práce,
půvabná zahrada
a nastolování řádu.
Mezi rdesnem a přítulou,
co tahá i s kořínky,
drží se zarytě jakýsi kořen
a jako tolikrát,
ani dnes pro něj
nemá jméno.
Zůstává.
Neslučitelný.
Tuhý, zakleslý mezi kameny,
nevypáčíš, nevyrýpneš, neumluvíš,
však si na něm třeba všechny nehty polámej
a celá se zpoť a znič.
Kolik let tu takto dumá?
Co vůbec bylo na začátku?
– Zmatek a ona, v rychlém víru
roztáhla ruce a nohy
natáhla je až po konečky prstů
a kdyby hlavu zaklonila,
urazila by si ji o patník kolem svých
uhrančivých, nekonečných cest.
Nehty bez laku,
oči bez mejkapu
jen doširoka rozevřené,
kamenné,
údiv –
ten první výhonek
z kořene pod kamenem,
to nekonečné odhodlání k životu,
však právě pro něj
nepozvedla nad jeho život ruku,
nesekla srpem,
nezadusila,
nezalila jedem zloby.
Jen pro ten údiv a radost
a nový jarní den
tady teď společně
hlídají
srpek měsíce
a ptají se spolu a spolu
patříme taky ke svítání?
Tohle není památník.
Tohle je oslava
neslučitelnosti
a krásy
a pomíjivosti.
***
Неговото съвършенство
я свари на компот:
загнила кайсия,
преди да бръкнат в нея с пръст,
да отстранят изгнилите парчета
и със съчувствена насмешка
да я запратят между останалите
второкачествени
плодове
определени за последна
обработка.
Това е много мъчително за мен, Атис,
а аз копнея за сласт,
защо да седя на трона с обронена глава?
Превод – Димана Иванова
***
His perfection
sealed her inside glass.
An apricot already turning,
before the finger entered,
before rot was diagrammed, excised,
before the pity-smile
sorted her among the other
fatigued
bodies of fruit
queued for their last
transfiguration.
This is immense pain, Attis.
I want rapture.
Why reign from a throne
without a head?
Translation by the author
***
Jeho dokonalost
ji zavařila do sklenice:
nahnilá meruňka,
předtím, co do ní píchli prstem,
vykrojili prohnilé kusy
a s útrpným úsměškem
poslali mezi další
opotřebované
plody
určené k jejich poslednímu
zpracování.
Tohle je veliká bolest, Attisi,
a já chci rozkoš,
nač sedět na trůnu s uraženou hlavou?
За контакти
- бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31, 4000 Център, Пловдив
- abaev@plovdiv-online.com
