Вагн Реме
Вагн Реме
***
Детето не може да напусне селцето; детето е
селцето и всички събития там са разказани
чрез него, затова селото е лабиринт,
който детето непрекъснато носи със себе си,
и от който не може да избяга.
Превод – Теодора Сукарева
***
The child cannot leave the village; the child is
the village, and all the events of the village are
told within the child, therefore, the village is a labyrinth
that the child constantly carries with him and from which
he cannot escape.
Translation – Flavia Teoc
***
barnet kan ikke forlade landsbyen, barnet er
landsbyen og alle landsbyens gerninger kommer
til udtryk i barnet, derfor er landsbyen en labyrint
barnet konstant bærer rundt på, og ikke kan
slippe ud af
***
Лилавият човек се появява нощем в селото,
той има малко тяло, много тънки ръце, големи ръце и крака,
голяма глава върху тънък врат
и очи, които поглъщат Вагн.
Вагн не може да диша,
той удря с ръце и крака, разкъсва одеялата
на ръба на леглото стои лилавият човек с големи устни
и голям нос, наблюдавайки го. Вагн иска да избяга
от собственото си тяло, той се извива и хвърля върху леглото,
но лилавият човек остава там, наблюдавайки.
Вагн го рита, но не може да диша,
и тогава стените започват да се накланят,
падайки върху него, смачквайки Вагн в леглото, лилавият човек
в края на леглото
стъпва върху стената, притиска гърдите на Вагн,
който лежи неподвижен, дишайки като машина.
Превод – Теодора Сукарева
***
The violet man appears at night in the village,
he has a small body, very thin arms, large hands and feet,
a big head on a thin neck,
and eyes that swallow Vagn.
Vagn cannot breathe,
he strikes with arms and legs, tears the blankets
at the foot of the bed stands the violet man with big lips
and a large nose, watching him, Vagn wants to flee
from his own body, he twists and throws himself onto the bed,
but the violet man remains there, watching
Vagn kicks him, yet cannot breathe,
and then the walls begin to tilt,
falling over him, crushing Vagn in the bed, the violet man
at the foot of the bed steps
over the wall, presses down on Vagn’s chest,
who lies motionless, breathing like a machine.
Translation – Flavia Teoc
***
om natten dukker den lilla mand op i landsbyen,
han har en lille krop, helt tynde arme, store
hænder og fødder, et stort hoved på en tynd hals
og øjne der suger Vagn ind og han kan ikke trække
vejret, sparker med arme og ben, f lår dynen
af, og for fodenden står den lilla mand med sine
store læber, store næse og kigger, og Vagn vil ud
af sin krop, han vrider og vender sig, kaster sig
rundt i sengen, og den lilla mand står og kigger
på ham, Vagn sparker efter ham, og han kan ikke
få vejret, og så begynder væggene at krænge, de
vælter ind over ham, maser Vagn ned i sengen,
og den lilla mand for fodenden der træder ud
over væggen, træder på brystet, og Vagn der ligger
stille, trækker vejret som en maskine
***
Вагн носи на раменете си зелено-жълтата си раница,
усеща нещо твърдо в стомаха си,
има нещо там, в слънчевата светлина, под бледата му кожа,
почти може да види какво е,
тъмнина или камък, не знае
какво да прави с него или че расте
и накрая излиза от стомаха му, студен и лепкав,
Вагн слага камъка в раницата си, но скоро и там
няма място, той събира камъните на купчини,
и не след дълго, камъните са навсякъде около него.
Превод – Теодора Сукарева
***
Vagn carries his green and yellow backpack on his shoulders, he feels something hard in his stomach
there is something there, in the sunlight, beneath his pale skin
he can almost see what it is,
a darkness or a stone, he does not know
what to do with it hat stone grows, and
eventually it comes out of his stomach, cold and sticky,
Vagn puts the stone into his backpack, but soon there is no
more room there either, he gathers the stones into piles,
and before long, stones are everywhere around him.
Translation – Flavia Teoc
***
Vagn har sin grønne og gule rygsæk på, og kan
mærke noget hårdt i maven, han klemmer, der
er noget derinde, i solskinnet på den blege hud
virker det næsten som om han kan se det, et
mørke derinde eller en sten, han ved ikke, hvad
han skal gøre ved det, eller det, at den vokser og
til sidst kommer ud af maven, kold og slimet, og
Vagn putter stenen i rygsækken, men snart er der
ikke plads mere og han begynder at lægge dem
i bunker, og inden længe er der sten hele vejen
rundt om ham
***
Поглеждам Вагн, виждам го с неговите къси панталони на червени ивици
гледам неговото малко тяло,
иска да каже на някого, иска някой да направи нещо,
трудно е да се говори за това с когото и да е,
лежи изтегнат на ръба на дигата. Гледам го, тих е,
нищо не се случва сега, вече се е случило.
Вагн не иска да прави нищо, неговата риза с къс ръкав
е вдигната, гърбът му е син и жълт,
с черни следи от пръст, точно тук, на края на селото Хвам Мейериби,
домът изглежда безкрайно далеч, дали в бъдещето, или някъде
отвъд дигите.
Превод – Теодора Сукарева
***
I look at Vagn, I see him with his shorts edged with red stripes
I look at his tiny body,
he wants to tell someone, he wants someone to do something
it is hard to speak about this to anyone,
he lies stretched out on the edge of the dike. I look at him, he is quiet
now nothing is happening, it has already happened.
Vagn does not want to do anything, his short-sleeved shirt
is lifted, his back is blue and yellow
with black traces of earth, right here, at the edge of the village Hvam Mejeriby,
home seems infinitely far away, whether in the future or somewhere
beyond the dikes.
Translation – Flavia Teoc
***
jeg ser på Vagn, med de korte bukser med røde
striber ned ad siden, jeg ser på den lille krop,
han vil gerne sige det til nogen, han vil gerne
at nogen gør noget, det er svært at tale om med
nogen, han ligger ved kanten af diget, jeg kigger
på ham, han er stille, der sker ikke noget, det er
sket, Vagn kommer ikke i gang, den kortærmede
er trukket helt op, ryggen er allerede blå og gul
og med sorte streger af jord, her lige på grænsen
af Hvam Mejeriby, det virker som om der
er uendeligt langt hjem, uanset om hjem er ude
i fremtiden eller et sted på den anden side af
digerne
За контакти
- бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31, 4000 Център, Пловдив
- abaev@plovdiv-online.com
