Amir Or
Amir Or
Езикът казва
Езикът казва: преди езика
стои един език. Езикът е следи,
оцветени от онова там.
Езикът казва: слушай сега.
Ти слушаш: тук беше
ехо.
Вземи тишината и се опитай да бъдеш тих.
Вземи думите и се опитай да говориш:
отвъд езика езикът е рана,
от която светът изтича и изтича.
Езикът казва: е, не е, е,
не е. Езикът казва: аз.
Езикът казва: хайде, нека те изговорим,
нека те докоснем; хайде, кажи,
че си казал –
Превод – Теодора Сукарева
Language Says
Language says: before language
stands a language. Language is traces
stained by over there.
Language says: listen now.
You listen: here was
echo.
Take silence and try to be silent.
Take the words and try to speak:
beyond language, language is a wound
from which the world flows and flows.
Language says: is, is not, is,
is not. Language says: I.
Language says: come on, let’s speak you,
let’s touch you; come on, say
you’ve said –
Translated by Fiona Sampson
Още
Затова дори не те поглеждам, а предпочитам прозореца.
И окото, прошарено в черно и сиво, се приближава,
за да открие разкъсаните очертания на един растеж,
чието сърце е едно и невидимо.
Като сухата кожа на слон, набраздена с острови, древна,
маслината събира гънките си
във вдлъбнатина от стари, потънали в сянка извивки, връща се
да се разтегне в хребети, загрубели от допира на слънцето. Там,
над една гърбица от кора, бебе се навежда към гърда –
ръждив пирон.
Отвъд това не гледам, не мисля. Как мога да
мисля за посребряващите се листа навън в здрача,
за небето над тях, над погледа ми?
Как мога да мисля за безкрая и празнотата сега, когато ти си на път
да умреш? И щом си на път да умреш, как да не мисля
за теб? Как? Да мисля може би за любимите си хора,
които още не са били там, дори за онези, които са живи?
Да мисля, че дори и в това все още има мисъл за теб,
и дори да повярвам в нея? Мога ли да бъда толкова силен
само заради това, което ти ми причини сега? Защото си мъртъв?
Утре ще ти напиша няколко думи, епитаф или поне бележка –
нещо поетично, например: „Тук лежи един танцьор“.
И ако това не стигне, за да те погребе, ще допълня със сигурност:
„Поливай ме“, ще напиша върху мрамора. „Поливай ме,
жаден съм. Поливай ме, но не с вода. Поливай ме,
но не с ясна логика. Поливай ме, но не с име.
Поливай ме, но не с вино. Поливай ме и нищо друго,
поливай ме. Красотата не стига, любовта не стига, Бог не стига –
дори този живот не стига, нито който и да е живот. Поливай ме,
жаден съм.“
Превод – Теодора Сукарева
More
So I don’t even look at you but prefer the window.
And the eye, dappled black and grey, is zooming in
to discover the broken outlines of a growth
whose heart is one and invisible.
Like an elephant’s dry skin, grooved with islands, ancient,
the olive tree gathers its folds
into a concavity of old shadow-sunken curves, returns
to stretch in ridges roughened by the sun’s touches. There
above a hump of peel a baby leans toward a breast –
a rusty nail.
Beyond this I don’t look, don’t think. How can I
think about leaves turning silver outside in the twilight,
about the sky above them, above my gaze?
How can I think about infinity and the void, now, when you are about
to die? And as you are about to die, how can I not think
about you? How? Think perhaps about loved ones
who haven’t yet been, maybe even about those who are alive?
Think that even in this there’s still a thought about you,
and even believe it? Can I be that strong
only because of what you’ve done to me now? Because you’re dead?
Tomorrow I’ll write you a few words, an epitaph or at least a note –
something poetic, for example, “Here lies a dancer”.
And if this isn’t enough to bury you, I’ll elaborate for sure:
“Water me”, I’ll write on the marble. “Water me,
I am thirsty. Water me and not with water. Water me,
and not with clear logic. Water me, and not with a name.
Water me and not with wine. Water me and nothing else,
water me. Beauty won’t do, love won’t do, God won’t do –
even this life won’t do, nor any life. Water me,
I am thirsty”.
Translated by Helena Berg
Когато дойдох при Бог
Когато дойдох при Бог, дойдох сляп.
Чувах навсякъде около себе си песента на копнежа му,
ръмженето му, въздишката му,
закланото мучене.
Докосвах с дланите си листата му, пуха му,
дъха на устата му, гърба му,
още топъл.
Когато дойдох при Бог, дойдох гол,
омърсен от миризмата му, гласа му и отпечатъците от ръцете му.
Той се разхождаше в градината в прохладата на деня,
той беше прогонен — беглец и скитник.
Когато дойдох при Бог, прошепнах му:
познай себе си, и прегърнах себе си;
когато дойдох при Бог, дойдох сам.
Превод – Теодора Сукарева
When I Came to God
When I came to God, I came blind.
I heard all around me the song of his longing,
his growl, his sigh,
his slaughtered lowing.
I touched with my palms his leaves, his down,
the breath of his mouth, his back
still warm.
When I came to God, I came naked,
tainted by his smell, voice, and handprints.
He was walking in the garden in the cool of the day,
he was expelled, a fugitive and vagabond.
When I came to God, I whispered to him
know yourself, and I hugged myself;
when I came to God, I came alone.
Translated by Seth Michelson
За контакти
- бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31, 4000 Център, Пловдив
- abaev@plovdiv-online.com
